Япония

Каролина когато попаднах в Япония през 98ма, израсла в ерата на соца, когато телевизор Велико Търново се купуваше с предварително записване, "содай гоми"(обемен боклук) на японците ми се стори като Кореком втора ръка. Четири пъти в годината се обявяваха дати, в които всеки изнася от къщата си ненужна техника, мебели и други по-обенми неща за изхвърляне.Планини от съкровища!Хладилници, телевизори, телефони, факсове, тунери, телефони, легла, бюра...Живота е доста мобилен, хората се местят, но транспорта е скъп, магистралите - платени, да си закараш старите неща на по-далечно разстояние е почти толкова скъпо, като да си купиш нови.Съответно се хвърляха напълно работещи и годни неща на поразия.Но и това се оказа проблем - моного трудно се рециклират, разглобяват, сортират и т.н. И сега няма такъв боклук ( ), а трябва да се занесат старите уреди в електромагазините и да се плати такса за изхвърлянето им.За мебелите се купува специална марка, която им се лепва и след като се обадиш в общината ти казват кога ще дойдат да го вземат.Така обемния боклук стана платен и хората взеха да си правят повечко сметката.С колите е същото - там техническия преглед е на всеки две години, но е доста стриктен и ако има нещо не в ред се ремонтира на момента (скъп демек).Затова японците си сменят често колите, защото от един момент нататък се започва с по-сериозните ремонти.Никой ен купува кола над 10 години, затова ако искаш все още да вземеш някакви пари за старата си кола я продаваш на 5-7 години, след това е за боклука, а за да се хвърли цената е ок. 100 евро.Два пъти сме карали коли "за боклука" подарени ни от приятели, и двата пъти бяха перфектни, идеални, прекрасни!!!Една малка хондичка и една Мазда Демио на седем години - ми мноооого километри имаше милата, "цели" 95 000 - за боклука направо!Разкошна кола, много си я обичах 
Топъл дъжд ти за виза за Япония ли питаш? Мисля че не трябва, а за Москва (предполагам заради Аерофлот) транзитна не ви трябва и на двамата, ако ще излизате из Москва - тогава визи и за българи трябват.
цветунчик  Ама сега само с толкова няма да се оттървеш, айде разказвай и ти, че темата стана "попитайте самурайка" 
мамамиа дървените сандали не се носят сега много, можеш да видиш някой дядо надянал ги да тропа по двора.Но в по-префинения си вид се носят с кимоно задължително, но подметката им не е дървена.Гейшите и маико обаче си ходят с тези дървените с високите платформи, явно изисква практика и воля на духа!
Снежи точно така е все още.Японците са самураи, а фирмата е феодалния владетел.Верни до гроб един на друг  За разлика от западния модел, където за свеки пост се търси съответния кадър със съответни умения, в Япония си ги отглеждат.Постъпваш на работа от скамейката и първата година само те обучават.Формират си те според нуждите си и ти дават сигурност до пенсия, осигуряват ти фирмено жилище или купони за наем, подпомагат те при закупуването на собствено такова, осигуряват допълнителни медицински прегледи(често и за семейството), два пъти в годината японците получават бонуси в размер приблизително на 3 месечни заплати (това е още половин годишна заплата ОТГОРЕ), растеш прогресивно в йерархията.В ответ от теб се очаква да даваш всичко за фирмата, да работиш усърдно, да оставаш и след работно време, да сии съвестен в работата си, да не клинчиш.Да зарежеш фирмата насред кариерата си и да се прехвърлиш в друга е един вид предателство - фирмата те е отгледала като кадър а ти си напуснал точно, когато си станал ценен и си натрупал опит.Не се гледа с добро око на такива хора и дори и да ги вземат в друга фирма винаги е на по-долно ниво от предишното.В последните години има все по-чести съкращения и този модел се попропуква, но все още е често срещан.Има фирми, които фалират, но не уволняват работниците си - лоялността е двустранна и до последен дъх!
В тази връзка много ме впечатли един документален филм за възстановяването на най-големия металургичен завод в Кобе след голямото Ханшин земетресение.Хората имаха загинали и пострадали в семействата си, но работеха на обекта денонощно за да спасят една огромна доменна пещ.Единият от работниците каза "как да възстановя къщата си, ако не възстановя фирмата?".Екипът прави чудеса от героизъм за да изгребе втечнената стомана преди да се втвърди в пещта, а един друг екип работи денонощно за да им възстанови подаването на вода за да могат да се къпят и отмарят в банята на завода след дългия ден - правеха го с такова усърдие все едно живота им зависи от това - това било най-малкото което можели да направят за колегите си.А течната стомана се изгребваше с един багер, спуснат вътре в пещтта, който седи на една застинала кора отгоре на лавата - подава се кислород за багериста и се излива студена вода с маркуч за да се държи втвърдената платформа да не се разтопи и погълне багерчето.В багера се редуваха баща и син - единствените в цяла Япония, наели се с това...безумие!Работеха на смени по 40 минути, а на всеки 2 часа багера се изхвърляше и заменяше с нов - толкова успяваше да издаяни в тези условия.Спасиха пещтта накрая и японската тежка индустрия - тази пещ подава стомана за 90% от японските амортисьори и без нея автомобилостроенето е загубено.Та така се "...повечко работи там обаче"...

Е, аз мога да разкажа само това, което ми е направлило впечатление като турист
Бяхме в Токио, Йокохама, Нагоя, Осака, Киото...разгледахме много исторически забележителности като ги редувахме с модерна Япония. Това е нещо, което ми направи силно впечатление, че историята и съвременния живот не се "бият" напротив.
Бях впечатлена от това как след 10 часов полет излизаме  в центъра на Токио и попадаме сред зеленина, езерца и спокойствие, без да има и следа от шумовете и динамиката на един мегаполис. Там живота е под земята, където станциите на метрото са превърнати в мини градове със своите магазини, ресторантчета и какво ли още не. И въпреки огромното стълпотворение в тези станции няма шум и глъч, обикновено има  музикално оформление - задължително стилна класическа музика.
Направи ми впечатление и това, че там не се краде, съответно моите навици са да държа плътно прилепнала дамска или друга чанта...е на 3 ден вече човек отвиква, никой няма и да си помисли да злоупотреби с твоето невнимание.
Японците са мили, весели и много учтиви хора...дори и да си направил нещо не по правилата няма да те нахокат, може да се опитат да ти обяснят ако не се разберете просто ще ти кимнат и това е )) Бяхме се качили на шинкансен от най-бързите, оказа се, че паса не покрива най-скоростния вариант, дойде кондурктор и след 10 поклона се опита да ни обясни, че просто може да слезем и дасе качим на следващия, който със сигурност щеше да дойде до 10 мин. Не ни е свалил насила, можеше и да не слизаме...но като виждаш как около теб всеки спазва правилата започваш да го правиш и ти... Тук повечето пищеши живеете в чужбина, в едни по-нормални държави, но тук в Б-я основният ни проблем е точно това...слагам и себе си това число разбира се. И там си дадох сметка колко бързо човек свиква с правилата, дори и понякога да са малко абсурдни..., особено ако те ти дават сигурност, спокойствие и комфорт. А там както и Самурайката го написа е помислено за всичко.

Сетих се, точно това сме гледали, трябваше преспиване в Москва, съответно визи.

samuraika, разкажи за гейшите? А какво е маико?

zvetun4o, за правилата си права - когато всички ги спазват е много лесно и ти да се присъединиш.
То ние и за забележителности може да четем, не се отказвай да разказваш. Все ще има някаква интересна случка. Какво си купихте са спомен? При покупките пазарихте ли се или си има стабилна цена и това е /без намаления/

samuraika, има ли разпродажби там?

Самурайка, кажи две-три думи за престъпността - висока ли е, кои са най-честите престъпления, има ли смъртно наказание (не ми се вярва да има, но все пак кажи).
И благодаря, че разказваш толкова подробно

Те всъщност не им викат гейши. Гейко и майко. Дават (в смисъл периодично го хващам) документален филм за съвременните гейши по зоун реалити  канала. Няма много общо с "Мемоарите на една гейша" (нашумелия филм и книга). На български освен "Мемоарите" за живота на гейшите има и една друга книга " Животът на една гейша" от Минеко Ивасаки.


Майко са младши гейши, които все още се обучават. Започват като майко и после стават гейко. Гейша означавало "човек на изкуството" и според тях било по-широко понятие от гейко "жена, която се занимава с изкуство". Майко - "жена, която танцува".  Така пише в книгата си Минеко Ивасаки.

Минеко Ивасаки, която е била една от най-известните гейко (гейши) на своето време, е била интервюирана от Артър Голдън за романа му "Мемоарите на една гейша". Проблемът е, че той до голяма степен е изопачил събитията от живота на Ивасаки и освен това е нарушил предварителната уговорка за конфиденциалност. Ивасаки го съди за това и написва автобиография, с която коригира недоразуменията на Голдън .
Аз бях още в Япония, когато гледах филма "Мемоарите на една гейша" и честно казано филмът не ми хареса на много нива и не разбрах защо беше толкова приветстван и награждаван. Затова и реших, че няма да чета едноименния роман, а си купих книгата "Животът на една гейша" от Минеко Ивасаки на английски (в САЩ е издадена като "Geisha, a Life", а във Великобритания като "Geisha of Gion"). Останах очарована и горещо я препоръчвам на онези, които искат да се запознаят с автентична информация за Япония от 60-те и 70-те години на миналия век, разказана увлекателно от жена, която тогава е била на върха на славата си като гейко (но не знам колко добре е преведена на български). Тук има откъс от книгата:
http://www.mostlyfiction.com/excerpts/geisha.htm

В този откъс накратко са обяснени понятията гейша, гейко и майко:

In Gion Kobu we don't refer to ourselves as geisha (meaning "artist") but use the more specific term geiko, "woman of art." One type of geiko, famed throughout the world as the symbol of Kyoto, is the young dancer known as a maiko, or "woman of dance." Accordingly, I will use the terms geiko and maiko throughout the rest of this book.

Именно Аз затова си ги купих двете, да сравня Още през коя... 2002-2003г...

А ето и малко снимки на маико, могат да се видят и сандалите "гета".Ако се разходите из старата част на Киото имате добър шанс да срещнете маико, които ситнят забързано из тесните улички за радост на туристите.


Изма престъпност има, разбира се. Но дребни кражби, както и взломни в жилищата са рядкост.Джебчии почти няма, на големите летища се въртят образователни филмчета, които предупреждават невинните японци какво може да се случи с портфейла им в чужбина, ако си го носят леко стърчащ от задния джоб, както у дома.Има си организирана престъпност - и тя като всичко стройно дисциплинирана и в определени рамки - проституция, барове, нощни заведения.Има и престъпления от перковци - някоя истерясала домакиня вземе че натрови комшулъка, някой отчаян самотник нападне с нож минувачи...Обществото наказва с тихо презрение неконформистите и те си го връщат на обществото.Но размерите са далеч под подобни изцепки в Шатите да речем.Имайки предвид и че япония е 130 милиона, а България е едва 7 (ако не и по-малко) и слущайки новините в България, бих казала че японската престъпност е като японската криза - ако на това му се вика престъпност с мед да го намажеш!
Смъртно наказание има, в последните години се изпълнява рядко, но все още се присъжда в много тежки случаи.Полицията работи бавно и методично и хич не пипа нежно - могат да си те държат без предявено обвинение доста повече от 24 часа - май колкото си искат!

Самурайче, а как се отопляват на северните острови през зимата? Централно парно, поотделно всяко жилище или? И какво ползват - ток, нафта, газ или друго?

Здравейте,

И аз да се запиша в тази интересна тема. Още повече, че имам и конкретен въпрос относно културните различия между Азия и Европа.
Въпросът ми е породен от една случка в моята група, където сме се събрали хора от различни краища на света. Имахме си и китаец, който е доста начетено и добро момче. С него станахме и приятели, в последствие обаче той се премести в друга група, защото се почувства обиден. А поводът бях аз  Понеже според него - германецът като ми говорил и ме бил "докосвал", а това в тяхната култура не било прието.
Та, китаецът се опита да ме защити  , при което се заформиха едни интриги, много хора се обидиха, включително и аз и никой не разбираше едната или другата страна, и човекът веднага реши да се премести дори в друго училище.

Та, да се върна на въпроса ми - наистина ли, когато при нас в един нормален разговор е възможно неволно да докоснеш събеседника си, в Азия е забранено? Разбрах, че дори и ръкостискането се считало за неуважение в Азия.

Hanabi, книгата е издадена и на български език

И продължавам да се наслаждавам на тази прекрасна и интересна тема . Самурайка , чувствам се малко виновна ,че се получи " попитайте Самурайка " ,но за сега ти си единственият извор от който може да черпим  Прощавай  , но продължавай 

По назад една съфорумка , бе отправила въпрос как сте попаднали там , ако е прекалено лично - не казвай , но ако нямаш против би било интересно. 

Нещо друго ми направи впечатление , а именно " колите след 5,6 години са за боклука " ... Каква е цената на една такава кола на 5-6 години ?
Аз също карам японска кола , но внос от Сащ и някъде на 5-6 години  Но ми идва чудесно 

Изключително мило ми стана като прочетох за нисичката японка , която се надигала на пръсти , за да покрие с чадърчето съпруга ти , за да не го пече докато му обяснява 


И тъй като не мога да се включа с друго , ето няколко думички ( намерих ги в нета де  )


はい。 ("hai") = да

いいえ。 ("iie") = не

お早う。 ("ohayoo") = Добро утро! Здравей!

今日は。 ("konnichiwa") = Добър ден! Здравей/Здрасти!

今晩は。 ("konbanwa") = Добър вечер!

お休みなさい。 ("oyasuminasai") = Лека нощ!

さようなら。 ("sayounara") = Довиждане! Чао!

ありがとう。 ("arigatou") = Благодаря!

お元気ですか。(おげんきですか) ("ogenki desu ka") = Как сте? (букв. "здрав ли сте")

元気か。(げんきか) ("genki ka") = Как си? (букв. "здрав ли си")

はい、元気です。 ("hai, genki desu") = Да, добре съм.


元気だよ。 ("genki da yo") = Добре съм.

("sumimasen") = Извинете
("gomen nasai") = Съжалявам
("gomenne")=Съжалявам
なぜ ("naze")= Защо?

Продължавам   
Аз още в началото бях казала за фондация "Св.Св. Кирил и Методий" и линк бях дала. Те организират конкурси за стипендии на японското Министерство на Образованието (Монбушо).И ние попаднахме там след спечелен конкурс за специализация.
Аз пропускам някои въпроси в бързината, задавайте ми ги повторно 
Пропуснах да уточня, че за транзитно преспиване в Москва има два хотела на летището, които са в транзитна зона и не се налага виза за тях - единия много гаден, другия - не чак толкова  Взимат ти паспорта и те водят с въоръжена охрана...така поне беше, възможно е да са променили нещата, но преди години (всичките 6-7 май) не се налагаше виза дори и да се наложи преспиване на Шереметиево.За България не се налага да се преспива вече, има късен полет за София.
За пияните японци също нищо не казах  Японците се напиват лесно (предупреждавам, че има и и зключения,не се подвеждайте  ), ензимът за разграждане на алкохола им е по-малко.Но обичат да си пийнат и да разпуснат след тежката работна седмица.В петък вечер често се ходи на "номикай" или спивка, както му вика мъжа ми. На връщане от работа колегите минават през един-два-три бара (без майтап, обикалят се поне три заведения) и настава веселба.Сериозните костюмирани господа се превръщат в разпасани купонджии та чак не е за вярване! http://www.youtube.com/watch?v=axoqywo_rkw

мимота в Азия разстоянието между събеседниците е по-голямо при разговор и здрависването не е популярно (покланят си се за поздрав).Докосванията могат да бъдат изтълкувани погрешно и по принцип не им е приятно да бъдат докосвани.
 

Хайде и аз във фен клуба на Самурайка   .

Вместо да си изчистя къщата, следя всяка дума тук  .

Това, за което искрено завиждам на източните раси е никакви косми по ръцете и краката /и това ако не е несправедливост  /. Разкажи за салоните за красота.

И вярно ли е, че има много бездомници със спестовни сметки?
Интересно ми е и децата ви как се справят с българския и японския.
Един познат беше ходил и каза, че телефоните били много скъпи, затова не говорели по телефона, а само пишели.
Друг познат беше ходил в Китай и навсякъде го спирали да се снимат с него  , в Япония правят ли така?

А доколкото знам, в източните традиции не е прието да се здрависват или докосват, основно заради разпространението на зарази. Затова се поздравяват само с поклон или с докосване на двете ръце /поне непалците, които познавах така правеха/.

Аз да питам за колата  Има ли възможност да се закупи от там такава " за боклука" ,която за нашия стандарт и манталитет си е доста добре  Какви са цените, а самия износ ... ?