Япония

Самурайка, Честит Рожден Ден със закъснение и от мен! Много щастие в Япония! 
Темата е истински релакс, с удоволствие я чета и се надявам все така да я има

Самурайка,честити празник на патерици. Исках да те питам какви са обикновено причините японците да отидат да живеят в чужбина? Когато бях в Париж ми направи впечатление,че имаше много японци- голяма японски библиотека, магазини,ресторанти и т.н. В центъра имаше огромен брой японски ресторанти,като целият персонал беше от японци. Френски колеги ми казаха че има голяма японска общност. Има ли някакви исторически причини за това? В Англия и Германия не съм забелязала да има големи японски общности.

Съвсем не е верно това, което пишеш. Най-голямата японска общност в Европа е в Лондон, втората по големина е в Париж, а третата в Германия (Дюселдорф).

http://www.rp-online.de/duesseldorf/duesseldorf-stadt/nachrichte … a_aid_821509.html

Възможно е,не съм търсила статистическа информация. Била съм известно време и в Лондон и в Париж и това са личните ми наблюдения. Така или иначе основният ми въпрос си остава-какво би накарало един японец да отиде да живее в друга държава?

Самурайка, много ми стана интересно за "сецубун" , за това би ли ни разказала малко повече за този празник (пак не мога да отворя линковете, може би в мен е проблема  ). Приказките също ме заинтригуваха 

Ох незнам какво става с тия линкове...В мен е проблема.
http://en.wikipedia.org/wiki/Setsubun
Сецубун е празник, подобен на нашите кукери - гонят се духовете от дома и се вика щастието. Някой в семейството слага маска на дявол и обикаля из къщата, а другите хвърлят по него соеви зърна с думите "дяволите -вън, щастието - вътре". Ядат се сардини и маки суши, както и соя, фъстъци и подобни зърна за щастие и здраве. Така домът се очиства от лошото и се подготвя за новия цикъл - пролетта. В миналото е съвпадал с Нова Година (в  Китай все още новата година идва през февруари, ако не се лъжа).
мариам и голдън и двете сте прави. В Лондон е най-голямата общност на постоянно живеещи, а в Париж и Виена е най-голям броят на туристите. Затова и в Париж се виждат много заведения и надписи на японски, същото е и във Виена. В Лондон пък са най-много експатите. Японците се местят да живеят другаде по абсолютно същите причини, както и всички други хора по света (с изключение на политическите и икономически емигранти) - работа, образование, брак. Лондон е европейският град с най-много японци работещи за банки, финансови институции, застрахователни дружества, шипинги и прочее. В Япония еквивалента е Кобе - пълно е с експатс от къде ли не на високи позиции и добри заплати, дотолкова, че града е безумно скъп за живеене, повече от Токио.
Приж е символа на Европа, всеки японец мечтае да го посети. Има си и форма на депресия, която се нарича "Парижки синдром" http://en.wikipedia.org/wiki/Paris_syndrome  - на издигналите в култ въпросната дестинация, които с потрес откриват, че това е един красив град, в който можеш да откриеш и доста грубост, грозота и ...обикновенност - т.е. нищо неземно, уви...

Тайна един от подаръците за рожденния ми ден беше керамичен нож на Kyocera   И аз съм от феновете на ножовете, ползвам тип "хочо" http://hocho.o-1.jp/  и съм занесла и при майка ми в Бг такъв. Ето страницата на Киосера http://www.kyoceraadvancedceramics.com/, препоръчвам ги.

samuraika, въпреки че цял ден бях във форума вчера ( ), не съм разбрала за рожденият ти ден.  
Желая щастливи мигове! И вдъховения!
Честото племенниче!

Понеже вчера писах на една приятелка за традицията omikuji - http://www.flickr.com/photos/soemmia/3304773246/

    Самурайка, благодаря, разкошни са! А Kyocera ги знам, има някои модели и тук, но адски скъпи!

Samuraika, честит рожден ден на патерица
Да си жива и здрава, и много щастлива в Япония 
Моето пътешествие до Япония приключи и разбира се има много за разказване, различни впечатления, а също и въпроси, но ще се включа по-подробно като си отспя защото ми се спи като на куче и времевата разлика е на път да ме убие
Обаче искам още веднъж да ти благодаря за ценната информация и насоките, които ми даде. Те допринесоха престоят ми в Токио да се окаже уникално преживяване...

bat Тъкмо се чудех дали си вече в Токио, а ти даже си се върнала! Радвам се, че си останала доволна и нямам търпение да чуя разказа ти.
Относно часовата разлика един съвет от опит - не се бори с нея, остави й се. В смисъл не се опитвай да стоиш бидна, когато ти се спи и да спиш, когато ти се будува, само ще удължиш мъките. Следвай си вътрешния часовник, ставай да ядеш сърми в 5 сутринта (личен опит) и си лягай в 8 и за три дни ще ти мине почти безболезнено. Ако се опиташ да обърнеш нещата изведнъж ще ходиш като пияна поне седмица и мигрена ще си докараш. Успех с адаптацията и чакаме разкази и снимки!   
Тайна...и адски остри...Хем ми е кеф да работя с тоя нож, хем се чудя кога ли ще сервирам салата с някоя фалнга от пръст вътре...А японките как режат  като майтор готвачите, чува се само едно трак-трак-трак-трак.
Ив омикуджи е много итересна традиция, която винаги ми е напомняла нашите новогодишни баници с късмети. Може да си купиш късметче в храма целогодишно, но най-много хора ходят на първи януари за да си изтеглят късмет за новата година. Ако се случи хубав го завързват на дървета или определени за целта места за да се сбъдне.

Ето и една интересна статия за роботите и застаряващото японско население. Вие повечето сте в държави, които имат проблеми със свръх голямата емиграция на евтина работна ръка. В Япония е точно обратното - няма черноработници, няма нелеггални емигранти съответно няма черен труд - няма домашни помошници, елегантни господа с бели ръкавици събират боклука, да ивикаш майстор в къщи е финансово приключение от голяма величина...

Самурайка, не те засичам вече по предишните теми и съм пропуснала събитията около теб. Много мъчно ми стана Съжалявам! И на патерица честит рожден ден! Желая ти това, за което мечтаят душата и сърцето ти, да се сбъдне!  
П.С. Липсва ми старата компания шураци

Т.к. в тази тема бях писала за най-добрият специалист у нас по хайку - Братислав Иванов, на пазара е и много ценна поетична антология в превод на автора. У нас, а познавам и две сходни издания на английски език, няма толкова богато издание по темата, включва коментари, фотографии.




редакция: Самурайка, балгодаря!

Самурайка, благодаря отново за инфото. 

Ив, тази книжка трябва да си я купя, не я бях виждала досега, а имам доста на Братислав. Впрочем точно той ми преподава японски, разкошен човек и специалист!

Ето го и моят сбит разказ за Япония:
Без съмнение, Япония е много различна и интересна страна… Безобразно чисто е в Япония, направо невероятно. Не знам как го постигат, но не съм виждала толкова чиста страна. Когато се прибирах, полетът ми беше през Копенхаген и първата ми мисъл като слязох на летището беше: "ама защо не са изчистили тези хора?" В метрото в Япония можеш да се огледаш в пода, наистина е изумително. Улиците са им брилянтно чисти, асфалтът изглежда като току-що излят, за дупки и неравности е абсурдно да се говори – просто няма такива.
Японските тоалетни бяха другото предизвикателство за мен: влюбих се в тях от пръв "поглед" и завинаги. Изключително практични, удобни и функционални са. Няма смисъл да споменавам, че са и много чисти.
В Токио не видях много хора да се усмихват, но аз се усмихвах постоянно защото хората са изключително сърдечни, любезни и гостоприемни. Всичко и всички в Япония те карат да се чувстваш много добре дошъл, сякаш само теб са чакали. Хората са готови да ти помогнат с каквото могат, въпреки че не говорят езици. Всичко се случва с разиграване на театър, пантомима, ръце и крака, но това е част от забавлението. Всъщност мисля, че разбират английски, ако им говориш бавно и повтаряш по много пъти, но имат проблем с произношението и когато се опитат да ти кажат нещо трябва да използваш въображението си, за да схванеш какво искат да ти кажат. Но хората са изключително търпеливи, да ти помогнат е някак си част от работата им. Макар, че дори и на улицата, ако попиташ някой за нещо, той ти отделя колкото е необходимо време, за да ти помогне – нещо, което е направо немислимо в Европа. 
Транспортът е изключително уреден. Не мисля, че колата е необходимост в Токио. Във влаковете и метрото хората предимно спят, четат (книги или вестници) или редят пъзели на мобилните си телефони, но май болшинството спят. Всичко в Япония се случва бавно, спокойно и като по разписание, само дето не се усеща, че има разписание. Няма никакви битови неуредици, всъщност в Япония сякаш няма битовизми, там всичко е уредено. Странно е, че в една толкова населена страна, където личното пространство е кът, хората не се бутат, не тичат, не те докосват в градския транспорт. Напротив, всички вървят нормално, не се бутат, нямаш усещането за лудница и блъсканица, напротив аз се чувствах "изгубена" сред толкова "подредени" хора. Япония е наистина много спокойна страна, в която няма престъпност, движиш се без проблеми (навсякъде в метрото и по гарите има надписи и указания на английски и макар, че това е само от няколко години така, в момента е факт и мисля, че и дете би се справило).
Сега, за да не сипя само суперлативи, не че има нещо лошо в това да си кажа, че има неща, които не разбирам и не харесвам. Като например, любовта на японците да копират каквото са видели тук и там: направили са си кула на Токио по подобие на Айфеловата кула, Мост на дъгата по подобие на Бруклинския мост, статуя на свободата… За мен върха беше, когато видях на Рапонги паяк като този, който е направен в Билбао пред музея Гугенхайм. Ей, това вече ми дойде в повече. В смисъл, че забележителностите в Токио не са нещо особено, по-интересно е инфраструктурата и начина на живот.
Другото, което не ми допадна са камерите: в асансЬорите по хотелите и моловете има камери. Това също ми дойде в повече.
Странно ми беше също така, че мъжете стоят в магазините и гледат порно-комикси, дори и в 8 часа сутринта…Това ме изуми. Така и не схванах защо не си купят тези комикси и не си ги гледат вкъщи. Да не говорим, че изобщо порно комикси=за мен е висша форма на екзотика, но както и да е.
За мен мястото, което олицетворява Токио е Шибуя. Много ми хареса глъчката, цветовете, енергията, което това място излъчва…Хареса ми и изкуственият остров Одайба или Дайба - не знам как е по-правилно да се напише, Гинза (Петото авеню на Токио), както споменах влюбена съм в тоалетните и съм във възторг от метрото и влаковете им, които се преплитат...
Със сигурност не мога да разкажа в един пост всичко, което видях и усетих за този необятен град Токио…Всъщност мисля, че Япония е място, което трябва да се види и преживее поне веднъж… Наистина е нещо различно и интересно. След 2 седмици (една по работа и една ваканция) си тръгнах от Япония с лекота. Но си дадох сметка, че тази страна ме е докоснала с "извънземната" си култура по особен начин. На летището осъзнах, че си тръгвам без проблем и капка съжаление защото дълбоко в мен знам, че Япония ме очаква във всеки един момент - гостоприемна и сърдечна да ме приюти отново в обятията си. Това усещане е необяснимо, аз го усетих по този начин, благодарение на хората. Хората, които са много сдържани в афиширането на емоциите си, но които със смирението си, сърдечността и гостоприемството си те карат да се чувстваш "добре дошъл" във всеки един момент.   

Спирам дотук и без това стана доста дълъг този пост. Само да добавя, че ако някой има питания за цени – мога да дам актуално инфо за цени, поне за Токио. Всъщност основното перо е транспортът, за другото: хотел и храна – има и евтин, и скъп, като навсякъде.

Bat, разказа ти е като вълшебна приказка. За момент имах чувството, че съм се пренесла в Токио и заедно с теб усетих невероятната му атмосфера.  Благодаря ти за отделеното време.