Япония

Бат  .
Много интересен разказ, страшно ми хареса.

Аз лично, някак си имам предубеждения към хората от Далечния Изток и тяхната гостоприемност. Вероятно досегът ми с тях е бил изключително малък, но нещо не ми пасват  . Самурайка може да разкаже повече за тях.

bat , чудесен разказ! Благодаря
Само ме учуди изречението, че в Япония всичко се случва бавно и спокойно Аз си мислех, че е точно обратното. Не съм ходила, просто впечатленията са ми от филми, разкази и др.
Сигурно имаш още неща за разказване

Здравейте момичета.

BAT и аз се пренесох в Токио с твоя прекрасен разказ и толкова много спомени нахлуха в главата ми....

Аз чета и ми е много интересно, но не мога да споделя много, защото това което аз знам са спомени от прекарано детство и по скоро всичко е в сърцето а не в главата

Тази година живот и здраве, след втората операция на малката и ние ще посетим Япония за 3 седмици. Много се вълнувам, много ще ми е интересно да видя тази прекрасна страна, не като дете или тинейджър а вече като голям човек.

Мечтая да чуя цикадите, да си купя ледена пръчка и газиран бонбон. Искам отново да опитам от невероятните им палачинки с ягоди и сметана, любимите розови праскови, наши и ягодовия маргарин с който майка ми ми мажеше филиите преди училище. Като почнах на тази вълна, опитвали ли сте японското къри? Имам рецептата и ако някой има от къде да си купи самото къри, да знаете че става страхотно!

Момичета, надявам се скоро да имате възможността да посетите Токио. 
Изма, истината е, че и аз очаквах Токио да е някаква невероятна лудница, но не би. Наистина е изключително спокойно. Оказа се, че японците са много търпеливи и „болни” от спокойствие. Предполагам, че това е така защото ежедневието им е наистина супер уредено.
Сетих се нещо и за храната. Първо да кажа, че тортите и сладкишите са им божествени: ужасно леки, „ефирни”, направо се топят в устата. Не са много сладки, май са точно колкото трябва, за да хапва човек в неограничени количества. В тази връзка Япония е страната за отслабване. Не знам как става, но си хапваш всичко и въпреки това сваляш килограми. Менютата навсякъде са в картинки и интересното е, че има инфо за калориите на основните ястия, т.е. като си поръчаш нещо – знаеш горе-долу колко калории съдържа. Не, че аз гледах де, но въпреки всичко свалих няколко кг-ма. Калориите на десертите обаче на се указани Десертите им на са толкова сладки като нашите. Аз в един момент след като 1 седмица не бях хапвала шоколад се засилих към първия магазин и купих първия млечен шоколад, който ми попадна пред очите. Ами, ядеш, ама не ти е толкова сладко, сякаш захарта е по-малко. Не знам как да го обясня, ама е по-различно. Сигурно и затова по-голямата част от японките са доста фини и слаби.
Пак за спокойствието да кажа: например, когато купуваш нещо и поискаш да ти го опаковат това отнема минимум 20 мин. Може да си купил най-миниатюрната дрънкулка, но ако поискаш да ти я опаковат се приготви да чакаш. Японците са царе на опаковането, превърнали са го в  изкуство. Пък гледат какво точно си купил, какви цветове има по него, за да изберат подходяща панделка, пък хартия,  пък те питат харесва ли ти - абе изобщо си е цяло преживяване да ги гледаш как опаковат. Накрая получаваш едно мини произведение на изкуството, което е истинска радост за окото.
Още нещо интересно се присетих. В Токио не се използват много кредитни карти, хората предпочитат да плащаш кеш. Мен това ме учуди, но пък е разбираемо при липсата на престъпност, няма никакъв проблем да си носиш кеш и да плащаш в брой. Интересно ми беше, че японците никога не взимат пари или кредитна карта от ръката ти. Аз им подавам парите, те с поклон ми поднасят една паничка /чинийка и ти трябва да сложиш там парите или кредитната карта, после касовата бележка и рестото или картата се връщат отново с поклон в същата чинийка. Това си e нещо като мини-ритуал, придружено с много поклони и благодарности. Аз на 2-3-тия ден започнах несъзнателно и аз да се покланям, то просто си идва естествено. Хората се отнасят наистина с уважение към теб и ти просто несъзнателно започваш да копираш техния модел. 

бат страхотен разказ! Искаме о-щ-е ! Всичко е точно така, както го обисваш и ти завиждам за ентусиазма и вълнението, наистина първите срещи с тази толкова различна култура са впечатляващи. Уредеността на живота е едно от най-уникалните неща. След десет години тук Фрнация ми се стори мръсна (сравнено с Япония всичко е мръсно), намръщена и неуредена. Вдигаш поглед , оглеждаш се и никъде не виждаш тоалетнитна, нито указателна табела за посоката на тоалетната!!! Това в Япония не може да ти се случи, освен ако не си на някое необитаемо място (в случай, че има такива в Япония де). Влаковете са кръвните артерии на страната, както си забелязала пътуването е удоволствие, а не мъка, всичко е указано разбираемо и винаги има някой любезен минувач или служител да те упъти. Никой не тича и не пъхти нанякъде помъкнал разни товари, защото :
а) всяко нещо си има разписание, което се спазва до минута и хората са свикнали да си разчитат времето точно.
б) има си доставки от врата до врата за всичко, което би имало нужда от транспортиране, така че куфари се доставят в хотели, на летища, до роднини- никой не мъкме багажи.
Съответно макар и многолюдни и пълни с живот, гарите и улиците са спокойни. Японците се чувстват зле когато трябва да се изявяват като индивиди, но в група са просто ненадминати - един перфектен обществен организъм.
Относно секс комиксите и секса въобще. Перцепцията е съвсем друга. Секса е лишен от пошлост, ако мога така да се изразя - просто една човешка функция. Нещо, което хората правят - спят, ядат, ходят на работа, правят секс...От всяка вестникарска сергия надничат надупени какички, но няма да видиш младежи да се целуват на обществено място, примерно. Млади костюмирани господа спокойно разглеждат порно комикс в претъпкания влак, бивши порно актриси участват в популярни шоута за домакини, дори в съпунките по телевизията може да видиш млада колежка да репликира ухажващия я колега с думите "хайде да правим секс". А иначе са много стеснителни и се изчервяват от най-обикновен комплимент, някой да демонстрира близост с жена си пред колеги или роднини - уууу абсурд!Мръсни вицове няма, или ако има аз не знам - никога не се разказват такива, дори ако разкажеш на японец мръсен виц той няма да се разсмее, а ще го намери за безвкусен. Иди ги разбери  Явно възприемат сека по-различно от нас, при нас табуто наложено от църквата през годините го е наместила трайно в подсъзнанието. При тях е по-различно.
И за копирането е точно така - много обичат да копират какво ли не, в Нагоя имаше цял мол имитиращ Венеция - с гондоли и пеещи гондолиери  Фалира на втората година, явно не е бил чак такава атракция. В тази страбна пълна с изящни неща можеш доволно да се нагледаш на чудовищен кич, до степен в която кичът е стилизиран и превърнат сам по себе си в уникална дизайнерска форма. Също и еклектиката - до старинен храм се издига квартал от модерни къщи стил пунта-южна-франца, до тях производствено хале, до него ултародернистична библиотека, до нея ред къщички от 60те, до тях грозноват кафяв многоетажен блок, до тях ...и все в тоя ред. Отначало ми бодеше очите, сега свикнах и я възприемам като една от неповторимите японски характеристики.
Само за Рейнбоу бридж не съм съгласна че пунтира бруклинския мост :


Мисля че някъде напред бях писала за кеш-а. Японците много ползват кеш и са свикнали да носят много пари в себе си. Средностатистическият японец на средна възраст носи по около хиляда евро в себе си - кеш. Също и в домовете си държат много кеш, често изтеглят накуп всички пари за месеца и си ги държат в чекмеджето.
Само аз ли не слабея тука  Ама просто не е честно как изглеждат японците - няма бирени шкембенца (поне не в нашенски размери), няма виснали дупета, любовни дръжки и двойни брадички. И колкото по на възраст толкова по-елегантни. Незнам дали е от храната или цялостната концепция за хранене и живот, но е доста ефектовна, трябва да се признае.
А как ти се стори японската кухня? На много хора не им понася специфичния сладко-солен вкус, както и рибните миризми в ястията. Но други са просто очаровани, явно е до човек (вкус).
Шу не съм попадала на ягодов маргарин, аууу какъв пропуск! Веднага ще потърся. А къри-блокчета мисля че не се продават в БГ, в някои европейски градове се намират в азиатските магазини.
elena_d не разбрах въпроса ти? Дали са гостоприемни японците или азиатците по принцип? Японците са много любезни и отзивчиви, но рядко канят хора в дома си. НО ако поканят  са ненадминати в гостоприемството си. За другите азиатци не мога да дам впечатления, защото съм била какнена само веднъж у корейско семейство (много добре се бяха подготвили) и няколко пъти у приятелка китайка, но с нея бяхме доста близки и моят и нейният дом бяха винаги отворени едни за други.
Geia   това е и причината да не ме намираш по старите теми...

Съжалявам, липсваш много, и Цветунчо, и Лали

Бат, благодаря, че сподели с нас!
Самурайка, страхотен диалог спретнахте с Бат. С кеф изчетох последните неща!

Особено за порното, темата ми падна тъкмо на място , понеже се бях замислила по въпроса напоследък. От една страна shunga, от друга един съвсем съвременен фотограф Araki (който снима буквално всичко, но е най-популярен с бондаж-порно-еротичните си фотографии) - разглеждам ги и виждам как това не е нашето порно, но за един европейски мозък не е лесно да разбере какво е, щом не е порно. Самурайка, това, което казваш сега, а си казвала и преди, според мен е много ключово: "те никога не са били католици".

Относно конкретно тези думи, искам да допълня и с едно мое впечатление:
Не знам кой е писал италианската статия за шинтоизма в Уикипедия, но е написана много добре и с много усет, отвъд чистата информация (според мен). В Италия има много силна асоциация, посветена на японската култура, и подозирам, че статията е тяхно дело.
Та там при шинтоизма, при "разбиране за нечистота", чета:
"Според Шинтоизма нищо не е нечисто само по себе си, а по-скоро извършването на някои действия предизвиква омърсяване и човек просто трябва да ги избягва, ако иска да постигне душевен  и мисловен мир, но не защото нечистотата е грешна сама по себе си."

Съжалявам, но не ме бива по преводите. Ако някоя дама, разбираща италиански, иска да ме поправи, моля.


За кича също ми беше интересно да прочета.

Samuraika, веднага си признавам (без бой) за Бруклинския мост и Мостът на дъгата: Бруклинският мост не съм го виждала (не съм била в Щатите), но така си го представях -така, че определено си права. Грешката е моя, изказала съм се неподготвена Но наистина това с копирането ми се стори доста странно.   
За храната да си кажа: аз съм страшен фен на суши и всякакви рибни деликатеси. Първите 10 дни бях ок с храната, всичко ми беше вкусно и все гледах да си хапвам нещо. При мъжа ми, който не си пада по суши и морски дарове – този период беше 3-4 дни. После настана пълен ад, само като минех покрай ресторант и ми се драйфаше, и двамата търсихме и искахме познат вкус, съответно минахме през кентъки, странно, но се въздържахме от макдоналдс   Последният ден вече мрънках нон стоп за пица: естествено намерихме пицария в Шибуя (мисля, че в Токио има всякакви ресторанти, друг е въпроса дали това, което приготвят е близо до оригинала на съответното ястие). Поръчвам аз пица капричоза, но за всеки случай питам какво има в нея. Момичето ми казва гъби и месо, аз се съгласявам. След 2 мин ми носи пицата, която не беше най-добрата, която съм яла, но на кой му пука, нали е пица, и освен гъбите и салама, отгоре се мъдрят 3-4 скариди Та наистина мисля, че за храната си е до човек. Аз бях супер ентусиазирана в началото и си отядох на суши, но това, което наистина ме плени са сладкишите: торти, мусове, сладки – може да ядеш в промишлени количества и изобщо не ти е тежко, напротив аз нямах насищане защото са много леки и не толкова сладки, колкото сладките неща в Европа.
Много си права за услугите с доставянето на багажа: услугата е доста добра и работи безотказно. Аз имам колежка японка, която ми каза за нея. В началото бях доста скептична, но останах очарована от сервиза: точно навреме, където трябва и абсолютно професионално. Тук да кажа, че правилата в Япония се издигнати в култ, всички ги спазват и наистина японците са удивени като деца, когато някой (естествено чужденец) се опита или направо нарушава правилата им. Много е интересно да се наблюдават лицата им: първо се ококорват, после едно изумление се изписва на лицето им и направо застиват. Наистина е интересно, естествено това не ни пречи на нас европейците да си постъпваме по нашия си начин, което като се замисля е жалко.
Само да дам пример: питам колежката японка (понеже в мен имах някакви евра) дали, ако се наложи някъде мога да платя  с евро. Тя изпадна в лек шок, нещо от типа : "ама как може да ти хрумне подобно нещо, това е чужда валута, как ще платиш с евра в Япония, ние си имаме йени", естествено тя не го изрази с толкова много думи, по-скоро ме погледна по начин като че ли, ако го направя – това е равносилно на убийство на човек  Като си изтеглих пари единия път от банкомат, машината ми даде една банкнота от 10 000 йени (някъде около 100 евро) и аз решавам, че ще искам да ми ги развалят в банката. Влизам аз и се оказва, че за да си разваля парите трябва да попълня формуляр: име, адрес, телефон. Направо се шокирах , но пък те така мило ти се усмихват и са толкова любезни и сърдечни хората, че някак си ти се вижда странно, но си готов да направиш всичко (условно казано де).
Още нещо се сетих: в Токио по улиците колелетата не се заключват. Ние с мъжа ми бяхме супер удивени, до такава степен, че първата ти мисъл (типично по байганъовски) е: "защо не си взема едно" и чак после осъзнаваш, че си в Япония и няма как точно да си вземеш. Това, разбира се, в кръга на шегата, далеч съм от мисълта да крада колело. Пред една ясла или детска градина видяхме импровизиран паркинг за детски колички – много беше смешно: едно не особено голямо пространство оградено и вътре "паркирани" детски колички с различни размери, естествено за Япония без да са заключени. В общи линии в такива моменти усещането е: "гледаш и не вярваш на очите си".           
За чистотата: аз затова споменах в разказа си Копенхаген, където традиционно ми изглежда ужасно чисто, е в сравнение с Япония не е. За Брюксел не ми се говори – толкова мизерно ми се стори след Токио…
Но пък сега да си кажа нещо, което си е чисто мое разсъждение, може и да не съм права. Самурайка ще каже. Като ги гледах японците как спят в метрото и във влаковете (направо се изумявах как успяват да се събудят на спирката, на която трябва да слязат) си мислех, че сигурно ужасно много работят (за това всички сме чували, но дали е така в действителност?!), ама наистина доста повече от нас. Другото, което забелязах бяха различни жилищни сгради (много високи, сигурно около 30-40-50 етажа), но с не особено голяма площ и си мисля, че сигурно средният японец живее на доста малко пространство. Ами честно казано, ако цената на тази чистота и уреден живот е бачкане до откат и живот в килер (съвсем опростенчески казано), май - май аз не съм склонна да я платя… Не знам и такива мисли ми се появяваха в главата докато бяхме там. Естествено първо в еуфория си мислиш: навсякъде по света хората трябва да живеят така, после с мъжа ми стигнахме до консенсус, че Япония е прекрасна страна за почивка (ама пък е много далече, та трябва да имаш отпуска поне 1 месец – да се адаптираш, да си починеш и т.н.), та не знам къде е истината… Знам, че е уникално преживяване, което си заслужава и струва опита да го преживееш поне веднъж, но дали е възможно да бъде така навсякъде, а дали е и нужно – ей това наистина ми убягна…

 
И аз много се кефя, че си обсъждаме така с бат, първите впечатления са най-ценни и най-искренни, напомня ми за писмата, които пишех от тук първите месеци.
Относно развалянето на банкнотата от 10 000 йени - чисто европейско непрактично мислене. За какво ти е да я разваляш? Навсякъде ще ти върнат ресто, всяка машинка за билетчета ще ти я приеме, дори всякя "вендинг машиин" (как е това чудо на български?) ще ти я приеме и ще ти я равали. Аз напълно те разбирам, но от японска гледна точка това е едно безсмислено действие, до степен на съмнителност.
Разказът ти съм го чувала многократно, в обърнат вид  Всичките ми японски приятли, посетили останалия свят без изключения споделят едно и също - навсякъде мръсно, неуредено, служителите намръщени и нелюбезни, трудно да се ориентираш, трябва да си пазиш вещите, щото "ти знаеше ли, имало крадци там!" и освен това колкото и да са вкусни местните деликатеси на третия-четвъртия ден ти се дояжда ориз (ми то все хляб, хляб, хляб - омръзва), търсиш там какъвто азиатски ресторант намериш и макар храната да е пълен ерзац и да няма нищо общо с китайската/японската/тайландската - ядеш, че ти е втръснало от другото... Една приятелка беше платила безумна сума за да посети няколко града в Америка, не помня кои бяха, но в ЕлЕй беше видяла пиян човек на тротоара пред хотела си и не беше излязла навън цели два дни - колкото е бил престоя й там.
А че реда и чистотата си имат цена - това е безспорно. И че работят много, също е вярно, но според мен е много по-вярно твърдението, че работят старателно- без значение дали си касиерка в супермаркет, хотелски мениджър или бояджия в автомобилна фабрика - всички работят еднакво старателно и с гордост. Това е много, много важно според мен. В Европа и Америка също се работи по много, особенно в някои сфери, но на по-ниските нива работата се върши едва ли не с презрение. Не бъка от особенно старателни чистачки, касиерки, сервитьори, шофьори и т.н. Спят в транспорта, защото оползотворяват всяка минута, те са безкрайно дейни, имай предвид че след работа тези хора ходят на танци, икебана, доброволстват и какво ли още не. Има блогове за всичко, за кето можеш да се сетиш (и за сума ти неща, за които не би ти и хрумнало). Като се местихме с мъжа ми ни се наложи да свляме климатика - как, как...еми как - отваряш нета и има поне 5 блога които ти обясняват в детайли и снимки как да демонтираш и монтираш амнайсе модела климатици. Не сайтове на производители - обикновенни хорица, които са си направили доброволно тоз обществено полезен труд...
Ох, спирам за днес, че е време за вечеря.
Утре ще споделя мисли и наблюдения относно формирането на ценностно-обществената структура и защо е тя така различна.

Samuraika, не спирай да пишеш и обясняваш моля. Много ми е полезно да си изясня нещата защото кой знае може пък да се запътим за по-дълго към Токио.
Това за старанието и аз го усетих. Наистина хората работят по съвсем различен начин. Видях как се чистят фуги на метрото с прахосмукачка. Човекът беше нарамил една малка прахосмукачка на гръб и с такава прецизност движеше прахосмучещото (уф, ама и дума употребих) устройство по пода, че човек може да го наблюдава с часове…-пълна хармония и съвършенство.
За развалянето на парите си абсолютно права, то е същото като да си помислиш, че в Япония няма да имат да ти върнат ресто, което е пълен абсурд защото просто такъв филм като – "нямам да ти върна" - там не съществува. Даваш си парите и получаваш ресто до стотинка, независимо дали насреща си имаш машина или продавач, или пък таксиметров шофьор. Само да вметна, че и в колата на таксиметровия шофьор имаше чинийка за парите.
Убедена съм, че си чувала разказа ми в обратен ред, то и не знам как би се почувствал японец в Европа (аз както споменах в Америка не съм била, та не мога да сравнявам със Щатите). За тях това би трябвало да е страшно екстремно преживяване. Когато попитах колежката японка дали е идвала в Брюксел и тя отговори утвърдително, аз я попитах дали й е харесало. Тя се опита да бъде супер тактична и да е любезна, но само смънка нещо от типа: "да, хареса ми, но е много… (дълга пауза) малко". Аз обаче не се давам и я питам била ли е на друго място в Европа, тя ми казва "да, в Париж" (което в контекста на твоето обяснение за японската "лудост" по Париж ми е сега съвсем понятно), при което аз буквално грейвам и казвам нещо от рода, че в Париж е много хубаво. Тя само ме погледна, помисли малко преди да отговори и със същия любезен тон ми каза: "да, обаче (пак дълга пауза) е много малко". Освен това каза, че в Париж човек се чувства много самотен и чужденец, но никак не изглеждаше впечатлена. Та със сигурност японското възприятие на останалия свят е много по-различно. Все пак когато живееш в една перфектно уредена страна, останалия несъвършен свят сигурно ти се струва странен…   

Надявам се, че не досаждаме с нашите обсъжданици, но пък сме точно по темата "бит и душевност на Япония"

Бат и Самурайка, цяло удоволствие е човек да чете вашия диалог Благодаря ви за отделеното време.

Бат,не отегчавате никой.
Много интересно си описала  твоите впечатления за Япония ,направо се пренесох в Токио.

Дискусията ви със Самурайка също чета с удоволствие .Едно голямо благодаря и на двете за отделеното време ,за да разказвате тук 

Бат, страхотен разказ!    Мерси за отделеното време, много интересно разказваш .
Говорете си вие със Самурайка, пък ние четем и попиваме  .

Бат, блазе ти! Тази пролет мои съкурсници от японския (мъж и жена) ще ходят до Япония с детето си - Токио, Киото и други по-важни градове. Нарочно са избрали пролетта, за да хванат цъфтящите вишни. Ех, един ден да дойде и моят ред...

Ами, щом не досаждаме, продължаваме.
Относно парите в чинийка. В Япония парите се смятат за нещо не чак мръсно, но да го наречем неблагородно. Те са чисто практичен, цифров израз на много по-важни неща. За пари не се говори, пари на ръка не се дават. Ако някой дава на някого пари ги слага в плик, без збначение колко дребна е сумата. На мен са ми давали парите за автобусно билетче в красиво пличке на цветенца залепено със стикерче "Thank you" - стойността им беше по-висока от паричките за билетче, но това е без значение. На интервщ за работа не се споменават пари - заплатата е без значение, не се пита за нея, тя изобщо не е важна. Така или иначе за определен ценз се взимат определени пари- колко точно не е важно. Мъжът ми разбра точната цифра на заплатата си когато получи първия си фиш  . Затова и в магазини, таксита, банки - никъде не се връчват пари - израз на пренебрежение е. Бакшишите - също.
И един любопитен факт, който мисля че има връзка с отношението към парите - във феодална Япония най-низшата каста е кастата на търговците и лихварите - те са под селяните в йерархията - нещомного необичайно за другите страни по това време,и много показателно, мисля.
Още нещо любопитно за такситата - те всички са с автоматично затварящи се и отварящи врати. Таксиметровите шофьори в япония винаги се оплакват от чужденците, които държат да тръшкат автоматичните врати, а таксиджиите в чужбина се оплакват от ужасните японци, които си излизат от таксито и не се и обръщат да затворят вратата даже 
Относно японците и ходенето в чужбина. Те много обичат да пътуват, да разглеждат, много са любознателни, а и Европа ги привлича с културата и историята си, както за нас е интересна Япония. Но предпочитат това да става организиртано, в група и по "утъпкани пътеки" - хотели, ресторанти и курорти подбрани и свикнали да обслужват японци със съответния обучен персонал. Иначе са толкова наивни и безпомощни, че жал да ти стане. Спомням си едно туристическо предаване, в което си бяха направили експеримент в един ресторант (нещо като скрита камера). Идва келнера и започва да обяснява менюто на френски, не се съобразява много-много с питашите погледи и вдигнатите рамене на японците, записва си поръчки, които те не са и разбрали, камо ли поръчали, а на всичкото отгоре им донася и бутилка вино, сипва им в чашите (те не са поръчвали въобще питие) и им връчва астрономическа сметка накрая. От четири групички се възмутиха само една двойка девойки, които викнаха келнера и му казаха, че това е твърде скъпо и те вино не са поръчвали. Другите "жертви" си изядоха, изпиха и платиха безмълвно, само леко протестираха помежду си колко е нахален тоз келнер...Просто са толкова "изгубени" горките, без ясните правила и идеалния ред на които са свикнали, че са като деца в гората. И дори когато са "навън" по работа пак се притесняват за това как да се държат, какво да кажат, какво да направят, че са почти в ступор. Когато бяхме във Франция у нас беше нещо като японска тайна квартира - често се събирахме с приятели и колеги японци. Е тия хора направо разцъфжаха, отпускаха се, устите не можеш им затвори, седяха до 10-11 вечерта, макар да бяхме с малко бебе (по принцип такава несъобразителност е немислима). Толкова хубаво им беше, че можеха да се събират със себеподобни, които ги разбират, могат да питат каквото ги вълнува и да се оплакват и наприказват наволя. Същите тези хора в компания с французи ставаха тихи, мълчаливи и видимо "на тръни".
Друго нещо, което искам да допълня към картинката на чистота и спокойствие, описана от бат - бат, ти забеляза ли, че по гарите, улиците и кварталите е и много....как да кажа...социално чисто. В смисъл - отсъства класическата сган характерна за подобни места навсякъде по света - изсулени гастарбайтери мъкнещи оръфани сакове, наркомани, пияндета, просяци, видимо социално слаби хора с мизерен вид и съмнителна лична хигиена - характерната картинка за всяка една голяма гара в който и да е европейски (или друг) град по света? Напротив - гарите са елегантни, с цветя и плакати, ресторанти и молове, магазинчета и киоски, климатизирани и ароматизирани, узвочени с лека музика. В Япония бездомници има, както и клошари мъкнещи разни безценни боклучета, но и те са рядкост, а и не изглеждат така отчайващо. Всичко е една огромна средна класа от спретнати хора, кой по-спортно, кой по-елегантно облечен, всеки с цел и посока. Няма лоши квартали, няма места, в които кракът ти не трябва да стъпва, няма черноработници и нелегални емигранти. Другата цена на реда е - сам си чистИ дома, гледай децата, хвърляй боклука, мий тоалетните и върши всичката си черна работа. Няма домашни помощници, няма бейбиситъри, няма майстори на черно, няма евтин черен труд под никаква форма. Затова и всичко в сферата на услугите е много скъпо, а хората не ремонтират стари коли и къщи, а направо купуват нови и престрояват. И затова 3 ябълки струват 4 евро, а 2 домата - 3 евро.