Япония

Blick,

прекрасни са топките. От твоята страница ли мога да поръчам? Имаш ли и други модели?

Да. Искаше ми се да прочета някои неща и да направя малко справки, преди да седна да преразказвам това, което чух за кимоната, за да не говоря големи неточности, но в последните дни нямам това време и само се бавя. Самурайке, ще карам по спомен и ще разчитам на теб да ме поправиш, ако ако някъде оплета конците (спомените) и изръся някоя глупост!

Демонстрацията по обличане на кимоно започна с кратък исторически увод и после самото обличане на кимоната беше съпроводено с коментарите на лекторката. В рамките на 3 часа видяхме кимоно на младо, неомъжено момиче, после кимоно на Гейша и накрая кимоно на Ориан. Обличането на 1 кимоно отнема над половин час (30-45 минути). Косата и гримът са отделна работа и бяха предварително нагласени!
Историческата препратка започна с разказ за периода Хейан (столица Хейан-кио или днешно Киото, 794-1185 г), който е период на голям културен разцвет, под силно китайско влияние, разцвет на културата в императорския двор, измежду аристократичните родове. Високата аристокрация, разбира се, имала своите изтънчени обноски, естетически кодове и артистични търсения, които поставят солидната основа на това, което познаваме като "японска култура". В този период се поставят основите на феодалния строй, който ще се доминира от новоиздигналата се кастата на Самураите.
Жените в императорския двор, както и жените от големите аристократични родове са живеели в рамките на обитавания от тях дворец (не знам дали не е имало изрична забрана да не напускат двореца?), но това затворено женско общество също е имало свое развитие. Отнесено към кимоната, важно е да кажем, че тези жени са изразявали себе си в едно своеобразно съревнование по елегантност, включващо начина, по който се облича и носи кимоното. По онова време те не са носели това, което познаваме и си представяме под "кимоно", а са носели облекло, състоящо се от 12 ката (все едно 12 кимона), облечени един върху друг, всички от тежки и скъпи коприни, така че общото тегло на това облекло е можело да достигне до 16 килограма!!! Изкуството да се носи jūnihitoe (така се нарича това кимоно от 12 ката) се състояло в умението да се подберат цветовете и шарките на платовете, които се подават и наслагват при якатака, широките ръкави, подгъва... Комбинациите от цветове биват строго кодифицирани по време на периода Хейан и до ден днешен се спазва този код при обличането на кимоно. Цветовете и комбинирането им имат отношение към възрастта на жената, положението й, както и към месеца и сезона. Това, което по-късно се превръща в горна дреха, познатото и на нас кимоно, е един от долните катове на многопластовото облекло jūnihitoe.
1. Нормално кимоно, кимоно на младо момиче.
(всъщност не съм абсолютна сигурна дали става дума за младо момиче изобщо или за "маико" като частен случай. самурайке?)
Под същинското кимоно, жената облича едино друго, тънко и семпло кимоно, представете си нещо като копринен халат. Цветът на този "халат" има своето значение и участва в композицията на облеклото, понеже части от тази дреха ще се подават леко при яката, ръкавите и отмятането на подгъва отпред. В случая на нашето момиче-модел (много красива японска девойка ) долната дреха беше едноцветна и в нежен розово-телесен цвят. На краката момичето носеше задължителните бели чорапки таби, с отделен палец за удобство, при обуването на традиционните дървени чехли гета.
Дължината на долната дреха, както и на горното кимоно достигат точно до кокалчетата на краката, така че кимоното пада право надолу, без да се усуква и подгъва при стъпалата. Кимоната се изработват със стандартна дължина и после дължината се нагласява към височината на жената чрез подгъване в областта на колана оби, но всичко това (подгъването) остава скрито под широкия колан оби. Сигурно на повечето от вас веднага им е светнала червената лампичка (и на мен също:))))) как така ще трупат излишни пластове тъкмо на талията?! Истината е, че японските жени имат доста по-различна структура на тялото в сравнение с европейските жени - всички знаем, че традиционно са дребнички, със слабо тяло, малък бюст, тесен ханш... Тяхното тяло е доста по-"плоско" (съвсем не го казвам в обиден контекст) и затова красиво облечената японска жена в кимоно представлява един строен паралелепипед и облеклото няма за цел да подчертае и изрази формите на бюст-талия-ханш, както е при облеклото на нас, европейските жени, които сме надарени с по-пищни форми. Също така, за един японски мъж най-еротичните зони от женското тяло не са (пак) бюст-талия-ханш, а задната част на врата, разкриваща се леко под яката на кимоното и сложната прическа на обработената с ароматни масла коса и още ходилата на краката.
Яката, важен елемент от облеклото (ясно, особено щом подчетрава тази така важна част от тялото - вратът), се наглася предварително, преди над долната дреха да се сложи същинското горно кимоно. За направата на яката се наслагват няколко различни ленти от цветни платове. Всяка лента се слага с отстъп от 1 см от по-долната, така че да се получи такова наслагване. За да нагласи парчетата плат и за да бъде отстъпът красив и прецизен, жената, която обличаше модела, си служеше с щипки с които фиксираше всички пластове, докато стигне до финалното им завързване на кръста. Всъщност тези яки са достатъчно дълги, за да се кръстосат на кръста, където биват завързани с тънки коланчета (като въженца). Когато се нагласи яката и придържащите колани, вече може да се облече кимоното.
Връщайки се на нашето младо момиче, нея я облякоха във виненочервено кимоно - цвят, съответстващ на месец февруари (демонстрацията беше в края на февруари) според кодификацията, за която писах по-горе. Този ярък цвят също така сътветства на младата възраст на момичено и на нейното положение на неомъжена жена. Омъжените и/или по-възрастни жени следва да се придържат към по-убити цветове и хармонични комбинации, докато ярките и предизвикателни комбинации са за младите девойки. Кимоното на момичето, както и долната дреха, бяха с изключително дълги, "реещи" се ръкави, също типични за младите момичета. Тези ръкави имат джобове във вътрешността си и се казва, че са толкова големи, за да могат да побират и скриват любовните бележки, които девойката получава от обожатели. ))))) Разбира се тези ръкави, освен джобове, имат своята важна роля с фееричния и танцуващ вид, който придават на младата жена. Жената, която беше майсторката по обличане, както и асистентката й, бяха по-възрастни жени и ръкавите на техните кимона бяха значително по-къси (пак по същия начин слизащи надолу, но дължината е поне наполовина). Ръкавите на долната дреха влизат във вътрешността на ръкавите на кимоното и отпред има цепка, през която се вижда цвета на дрехата от долния пласт.
Веднъж облечено кимоното, отново се започва с нагласянето на яката с щипки, за да се изравни с долните пластове на яката. Когато всичко е подредено, изпънато и завързано, се започва подготовката за слагането на колана оби. Над коланите и коланчетата, които държат яките и кимоното, се увива един мек колан като широка лента. Над тази лента, отпред се слага една по-твърда "платка", която служи, за да може после оби да седи изпънато и неподвижно върху талията на жената. Следва увиването на оби, който представлява широка, колосана лента, дълга около 4 метра , Разбира се, за поставянето си има тертипи, така че отзад да се получат две дълги ленти, с които да се направи специалния възел на оби - има различни видове възли. Докато се увива оби, се практикува едно яко дърпане и стягане, така че момичето на моменти едва седи на краката си под мощните тласъци на обличащата жена, която дърпа и стяга с всичка сила! Когато оби е достатъчно стегнат, се започва с майсторенето на възела. Представете си две дълги ленти от широк плат, които се влачат по пода, но в следствие на серия от сръчни и прецизни премятания биват сгънати и нагласени до една перфектна форма като тази! Възлите на оби също имат своята символика и кодификация, но не съм запозната с нея. Само ще кажа, че на момичето направиха възел, подобен на панделка, докато възрастните жени бяха с такива възли, които стоят по-строго и елегантно. За да се оформи добре красив и обемен възел, вътре се подлагат разни подплънки, подобни на малки възглавнички. Коланът на нашето момиче беше от тъмнозелен плат, а тънкото коланче (обижиме, като тънко въженце е), което се връзва върху големия колан, беше в ярко светлозелено, една от долните яки също беше в този ярък цвят, така че цялостният вид беше много хармоничен и едновременно елегантен и свеж.
Зеленото е препратка към скоронастъпващата пролет.
Косата на момичето беше декорирана с такива цветчета, за които видях, че Blick е писала в блога си.


Сега ще публикувам този километриченпостинг , понеже изпитвам ужас, че нещо може да стане и да се затрие! За Гейшата и Ориан ще напиша в друг постинг, който вече не би трябвало да е толкова дълъг, понеже много неща се повтарят, ще се опитам да посоча само разликите.

2. Гейша.
Долната дреха в облеклото на гейшата е в ярък, червен цвят. Червеното е цветът на щастието и късмета, но също така и на чувствеността и съблазнението. Кимоното на гейшата се оставя по-дълго, леко подгъващо се по земята, така че фигурата на гейшата има елегантен, но и фееричен вид, а съответно ръкавите са с нормална дължина (за разлика от реещите се ръкави на девойката). Гешата в движение, ходещата гейша, придържа с един типичен жест полите на кимоното си, така че отпред има игра на диплещи се пластове плат, а походката и позата й са характеризирани от този жест. Важен и много характерен елемент от начина, по който една гейша облича кимоното, е падналата назад яка, която разкрива по-голяма част от врата и загатва началото на гърба й. Гейшите гримират лицата си с плътен бял грим, който слагат и на врата във формата на "лястовича опашка" и отметнатата яка разкрива еротиката на този грим, който комбинира маскирана и гола кожа. Все пак отмятането е загатващо, но не и разголващо. Гейшата трябва да е интригуваща и съблазнителна, но еротичната съблазън съвсем не е основното ѝ призвание. Гейшите са хора на изкуството (това означава и самото име "гейша") и владеят и практикуват различни видове изкуства - танц, пеене, свирене на музикални инструменти, чаена церемония, умение да се води интересен разговор и т.н. Те са се появили горе-долу в началото на периода Едо (столица Едо, днешно Токио, 1603-1868 г.) и ролята им е била да забавляват компаниите от пътуващи знатни мъже, самураи, богати търговци, които са се отбивали в странноприемниците, чайните и други места където са се събирали мъжки компании, за да се веселят. Най-първите гейши-забавлители на гостите (не знам как са се наричали) всъщност са били мъже , но предвид това, че гостите също са мъже, скоро се появили женските фигури, които бързо придобили по-голяма популярност и изместили мъжете от ролята на забавляващи и така се ражда фигурата на гейшата. Ролята на гейшата е доста комплексна и съвсем не съществува единствено в еротичен контекст, както често мислим на Запад.
3. Ориан
Ориан вече принадлежи към куртизанките и всъщност е най-висшата степен на куртизанка. Когато ни разказваха за Ориан, дадоха за пример "кварталите на удоволствията" в Киото по време на най-големия им разцвет през период Едо, където измежду огромното количество от гейши и куртизанки на различни нива (десетки хиляди, ако не се лъжа), само 3 жени са били Ориан! Това са жени, които са имали изключително голямо влияние и дори власт, понеже са разполагали напълно със свободата на собствения си избор и сами са избирали мъжете, които да допуснат до себе си. Да се добере един мъж до тях, е било изключително трудно,  понеже те са били заобиколени от голяма свита от всякакъв вид прислуга и един мъж първо е трябвало да подкупи (парично) и да спечели благоволението на различните членове на свитата и чак след това, ако са му останали пари, да се опита да ухажва така желаната ориан, която въпреки всичко може да реши, че не иска да приеме този мъж. Ориан са били много голям обект на желание за най-богатите и влиятелни мъже. Разказаха ни истории за Китайски император, който упорито е идвал в Киото и е ухажвал една ориан и също така упорито е бил отхвърлян. Все пак, всяка ориан е имала своите меценати, които са плащали нейната издръжка (която никак не е евтина, предвид свитата, скъпите дрехи) и за един мъж е било въпрос на престиж да издържа една такава куртизанка. Ориан носят множество украшения в косата си, представляващи скъпи и ценни бижута, подаръци от техните обожатели. Колкото повече са украшенията в косата, значи толкова повече богати обожатели има тя.
Кимоното на една ориан винаги е много шарено, много пищно и с предизвикателни цветови комбинации, които не подлежат на кодификацията от Хейан периода. Долната дреха, също като при гейшата, е червена. Горното кимоно е шарено и ярко. Дължината се оставя много дълга, влачеща се като шлейф по земята. Яката отзад е още по-отметната надолу, отколкото при гейшата. Еротиката е основното призвание на Ориан, която е истинска куртизанка. Пак в тази връзка, краката на една ориан са винаги (винаги!!! зимата също) боси. Тя не носи чорапките таби, а сандалите, които обува, често са високи дори над 20 см. Когато една ориан ходи, тя се придвижва изключително бавно и бива поддържана от двете си страни от хора от нейната свита.
Облеклото на Ориан не приключва с обличането на кимоното. Над кимоното тя облича една по-плътна и твърда дреха (бих го оприличила на нещо като везано палто), също много шарена и характеризираща се с подплътения подгъв отдолу.
Важна разлика между обличането на кимоно от нормалните жени, гейшите и ориан, е тази, че последните връзват възела на колана оби отпред на корема! Възелът, отново много голям, сложен и подплътен с възглавнички за допълнителен обем е отпред и коланът не е така стегнат, както при другите случаи.
Изобщо фигурата на една Ориан е изключително помпозна, ако мога така да се изразя. С тези големи дрехи, високите обувки, голямата и сложна прическа, фигурата ѝ е много величествена и въздействаща, дори и отдолу да седи дребничка жена.

Barba - страхони разкази! Благодаря за усилието да ни ги поднесеш така интригуващи и описателни    

Barba, благодаря ти за търпението да ни разкажеш всички тези интересни неща. За момент се пренесох в Япония ...............

Не мога да се сдържа - фантастични са   

Момичета - невероятни сте!

Блик - това, което правиш е чудесно!

Аз пък се влюбих в куклите, които си показала в блога си. И днес съвсем случайно един приятел ми показа във Фейсбук страница на куклите Kimmidoll /не знам точно същите като твоите ли са, но поне изглеждат идентично/, които се внасят в Бг и могат да поръчат оттам. И сега се готвя да си купя, а и вече ще си имам готов подарък при нужда.
Ако искате да рагледате потърсете Kimmidoll Bulgaria във Фейса.   
 

Moята касичка е от тях - тази.  Има обемна глава.
Прототипът на тези сувенири са куклите кокеши.

Страхотна е. Скоро и аз ще си купя.

Barbabeau страхотен разказ, много благодаря!   Аз нищо не мога да допълня, защото хич не съм наясно. Обличала съм кимоно и две ловки дами ме овъртяха по описания начин с обита, въженца, щипки и възглавнички (беше най-обикновенно ежедневно кимоно,ако изобщо подобна дреха може да бъде наречена обикновенна). Усещането е уникално! От една страна си абсолютно неподвижен в торса - не можеш дасе сгънеш в кръста поникакъв начин, полите надолу са толкова тесни, че посволяват само характернатапоходка тип "ситнеж",жестовете на ръцете стават плавни и премеренио поради непрестанното вниманиедане ти се оплетат ръкавите. Абе веднага ставаш японка - не се навеждаш за да вземеш нещо а клякаш, ходиш ситно и елегантно изправена (вдървена е точната дума), ръкомахаш и се кекерчиш значително по-малко,от теб лъха аристократизъм и елегантност  
Това, което каза за телата и естетиката на женските форми е точно така - в Япония израза е "елегантна като клечки" (имат се предвид клечките за хранене) и това, за разлика от нашето "като дъска" е комплимент  
В Япония еквивалента на нашенските абитурентски балове е "денят на пълнолетието",който се празнува от всички, навършващи 20 години през годината и тогава момичетата обличат точно такова "кимоно на младо момиче", каквото си описала : клик
 
П.П. Асинка аз ти обещах по тениски да сте,ама тук захладня нещо...През деня е приятно (не е за по тениска!!!), но сутрин и вечер е достахладно, да предупредя. Вие кога летяхте? След месец някъде, нали - ще се стопли до тогава!

Върху кимоното обличат ли се някакви връхни дрехи? Еквивалентни на палто имам предвид? Кимоното всъщност държи ли топло или студено?

самурайка, наистина са много стилни и изящни тези абитуриентки. Аз най-много се възхищавам на прическите им. Гледала съм по интернет разни клипчета как се правят тези прически, но на нашите коси, или поне на моята, не се получава същия ефект

Върху кимоното се носят по-къси връхни кимона с различна дебелина - някои може да са подплатени, други - по-леки. В по-северните райони традиционно се носят и едни като ватирани елечета без ръкаваи върху кимоното (за ежедневието говорим,заофициални случаи си има връхно кимоно). Кимоното може да е от по-лека или по-плътна материя, но при всички случаи в летните жеги държи доста горещо с поне двата си ката и цялата омотана плътна коприна около торса...
Не мога да не споделя и тези модерни сватбени кимона  

O ,  Б-о-ж-е  м-о-й !!!