Япония

Ето това намерих с помощта на Гугъл http://www.dannychoo.com/post/en/26284/Free+tickets+to+Japan+fro … e+government.html
И аз се нареждам на опашката 

Тук нищо не се чува по новините, но явно е намерение на Агенцията по туризма. Още няма линкове, но ще дебнем, появи ли се - ще го пуснем веднага!!!

Здравейте на всички, наскоро открих темата от линк в друг сайт насочен към изтока. Отне ми около 2 седмици да изчета всичко. Благодаря на Самурайка за интересните разкази. От дете обичам изтока и силно се интересувам от всичко свързано с него. Преди години досега ми с източната култура, религия и филми се изчерпваше с някоя книга или филм с Джеки Чан или Джет Ли. До преди три години когато случайно попаднах на корейски сериал в "Замунда". Случи се нещо невероятно, толкова ми хареса, че започна едно издирване на други продукции филми, сериали, музика идващи от далечния изток. Особено ми легнаха на сърцето няколко японски филма и сериали. Тъй като в българското интернет пространство нямаше материал се насочих към руските ресурси. Моето поколение знае доста добре този език, а на него имаше доволно количество материали. Преди години представата ми за японския език беше, че е гърлен и груб, докато не започнах да гледам дорами. Езика ми се струва много мелодичен, а с гледането на сериалите дойде и слушането на японска музика. Правят страхотна филмова музика. Дори вече разбирам по малко. Вече съм доста запозната с най-популярните актьори, певци, шоу програми. Би ми се искало Самурайка да разкаже нещо повече за актьорите-певци. Ще спомен само един от любимците си Кимура Такуя. С неговите роли тотално ми се разби представата за добра актьорска игра. Такива великолепни екранни образи изгражда, че вече не ми се гледа западно кино. Разбира се имам и много други любимци, но не искам да досаждам на четящите с личните си пристрастия. Интересно ми дали японците знаят, колко популярни са вече на запад музиката и филмите които правят?
Извинявам се за дългия пост, но съм въодушевена от интересната за мен тема.

Мисля че ще ви е интересно да прочетете това  http://www.librev.com/mixed-things-stuff/1373--1


Вмъквам и един цитат от написаното от Златко Ангелов. И на мен ми е любопитно това работно време?
"4. Какво ще кажете за надписа „Работно време от 16:00 до 25:00“? Все още единственото ми тълкуване е, че банята работи от 4 след обяд до 1 през нощта, но може би не съм прав."

дането добре дошла!
КимуТаку (както му казват тук на галено) е институция! Тук много изпълнители тръгват от модели, музика, шоу-програми и стигат до куното. Понятието "гейно йин" значи човек на изкуството и японците гледат на тези хора, като на хора с талант за изява - а дали ще е певец, актьор, комик, музикант...или всичко в купом си е въпрос на изява. Някакси е размита тази граница.
Японските изпълнители са много популярни в Азия, не знаех, че и в Европа.

вети_д благодаря за споделеното, беше ми интересно, много добре написано! На някои места много се смях, като например дилемата с тоалетната  А, да , и на "младите хомосексуалисти" се смях  Не са хомосексуалисти, нормални младежи с прически са си. Тук мъжете полагат огромни грижи за косата си и прическите им са доста сложни. И женствеността в излъчването не се свързва с хомосексуализъм - в цяла Азия е така.

Относно работното време - тчно така, до 1 през нощта работи банята. Тук е популярно да се пише 25 часа, а не 1 за да не стане объркване - така ти е ясно, че става въпрос за един час след полунощ. Както и авторът отбелязва, японците се къпят вечер, затова баните работят от късния следобед до късно през нощтта. Има и бани, които работят до сутринта. Обществените бани са все още доста популярни, защото японците обичат да релаксират в басейна с гореща вода и да се къпят дълго и старателно.
"Изгубени в превода" ми е много любим филм и на мен. Той е правен по автобиографични преживявания на самата Копола и затова е и много близък до реалните преживявания и усещания на чужденеца тук.

Наистина чудесен пътепис
Има няколко дреболийки, които определено не са характерни само за Япония, но ако човек не е пътувал много, няма и как да знае.
Примерно автоматичните врати на такситата - май на доста в места в Азия е така, аз поне съм го виждала в Хонг Конг и наистна е много забавно да се чудиш как да си отвориш вратата, докато тя сама не го стори.
Също и чехлите и пастите за зъби с четки в хотела - доста масова практика в Азия, а първата верига, в която навсякъде в Америка съм виждала пасти на Colgate и то не в размер на еднократна доза, а сладки 20-30мл тубички е типично американския HYATT.
И все пак японските тоалетни са запазена марка на страната - Samuraika - отговори, моля те, на питането на човека - коя кърпа или друго?

Страхотна тема! Изчетох я на един дъх! Сърдечно благодаря на самурайка! Върнах се години назад и наново усетих голяма част от чара на тази прекрасна страна!!!

Преди десетина години прекарах шест незабравими месеца в Токио – бях на специализация в една от големите проектантски фирми в Япония Nihon Sekkei http://www.nihonsekkei.co.jp/en/
Живях в международен център за специализанти, намиращ се в северната част на града Tokyo Kenshu Center  http://www.aots.or.jp/eng/about/center/facilities_tkc.html
Всяка сутрин пътувах с влак и метро до офиса на компанията, който се намира в Шинджуку. Както всички сте прочели в темата, японците са изключително мили, внимателни, отзивчиви и любезни! Спомням си как когато първия ден се загубих и не можах да се ориентирам как да стигна до гарата, едно младо момиче, което попитах за посоката се отклони от пътя си и почти ме придружи до там.
Бях силно впечатлена от организацията на работа в японския офис. Служителите бяха разделени на ателиета от по 8-9 души с конкретна задача. В понеделник сутрин се правеше сбита среща, на която всеки проектант получаваше програма по дни – в кой ден какво трябва да свърши и тя съответстваше на генералния времеви график на проекта. Много семпъл начин да следиш как се движи във времето изпълнението на конкретна работа и при нужда да се вземат бързи мерки.
Японците наистина работят изключително старателно и усърдно. Когато се каже, че нещо е приключено, то наистина е готово -  не се налага никога да се връща за корекции или довършване, както често се случва у нас например. Персоналът на фирмата беше предимно мъжки, с изключение на няколко семейни дами с вече пораснали деца и няколко неомъжени девойки. Като цяло дамите заемаха много по-нисък статут в йерархията. Краят на работния ден в офиса беше много условно понятие 20,00-21,00-22,00 и никой не си тръгваше преди шефа. А ако на някой по някаква причина му се налагаше да го направи, се извиняваше по няколко пъти и наистина се чувстваше неудобно. Всъщност, за половин година само трима от колегите си тръгнаха по-рано. Като казвам по-рано имам предвид към 19,30ч. Фирмените партита се провеждаха под формата на колективни игри, което беше доста чаровно – например много се смях на една игра – наредени в редица хора, прегърнати през раменете и със завързани крака трябва да правят слалом. Пропуснах да кажа, че всичко това се случва на организиран пикник. И веселбата наистина е голяма. „Моите” японци ходеха на фирмени партита със семействата си – и това е част от приобщаването на семействата към фирмата и подсилването на чувството за едно цяло. Правеше ми впечатление как жените си обгрижват мъжете – изключително внимателни, мили, не чух никакво „скърцане със зъби” или „повишаване на тон”. В Япония разбрах, че според месните обичаи е изключително невъзпитано сам да си сипеш алкохол в чашата – винаги трябва друг да го направи (самурайка беше писала, че и с храната е така). Нещо любопитно – един от пикниците, на които присъствах беше в чудно красива природна местност, в която бяха разпръснати малки едностайни помещения с плъзгащи се врати и сламени покриви, без никакво обзавеждане (представете си дървена палатка, но с по-голяма височина) Бяха ни предупредили да си носим спални чували и през нощта всички спахме на земята в тези помещения.
Стана много дълго и сигурно ви отегчих ...
Но който се докосне до магията Япония има потребност непрекъснато да се връща и съприживява невероятната емоция, която му дава тази прекрасна страна! Аз лично се върнах още веднъж - преди две години, но с приятели, като турист и искам пак и пак  

Съвсем не.
Много е интересно да се включват и нови хора с техните разкази и преживявания. Така картината за Япония става още по-впечатляваща и пъстра.

sunflower - Пиши дори още! Никого не отегчаваш, а напротив
Максимално засилваш желанието на четящите да се докоснат до тази невероятна култура

Присъединявам се, никога няма да ми омръзне да чета тази тема 

Отговарям - специалното приспособление не е биде, а е тънка, прецизно настроена струя (според натиснатото копче към предните или задните засти) и не облива обилно за да има нужда от хавлиена кърпа, достатъчно е леко подсушаване с тоалетна хартия. Дано от хотела да не са разбрали за какво е ползвал кърпите - направо са щели да ги изгорят  ! В Япония в тоалетната се влиза със специални чехли, които са само за там, и ръцете се бършат със специална кърпа, която е само за там, а някои домакини имат наредени няколко кърпи и малък кош, в който се хвърля кърпата, след като си си избърсал ръцете - т.е. само по веднъж се ползват, след това се перат. Изобщо японските тоалетни са стерилни като операционна зала, но се отнасят към тях като към едно ужасно мръсно място.

sunflower ® темата е интересна благодарение на споделените впечатления!Колкото повече, толкова повече  Ще е прекрасно, ако ни разкажеш още!
Между другото, разните му "тийм билдинги" и подобни мероприятия са заимствани от японския начин на управление през 70-80те години. Именно идеята е служителите да почувстват фирмата като свое семейство. Не всяка фирма включва семействата в тези партита - за по-малките фирми е по-характерно това. Но ходенето с колеги за по питие след работа е почти ежеседмично, а поне 4 пъти в годината има големи мероприятия - края на годината, цъфтежа на вишните, някоя бирария през лятото...И наистина са много забавни, с много игри, много подготовка, скечове, песни, отбори...И не се организират от фирми, както е на запад, а самите служители си подготвят всичко и е много приятно, има някаква спонтанност, всеки дава идеи, организаторите се въртят и всеки се старае да измисли нещо интересно и ново. В началото много се дразнех от тези мероприятия, защото пак отнемаха и без това отсъстващия ми съпруг, но после започнах да гледам по друг начин на тях - като на забавление, а не задължение и взеха много да ми харесват. Както за мнооого други неща (май почти всички) - явно е въпрос на нагласа 

ех, знаех си, че информацията от първа ръка е друго нещо! Самурайка 
Но веднага възникна друг въпрос у мен - след като у дома се влиза със специални чехли в тоалетната, какво тогава се случва в обществените такива?

Зависи от това къде е обществената тоалетна - ако е в парк, бизнес сграда и прочее места, в които се влиза с обувки, то тогава си се разхождаш из нея с обувките (по принцип обувките са също мръсно нещо и в дома се събуват в антрето, на определено и ясно отграничено място). Ако е в клиника, зъболекарски кабинет, ресторнт(в някои традиционни ресторанти обувките се събуват на входа), училище, в които се ходи без обувки и по чехли, то в тоалетната си има предвидени чехли за там.
В училищата децата също си събуват обувките и ходят вътре с едни подобни на платнени гуменки обувчици, които се перат от майките всеки уикенд (току що проснах обувчиците на мойто).В училищните тоалетни има пластмасови чехли на входа - няколко малки размера и един голям (за учители).

Продължавайте да пишете, ние сме ненаситни 

А за тоалетната с обувките го видях тук в бг. Когато бяхме на гости на сенсея, точно пред тоалетната имаше един чифт джапанки. То като ги видиш е ясно че не ги е забравил там случайно. Иначе милият не знам на каква квадратура беше свикнал, но в едната стая нямаше абсолютно нищо. И без това беше много изчистено от към мебели и джунджурийки.

На мен много ми харесва децата да не ходят с външни обувки и в училищата. Само като се сетя какви локви правихме под чиновете есенно и зимно време
Както и униформите. Чисто практични са, няма класово разделение, жалко че тук това е рядкост.
Там какво е отношението към тях Samuraika,  прави ми впечатление че като цяло май повечето училища имат или само съм си останала с впечатлението?

Малко Япония тези дни и в България.

Тази вечер е открита изложба на японска традиционна архитектура.

http://www.arhitektura.bg/bg/news-details/567/%D0%9E%D1%82%D0%BA … 0%BD%D0%B0%D1%81/

 

ето и програмата на японските дни http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/downloads/Bunkagekkan_2011.pdf