Япония

  • 274 181
  • 1 666
# 135
Mentha, благодаря за идеята. Ще проверя дали панко се продава в супермаркетите. Ако е доста популярен продукт, предполагам че ще го намеря. Ако не , ще прескоча до японския ресторант да попитам  hahaha.
Виж целия пост
# 136
Още много малка бях, когато частично се запознах с японската култура - от една японка, омъжена за българин. Много фина жена, говореше супер смешен български и се занимаваше с икебана, естествено. Покрай нея за първи път опитах соя сос, сушени водорасли и още куп традиционни неща. Силно впечатление ми бяха направили думите й, че когато японка напусне семейството и се задоми с чужденец, напуска официално фамилията си и се превръща във външен човек. А също така и това, че тя самата не може да учи синовете си на японски, тъй като била жена - трябвало момчетата да учат езика от баща си или изобщо от мъж. Не знам дали е така и дали съм разбрала правилно, все пак беше преди 200 години.  Grinning
Виж целия пост
# 137
На това "панко" дето си дала линк, пише отгоре че е галета на български ("хлебни трохи"). Така, че и в БГ може да се намери  Wink
Виж целия пост
# 138
На това "панко" дето си дала линк, пише отгоре че е галета на български ("хлебни трохи"). Така, че и в БГ може да се намери  Wink

Аз не съм твърдяла, че панкото е нещо друго, това си е японска галета  Rolling Eyes Малко е по-различна от българската галета, но може да се замени, разбира се.

Само че на Габи надали ще и е удобно да си я купува от България  Wink
Виж целия пост
# 139
Габи така, както си описала ястието ми прилича на темпура. Това е лека панировка с яйце, брашно и студена вода.На гъстота като тесто за палачинки.В нея се топват зеленчуци, гъби и риби и се пържат в 160-180 градусово олио.


Панко е галета от едри трохи, май Блонди й викаше "бодлива галета".Японките наистина готвят всеки ден на закуска и вечеря, пазаруват почти всеки ден, държат на пресни продукти и разнообразна храна.Справят се като приготвят 3 блюда (варени зеленчуци, печена риба и супа ,примерно), купят някаква гарнитура с тофу или тиква и направят и прясна салата или "аса дзуке"- нещо като бърза туршия -  китайско зеле, бяла ряпа и краставица осолени и намачкани в плик и сложени в хладилника за няколко часа с малко джинджифил.Ето ти ги 5 блюда. Ако има и нещо от предния ден и нещо от комшийката (много си разменят, черпят, споделят) - още по-добре.Закуските също са много обилни, често се приготвя и "бенто" за мъжа и децата - обед в кутийка.Та хич, ама никак не са волни птички неработещите японки, поне докато децата са малки.

crazy chick всички японки, като се омъжат се отписват от регистрите на семейството си и се вписват в семейството на мъжа си.Затова и казват "отидох булка" вместо омъжих се или "получихме булка" вместо "сина се ожени".Може и мъжа да бъде отписан от своето семейство и вписан в семейството на жена си - това често се прави в семейства с едно момиче примерно, за да се продължи рода.По традиция първородният син наследява къщата и имотите (бизнеса) на фамилията, а втори, трети, н-ти братя се женят в семейства само с дъщери.Ама това едно време.Сега регистрите се водят по същия начин, но никой не се вживява толкова кой къде е вписан.
С женидбата за чужденец е по-скоро драма, ако родителите са били против (а те почти винаги са  Simple Smile, особенно преди години).Тогава си се жениш на своя глава, но после няма връщане назад.Познавах такава японка - макар да се беше развела с мъжа си баща й не я искаше и я приемаше само на гости, но не и да се завърне с дъщеря си, а тя искаше, но й трябваше място, където да отседне първоначално.
Както споменах някъде напред, в японския има изрази и думи, които се използват от жени, и такива, които се ползват от мъже.Твоята позната се е притеснявала че синът й ще научи "женски" изрази покрай нея, защото само тя ще му говори на японски, съответно няма как да усвои другия изказ.Много чужденци също говорят един безполов, унифициран японски, защото са го учили "на книга".

верно ще се замисля за книга, ако знаете колко японски приятели са ме карали да пропиша...
Виж целия пост
# 140
Страхотна тема! Самурайка, благодаря за хубавите разкази. Днес разбрах, че може би ще пътувам до Япония по работа в края на януари. Обмислям вариант да остана след като работата приключи за няколко дни, дано да стане. Темата ми е много полезна и я чета с удоволствие.
Продължавам да я следя, а като стане ясно къде точно ще сме и за колко време ще се включа и с въпроси.
Виж целия пост
# 141
Самурайка, относно писането - ще имаш голям успех според мен  Hug.

Интересно ми е друго - след като не е прието да се сменя работата, какво става с позастаряващите сервитьорки, рецепционистки и т.н.? И как са толкова старателни в ученето и образоването, а след това стават фризьорки, чистачи и такива подобни, обикновени работи без никаква квалификация.
Или може би моето виждане за японците - големи върволици хора в костюми, отиващи на работа в офиса  Thinking - не е съвсем реално.

Чувала съм, че в училище часовете са по 60 мин.

Разкажи за образователна им система. На какво наблягат?
Здравната им система също ме интересува, защото тук е пълен хаос и навсякъде плащаш за всякаква простотия /хипоалергенен лейкопласт примерно/, а отделно ти удържат безкрайни вноски за здравната каса, от които не можеш да се откажеш  - ти си длъжен да ги плащаш  #2gunfire.
Виж целия пост
# 142
bat успех с командировката, дано имаш време да поразгледаш.
elena_d образованието е по-скоро за обща култура, особенно за жените.Те рядко правят кариера (разбира се има доста изключения, но в Япония кариерата изисква сериозно посвещаване и трудно се съчетава със семейство, освен ако таткото не се е отказал от неговите си амбиции).Има си цпециални "женски" университети от по 2-3 години, с бакалавърска степен по нещо отвеяно и неопределено като "общество" или "култура", което не значи нищо - предметите са избирателни, сам си определяш какво ще учиш.Точно за добри съпруги с добра обща култура, нищо повече.Има и много специализирани колежи - за организатор свадби и тържества, за фризьори, за рекламни агенти...Но така или иначе, каквото и да завършат японците, на каквото и ниво (дали бак. от някой измислен университет или докторска степен от престижен такъв), истинското обучение започва с постъпването на работа.Имах приятелка, чийто мъж беше собственик на два фризьорски салона.Три години бях с перфектна прическа без да похарча нито йена за нея - ходех като "модел" - подстригваха ме и ме боядисваха млади новопостъпили фризьори абсолютно безплатно.Докато нямат натрупан опит и не покрият определен норматив от едиколкоси стаж нямат право да ти вземат пари.Излишно е да кавам, че си ме подстригваха и боядисваха перфектно, а накрая маестро идваше и доизкусуряваше с някои обяснения и винаги резултатът беше идеален, но не ми взимаха никакви пари, даже се разсипваха да ми благодарят че съм се оставила в ръцете им.
Наш приятел с докторска степен постъпи на работа във Fujitsu и цяла година го обучаваха.Взимаше заплата и ходеше на специално обучение.Всичките му дипломи явно не стигаха...
Впечатленията ми от началното образование са, че се държи много повече на натрупването на социални умения, поведение в група и общество, полагането на основни ценности отколкото на натрупването на сбор от знания.Давам два примера: Първолаците влизат в час, едни нестройни редички, приказват си, побутват се, хихикат - запетайки на по 6 години, нормално.Сядат си по местата най-накрая, утихват и...учителката им казва "много съм разочарована, бяхте шумни, неорганизирани, вече не сте в детската градина, ученици сте, връщаме се до класната стая и правим всичко отново!".Аз направо зяпнах - часът им е от 30 минути (един модул е 30, но често има часове от по два модула, затова стават 60 минути, но не и първолаците), те 15 минути се строяваха, подреждаха,вървяха по коридора в редички и влизаха и сядаха по местата си максимално тихо.Накря остана време само да се поздравим и кажем по едно изречение и толкоз, но явно правилното строяване да беше по-важно от няколко думи по английски  Rolling Eyes
Втори случай: петокласниците влизат в час, аз съм до вратата и се посдравяваме - някой отвръщат, други са разсеяни, трети си говорят, но нищо трагично...Пак сядат, зачакват, и ...нищо.Японския преподавател стои безмълвен и сърдит.Пита "какво не беше наред?" и децата почват да гадят и се стига до "не поздравихме всичи"."Точно така, не поздравихте!Учителката ви посреща с усмивка, макар да й е тежко (бях с бременно коремче), поздравява ви, а вие дори не я удостоихте с отговор, редно ли е това според вас, как се е почувствала тя..." и от сорта все в този дух. Децата се свиха пред очите ми, изчервиха се, стана им много гузно, на мен ми стана адски неудобно. След като тирадата свърши, учителят каза "ако не ви се учи, никой не ви кара на сила, ние си отиваме, а вие решете как да постъпите" и ме изведе същисана от класната стая.Децата веднага взеха да обсъждат трескаво какво точно не е било наред и как да постъпят.Накря излъчиха представители, които дойдоха в учителската стая и ми се извиниха многократно, обещавайки че никога няма да се повтори.
Питахте ме какво не ми харесва в Япония - ето това е едно от нещата.Цената на стройното дисциплинаро и унифицирано общество, на идеалния ред, на пълната хармоня е доста тежка.
Виж целия пост
# 143
Самурайка, това което си написала, направо е невероятно ooooh!
Ето откъде идва цялата тази дисциплина, уважение и преклонение към по- старшия от теб. Как от малки им го набиват в главите Rolling Eyes
Хм, пак ще кажа - невероятно!

Да питам нещичко- забелязвам, че почти всички японски момчета са с дълги коси. И в Япония ли е така, или това е някаква мода?
Виж целия пост
# 144
Записвам се да следя тази безкрайно интересна тема.
Виж целия пост
# 145
samuraika , страхотно разказваш   bouquet И аз се записвам за книгата  Peace
Там има ли много разведени? Как им е отношението към разводите? Има ли я тази новата вълна да живеят заедно младите, ама да не подписват?
Виж целия пост
# 146
Samuraika, разказваш изключително увлекателно   bouquet
Виж целия пост
# 147
Самурайка, благодаря  Hug
Аз докато работех по корабите, имахме круиз с японци и на кого се падна късмета да ги пази да не се изгубят?- на мен  Joy
7 сутринта, всички строени в салона, говорят бързо (ех колко екзотично ми се стори) Една жена дойде и ме пита от къде съм, казах България и в тази секунда цялата зала гръмна  Shocked Всички говореха, поклащаха...Помислих си, че казах нещо лошо (често се дъня пред чужденците  Mr. Green ) Най-накрая жената ми обясни за Калоян (хич не мога да запомня как се пише японското му име)После всички се изредиха и се снимаха с мен  Joy Посетихме лабиринта на Кносос, имаха едни малки пепелници, с които си ходеха.Видяха, че пуша и един мъж дойде до мен и стоеше с протегната ръка да изтръсквам  Shocked (бях седнала близо до коша за да си хвърля цигарата там, но пепелта я изтръсквах на земята)Гледах ги как лягаха на земята с извънземните им камери, снимайки поникнала тревичка от бетона...Вечерта, жената която ме попита от къде съм ми донесе кутийка с уасаби (обожавам люто) подарък  Heart Eyes Видях и мъж с кимоно и с тези техните саба и едни като огромни панделки на кръста( как се казва това на кръста и за какво служи?)
Страхотни емоции...
Колко са 2990 йени? В този сайт си харесах яке  Embarassed та да видим дали мога да си го позволя? Аз си харесах всички якета, едни шаренки и ярки цветове  Crazy Май има нещо японско в мен  Thinking
Виж целия пост
# 148
Boryana замисли ме с тая голяма панделка? newsm78 Би трябвало да е "оби" - пояса на комоното, кимоното няма никакви копчета, само връзки, връзчици и пояс(и).Так ли изглеждаха?

Късото горно кимоно се завързва с едни ширити с пискюлчета обикновенно, освен те да са ти се видели като панделка...
Аз понеже съм много зле с математиката и си закръглям винаги, сега йената е лесна за смятане - 100 йени са почти едно евро.Та местиш запетаята две цифри напред, якето е приблизително 30 евро.Не е много добър момента да се пазарува в Япония, преди две години курса беше 130 йени за евро, ама сега се смята по-лесно  Laughing
За пепелниците - точно така е, имаше преди години кампании за "чисто пушене" и станаха много популярни тези "преносими пепелници".Нищо работа - като малка кутийка в джоба ти, можеш спокойно да пушиш навън без да се оглеждаш за кошче и без да пудриш край себе си.През 2002ра майка ми наблюдаваше цяла цигара време в зимен ден как комшията седи в собствения си двор и си тръска цигарата в такъв пеплник.Много се беше впечатлила - нали си е негов двора, никой нямало да му направи забележка.Ама човека така си е свикнал, така му е комфортно.
мамамиа разводите са ми една от другите омразни теми  Close Обществото е много традиционно и старомодно, разводите са по-редки отколкото в други страни.От една страна това се дължи на цялостния поглед върху брака който имат на Изток.Той е по-скоро съюз, взаимна спогодба за определни задължения.Голямата любов и силната страст не са толкова важни.Жените съвсем трезво и практично си избират надежден, отговорен и перспективен баща на децата си, който да й осигури добър живот, а мъжете си избират разбрана, интелигентна и грижовна съпруга, която да отгледа децата им и да му осигурява домашен уют.Цари разбирателство, взаимно уважение и липсват голяма част от драмите, които заливат ДиС.Дори до ден днешен 30-40% от браковете в Япония са уредени - някой познава едно много свястно момиче, а лелята на едикойси има един мнооого добър племенник.Следва размяна на снимки, после срвща, после среща с родителите и т.н....Което не е чудно, като се има предвид, че има не малко мъжки и девически гимназии, в университетите е почти същото - специалности с много мъже и малко жени и обратното и накрая се озоваваш във фирмата, където пак преобладават мъже и тук-там някоя неомъжена секретарка.Ако си инжинер примерно, ако не си се оженил за ученическата си любов или някоя комшийка "омиае"(сгледа) ти е единствения шанс общо взето (особенно ако нямаш приятели купонджии, които да организират караоке партита с приятелките на техните приятелки - неформалния вариянт на "омиае").
Другата причина за малкото разводи са обществената стигма, кофти законите (домашното насилие все още си е "тяхна работа", макар да се променят нещата) и най-вече - развода на практика означава единият родител да напусне семейството и да не се вестне повече никога! Cry Често дори ако детето е малко му се казва "мама/татко умря" и толкоз.Не го разбирам това, много пъти съм се интересувала, но това е деликатна тема, не върви да разпитваш хората, но развода е сериозна драма, много са редки добрите отношения после, смята се че детето се обърква ако поддържа всръзка с напусналия родител, особенно ако има намесени втори брак и прочее...А и доста често попечителските права се дават на бащите с оглед на по-добрите им финансови възможности.
За здравната система ще пиша друг път...
Виж целия пост
# 149

Ами то си е доста далеко от панделка, за да ме разбереш  Blush
Ей за това оранжевото питам  Blush

Чувала съм, че момичетата инвалиди нямат възможността да се омъжат  Confused До толкова ли търсят перфектноста, че едно момиче с недъг да няма шанса да има семейство?
Много се запалих за Япония, отказах се от Тайланд сега мрънкам за цъфналите розови дръвчета  Heart Eyes

Като са облечени с кимоно, къде си държат принадлежностите (протмоне, цигарки и т.н.)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия