ДЕТСКА ЯСЛА 35 "ВЪЛШЕБСТВО" - КВ. "СТРЕЛБИЩЕ"

Никой ли няма да сподели нещичко....Не мога да повярвам...

Да побутна малко темата, че пак става актуална.
fuego миналата година в колко часа е започноло редене на опашка, та да се подготвя психически от колко часа ще кукуваме там  .
Хайде някой който е бил приет да даде мнение моля 
Че то ако се приемат деца не от списъците, какъв е смисъла да мръзнем  като връзкарите си знаят пътеките  .

Чистите ясли са нещо като еднолична собственост на директорите. По отношение на приема контрол ... няма. Обявяват се официално някакви места, които са под 50% от капацитета. Всичко останало става с връзки.

himalomi че е така както казваш и аз го зная, но все пак, в колко часа трябва да кацна отвън, та да сме поне от първите десет? Някой ще сподели ли опит?

И аз бих искала да прочета от мами с опит...

Ако може някоя мама да сподели в колко часа трябва да сме пред яслата за да сме от първите записани. Предварително благодаря.

Това мълчание ... не мога да го разбера 
Айде бе мамчета, вече сте минали по тоя път, няма да сме ви конкуренция 
Така ли всички забравиха в колко часа се наредиха да чакат пред яслата 

Може би тук не четат родители, които са се сблъсквали с тази ясла.
Ако е вярно това, което се говореше за тази година, родителски списъци е имало предварително и едни яки чичковци са следили дали някой няма да се опита да се предреди.
Моето дете беше в 21 ясла, където до преди тази година, родителите идваха към 7 ч. и подаваха документи.

Не сме били в точно тази ясла, но сме били в друга самостоятелна.
Сутрин родителите се редят от около 6 часа. В списъците винаги се промъкват "парашутисти". Всеки търси някакви връзки за записването. Ако не се доберат до директор за записването между първите, помагат и познанства с лелките/сестрите в яслата.
Успех желая на всички кандидати. По Коледа стават чудеса.

Хайде да се включа и аз…
Преди година търсих отзиви и не намерих. Сега ще споделя:
МНЕНИЕ
Относно: престоя на детето ми, в Детска ясла 35 „Вълшебство”, гр. София, ул.”Орехова гора” N 11
Ето и хронологията:
На 10.09.2010 г. се проведе родителска среща, на която разбрахме, че детето ще бъде в трета група „Мики-Маус”. Това е любимия й герой, затова беше прието с голяма радост. Всички родители бяха поканени по групите. Така успяхме да разгледаме къде ще растат, играят и развиват нашите деца. С радост установихме, че е много чисто, уютно и слънчево. Вътрешният интериор е подреден с вкус и средства. Детето ни попадаше в една много добра материална среда.
Беше ни казано, че детето трябва да се води след 9 часа нахранено и да се взема преди 11,30 часа (преди обяд), защото децата не са спокойни и не могат да се хранят там. За целта трябва да си носим бурканчета от пюре, в които да ни сипват храната. Някой родители попитаха колко време се очаква да е този период на адаптация, защото работодателите им искат да знаят това. Отговорено беше, че при всички деца е различно и някой деца не успяват да се адаптират изобщо.
На 13.09.2010 г. детето ми постъпи в посоченото по-горе детско заведение. Детето беше спокойно и с усмивка. Та тя е ходила вече цели две години да води и взема кака от детска градина. Като всеки следобед детето не искаше да си тръгва от градината на кака и стояхме около час, играеше си в пясъчника и с играчките. Тя знаеше, че е много хубаво при децата. Ние също бяхме спокойни. Каката ни е ходила на общинска ясла, после на детска градина. Доволни останахме и от двете заведения.
Това, което ни изненада, че много дечица които започват сега да посещават ясла, постъпиха в един и същи ден. При подаването на документите на детето ни беше обяснено, че това ще стане плавно по малко дечица, за да не се травмират всички в един ден. Друго, което ни изненада е, че детето беше грабнато от нашите ръце и внесено вътре в помещението, без никакъв словесен контакт с него или нас. Решихме, че може би това е само сутрин в началото, НО това не се промени. Когато вземахме децата, родителите се опитвахме да зададем въпроси, да разберем как е минал престоя на децата, но не получавахме обяснения, като бързо ни се хлопваше вратата под носа. Сигурно имат много работа, едва ли им е до нас, но на детската градина на нашата кака висеше плакат, който гласеше „Деца, учители и родители заедно”, това очаквахме ние и тук, уви....
Още първата седмица на площадката и пред сградата, много родители започнаха да роптаят срещу отношението в яслата. Ние бяхме спокойни и им отговаряхме, че това са хора с опит, толкова деца са минали през ръцете им, те със сигурност знаят какво правят.
В продължение на месец водихме детето нахранено, вземахме си го и го хранехме в къщи. Бяха ни поискани още шест бурканчета които да са резервни и да стоят там. Не сме ползвали детска кухня за детето, затова много се зарадвахме когато детето хареса храната и я ядеше. Решихме че, проблем с храната няма да има, а тава с бурканчетата ни затормозяваше затова спряхме да си вземаме храна за вкъщи.
Изненадани бяхме, че децата които се вземат на обяд се отделят в друго помещение и не им се слага порция. Помолих персонала да и сипват там, да яде с децата. Ако яде - добре, ако не - в къщи пак и слагахме. Така продължихме един месец.
Изненадани бяхме и от ред други неща:
- казано ни беше от персонала (без да намекваме нещо) да не слушаме децата какво ни говорят и какво разказват, те в тази възраст много си измисляли;
- едно приятелче на детето ни от друга ясла дойде с майка си да вземем нашето дете на втората седмица от посещението ни на яслата, при което попитаха майката и детето да ли са си взели храната (не познаваха децата след повече от месец);
- едната сутрин детето много рева, дърпаше ме и едва я отскубнаха от мен (след престои повече от три седмици), аз си тръгнах много неспокойна. След около час се върнах. Не позвъних за да не притеснявам децата и да не ги разплаквам. Стоях до вратата и гледах през прозорчето към стълбището, с надеждата да видя някои и да махна. Така и стана, махнах на дежурната леля, тя излезе. Казах, че трудно сме се разделили с детето, притеснявам се и искам да попитам дали се е успокоило детето. За голяма моя изненада ми се изсмяха….. После ми казаха ми, че не е спряла да плачи.
- когато успеех да попитам как е детето ми се отговаряше, че не спирало да плаче и някои деца не успявали да се адаптират. След месец и половина престои едната от медицинските сестри ми каза, че ще се адаптира но и трябва повече време.
- повече от месец да водиш детето за по два – три часа…за цяла такса!
- казано ми беше, че детето всичко разбирало и да му говорим за яслата. Медицинската сестра каза, че попитала детето (на 2 години), аз на какъв език ти говоря, а то казало - на български….
- единия ден при отварянето на вратата от персонала, нашето дете вървеше ревейки след медицинската сестра, тя го бутна (смея да кажа блъсна) и каза нали ти казах да не вървиш след мен. За лоша случайност аз тъкмо дойдох.
- една майка дори пускаше снимки на яслата (на компютъра) на детето, за да свиква. При което персонала и каза, че не учила добре детето, защото свиквало с компютрите от малко.
- на 18.10.2010г. помолихме да оставят детето най-накрая да спи в яслата на обяд, в отговор получихме репликата:”ще направим опит, но детето не е готово още”..., като ни разказаха за друго дете, което вече две години?! не се адаптирало и хранило в яслата – е от само себе си явно няма как да се адаптира....
- за два дни успяхме по наше настояване да увеличим престоя на детето в яслата до 15часа, като в отговор ни бе обяснено, че то пречи на другите деца и “това било самата истина”.
- търсихме контакт с персонала, какво можем да помогнем, но не успяхме да го постигнем на желаното ниво.
- първия месец единственото, с което ни посрещаха, беше че още не сме донесли 5/пет/ комплекта бельо за детето, или това, което сме донесли, не е чисто ново и запечатано, бельо, което в други ясли не се иска и разбира се, не се върна при отписването...
А положението ставаше все по-лошо...Детето се събуждаше сутрин и отказваше да стане. Обличахме го, то се събличаше, спяло му се.... Едната сутрин стоя 15 минути под завивката без да мърда, на топка свито. След това каза, че няма излиза от вкъщи. Още след първата седмица детето започва да казва – “тате мести Диди друга ясла”, което много ни изненада, но детето беше виждало и други детски заведения: ходехме често да вземем приятелчета от други ясли. 
Меко казано странни ни се виждаха подходите и методите за адаптация в това детско заведение. Не сме педагози, сигурно ние не ги разбираме нещата. Очакванията ни обаче бяха други, бяхме видели друго при каката. Затова от спокойни родители и с пълно доверие към персонала се превърнахме в притеснени и недоверчиви.
Пишейки този текст, отново се сетих за плаката на детската градина „Деца, родители и учители заедно”, сега със сигурност разбрах какво са искали да кажат персонала на учебното заведение. Изпълвам се с благодарност към тях. Умишлено не цитирам и имена!
Имайки предвид трудния прием на деца в ясли в София, след многократни опити и желание от наша страна, решихме да решим кардинално проблема и да отпишем детето от Детска ясла 35.
Това, което бих пожелала на детската ясла е да се изпълни с много усмихнати и весели деца. С много труд и желание се постига такава хубава материална база –подреден и направен с вкус интериор, прекрасни и добре поддържани тревни площи и площадки с добри игрови съоръжения. Този потенциал заслужава да бъде оценен и максимално използван, а не да се посещава от десетина дечица в група, а други да се отписват - освобождавайки нови места или да стоят само и само да получат заветната точка за кандидатстване в „Информационна система за обслужване на детските градини”, имали малшанса да не са деца на родители, работещи в сферата на образованието...

  Браво. Жалко е, че не можем да направим нищо срещу безхаберието на голяма част от работещите в системата на образованието

Здравейте,
Както обещах на всички, да разкажа за приема в ДЯ 35 Вълшебство.

Първоначално обявената дата за прием беше 14.01.2011 г. от 8 сутринта. Първите чакащи (ние и още едно дете) се наредихме на опашка пред яслата на 11.01.2011 г. в 10 вечерта (снощи). От 8 сутринта на 12.01.2011 г. (тази сутрин) започнаха да пристигат и други чакащи. Опашката бързо набъбна - в 11 часа имаше записани в списъка 17 деца.
Виждайки какво се случва пред яслата, зам.кметът на столична община г-жа Албена Атанасова издаде нареждане подаването на документи да започне още днес по обяд. Ето снимка на заповедта:



Записването започна в 12.30 часа и продължава и в момента. Директорката на ДЯ ми се обади, за да съобщи, че цяла нощ ще се приемат документи. Който иска може и тази нощ да отиде да запише детето.

За по-голяма сигурност снимахме страниците от тетрадката на детската ясла, в която записваха децата. По-долу прилагам линкове към страниците.

Страница 1: http://img171.imageshack.us/i/65520320.jpg/
Страница 2: http://img515.imageshack.us/i/37995764.jpg/
Страница 3: http://img694.imageshack.us/i/45490753.jpg/
Страница 4: http://img18.imageshack.us/i/29925229.jpg/

Пожелавам на всички успех със записването в ДЯ.

 

И аз мисля да се включа...
Дъщеря ми ходи в тази ясла от 3 месеца. И е интегрирано и щастливо дете, благодарение на екипа на яслата и моите усилия. (да прочета подходяща литература и да се видя с детски психолог).
Първо майката трябва да е готова, а после екипът на яслата допринася.
В началото и на мен ми се стори странно, че детето ходи само до обяд. Но след няколко седмици осъзнах, че това е мн добър подход. Сега всички дечица са ходят с желание в нейната група.

Мн е лесно да се надяваме друг да свърши нашата работа като майки, но  няма как да стане. Да дойде вълшебната леличка и детето ни да заживее щастливо.

Моят съвет е да бъдем по-информирани (има мн добри статии,които помагат) и да демонстрираме пред детето твърдост, да му представим ходенето там като най-хубавото място за него и то започва да попива.
Ние имаме и песничка за яслата, която си пеем.

а колкото конкретно до тази ясла- надминаха очакванията ми, не мислех че държавна институция може да се справя така добре с нещо толкова деликатно, каквото са децата.

m_anadolova Аз съм ШОКИРАНА да прочета това
и НИЩО не ги оправдава за подобно отношение и поведение!
Дори и да има преувеличаване, дори и само половината от казаното от теб да е истина, след като те прочетох аз не бих завела МОЕТО ДЕТЕ ТАМ НА ЯСЛА, ако ще да е последната държавна ясла на света!

tania444 как можеш да намесваш майчиния дълг, толкова е неуместно подобно включване, че нямам думи!

Радвам се че не подадох документи в тази ясла!