Япония

А какво е положението с учителите? Запознах се с момиче, което преподава в Хонг Конг и ми е интересно как са нещата в Япония? Отделно сънувах един сън и за успокоение реших да попитам. Имам някаква представа от аниметата и мангите / /, но каква е действителността? Има ли уважение към учителя, как са заплатите?
Как се гледа на самотните майки?

Учител е уважавана професия, заплащането е средно към ниско, но с висока степен на сигурност и хората поддържат добър стандарт - учител може да си купи къща, кола, да си отгледа децата с една заплата. Професията не е феминизирана, има много мъже учители, даже може би преобладават.
Но е доста натоварваща и много изморителна работа, съвсем не е като на други места - много ваканция и къс работен ден. Учителите работят по 10 часа, често и в събота и неделя - тогава до обяд водят клубове (кръжоци). През ваканциите също ходят на работа.
Но ти питаш предполагам за ALT - асистент-учител по английски, което е съвсем друга бира. Ако ти е интересно, ще ти разкажа на лични, че ще отегчим аудиторията.
Самотните майки имат симпаттите на всички, много добро отношение има към тях.

Преди 8 години гледах един филм - "Загубени в превода". Действието се развива в Токио, Япония.
Имах чувството, че някои ме е снимал със скрита камера. Бях решил, че е безсмислено да ходя там.
Като турист съм обиколил района. В някои държави е добре, в други не съвсем.
Това лято трябваше да ходя няколко пъти в командировка до Токио. Нямах желание, но работата си е работа.
Кацнахме на летище Нарита - летище с размерите на терминал 2 на софийското.
Настанихме се в хотел Вашингтон на токийския залив. Е, в по-малка хотелска стая не бях отсядал.
Втория път бях в двойна такава и нещата се понасяха. Но шефа и много от колегите ми, които спяха в
единични стаи бяха целите в синини, защото постоянно се удряха в мебелите.
Сградата на изложението беше добра. Достатъчно просторна. Организацията също ставаше.
Всичко беше на тяхния си език. Каталози, справочници - всичко. За английски почти не бяха чували.
Храната. Добрата новина е, че се яде. Е, почти. Не толкова добрата новина е че порциите са
микроскопични, а цените бомбастични! Теснотията по ресторантите, където бях е подобна на тази в хотела.
Метрото. Нормално претъпкано както и при нас. Цената на билетите - ЛУДА! Започва от 3$! При нас
от единия да другия край на ситито(около 50км) мах. 2$.
Трафикът - малко по-добре от тук. Всъщност за 1 седмица престой не попаднахме в нито едно задръстване.
Въздухът като че ли е малко по-чист. По се дишаше.
Продължавам да съм не мнение, че в токио не си струва да се ходи - претъпкано, мръсно и скъпо сити. Както повечето в региона...

разкажи в темата моля те?   И на мен ще ми е мн. интересно?

manandy зависи с коя метро линия си пътувал в Токио. Имаше билети и за 160 и 190 йени, и т.н. Цените ми са от Август тази год. Да не би да бъркаш Нарита с Хенада летището в Токио? Нарита е доста голямо, с 2 огромни терминала. Не съм летяла от/до Хенада, но то е мн. по малко от Нарита.

Самурайка, моля те, разкажи тук, защото предполагам, че на всички ще им е интересно.
Това ми е най - любимата тема в целия форум

Точно Нарита си беше. Пътувахме 1 час от и до него. Хенада-та беше почти до хотела ни.
Паркингите си бяха поносими, но самите терминали доста дребни. За залите и коридорите за пристигащи да не говорим! Тук метростанциите са по-големи.
http://manandy.snimka.bg/travel/tokio-yaponiya.792540
http://manandy.snimka.bg/travel/tokio-yaponiya.792540.32166351

manandy по принцип в Кореа всичко е много по-по- отколкото в Япония, всеки кореец ще ти го каже.  Не се съмнявам, че мертостанциите ви са поне колкото Нарита, средноголемите.

ЗА професията на учител по английски....
Има кяколко категории и ALT е най-ниското ниво. Това са учители без педагогическа правоспособност, затова са асистенти - т.е. в клас са винаги с местния учител, комуто асистират. Преподават в средни и начални училища. Обикновенно посреднически фирми ги наемат и сключват договори с училиюните ръководства, където ги пласират. Работата не е трудна, изисква се малко тренинг и събиране на опит с практика. Заплащането пада, защото децата намаляват, а учителите се увеличават, особенно от Европа в последно време. Но се изкарват по около 200 000 йени. Има хора, които дублират тази работа с преподаване в школи по Английски и частни уроци и си докарват още. Но е натоварващо много. Това го правят хората, които са тук за да изкарат пари. Има много младежи, които идват за по година-две да натрупат опит, да се ориентират в живота, да попътуват. За хората, които се установяват трайно е най-трудно, защото това не е професия - това е занятие. Договорите са за по година и нямаш никакви гаранции - нито за преподновяване, нито за същото училище/град, нито за нищо. Хубавото е, че веднъж дойдеш ли и получиш ли виза винаги нещо се намира. Лошото е, че сигурност няма никаква, може да спестяваш някои месеци, а други едвам да си покриваш разходите.
Ако имаш педагогическа правоспособност можеш да преподаваш в гимназия или колеж. Там заплатите са по-добри (но не много), имаш и някаква по-голяма степен на сигурност - договори за по 3-5 години. Хората, които дойдат тук като асистент учители и решат, че искат с това да се занимават обикновенно правят мастърс по педагогика и продължават в тази насока.

Учители ще се търсят повече, защото има планове да въвеждат повече часове в началните училища. Търсят нейтив, това е почти задължително условие за да те спонсорира някой с работна виза. Като компромисен вариант ако имаш години на обучение на английски, педагогика и т.н. може и да се пробваш. Ако дойдеш тук по друга линия (студент, примерно) може да си намериш работа за по няколко часа тук-там, да натрупаш опит и да пробиеш през задната врата. Хубавото тук, за разлика от Европа е, че е по-важно какво можеш, а не каква тапия имаш.

Че местните са грандомани и тяхен пример са сащ-ианците, няма спор. Че има конкуренция, кой е по-най-най между китай-корея-япония - също.
Гледал съм японски предавания за интериор на жилища. Доста странни ми изглеждаха идеите им за 3D използване на площа. Като бях там при вас го видях и на живо. Не са чак толкова народ за земята, която имат. Защо живеят толкова нагъчкано ?!

Хареса ми шоурума на тойота. Имат голям избор на хибридни коли. И цените бяха разумни. За 25,000-30,000$ може да се купи сносна среден клас кола.

Не manandy , просто си кацнал на терминал 1, който е по-малкият. Терминал 2 е огромен, като цяло Нарита е деветото по натовареност летище в света и второто по големина в Яония.
Като площ са 3 българии, като население - 120 милиона. Голяма част от площтта е планини. Япония е силно урбанизирана страна.

За  учителите от сериалите, които съм изгледала ми направи впечатление, че имат доста повече задължения. Например, ако някой от учениците беше задържан  в полицейското управление, все звъняха на класния им ръководител, а не на родителите и той хукваше посред нощите да ги спасява. Другото, което ми се стори много положително е, че в последната година от гимназията всеки ученик заедно с родителя си имаше лична среща с класния, на която да се обсъдят възможностите му и шансовете за кандидатстване.
Ама доколко са верни тези неща нямам на идея

Точно така е. При развод на родителите викат класния на детето да го представлява - това е човекът, който най-добре го познава и безпристрастно би дал мнение с кой от родителите ще е по-добре да остане.
Още от началното училище учителите дават съвети накъде да се насочват децата. Тук системата е малко порочна, чзащото имаш един щанс за кандидатстване в гимназия и децата се насочват и профилират отрано.
Борят се за всяка една душа, и това е най-тежкото на професията - в начално и средно училище, които са задължителни по закон учат всички деца - и такива със специални нужди, с лошо поведение, всякакви. Избутват ги всички, макар да има и доста трудни деца (не говоря за специалните нужди, те обикновенно са сладурчета и с тях се работи много приятно). Има деца с трудно поведение, с тежки семейни условия - учителите направо са им и майки и бащи. Виждала съм учител да си дава обяда на дете, което няма; да успокоява и помирява спорове; да ходи до къщите  им след работа за да говори с родителите...Адски много задължения имат.

samuraika, a училищните банди и тормоза сред учениците съществуват ли в действителност? То тормоз сред учениците навсякъде има, но при азиатците май е по-силно изявен. При японците не толкова, но при корейците манията по ученето и кандидатсването в престижни университети  е направо плашеща.
И още нещо исках да те питам- за корейците някакви преки впечатления имаш ли?

Самурайке, привет!
Много обичам да разглеждам модерна японска архитектура, обаче ме мъчи един въпрос.
Докато разглеждам интериорите, всичко е перфектно - стилно, светло, изчистено, оригинални хрумвания (до степен на ексцентричност ), обаче стигне ли се до снимка на къщите отвън - цак, винаги е някакъв кошмар от жици! Каква е тази жица, какво е това чудо:))))))) и толкова технологична страна, как така не са намерили начин да ги скрият или поне намалят? Май дори в София направиха нещо вече, за да премахнат навалицата от жици.
И друго, понякога модерните къщи са супер ексцентрични, а се намират насред някакви обикновени блокчета и схлупени къщенца. Няма особена грижа за интеграцията в общата картинка сякаш. Не се ли раждат квартални полемики по този въпрос и как се контролира това?

Не съм Самурайка, но това е електрическата им мрежа, а не както е (беше) в София И-нет кабели.

България, нищо че е България е в Европа, където цялата електрическа мрежа (без малките села) е под земята. По същия начин Япония, нищо че е Япония е в Азия и за мен от всякъде си прилича на Азия. Само в най-урбанизираните части на Токио ел. мрежа е вкрана под земята.

Бarba има си при4ина за жиците. При земетресение ако са в земята достъпът е труден и бавен, хората биха били без ток с месеци. Няма как да се вкопаят. Вкопани са само на централни места, където са вкарани в огромни подземни тунели. Из кварталите няма как да стане. Не е от глупост, недосещане или слаба технологи4на развитост.
Ина4е наистина хармония в архитектурата няма. Има определени места, които са с определени ограни4ения като стил - за стари съхранени квартали говоря. Ина4е всеки може да си направи къща по свой вкус на свой парцел, стига да отговаря на застроителните параметри. Стилово никой не се съобразява, Токио в огромната си 4аст е какафония от стилове - както и всеки голям град. Кобе е по-така, може би. Ина4е има много квартали, коиито са разработени от фирми, които поддържат стил и визия, но те са в събърбието.

ношен гост има и банди и тормоз и вси4ко. С бандите е трудно, то обикновенно бащите са оше по-големи бандити  , но с тормоза е по-трудно. Не знам дали при азиатците е по-изявено, нямам база за сравнение, но те са по-силно социални и от там по-4увствителни към всякакви асоциални прояви. Правят се анкети, контролират се тормоз4иите. Абе проблем си е.