КИНО клуб

Лееко ме поизнервя момента с 'той е човек на изкуството", и да им се разминава.
Жена и бебе, болни от ТБ и той със "селсуалните си експерименти' с приятелката ѝ, това ми идва къде в повече, от бащата на Карен, искайки да опише болестта ѝ, или 'студенината" към децата му.
  Ще си оправдае лудостта и той, с гореспоменатото клише.  
  

Абе тоя човек е бил безумно изтърван И определено е имал проблеми в детството си. Не вярвам, че ако беше имал такова нормално детство, би се впускал толкова често в разни безумни връзки.

  За детството му не мога да открия нищо.

Харесахме я на външен вид. Хубава е, особено накрая когато щяха да тръгват за болницата. За играта й ми е трудно да определя, то как се играе шизофреничка. Изглеждаше луда де

Прост поглед в Укипидиа показва, че Брегман е бил женен 5 пъти и има около 9 деца. Явно е обичал да експерементира в пълния смисъл на думата.

Мда, и аз не можах да открия Но при 5 брака, 9 деца и също толкова много връзки, мисля, че наистина е имал проблем

закъснях, нали?
сега се прибирам от морето.
веднага копирам какво съм написала непосредствено след като изгледах филма, бях си го сейвнала на десктопа.
не че са великите слова, но са уловени усещания в онзи миг, когато се сблъсках челно с Бергман за пръв път.

Through a Glass Darkly

"God exists in love, in every sort of love, maybe God is love."

Трудно ми е да напиша нещо, ако филмът ви е харесал колкото на мен, сигурно и вие трудно ще намерите думи.
Преди да започна да гледам Бергман, попаднах на негова кратка биографична справка, от чиито цитат останах с впечатление, че Бергман е атеист.
Много особено се завърта този филм около вярата в Бог, много сериозно стъпва върху тези въпроси за съществуването на Бог. Много тъжен, много депресиращ...опустошителен филм. Чувствам се като извадена от центруфугата.
И пак, когато безнадеждността те остави почти без въздух, любовта надделява, доброто и светлото побеждават. И ако за Карен всичко е загубено, то за брат й има надежда. Татко му е разговарял с него.
Много силен финал, много силни последни думи на края от бащата.

Аз не разбирам нищо от операторско майсторство, но имам чувството, че този филм е сниман по начин, на който трудно могат да се намерят кусури. Много естествени светлини, много завладяващ ефект, просто тръпки ме побиваха от мрачните пространства, налудничавия поглед на Карен, музиката и звуците.

Трудно се преглъща такъв филм, сигурна съм, че и най-здравомислещия човек би останал някак разколебан, изплашен, замислен, но в никакъв случай безразличен.


сега се връщам да ви чета

Аз не мога да кажа, че филмът ми подейства както на теб, Аурора. Може би друг негов, ще ми, този- не чак така. Много повече се вживявам сега, в коментарите ни, не толкова докато гледах филма, обаче.

понеже Соня пита, харесах много Хариет Андершон, крехка, изгубена...и много болна. изиграва прекрасно ролята си. аз имам някои наблюдения върху болни от манийно-депресивна психоза, състояния на дълбока депресия, редуващи се с кратка еуфория. мъчително е много, по-мъчително е за близките.
дали заради това, дали заради обсебеността ми от Бергман, но филма ми се видя изключително добре режисиран, актьорите - много силни.

за кръвосмешението - за мен няма съмнение.

за "мълчанието на Бог"...хм, със сигурност трябва да е четирилогия, ако прибавим и "Изворът на девственицата" - също изключително религиозно насочен.

сякаш атеиста Бергман се опитва с филмите си да докаже на баща си, че неговият Бог не е този Бог, който е човекоподобен и виси на кръста. нещо като противопоставяне, в един момент ти хвърля жестоко всичко на което е способен "твоя Бог" и поставя под въпрос съществуването му, а след това го облича в своя форма и казва на света, че Бог всъщност е преживяване на върховната любов.
може би това е начина на Бергман да каже на баща си, че Бог не живее на небето и не ни гледа от трона си, размахвайки жезъл, а живее много близко до нас, много по-близо отколкото дръзваме дори да си представим и диша през сърцата ни.

по някакъв уникален и гениален начин ми показва неща, които дълбоко в себе си усещам.

негови са думите "надявам се никога да не остарея толкова, че да стана религиозен".
да, в този смисъл не съм религиозна и аз. но вярата, любовта, цялостта, която героите така често губят във филмите му, тази обърканост и самота - за мен това е неговият отговор...и не просто отговор, това е неговия вопъл да каже на баща си и на света какво е Бог.

между другото, следващият филм от т.нар. трилогия самият Бергман определя като най-добрия си, като филм, от който не би махнал нищо и не би прибавил нищо, и за мен несъмнено е такъв. наистина един от най-добрите и в личният ми топ 3.

Бергман е бил малко над 40, когато е направил филма, нали така? Дали е бил жив баща му? Поне да е успял да му каже, каквото е искал. Сигурно никога не е имал смелост да го направи по друг начин, освен, чрез филмите си.

Най - вероятно е искал да го каже на всички вярвящи като баща му. Господ може и да е паяк , и да е любов. Нещо такова  .
Не ми се иска да спекулирам, но съм съгласна с Geia, че нещо от детството и религиозния му баща са оставили отпечатък върху Бергман. Трябва да се прочете почече от биографията му, за да се рабере.

     Аурора, и аз много харесах Winter Light (1963)/Причастие. Хареса ми повече от този, който в момента обсъждаме.  


    Ето финала на статията, който е донякъде в съзвучие с посланията в нашия филм.

   "С годините се научаваш да обичаш, без да изискваш. Да обичаш смирено, може би това е щастието."- казва Бергман. След смъртта на последната му съпруга Ингрид, режисьорът окончателно скъсва контактите със света. Отказва да пътува, да снима, да получава награди. "Уютно ми е в самотата, в тишината. Наранил съм толкова много жени, но всяка от тях съм обичал истински".
    Бергман, човек с толкова много любови, умира сам в къщата си на остров Форьо.
    Ако човек е вярващ, може да допусне, че Бог му е проговорил. Най-накрая."


 За мен от филмите му, които гледах до момента, най-интригуващ е "Персона". Но за него по-нататък.

 

Mного ми хареса този кадър, и на още едно, две места беше снимал така. Двама в кадър, единият с гръб. Много добре показва контраста във всичко в сцената.

Това не ми звучи искрено. Да имаш 5 жени и незнайно колко любовници и да кажеш, че щастието е да обичаш смирено, не звучи логично. Или изведнъж се е осъзнал, ставайки на преклонна възраст и се е покаял??

  Покаял се е все пак.
  И на мен иначе не ми звучи искрено, както и това :  "нараних много жени, но всички ги обичах.." .

Не знам, според мен /ни мъ бийте, професионална деформация / в отношенията с родителите му е имало някаква причина той да иска да докаже, че Бог съществува в съвсем различна форма, както и това, че не е там, където го търсят останалите, а е едно вътрешно усещане, катарзис, любов - всепоглъщаща... Такава, каквато бащата не е открил, такава каквато Мартин искаше от Карин...
Аурора, според мен не е атеист в чист вид, а по-скоро се е върнал към първичното у религията - че Бог е навсякъде и е искал да покаже точно това, да го извади от рамката, да не го затваря в църква, а да ни накара да погледнем така -  „ ...щото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. ” Не знам, може би и това е и причината да се заиграва толкова с камерата - сцените лице/гръб - да покаже тъмното, неясното и светлината...
Пфуй, много ми е трудно да го коментирам