Япония

Hannaa по всяко време е хубаво, зимата е студенко и ветровито, но пак си има своя чар - да се киснеш в открит горещ минерален извор насред снежните градини и хълмове наоколо е незабравимо!

Края на март е много хубаво и приятно, но и по-скъпо заради цъфтящите сакури и многото туристи желаещи да ги видят.Есента на мен специално ми е любима.Времето не е прекалено горещо, приятно за разходки до края на ноември. През Москва е най-евтино, но също и през Виена, Истамбул, Париж, Франкфурт...Зависи с коя авиокомпания си решил да пътуваш.

Oniyuri снощи за вечеря ядохме набе и се сетих за теб.По-лесно се прави от рамен и е много вкусно. Има много реепти в нета, погледни дали ще си харесаш нещо.

японците се хранят уникално, нищо не разбирам от кухнята им, но за 2 месеца бях отслабнала 14 килограма:) така че ако споделите някои основни рецепти няма да ги подмина 

О, samuraika, не съм експерт. Имам още да учаа.
За филмите ще ти пиша на лични.
Благодаря за споделеното. T. Kitano и за мен е нелицеприятен. Той е и с други призвания.От творчеството му предпочитам  Dolls http://www.youtube.com/watch?v=W-7eNtLia6o&feature=related

 Koji Wakamatsu е популярен в родината си още през 60 -те, с Violated Angels, Ectasy  of the Angel,  в Берлин бе забелязан скоро. (Интересно е, че през 60 -те японски филми от т.нар. Нова вълна са били прожектирани в други страни, в Америка, не е практика на студиaта(яп.), изследвам темата.)
Писах за някои, с последователни покани на международни кинофестивали.

В Япония имената са други. Миналата година за най-добър филм бе отличен Dear Doctor. Приятен. След това прегледах още нещо от филмографията на Miwa Nishikawa, не ме впечатли.

Япония през есента, така мисля и аз .
Но преди да направя откритието, дълго принадлежах на ‚розова река от цвета на сакура‘, в любимия Киото. Снимка на канала, около Tetsugaku no michi, виждала съм я толкова отдавна.

Мдааа, май ще се сбогувам с идеята за рамен тук... Аз бях пробвала един път със спагети Чойс, разни  зелении, меса и т.н. , но нещо не ми се получи както трябва.
Дайфукуто изглежда прекрасна и доста лесно за приготвяне, обаче тия бобени пасти май ще ми се опънат доста, най-малкото с намирането на продуктите. Не съм виждала подобни на азиатските щандове в Пикадили/Кауфланд/Карфур, но пък имам време да търся, така или иначе ягодите скоро няма да се появят. 

Между другото, благодаря за идеята за набе-то. Наистина изглежда вкусно, а и доста по-лесно и достъпно за условията тук. Ще се пробвам да направя нещо подобно, евентуално.

Иначе, ако изключим суши, какво е по-възможно да се направи с наличните тук продукти?

Hannaа - ще ти изпратя на лично линк, където можеш да намериш телефони за контакти и всичко за школата в София

П.П. Извинявайте, че пиша чак сега. Днес цял ден бях на танци, всъщност по-скоро присъствах само, че съм с контузия ии.. да..   

samuraika, обичам всякакво киснене. но там разбрах, че се влиза без бански 

влизам да пусна в темата линк към ето тези снимки от градския транспорт в Токио. Портретни са и според мен някои са и доста тъжни.
http://www.photomichaelwolf.com/tokyo_compression/

Много труден въпрос...Ще помисля и ще напиша няколко рецепти. Мисо намира ли се в Бг?

Hannaa ами онсена е баня...без бански се влиза. Разделена на мъже-жени, с душове (само че японците взимат душ седнали, а не прави и се търкат по 100 часа),с всякакви шампоани, съпуни, балсами и т.н. - баня, не басейн.
Много са интересни снимките, наистина са тъжни...и малко комични.

Вмъквам се ни в клин, ни в ръкав, ама нали става въпрос за готвене  - мисля, че ще може да се направи и гьоза в България. Ако не се лъжа, основните продукти на Кикоман ги има в Пикадили 

Роца съвсем на място си се вмъкваш  И на мен гьозата ми беше една от първите идеи. В къщи много я обичаме, особенно децата. Подходяща е и за партита, може да се включат повечко хора в приготвянето, забавно е.
Поредицата cookingwithdog в youtube се води от една много мила дама и нейното куче (същите като от рецептата за дайфуку). Тя има много от основните японски ястия, които се приготвят в ежедневието, показани и обяснени много добре. Разгледайте ги и ако си харесате нещо ме питайте за разяснения. Според мен така ще е много по-добре.
Ето нейната рецепта за гьоза. Корите за гьоза се приготвят относително лесно, като замесите средно меко тесто от 2/3 брашно и 1/3 нишесте със студена вода. Измесете добре, завийте с кърпа и оставете да почине. След около 30-40 минути разточете на фитил с дебелина около 4-5 сантиметра и отрязвате от него кръгчета от по сантиметър, които разточвате на набрашнен плот във форма на кръгли кори колкото дланта ви - не прекалено тънки за да не се късат при завиването. Дамата много добре е показала как се загъват - важно е да притиснете крайчетата добре за да не се разтворят и да не влиза вода в гьозите.
Добре е ситно накълцаното зеле да се поомачка и изстиска (може да ползвате и средата на китайско зеле, но задължително изстискайте добре - воднисто е).Ако ползвате твърд сорт зеле е добре да се бланшира предварително и да се изстиска добре от водата.Хубаво е да се ползва по-мазничка кайма, може да се ползва и телешка, но тогава добаете и лъжица мас. Друг вид пълнеж за гьоза са скаридите - ситно накълцани, също става много вкусно. Аз добавям и гъби шиитаке в сместа за пълнеж - много ми харесва ароматът им. В България мисля че могат да се намерят сушени в китайските магазини - накисват се във вода и се изстискват добре преди да се скълцат на ситно.
Идеално мезе за бира  Предвидете си по-голямо количество - в къщи под 30 бройки не ни стигат на четиримата 

От същата серия препоръчвам като лесни за приготвяне в нашенски условия якитори, ояко дон, тонкацу дон, има и една много хубава рецепта за рамен ( но си е доста игра), обенто, темаки суши, тонджиру...абе всичките. Само тези, в които има нудъли (удон, соба) ще са по-сложни, но във Франция в китайските магазини имаше всички видове нудъли, предполагам и в България да могат да се намерят някъде.

А яонската кухня наистина е уникална. Основните й съставки са морски дарове и планински дарове (уминосачи и яманосачи). От морето е взето всичко, което то може да предложи - водорасли, мекотели, риби, ракообразни. Планината дава огромно разнообразие гъби, всевъзможни корени, стъбла и грудки(бамбук, уасаби, гобо), както и семемна - соба. Отглеждат се ориз и соя, която дава соево мляко, тофу (технологията му е много сходна на приготвянето на нашенското саламурено сирене само без саламурата), мисо и натто (ферментирали соеви зърна). Животновъдството се появява относително късно, млечните продукти - още по-късно.
Ето как изглежда традиционната японска кухня в старинните къщи :

Двата казана са съответно за ориз и за супа, като над тях има приставки за готвене и на пара.Няма фурна - печенето на фурна не присъства в традиционните кухня. Пчече се на въглени на "ирори" :

 Няма комин, а пушека се просмуква през сламения покрив навън, като опушва гледите и ги предпазва от вредители.
Кухнята е на нивото на земята с под от глина и не е необходимо да се събуваш при влизане. На по-високото ниво, откъдето започва дървения под се стъпва с чехли, а татамите могат да бъдат докосвани само от бос крак или чорап. Много харесвам традиционните японски къщи, за съжаление все по-малко има запазени от тях.

Винаги съм имала афинитет към Япония, като екскурзионна дестинация,
но сега след запознанството ми от първа ръка, по особено интелигентен и увлекателен начин,
с порядките, житието и битието, благодарение
на виртуозката на перото - Самурайка,
интересът ми е засилен в пъти повече.
От както случайно попаднах на темата,
не съм чела нищо друго, докато не я попих цялата дума по дума.
Самурайка !   

Самурайка, благодаря за рецептите  . Гьозата ми привлече вниманието и мисля да я направя в скоро време (ако намеря продуктите  ). В тази със скаридите слагаш ли някакви други съставки, защото в тази от клипчето доста неща сложиха?
Прегледах и други рецепти и се изненадах, че повечето от тези, които гледах са много течни (не знам как да го кажа по друг начин) и със спагети. Наистина ли повечето им ястия са такива или има и такива, които приличат на нашите?

Много ми харесаха тези стари японски къщи.

Аз обаче не бих могла да оцелея с тяхната кухня - явно си падам по белия хляб, картофите и свинското. Не мога да си представя как водорасли и тофу ще ме заситят  . Лук ползват ли? Как приготвяш супа там - застройваш ли я? А как правиш печено - знам, че имаш грил, но без фурна ми е хипер странно? Хляб консумират ли и какъв - след като не са имали пещи и фурни, как са приготвяли хляб  ?

Интересно, как японците оценяват нашата/европейската кухня?

Аз само ще вмъкна, че хлябът е без коричка и е мек и глятав... Моят мъж казва, че е пълна загуба да се яде хляб в Япония, при все че приготвят ориза така вкусно  Той така и не свикна на две неща там - хляба и зеления чай, а иначе много, много обича местната кухня!

Самурайка, не спирам да чета и кулинарната тема още повече ме приковава като читател 
Мога да споделя, че сега варя зелен фасул за бебето и съм сложила комбо, за да "извади" газообразуващите му вещества... Но никога не знам точно колко да слагам 
И още нещо - от началото на седмицата се чудя какво от японската кухня мога да дам на малкия... Напр. даваме му соба, но водорасли още не смеем  Имаш ли идея какво може да е подходящо за него?

Дамата с кучето и ние я гледаме  От нея се учихме как се прави мисо и рамен
За съжаление, на мен мисото ми е някак силно, иначе мъжът ми ми каза, че японците специално са му препоръчали да ми прави докато бях бременна и след раждането, че било много полезно... но не му свикнах на вкуса 

 Традиционните къщи много ми допадат 

През 16ти век в японската кухня навлизат много нови продукти от Азия и Европа, като повечето от тях биват адаптирани към японския вкус и днес се считат повече за оригинални японски рецепти, отколкото за чуждестранна кухня. В Уики намерих много хубава статия за основните ястия в японската кухня и произхода им - японска кухня.
Основното, което отичава японската кухня са подправките и начина на хранене. В основата на повечето ястия са даши - бульон от водорасло и риба , саке, соев сос, захар и мирин - специално нискоалкохолно саке за готвене със сладък вкус. Те придават мек солено-сладникав вкус на ястията. Топлинната обработка не трае дълго, много ястия се приготвят нарязани на тънко в тиган с много малко мазнина - начин на обработка близък до сотирането. Порциите се състоят от малко количество и голям брой ястия, които задължително включват супа. Закуската е доста обилна, съдържа мисо супа, парче печена риба, "тамагояки" омлет, зеленчуци. Вечерята е ранна, не по-късно от 7-7.30. Ако пропуснат този час японците предпочитат да легнат гладни, но не и да се хранят късно. С храната се консумират предимно охладени чайове (неподсладени) в огромно разнообразие , които спомагат за разграждането на мазнините и правилното усвояване на храната. Топъл зелен чай се пие със суши и след ядене - с десерта, който се състои от японски сладки или плодове.

vmarinska   като се чета и си виждам правописните грешки и ми иде да затрия темата   мноо съм зле, както казва мъжът ми - неграмотна на няколко езика  

snejnatagora освен сусаменото олио в гьозата няма нищо трудно за намиране - соев сос и оризов оцет мисля има навсякъде по азиатските щандове. В скаридените гьози слагам и всичко останало - скаридите заместват само каймата. Понеже сега трудно ще се намери пресен чесън съвсем успешно може да го замените със стар или чесново брашно. Може без джинджифил, а може и сушен джинджифил.
Относно консистенция и начин на нарязване и сервиране - имайте предвид, че японците се хранят с клечки и ястията вървят с бял ориз. Малко е трудно да се напасне японско ястие към нашенско меню - в смисъл ояко дон с шопска салата и хляб не би се получило...

elena_d тези традиционни къщи, както и традиционната японска кухня, която описвах са от древността - сламени покриви, самураи, рикши и гейши вървят с тях. От тогава и къщите са се променили и продуктите - също. Лук, картофи, моркови, тиква, грах, зелен фасул, домати, краставици...Сега фурна има във всеки дом, но японците предпочитат комбинираните микровълнова с фурна варианти - не пекат цели пуйки и бутове и по-малък размер фурни им стигат. Консумират хляб - бял, много мек, леееко сладникав и нрязан като за тост. Вкусен е много с масълце и сладко, но не и в комбинация с манджичка. Ние си имаме машина за хляб и си правя грахам (че аз пък бял хляб не обичам). Има много хлебарни с много вкусни видове хляб, но е сравнително скъп.
Много неща от европейската кухня са навлязли отдавна в ежедневието - кремсупички, крокети, котлети, телешка яхния, бяла яхния, ростбиф, сандвичи...Но всички са придобили лека модофикация и си имат свой си специфичен японски вкус. На мен много ми допада този космополитен характер на японската кухня. Например къри с ориз е едно от най-популярните ястия в ежедневието, нещо като боб яхния за българина. Рецептата идва от Индия, през янглийските мореплаватели и е адаптирана към японския вкус. В България всички, на които съм го приготвяла, са оставали очаровани. Друго типично е крокета, който е модифицирана френска рецепта за картофени кюфтенца с панко панировка и специфичен сос - приготвяла съм го на гостуващи ми тук французи - е не можах да ги убедя, че това има нещо общо с френската кухня  .
По принцип, хората които обичат интренационална кухня и нетрадиционни вкусове японската кухня е "любов от първа лъжица", но познавам и не малко хора с традиционно български вкус, за които японските специалитети се оказват несиедобни.

Mentha за комбото не знам какво да ти кажа - ти на прах ли ползваш или на парче (има и комбо чай)? Мисля, че малко е достатъчно, предполагам, че и количеството фасул е малко. За собата - имай предвид че е алерген. Иначе японският ориз е много подходящ за захранване. Моите и двете обичат нори - големият като беше бебе ги гризеше с голям кеф и после акото му беше черно  Аз мисоширу много обичам, особенно като бременна - все ми се хапва соленко. Можеш да го разреждаш повечко. Тофуто също е много подходящо за бебоци - без сол и с мека консистенция, приготвено от соево мляко без никаква лактоза - идеално!
А мъжа ти е напълно прав! Ако си в Япония най-добре е да ядеш уникалната местна кухня в оригинал - неповторим по света.

Аз най сетне се наканих да постна няколко снимки от моята къща, както бях обещала : къщата

Аз пак тук - Самурайка, къщата и дворчето изглеждат типично чуждоземски, много ми харесаха!
Пожелавам Ви чудесни мигове  .

Самурайка, покрай историята с фурната с 500 опции (беше писала преди), се сетих, че исках още тогава да попитам нещо...
Какво е отношението на японците към екологията? Какво правят / не правят, за да водят екологично съобразен живот?
Като много развита и технологично напреднала нация, си представях, че вече са на етап, в който са обсебени от всякакви green настроения, но това, което разказваше за непрекъснатата подмяна на всякаква техника, просто от любов към новото и екстрите, никак не ми се връзва с някакво green поведение.

Много красиво дворче и сладка къща. Какво точно е това нещо в двора, което прилича на голям каменен фенер? "Решете" ли си камъчетата за медитация?