Япония

Ив, ще ми бъде интересно, разбира се, но може ли нещо по-конкретно?
Ровене в Google установи, че българската арх. Надя Стаматова пътува и снима Япония, правила е изложби, но до конкретни снимки не се добрах. Нейна изложба ли имаш предвид? Може ли линк към публикации, албуми със снимки?

Anonimniq, да обикнеш Япония чрез азиатското порно? Явно и това е начин, защо не. Имам приятел, който споделя твоите интереси, посещавал е Япония и беше впечатлен и от страната, и от жените и се завърна доволен. Разказа, че се почувствал неудобно и не на място само веднъж, когато, неразбирайки, влязъл в женски вагон на метрото и жените го гледали лошо. Заради бутаницата в метрото, често имало случаи на транспортни опипвачи и това е причина за съществуването на женски вагони.
Самурайка, така ли е?

samuraika, разкажи за тази случка с баща ти де... така само подразни любопитството ми  
Скоро ще ти пиша на лично тогава с някои въпроси... макар, че по-скоро ще се отнасят до самото пътуване... за другите неща мисля, че ми обясни достатъчно ясно
Barbabeau е защо всички сте останали с впечатлението, че съм обикнал Япония заради подобни неща   Обичам Япония от 10 годишен може би.... а и преди това също съм гледал по телевизията филми като "Шогун" .... и анимета като "Техническа полиция" на видео касета.... когато дори не знаех, че е японска анимация и що е то аниме. Запалих се по Япония най-вече от страста си по японската анимация.... като ученик често съм обикалял да се записвам по видеотеките из целия град с надеждата да намеря нови анимета за гледане - тогава беше много трудно да се намерят подобни анимации у нас, бяха на пиратски касети, по телевизията почти не можеше да се гледат... с изключение на някои италиански и немски канали примерно, където само гледах картинки без да разбирам какво се говори. Някои от аниметата които имаше на видеокасети определено не бяха за малки деца.... но аз ги гледах. Имаше кръв и насилие, имаше секс.... но точно различията с останалите анимации ме запалиха по аниметата. В някои от тези филми се разглеждат много сериозни теми..... понякога дълбоко философски... но темата е прекалено обширна за да я разглеждам сега в детаили. По-късно се запалих по документалните филми за Япония и заобичах страната много. Имаше по БНТ едни кратки документални предавания "Япония днес" и други такива на NHK (японската национална телевизия). След това започнах да гледам и японски игрални филми (а кто малък много обичах и хонгконгските .... особено с Джеки Чан, в някои от които деиствието се развиваше и в Япония ... дори имаше и такива, правени по манга). После започнах да гледам наистина много азиатско кино.... заобичах освен японските и корейските филми..... както спомнах и хонгконгските.... тайландските и т.н. Но много се отплеснах.... просто исках да отбележа, че далеч не се интересувам от Япони само заради порното   Просто искам да си направя възможно най-добрата екскурзия... да се потопя максимално и да видя много неща от Япония за кратко време.
За женските вагони, явно наистина е така, защото снощи цяла вечер гледах клипове в youtube за японското метро, за автоматите за билети, за тези т.н. натъпквачи .... и в един от коментарите прочетох точно това, че заради опипвачите в някои от влаковете имало женски вагони
Между другото.... ето малко забавни клипове....
един объркан чужденец, който не успява да си купи билет от машината и натиска HELP бутона.... след което получава мигновенна помощ  
http://www.youtube.com/watch?v=gWzhHInOiaY

А с тези блъсканици в пиковете часове толкова клипчета гледах... че не знам да се смея ли или да съжалявам хората, които са пресовани така (на тези туристи, които са снимали им е доста забавно):
http://www.youtube.com/watch?v=YfpcKUJg68o

като се замисля, аз дори тук съм имал подобни случай с претъпкани автобуси не веднъж. Всеки се натиска да влезе, за да не чака следващия автобус ... и ако успееш да се натъпкаш, започва борбата така да застанеш, че вратата да успее да се затвори. Между другото, преди години като ученик имах такъв случай, пресован вътре до вратата и идва време за слизане, и когато се отвори вратата направо заклещи крака ми в улея ... доста ме заболя, помня, че някой ми помогна да го измъкна....  после куцуках 2 дни.

samuraika, разкажи малко за тези автомат машини .... някои са по-различни от други, повечето до колкото видях имат и английско меню, някои дори освен билети пускат и магнитни ппредплатени карти (Suica ... и още някаква имаше). Изуми ме, че имат говорещи банкомати, пеещи кафемашини, които ти показват в реално време какво се случва с кафето ти и след колко секунди ще е готово... и какво ли не. Гледах и образователно клипче за Japan Rail Pass.... там имам някои въпроси, но скоро ще ти пиша на лично.
Ето и как са организирани нещата с билетчетата в автобусния транспорт
http://www.youtube.com/watch?v=qEO32tc323o

samuraika, не помня дали вече беше споменала за т.н. капсул хотели ... но можеш да кажеш няколко думи, лично на мен ще ми е интересно да разбера в крайна сметка удобно ли е да се спи в подобна стаичка, какви са все пак цените ... чувал съм, че са доста евтнини, но все пак? Как стои въпроса с тоалетните в подобни хотели?

Това с автомата за билети ме разби от смях 

А този господин не знам как се е чувствал като го натъпкваха.Направо кошмар 

Търсих в гугъл родители в чужбина и попаднах на тази тема... Не знам колко е учтиво да заливаме самурайка с въпроси, но и аз се логнах тук да задам няколко:
1.Каква е причината за тези меко казано странни тв шоута?
http://www.youtube.com/watch?v=Ibo1f8VGJlo
http://www.youtube.com/watch?v=clmgM0Dc__U
И мнг други.Btw,аз ги гледам и все се чудя каква глава може да ги измисли.
2.Zentai http://thezentaiproject.org/   Интересува ме това изкуство популярно ли е в момента?
3.Кино- останал съм с впечатлението ,че японците правят мнг добри исторически филми, анимации и ужаси.
7-те самурая на Акира Куросава, фен съм и на Такаши Мийке , любим филм ми е http://www.imdb.com/title/tt0296042/.
http://www.imdb.com/title/tt0235198/  Четох постовете ти  относно японските традиции   и ми се избистри аджеба как има кастинги за съпруги. Според теб на какво се дължи способността на японските режисьори да снимат психологически ужаси?
4.Относно младоликото излъчване на японците.Където и да съм пътувал винаги се срещат японци и то изглеждащи толкова запазени за възрастта си.Как го постигат?Имам чувството,че някои от тях дори нямат бръчки ...
5.Якуза и татусите. Заради филма Wasabi с Жан Рено и Ryoko Hirosue( сега разбрах защо Руоко зарязва Юбер и не изчезва завинаги от живота му)   Има ли гласност срещу тази групировка или не се споменава много в медиите?  Знам,че има скандали в сумото и йокодзуна Асашорю го разжалваха и му отрязоха косата...  В този смисъл сумистите не са ли продължение на самураите?

И друго защо ходят облечени като дечица на по 20 и нагоре години? Не знам , но ми се струват,че си затварят очите за  педофилията японците и от малкото анимации,които съм гледал оставам с усещането ,че се опитват да избягат от реалността, в която живеят.
И последно относно футбола.Посещават ли се мачовете от J лигата и гледа ли се европейски футбол?

Благодаря предварително за отговорите, ако решите да отговорите... Поздрави от морето...
PS:Имам чувството,че България е Марс, а Япония е др планета... Докато четях страниците все чувствам колко сме различни , и то в отрицателен смисъл в мисленето си европейци и азиатци.И по-точно как от свръхкултурен народ българите се превърнахме в ..... , а другите останахме маргинали...  

Чета въпросите и реакциите ви и си мисля, че съм била прекалено дълго тук... Нищо не ме изумява, разсмива, гложди...лошооооо...
Анонимен случката е следната - развеждам баща ми (забележителен българин- 178см и 160 кг) из Токио.Още като го качих на Юрикамоме линията (и нея я има в клипчето), ми направи впечатление, че аз го бутам до прозореца да гледа, а той се дърпа.А тя предлага разкошни гледки към залива, Рейнбоу бридж и едни от най-хубавите токийски квартали, изцяло надземна (и то височка).Та разгледахме Оадайба и отиваме на панорамата на Роппонги хилс (тогава тъкмо бяха построили сградата).Представете си огромна кръгла сграда като кула и панорамата представлява 360' поглед на Токио на последния етаж - целият етаж е все едно грамаден донът - в средата са асансьорите и другото е свободно пространсто обградено отвсякъде със стъкла над 6 метра високи.Слизаш от асансьора и дъхът ти спира от гледката и усещането - почвам аз да обяснявам възторжено, да соча и ръкомахам и...констатирам че си говоря сама.Баща ми, с гръб залепен за стената до асансьора, целия пребледнял и нещо си мърмори.Отивам до него и се оказва, че човека има нечовешки страх от високото и тая ми ти панорама му подкосява краката и го вцепенява от ужас.Да, ама аз искам да разглеждам и въпреки молбите му да не се доближавам до прозорците (не можел да ме гледа   ) аз си продължавам разходката, а човека все така с гръб към стената започва да "обикаля" заедно с мен.Така пипнешката се добра до първото срещнато барче, поръча си единственото, което беше сигурен че ще бъде лесно разбрано "джин-тоник", грабна бутилката с джин от ръката на същисания барман и си наля довоооооолно в чашката (оня искаше да го метне с некви си 20 грама).След подкреплението се поосъфери, даже взе да снима разни сглобки, заварки и прочее конструктивни детайли (инжинер човек, какво да го правиш), накрая даже се престраши да погледне и навън - за негова радост се беше стъмнило и светлините долу не изглеждаха тъй стряскащи. Ох, колкото пъти се сетя толкова пъти ми избиват сълзи на очите от смях...

Клипа с чужденеца не ми е никак забавен - само аз ли съм с усещането, че цялата работа е театрално-нагласена - горкия чужденец знае как се ползват машинките, натиска си безпогрешно бутончето с цената на нужния му билет, но видите ли има страхотни затруднения с това да мушне банкнотата си в правилния процеп.Необходима е квалифицирана помощ за да му бъде обърната банкнотата от другия (по ненамачкан) край    Всичко е лесно и елементарно, както и Цветунчо ви каза - човек няма проблем с ориентацията, придвижването и самосточтелното екскурзианстване.На огромна карта над машинките са написани всички гари по линията ,отбелязана е гарата на която си ти и трябва да видиш къде е гарата на която искаш да отидеш и колко струва билета ти дотам (всичко е написано с йероглифи и латиница, ако не, то има две отделни карта - японска и за чужденци).Та виждаш че возенето ще ти струва 250 йени да речем, пускаш парички в автомата (връща ресто), натискаш желаната от теб сума и то ти изплюва билетчето и рестото.После мушкаш билетчето на входа и си го прибираш в джоба.На излизане го мушкаш пак и машинката ти го глътва и ти казва "благодаря". Има дори и машинки за доплащане или връщане на пари, които са преди изходите - в случай че си решил да се повозиш по-дълго или по-кратко - мушкаш си билетчето, тя преизчислява и ти дава ново билетче.Всичко е направено, за всичко е помислено, елементарно е стига да не си с настройката "ауууууу ми ся!". А и помощ има винаги.
В час пик влаковете са през минута и половина- три максимум. Всеки е свободен да изчака следващия влак.
И за капсул хотелите имам весела случка   Умиверситета на мъжа ми е домакин на международна конференция, а той е един от организаторите.Сред участниците се оказва и един учен от братска Русия, който с пристигането започва да обяснява как няма пари за хотел, ама никакви пари няма, ама много моля някакъв хотел, ама много евтин ако може.Предлагат му разни, все са му скъпи.Накрая мъжа ми решава да му предложи един капсъл хотел на гарата (макар колегите му да протестират възмутено - че това е човек с докторска степен, с титли, как изобщо му е хтрумнали на лудия ми мъж такова нещо, ще го обидят).Да, но въпросният учен е във възторг от цената - 2,500 йени (по тогавашния курс под 20 евро) и с готовност приема. Цяла седмица си откарва в капсул хотела, доволен, чистичко, комфортно - има си общи бани и тоалетни в перфектен бид, в капсулката си имаш малко телевизорче, музика, климатик - кеф! Дотук дбре, но в последния ден на конференцията бедния учен извадил душата на мъжа ми да му обяснява къде точно са магазините за техника - нещо цифрова камерка, МП3-чица, лап топче да си напазарува...

Tonyjaa Много ме затрудняваш с въпросите си   Наистина незнам как да ти отговоря, ще ти задам няколко контравъпроса наместо това.
1. Каква е причината за меко казаното еднообразни "комедийни" шоута в България с еднакви скечове и еднакъв блудкаво вулагрен хумор?Всеки път се чудя и не разбирам - то че все едни и същи глави ги съчиняват и измислят ясно, ама кой ги гледа?
2. Защо младите момичета в България носят тонове грим в 11 сутринта и държат да изглеждат като прибиращи се от нощна смяна "труженички"?
Без да искам да звуча заядливо, но не знам какъв отговор очакваш от мен на тези въпроси.Първото клипче е от мое много любимо предаване - аматьорски групи подготвят скечове, повечето от които са направо гениални!Както виждаш представили са в 3Д игра на тенис на маса използвайки традиционни похвати от японския марионетен театър - гениално според мен (явно съм трайно увредена). Падането по стълби е "открито" като смешно от Чарли Чаплин.
За дзентай от теб чувам, не съм срещала подобно маскирани люде, но аз си седя в малката събърбия та не съм показателна.
3.Японците са невероятни съзерцатели - по душа и по кутура. Способни са да наблюдават и виждат много повече от европейците, харесва им да откриват дребни детайли в прозаични неща.Затова според мен са много добри психолози.А отхосн ужасите - имат много дълбоки традиции в "страшните приказки". Едно време това е било едно от любимите занимания в горещите летни вечери - да си разказват страшни истории.Целта е да те побият тръпки и да се разхладиш.Точно както бабите са разказвали зиме пред камината, само че лете и пред отворения прозорец (само изпиталият лепкавата душна японска жега може да разбере за какво иде реч).Та имат много богати традиции в историите за призраци, мъртавци и прочее ужасии.
4.Донякъде ген, донякъде начин на живот, а напоследък си мисля и че всичкото това пазене от слънцето и влажен климат заедно с поглъщането на много течности да оказват влияние.
5.Съвсем наивно е да смяташ, че някакъв западен филм ще им отвори очите на японците за Якудза - организация с вековни традиции.Няма нито гласност (всеки си я знае, за каква гласност говориш), нито пък каквито и да било настроения срещу - защо?Тя никому не пречи, живее си според свои си правила, в свои си общности, развива си свой бизнес и никому не бърка (ако е достатъчно умен да не се вре дето не трябва). Да, полицията се бори с тях, те се надлъгват с полицията, има много сериали посветени на тази тематика.И?Случвало се е на плажа да се заприказваме с група младежи по тениски (не е необходимо да се демонстрират татуутата) и да се почерпим по бира, в къщи е идвал служител на газовата компания без кутре на лявата ръка, имах си приказа в градинката с една мама дето ми намекнаха да не й гостувам че ще ми излезе име...И?Всички клубове и барове се държат от татуираните (казват му "воден бизнес"), имат много сериозно участие в недвижимите имоти, строителния бизнес, 80% от фирмите за заеми, националисти са - имат си и партия (е, не се казва "партия на мутрите" но е знайно чия е), държат и не малко хотели (не само любовни), за дрога и проституция дори не споменавам, това е ясно.Осака им е като столица, дет се вика комшии сме си.
6. Футбола има много почитатели, но все пак е на второ място след бейзбола.Много се ходи на мачове, запалянковците им са много ентусиазирани и подкрепят яко, дори отбора да пада.Японците са маниаци относно интересите си - ако се интересува от футбол, то тогава знае и следи всичко по целия свят.Брат ми веднага си намери съмишленик тук в лицето на един комшия с когото станаха приятели - той ни дума японски, другия ни дума английски, но се разбираха идеално само с имена на отбори, играчи и резултати показани с пръсти - говореха си с часове, беше безумно смешно да ги гледа човек.

За различието в мисленето си прав, и аз напоследък много се замислям над това.И стигам до извода, че европейската цивилизация е достигнала зенита си и бъдещето принадлежи на Азия.Просто в цяла Европа (далеч не само България) всичко е пропито от мързел и безхаберие. Европееца мечтае да не прави нищо, а японеца мечтае да твори чудеса.

Май е трябвало да проучиш предварително фобиите на баща си, преди да го закараш там  Гледката изглежда наистина забележителна, а на живо сигурно е нещо невероятно. Чудя се какво ли ще е да се наблюдава града от Tokyo Sky Tree ... когато го завършат 
А за руснака  Е, човечеца не е искал да се прибира с празни ръце 

Анонимния -  Самурайка ни разказва неща от личния си живот, а ти правиш нелепи коментари, нали знаеш че има модератори!

Самурайка, какви са традициите при кръщаването на децата с имена? Изобщо има ли някакви традиции и имат ли умалителни имена и какви?

Какви "нелепи коментари" съм направил? Пошегувах се със самурайка в същия тон, в който тя сама разказа историята. С нещо някъде някой да съм обидил... или какво? Като има модератори - чакам ги! Мнението ми стои от 30 часа без намеса от модератор. Не съм получавал и никакви предупреждения от някой... но единствения от който бих приел забележка, ако с нещо съм го обидил е самата самурайка!

елена_д имат много интересни традиции в кръщаването. Не се кръщава на някого, както при нас, а има някаква сложна нумерология в броя на чертичките на йероглифите с които се изписва името, дори си има специалисти, при които се ходи за да помогнат при избора на име (обикновенно родителите вече са избрали и само се допитват). Имената в масовия случай се състоят от 4 йероглифа - два за собственото и два за фамилията.Но има фамилии с по един или три йероглифа - тогава често дават на детето собствено име съответно с три или с един йероглиф. Често има собствени имена изписани на хирагана (сричковата азбука). Има и много сложни имена, които трудно се четат (специфична комбинация от йероглифи, която има нетипично четене). Например бившия ни хазяин имаше много просто за писане име - йероглифите му бяха "малък" и "извор" - и двата простички и лесни за изписване, но и до ден днешен не съм срещнала японец, който да може да ги прочете...Ив, ти ще ме разбереш - чете се "Исараи"...
Анонимен не съм се обидила. Ама баща ми има вид на голям и безстрашен мъж, как бих могла да предположа...Всички японци го оглеждаха със страхопочитание - един такъв внушителен, с прошарена коса и рижи мустаци.
Tonyjaa пропуснала съм да ти отговоря за сумистите.Назад из постовете си бях обяснявала за скандалите и дилемите в сумото. Не мисля, че сумистите са продължение на самураите - едно че са съществували едновременно, съответно няма как едното да е продължение ная другото, и второ - нямат нищо общо. Церемонията с отрязването на косата, която предполагам те е навела на тази мисъл е сходна, но това е историческа прилика - това са традиции от една и съща епоха. На всички сумисти прекратяващи бойната си кариера им режат косата - на абсолютно всички.А Асашорио си го просеше отдавна (той сам си напусна, зорноволно), скандалите край него нямаха край, като най-фрапиращ : не участва в турнир поради "тежка травма", но в същото време го снимат как играе футбол в Монголия и търчи като сърничка. http://www.youtube.com/watch?v=o1Calwm2rn8

Здравейте и от мен  Все още не съм мама, но преди седмица намерих случайно темата. Много е интересна и като другите и аз имам въпросчета  От скоро ме запалиха по японските филми и от тогава чета всякаква информация за Япония. Всичко, което разказва Самурайка ми се струва дори неестествено в сравнение с живота тук. Ето защо в мен ескалира някакво непреодолимо желание да се добера до там. Самурайка, след като Япония не е емигрантска страна по какъв начин би могло някой да отиде и да живее там, като изключим командировките и докторантурите? Другият ми въпрос към теб е за нещо, което ме потресе преди известно време. Попаднах на статия, подкрепена със снимки как японци ядат бебета. До колкото разбрах мисля, че са ембриони все още, но не съм сигурна. Вярно ли е това, и ако да колко често се случва? Наистина не мога да повярвам, че това е истина. Какво би могло да ги подтикне да го вършат?

Прочети тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=528123.0;all

Не били японци, а китайци; и не ги ядат, ами било някакво извратено изкуство, което обаче се приело по света като самата истина... Нали знаеш играта "развален телефон" - е, това е станало и с историята, която те е потрисала 

Mentha, права си, че понякога информацията се губи със "счупения телефон", но аз не случайно питам за Япония. Не съм търсила подобна информация за други страни, защото попаднах на такава именно за Япония. Не искам да качвам материали, защото не ми се струва уместно, все пак темата не е такава, но който иска може да напише в Гугъл "японци ядат бебета" и ще му излезе клипче.  Имаше и статия със снимки някъде, но не мога да я намеря, защото я четох във фейсбук. Наистина ще се радвам, ако инфото не е за Япония, но си мисля, че няма значение в коя страна е- все толкова ужасно е, особено ако е традиция, както прочетох в линка, който си качила. И нека не занимавам повече всички с тази тема, само искам някой запознат да каже истина ли е или не (за Япония).

Здравейте

Днес следобед бяхме на демонстрация и урок по оригами. Беше много приятно и уютно. В една средно голяма зала бяха наредили маси (като училищни чинове) в кръг, а в центъра една много симпатична японка показваше, докато асистенти раздаваха листчета на всеки един зрител и ние сгъвахме с нея. Беше много забавно, понеже правехме уж много простички неща, но в крайана сметка постоянно се обърквахме (достатъчно е да се разсеяш малко, да изпуснеш една стъпка и става объркващо) и, ако не бяха асистентите, които търчаха от маса на маса да досгъват, от цялата публика нямаше да произведем дори и едно цветенце. В един момент учителката ни успокои с думите: "Сега правим само най-лесни неща, но дори и в простите форми може да се открие красотата на сезоните..."
За финал приключихме с демонстрация на ... хм, сгъване на шалче? как беше думата )))) ... онези квадратни кърпички, които се сгъват и стават на торбичка, опаковка, украса за подарък (Самурайка вече няколко пъти ги е споменавала в тази тема). Тази част беше страшно интересна също. Много хитри хватки!

Днешният урок по оригами е част от цяла серия събития и изложби, посветени на японската култура, в Лугано, Швейцария. За изложбите ще пиша по-нататък, след като видя ги всичките... Само за една от изложбите, която все още ми предстои да видя, имам чувството, че може би ще ми е трудно да разбера - става дума за Gutai. Самурайка, Ив, може ли помощ? Имам брошурата, чета "дефиницията" на това движение, но все пак... Тази изложба съм отложила за последна.
Колкото до "живите" събития/ демонстрации възнамерявам да посетя още: бонзай, традиционни японски игри за деца, чаена церемония, кимоно - обличане на кимоно и обличане на гейша. Има и още няколко събития, които обаче може би ще пропусна.

Да побутна темата, пък и искам да попитам нещо. Разбрах, че "стандартните" мобилни телефони не работят в Япония, освен някои 3G модели и I-phones. Знам, че е възможно да се наеме телефон през интернет с кредитна карта, после на летището се взима апарата, ползва се на място и преди да излетиш към дома го връщаш пак на летището, а фактурата ти пристига вкъщи. Интересува ме линк, на който да мога да направя подобна резервация за GSM, който да ползвам в Япония. 
Опитах се да се ориентирам в сайта на една от най-големите фирми NTT Docomo, но без успех. Ако някой може да помогне с линк, ще съм много благодарна.

http://www.softbank-rental.jp/en/