Имам проблем с алкохола

Ще го накара като го направи "нещо". За него пиенето е нищо, защото винаги всичко се разминава- авторката ще повика, ще се посърди, ще го нашамари и всичко ще се размине. Той за това не се замисля изобщо има ли проблем или не. Дори вероятно си мисли, че авторката има проблем с това как възприема пиещите след случилото се с баща и. Ето- той не се напива ежедневно, не я тормози, гледа перфектно детето, помага всячески, какво като си пийва колкото му се иска- така мисли. Но проблем има и той не е само в главата на авторката, мъжът и също се опитва да се убеди, че няма проблем, защото ако трябва да си признае че има такъв ще се наложи да промени целия си живот/още повече че алкохолът е толкова присъствена част от него/. Ще трябва и другите да разберат, че е имал проблем/или е отивал към такъв/- приятели, познати, всички които са свикнали да го виждат с чаша в ръка. Няма да знае какво да прави в доскорошните си компании, защото пиенето съпътства всяка сбирка, няма да знае какво да прави с времето, което алкохолът освобождава, с мислите, които иначе не "чува", с чувствата, които иначе не "изпитва"...Ще трябва да промени коренно  цялото си ежедневие, да преразгледа навиците си, да се изправи срещу това в душата му, което го кара да пие. Защото каквото и да си говорим, алкохолизмът е симптом, а не самата болест. Колко хора са готови да направят доброволно всичко изброено? За това тези, които го правят не го правят доброволно- отправната точка е заболяване, някаква трагедия/да не дава Господ/ или ултиматум/категоричен и единствен/. Иначе си продължава този кръговрат...

Не знам дали ще ти е от помощ, но ето обещания цитат. Той ми напомня възприятието на пушача - че ако спре да пуши - няма да бъде пак същия, ще бъде друг човек. Мисля че същото важи и за любителите на алкохола - ако спра да пия - вече няма да съм аз. А единствената промяна евентуално ще бъде компанията. Може би е добре да се обясни това на съпруга ти.


Не е задължително да свикваш приятели и детето, но идеята да събереш шишетата бира от предната нощ и да му я покажеш, давайки му ултиматум, ми изглежда добра.  Може по този начин самият той да види как изглежда поведението му от страни и на какво стават свидетели съпругата и детето... Да разбере, че това наистина е проблем .

Не се поставя диагноза просто така. Ние тук лекари ли сме?

Не се сърди човече, тонимар не говори за диагноза, а за проблем . При диагноза вече е страшно.

Има проблем, че кара след употреба на алкохол. Този проблем може да го имаш и ако пиеш веднъж годишно. Не виждам връзка с цитата - кокаин и т.н.

Сетих се за тоя убавец, дето щерка му го беше фотографирала и разпространила из всички медии:

Не сме лекари. И в предишните страници писах, че той за мен не е алкохолик поне на този етап. Но алкохолът, който поема ежедневно е проблем за съпругата (а по някакъв начин се отразява и на детето, или ще се отрази). Най-малкото, което застрашава него самия, е хепатит, но смисълът е в общото съжителстване. Всеки от двама партньори понякога трябва да отстъпи, за да не вгорчи живота на другия. Когато се касае за алкохол, ...няма смисъл да казвам кой би трябвало да е отстъпчивия. (Касае се и за шофиране в нетрезво състояние - това не е шега!)

Защото не сме лекари, жената може да изчака да види дали ще се стигне до лекар - това решение ли е?

в цитата има алкохол и кокаин

Благодаря на  всички  за съветите.
Вчера беше втора смяна, която приключи в 23 часа. Той  се прибра  в 1.30. Не му звъних,  не го чаках, легнах си  и  се преструвах на заспала .
 Тази сутрин първоначално  не му казах нищо. Той  заобяснява, че са  решили к колеги да  пийнат по нещо, преди да се приберат.
Казах му,  че  това , което  прави  извън дома , вече не ме интересува. Ако иска  , да пие, ако иска- да не пие, ако  иска- да се прибира, ако не иска- да скита  цяла нощ.
Не му стана  приятно и  отново  се  заоправдава.
Казах му, че няма  нужда  и че наистина  не  ме интересува.

Реших   засега  да се правя   известно време  на пълен непукист. И ще  ми стане ясно  много бързо  това ще  го стресне ли, или напротив- ще е   свръхщастлив  от  това, че  никой няма  да му търси сметка.

В края на краищата, рано или късно  развръзка ще има и  то точно защото  аз не си представям живота ни по този начин . Рано или късно  ще съм готова  да взема  окончателно   решение.

Трещерица, мъжът  ми е на 37 години, но в   някои отношения  наистина  се държи като  недорасъл тийнейджър. Безотговорен е към себе си, към собствения си живот и  към собственото  си  здраве.

Що се отнася до майка му- оставила  го е  две годишен на село, където  го е отглеждала баба му, тъй като самата тя по това време е родила второто си дете. Самата тя ми е разказвала, че  синът й бил до такава степен отчужден от нея, че като  ходела  да го вижда, той се криел  под масата   и  не смеел   да  надзърне оттам.

Виня родителите  му  за много неща. И съм убедена, че   хубавите  качества, които  има, са не благодарение, а въпреки  тях.

Благодаря ти  за линка-ще изчета внимателно  всичко.

Тонимар, сетих  се за този  цитат   от "За писането" на Кинг. БЛагодаря ти, че ми го припомни  


nonono,съпругът ми няма желание за лечение, защото  не  мога да го убедя, че има проблем.
Успее ли да проумее това, битката ми ще е спечелена  наполовина.

Не смятам, че сегашния му начин на живот ще го направи алкохолик. Но това си е мое мнение. Ако жена му вижда проблем, нека постави ултиматум. Аз бих, но за скитосването и шофиране след употреба. Всеки си има различно виждане и действа според него 


Ще й трябва добър фотоапарат и умения, за да запечати блясъка в очите му 

Имам   си и съм го запечатвала  този прословут блясък  нееднократно,  заедно с промененото му лице, но пък той си се харесва

Прочетох по диагонал.
Бронте, за съжаление проблемите с алкохола пряко засягат семейството.
Убедена съм, че си под силен стрес.
Знам, че ще прозвучи много рязко, но алкохолиците остават без семейства в голям процент от случаите.
Разбирам те, че се убеждаваш колко положителни качества притежава твоят съпруг, но пиянството, за съжаление е в състояние да ги срине в земята.
Ще ти кажа, че и тези, които са пррескочили проблема са изключения.
Най-големият проблем е първата крачка- осъзнаването. Повечето не считат, че имат проблем.

Не се натоварвай. Трябва да намериш за себе си границата, която ти, самата не желаеш да прескачаш, заедно с децата си.
И ако пожелае да се лекува- подкрепи го, ако не пожелае /което е силно вероятно, след като собствената му майка го гощава с ракии/ определяш си някаква граница и напускаш полесражението.
За съжаление, ако сам не пожелае, няма земна сила, която да го накара да се откаже.
Ти просто прецени дали си в състояние да прекараш живота си в един такъв ад.

Бронте, нямаш проблем с алкохола. Имаш проблем с човек, който има проблем с алкохола. И в повечето случаи, това е по-лошото. Много от жените, които се обвързват с мъж без контрол над пиенето си, имат история на много пиещ баща. И не могат да се откачат от пиещия мъж, защото - един вид, в негово лице искат да спасят пиещия баща. Вина, страх, несигурност от стари времена.

Дълбоко вярвам в капацитета на хората да се променят. В случаите, в които самите хора имат осъзната потребност да се променят. Но не можеш да прилъжеш някого да не пие с интересни мъжки компании. Няма начин, а и нямаш право. Това е негово решение, той не е бебе, а възрастен човек. Много сме тези, които са опитвали. Аз опитвах 7 години, даже докато бях бременна, даже, докато отгреждах новородено. Сега съм омъжена за мъж, който няма такъв проблем... Толкова било просто! Много съм щастлива.

Въпросът не е в това колко контролираш или колко даваш свобода... говорим за мъж на трийсет и. Ти нищо не даваш и не вземаш. Докато поддържаш фантазията, че ти правиш или не правиш нещо и това поражда/ подпомага/ не спира неговото пиене, няма да стигнеш до продуктивно място. Неговото пиене няма отношение към твоето поведение. Ако някой е болен от рак, няма да оздравее, ако ти се усмихваш достатъчно. Идеята, че му влияеш с поведението, помага на теб. Дава ти усещането за контрол. Истински, нямаш контрол над пиенето му. Бог да ти е на помощ, ако не успееш някъде да драснеш чертата (лично, за себе си)... Стискам ти палци и пиши как се развиват нещата  

Бягай, миличка и се спасявай и ти и дъщеричката ти докато е време.
 Вече 34 години съм в този ад.
 Беше душата на компанията, всички го обичаха.
А днес никой не го търси..
Загубихме приятелите си, защото никой не иска връзки с алкохолик.
Сега имам само мои приятелки, но мъжете им не искат да имат нищо общо с него.
Децата си живеят вече своя живот и не искат много да имат връзка с нас.
Обвиняват ме, че не съм се развела навремето, а сега е късно- ще остане сам и ще загине за няколко месеца -вече 2 пъти го спасявам от кома.
Знам - много е тежко, но знай, че на света трябва да обичаш най-много себе си- това не е егоизъм, а реалната истина, която за съжаление твърде късно разбираме.
Така, че решавай в твоя полза, а и на дъщеря си, за да не те обвинява и тя един ден.

Мая 
 

И аз имам някакъв страх от алкохола... Баща ми пие. Уж по малко, уж рядко, но се оказва доста редовно 
Навремето мъжът ми пиеше. Много. Често. Ежедневно. Всичко.
Тогава бяхме млади, нямахме и 20 години. Но след като го изтърпях 2-3 години, реших, че не мога да продължавам. При това дори не живеехме заедно. Една сутрин след зверски пияна нощ му оставих бележка, че ще се видим, когато реши какво обича повече- мен или ракията.
Не го видях 2 дни. Оттогава не пие. Не е станал абсолютен трезвеник, но не е това, което беше. Я изпие 1-2 бири на седмица, я- не. А концентратите се свеждат до 100- 200 г няколко пъти годишно.

В описаното от Бронте най- много ми боде очите шофирането в нетрезво състояние. Това е нещото, което е страшно. Защото вероятно ще дойде момент, в който ще си позволи да качи детето да вози, когато е пил...
Разправиите с полицията също не са в рамките на нормалното.
И не, Бронте, нямаш проблем с алкохола. Поне не такъв, какъвто има мъжът ти!