Япония

Удивителна страна Това ми харесва най-много Сигурно ще ми е много приятно да живея в такава еднородна среда, между деликатни хора и най-вече между хора с преобладаващи габарити като при мен/аз съм 153 см, 42 кг/ Казват, че вече японците не са така дребни, както едно време, но все пак мисля, че високите японци са по-скоро екзотика, отколкото правило. Така ли е, Самурайка?

Самурайка, за такситата си супер права, това с вратите е много удобно, ама трябва да го знае човек Нашият опит с такси беше много забавен защото го взехме много рано сутринта - искахме да ходим на рибния пазар, а първото метро беше в 5 и 14ч., а на нас ни трябваше в 5 да сме там. Та изсулваме се ние от хотела (който беше на супер място, от веригата, която ти ми препоръча Tokyo-inn), подминаваме "хотел звездоброец" (=това са едни бездомници, за които ще напиша след малко, ние така си ги бяхме кръстили) и за наш късмет минава свободно такси, което спряхме. Сега вратата се отваря, а ние несъзнателно отстъпваме назад, защото не знаехме, че са автоматични, обаче после съответно влизаме. Вътре на двете предни седалки сложени някакви дантелени покривала (аз се бъзиках, че това е брюкселска дантела), шофьора нещо си закусваше, явно не е очаквал, че някой ще го спре толкова рано. Мъжът ми му показва на картата някаква спирка на метрото и той тръгва, ама ни говори нещо. Съответно ние нищо не разбираме, аз казвам на мъжа ми: "този не разбра къде отиваме". Започваме ние да се разправяме помежду си, а през това време шофьора и той каканиже нещо на японски. В един момент аз му казвам да спре колата, той спира и вратата веднага се отваря, я моя мъж по навик я дърпа да се затвори – пълен купон. Ама ние не искаме да слизаме, а само да се уточним къде отиваме. Казвам аз на мъжа ми, че в раницата имам guide, в който на японски е написано името на рибния пазар да ми го даде. Шофьорът през цялото време нещо ни обяснява, ама какво от това ние като не вдяваме дума на японски. Отварям аз guide-а и започвам нервно да почуквам с пръст на името на рибния пазар изписано на японски. През това време колата е спряла. Шофьорът поглежда, ама то още е тъмно, светва лампа в колата, после си сваля едните очила, бърка в някаква чантичка, вади други очила, които съответно са в калъфче, слага си ги, взима гайда, който беше оставил на другата седалка и ме поглежда… Всичко става бавно, спокойно, а аз вече леко бях истерясала - не за друго, ами мен подобно спокойствие на моменти ми идва в повече. Показвам аз за пореден път името на пазара, той кима усилено, ама продължава да говори нещо. В крайна сметка и аз, и мъжа ми започваме енергично да се кланяме и да казваме "ок,ок", само да вземе да тръгне. Тръгва той, ние се укротяваме и зяпаме навън, след около 5 мин., шофьора казва: "only one entry", при което аз избухвам в кикот и суфлирам на български: боже, на този му трябваха 10 мин да роди едно полу-изречение на английски от 3 едносрични думи…  Всъщност през цялото време разговора е изпъстрени с подобни коментари и ние много се забавлявахме… След тези думи на шофьора аз решавам, че идеята е, че всъщност таксито не може да влезе на рибния пазар, а само да ни остави на входа. Така се и оказа де, но ние това го разбрахме като стигнахме, защото нямаше как да го разберем по-рано. Аз нали съм много "интелигентна", но и за 24 часа няма да мога да вържа не полу, а никакво изречение на японски Та стигаме ние на пазара, човекът спира, вратата се отваря и мъжа ми тръгва, а аз: "ти къде? Няма ли да плащаш?" Сяда той пак в колата и понечва да затвори вратата, подава пари на шофьора, той веднага подлага чинийката, а аз вече съм на черешата от лигня и не спирам да ръся глупости… Плаща мъжа ми и седи в колата, а шофьора продължава да му говори нещо. Аз викам на мъжа ми: " 'айде слизай", а той "чакай, чакай". Викам му: "какво да чакам? Ти да не би да разбираш какво ти говори?" А той: "чакай, чакай, виж как хубаво ни обяснява", а аз: "е, сега, ако му отговориш на японски, вече ще те призная" и пак кикот…   
А сега за бездомниците или "хотел звездоброец": значи видяхме една вечер под козирката на един от входовете на сградите около хотела бездомници, които си бяха направили нещо като "къща" от кашони. Казвам къща защото бяха затворили едно пространство с кашони и те седнали в него, само главите им се подават и си говорят. Да кажа, че кашоните бяха чисти и изглеждаха като току-що извадени от магазина. И бездомниците си говореха, явно не е било толкова късно. На следващата вечер пак бяха там, но явно е било по-късно защото си бяха в импровизираната "къща" от кашони, затворени отвсякъде и предполагам са спели. Интересното е, че на сутринта кашоните ги няма, предполагам, че ги прибират някъде. Но Самурайка е абсолютно права, тези хора изглеждат съвсем нормално – чисти и спретнати, кашоните както казах са безупречно чисти, все едно ей сега са ги купили. Изобщо в Токио човек няма усещането, че има бедни хора. Всички изглеждат чисти и спретнато облечени. После видяхме на гара Sinjuku един човек на възраст да си спи на пода в метрото, ама аз дори на се впечатлих защото той подът в метрото е изумително чист, освен това е много топло и приятно, човека беше прилично облечен и чист – абе ще кажеш, че е тръгнал нанякъде, но му се е приспало и е решил да си дремне за малко. В смисъл, това по никакъв начин на смущава околните. Спи си човека, на никого не пречи и толкова, останалите да си вървят по пътя, те това и правят де.
Всъщност, за това аз се чувствах супер през цялото време в Токио защото имах усещането, че съм на сигурно място, не съм застрашена от никой и нищо, изобщо нямаш усещане, че си в чужбина, в чужда страна, в която не говориш езика (което си е 100% факт) и може нещо лошо да ти се случи. В Токио се чувствах по-сигурно отколкото у дома, колкото и невероятно да звучи. Имаш усещането, че там нищо лошо няма да ти се случи. Предполагам, че звучи супер странно, но аз го усещах така на 100 % и през цялото време. И съответно защото бях изключително спокойна се забавлявах с всичко по-различно през цялото време и имах усещането за една изключителна почивка.   

Май, май ми се засилват еретичните мисли да се пробваме да поживеем там за известно време… Мъжът ми ще е в истерия от моите идеи

Позачезнах, извинете.
Тук дойде зимата най-после и не само заваля сняг, ами и натрупа!

За тук това е голяяяям сняг!Натрупва за пръв път от три години и се задържа почти цял ден!А и в момента валят големи парцали, ако се задържи така до довечера може и пак да натрупа. Много е снежна тази зима в Япония, но на емн ми харесва.Предполагам че в Киото сега е разкошно - градините и храмовете покрити със сняг!Само едно й е лошо на зимата тук - кофтито отопление на домовете.

бат по принцип за мъжете е по-трудно да се приспособяват и да седят без работа (не че ти не си го знаеш, ама аз да си кажа). Ако той има какво да праи тук - добре, но иначе ще му е трудно. А на мен Токио ми се струва прекалено пренаселен и шумен, макар наистина хората да са спокойни. Не знам как би ти се сторило нашето градче - сигурно ще ти призлее от толкова спокойствие   Майка ми като ни беше на гости не можеше да заспи пърите няколко вечери, че било много тихо   Относно високите блокове и площтта за живот в Токио. По принцип тези 50 и кусур етажните блокове са едни от най-скъпите места за живот, апартаментите са суперлуксозни и просторни, и разбира се, ужасно скъпи. Тесноватия им вид е оптическа измама - просто са много високи,затова изглеждат тънки. Но хората не живеят масово в такива. Повечето са в 10-15 етажни блокове с много апартаменти, състоящи се от 4-5 стаи. Не са просторни, но са много функционални и не се усеща липса на жизнено пространство. Като пример ти давам хотелите Тойоко-инн, в които сте отсядали. Като влезе встаята не те ли хвана клаустрофобията? Но после се оглеждаш, настаняваш и виждаш, че имаш всичко необходимо, точно там където ти е необходимо, ново и спретнато, чисто и удобно. Местоположението е стратегическо, имаш закуска, интернет, 24ч рецепция - абе всичко необходимо за комфортен престой. Това е концепцията на живот в големите градове. В периферията е по-различно, по-спокойно, по-просторно, но тогава пътуваш повече и дремеш във влака.
Честит празник на влюбените!
В Япония на св. Валентин дамите подаряват шоколад на господата. На ВСИЧКИ господа - трядиция, която в началото ме изпълваше с потрес. Колежки подаряват на колегите в офиса, на шефа, на баща си...е, и на любимия де. Изобщо шоколадовата индустрия е промотирала и превърнала този празник в златна кокошка - това няма никакви традиции в исторически план, просто така е насадено от реклами и кампании на шоколадопроизводителите. Единствената типична японска традиция е да се правят подаръци - това го има като манталитет и се прави често. Та на тази база са разработили и тази пазарна ниша. На шоколадите за "не любимия" се казва "гири-чоко" или в превод нещо като "зорлем-шоколад"  

Самурайка,не знам дали е коментирано вече..... интересува ме как стои въпросът ако родителите работят до късно т.е. след приключване на училището/детската градина. Има ли фирма,която поема грижата за детето ?Тези дни се замислих-аз,например съм лекар т.е. имам дежурства,понякога давам и разположение . Как бих могла да се справя в този случай с отглеждането на двамата си сина ако съм в Япония?

golden Принципно в Япония детските заведения са два вида - детски градини и (условно) ясли, като и двата вида биват частни и държавни (общински). Детските градини са от 3до6 годишна възраст и имат пожелателно-задължителен характер - т.е. не е задължително, но е силно препоръчително да се ходи, там детето свиква и се подготвя за училище. Детските градини са полудневни - до 14 ч. с възможност за допълнителни два часа в повече инцидентно или постоянно (т. е до 16 ч.). Те са идеален вариянт за майки на половин работен ден. "Яслите" са от 0 до 6 години като са запазени за работещи майки. Основно часовете са от 9 до 18, с възможност за допълнителни два часа сутрин и два часа вечер в зависимост от работата на майката. При подаване на молба за ясла посочваш колко време работиш и колко време пътуваш до работата си и указваш от колко до колко искаш детето ти да е на ясла. На практика може да е от 8 сутринта до 8 вечерта. Има и частни ясли с преспиване, 24 часова грижа и т.н., но са по-редки и не знам точно каква е процедурата при тях. Цените варират според дохода ти, като за второ дете се плаща значително по-малко. Съвсем приблизително за дете под 3 години е нещо от сорта на 300-500 евро, за дете над 3 е около 200-250 на месец, храната е включена. Това е в рамките на нормираните часове, допълнителните часове се заплащат допълнително.
Понеже споменаваш че си лекар - много от големите болници имат детски градини за децата на служителите точно до самите болници и си имат свои си условия, ред и цени. Ако си сама ще е трудно, но ако сте с мъжа ти примерно не е проблем да си изработите схема.
С втората ми бременност ми се наложи да лежа в болница почти 3 месеца и мъжа ми беше самотен татко - ама съвсем самотен милия, ни баба, ни леля, ни гледачка...Справи се като прехвърлихме баткото от градина в ясла. Има ясли с прием и в събота и неделя (също по извънредна уговорка и допълнително заплащане).

Самурайка,благодаря ти за изчерпателния отговор

Искам да благодаря на авторката за прекрасната тема !

Бих искала да попитам, какъв е процентът на японците, които притежават собствени жилища,
или е нормално болшинството да живеят под наем?

MamaEli4ka за дда не съм голословна потърсих малко данни и попаднах на много интересна таблица от 2003та, показваща процента собственост, размера на жилищата и доколко са самостоятелни (процент показващ дали са в къща или в блок) по префектури.
http://www.demographia.com/db-japanhousing.htm
Както се вижда Токио е с най-малък процент собствени жилища, които са най-малки и в най-малка степен самостоятелни  И все пак, дори там 44.5% от хората притежават свой дом, като средната площ е 65 кв.м. Общо за Япония 60% от хората имат собствени жилища с площ от около 100 квадрата, половината от които са къщи. Толкоз по въпроса за японците живеещи на тясно.
Иначе поради демогравската и икономическа криза цените на имотите падат, а няма кой да купува. Особено при голямата динамика тук и абсолютното спокойствие на живота под наем (повечето имоти се отдават от фирми и можеш 30 години да си живееш под наем необезпокояван) много хора не искат да се обвързват с имот. Наскоро си говорихме за това с едно приятелско семейство - мъжът е университетски преподавател и все живеят по университетски общежития. Та ги питах сега, като стана професор и шеф на катедра и се установиха трайно, няма ли да си купят жилище. Отговориха ми, че е абсолютно безсмислено - големият им син вече ще става студент и няма да е при тях, а от родителите си ще наследят голяма къща и земя, която смятат да обработват след пенсия, даже ми обещаха да ми пращат от отгледания от тях ориз  !

Бих искала да попитам бат дали освен сладкишите си е харесала някое японско ястие?
Пускам няколко рецепти за дресинги за салати, които са много лесни, достъпни и придават специфичен аромат на познати неща :

Сусамен дресинг:
по 1 супена лъжица - оризов оцет (може ябълков), олио, соев сос, захар,
по 2 супени лъжици- печен бял сусам, майонеза.
Всичко се сляга в пасатора и се пасира до гладкост. По желание може да се добави и малко скълцан лук (не повече от супена лъжица за да заличи аромата на сусуама).Върви идеално върху сварени пилешки гърди, броколи, аспержи, попарен спанак, туна, рачешки ролца...оставям на вашата фантазия.

Основен дресинг:
За японците това е като нашето сол,оцет и олио 
2 с.л. оризов оцет
5 с.л. олио
1 с.л. соев сос
1/2с.л.захар
Всичко се разбърква и залива върху салатат. Подходящо за салата от соеви кълнове, китайско зеле, моркови, ряпа "дайкон", попарен спанак, оризови спагети (от прозрачните)...За финал върху така подправената салата може да поръсите стрит между пръстите печен сусам.Към този основен дресинг може да добавяте по желание пасиран лук, сусамово олио или люто сусамово олио (райю), да замените оцета с лимон, лайм или юзу, да добавите малко уасаби (малко!). Може да добавите соев сос ако предпочитате по-соленко.

И една марината за месо, леко приспособена към конвенционални европейски продукти :
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. соев сос
3 с.л. мед (по принцип - мирин)
1с.л. сос Уорчестър (при липса - може и без)
3 с.л. бяло сухо вино (по принцип- саке)
С тази марината може да приготвите пържоли (свински, пилешки от бут или телешки) като преседят поне 4-5 часа в нея (може цяло денонощие).Може да добавите розмарин, босилек, мащерка за аромат (нетипично японски). Ако махнете зехтина и добавите малко захар получавате сос за якитори - пилешки шишчета. Ако добавите малко кетчуп ще имате сос за окономияки - нещо като зелева палачинка.
 

Самурайка ,мерси за рецептите

Самурайка, много интересни неща разказваш. Инфото за апартаментите и големината ме впечатли отново. И пак се замислям как в Япония всичко е уредено. Също и яслите и детските градини ми изглеждат премислени и направени с идея. В тази връзка един въпрос: колко деца имат японците? Какво е прието за "нормално"?

Относно храната: аз си отядох на суши, сушими и всякакви морски дарове защото просто много обичам, но това беше до време. В един момент просто исках и търсех познат вкус. Ама аз съм си крива на храна – подобен кошмар преживях и в Брюксел, та не знам доколко е показателен моя опит.

Още нещо се присетих да питам:  как са настроени японците към чужденците? Не към туристите, а към чужденците, които живеят в Япония. Има ли някакво по-различно отношение?

Самурайка благодаря за изчерпателния отговор, много ми беше интересно.   

Здравей,
на мен ми предстои пътуване до Токио в края на месеца. Ако имаш възможност дай повече информация за цените на транспорта и общо взето колко пари излиза храненето на ден в обикновен ресторант.

Магдалена, за транспорта мога да кажа следното: има билети за един ден за метрото (за всички линии на метрото, които маи са 13) , за един човек цената е 710 йени (което е около 7 евро); има билети за един ден, комбинирани за метро и влакове, цената за човек на ден е 1100 йени (или 1000 йени не помня точно=това е около 10 евро). Има пасове за всички влакове (но само за влаковете без метрото), които са съответно за 7, 14 или 21 дни. Цената за 7 дни за човек е 266 евро, за 14 и 21 дни са съответно по-скъпи. Поне това е цената, която ни даде на нас агенцията в Брюксел. Тези пасове не могат да се купят в Япония, трябва да ги купиш през агенция преди да заминеш. Активирането става на място в Япония на избран от теб ден.  Моето лично мнение е, че тези пасове си струват, ако смяташ да пътуваш из страната: например, билет от Токио до Киото за един човек в двете посоки е 260 евро, т.е. с едно ходене до Киото избиваш цената на паса, но ако ще си само в Токио по-добрият вариант са билетите за метро или комбинирани за метро и влак.  Повече инфо за пасовете може да намериш тук:  http//www.japanrailpass.net
Ако сте само в Токио: може да не купувате пасове, а да си ползвате билети за метрото или комбинирани за метрото и влаковете. Може да си ползвате влак, когато ви се наложи. Еднократно пътуване с влак май беше 170 йени на човек (което е 1,7 евро). Разбира се, зависи от разстоянието.  Ние така веднъж си бяхме взели билети за 170 йени, а като излизахме от станцията машината ни изчисли, че трябва да доплатим някакви пари, та пътуването ни се върза на 260 йени на човек (което е около 2,6 евро). Хубавото е, че си има машини и те изчисляват всичко. Няма вариант да не си купиш билет или да платиш по-малко.
Друго ценно инфо:  има автобус и влак от летището до Токио – автобусът е скъп около 30 евро на човек в едната посока, влакът е 10-11 евро на човек в едната посока, така че моят съвет е влак от летището до Токио.
За такситата нямам идея какви са цените. Ние взехме такси само веднъж, за да отидем на рибния пазар. Платихме нещо от рода на 10-12 евро, мъжът ми казва, че разстоянието е било някъде приблизително 3 -4 км, не повече от 5км при всички случаи. Но такси може изобщо да не ти се наложи да вземеш – транспортът е супер уреден.   
За храната: може да се нахраниш за 5-10 евро, може и за 15-20 и нагоре евро на човек.  Когато сме сядали на нормални ресторанти – сметките са ни били около 30-35-40 евро, веднъж май само платихме 50 евро.  Да уточня, че ние с мъжа ми не пием, така че не мога да кажа как са нещата с цените на алкохола (изключвам 1 чаша вино или бира). Има едни заведения, които на мен ми приличаха на бърза закуска и така си им виках до края – „японска бърза закуска”. Та в тях има едни машини (приличат на  ротативки) със снимки на всяко ястие: пускаш монетите или слагаш банкнотите и после натискаш копчето на съответното ястие, което си избрал, машината ти дава билетче, което се дава на сервитьора и той ти носи храната. Храната е вкусна, заведенията чисти, персоналът много любезен. В такова заведение може да се нахраниш за 5 евро или да си поръчаш меню (което се състои от супа, основно и някаква салата) за 7-8 евро. Изобщо тези заведения са евтини и добър вариант.  Естествено има и супер маркети, тук ми е по-трудно да кажа за цени. Мъжът ми казва, че за 2 коли + 2 сандвича (от тези триъгълните) е дал нещо от рода на 10-15 евро, ама не помни дали е купувал нещо друго. Има разни тортички: по 3-4 евро парчето. Май това се сещам на първо четене. 
Ако имаш други въпроси, питай.  Самурайка може и тя да каже.   

Ехеее страхотно! Става все по-интересно! 
Скоро един приятел се завърна от Япония, по точно Токио, живя там като студент (все пак учеше и замина по тази линия, но със спорт) и разкаваше, все още разкзва, много интересни неща за японците. Особено съм впечатлена от обноските и кое се смята за грубо и обидно и кое е правилно. В тази връзка друга приятелка(по-скоро на моя съпруг), и нейния мъж(японец), са ни разказвали как например е много невъзпитано да се преяжда, как когато влезеш на място където има хора с по-висок сан така да го наречем, по- висшестоящи, какво се казва, етикетът въобще. Силно бяхме впечатлени, че  всяка година се правят здравни преглени за сметка на фирмата. До тук добре и тук ги правят разбира се, но ако влизаш в графа рискова- т.е. надномерно тегло, лоши показатели и други, ти дават предупреждение преди да те уволнят например.

Искам да попитам Samuraika именно за тези неща, кое е вярно кое не, кое се смята за изкючително грубо, кое е в рамките на етикета?
Истина ли е, че японците са пресирани да имат опредлен имидж, особено в големите градове?

Благодаря за изчерпателната информация, ще я приложа още със самото кацане в Токио.