КИНО клуб

Ух, Соня, не редактирай в предишния коментар, че изобщо не се връщам да чета там и пропускам разни неща
А за болестта на Карин - според мен е шизофрения, която просто в един момент се е обострила, но си мисля, че бащата няма нищо общо с това.

  О, за това няма съмнение. Има .
  Първо начина, по който беше показана самата сцена-уплашените им лица, и после камерата спря да снима...Впрочем забелязвате ли, че сексуални сцени няма във филмите на Бергман. Има любов, има секс, но не са снимани директно, както обикновено сме свикнали да го гледаме в 99 % от филмите.
  Дори голи тела няма много, само леко загатната гола плът...Това в скоби, продължавам за кръвосмешението.
  После Карин каза на баща си, че е напрвила нещо лошо, нещо много лошо и каза- "О, горкия Минус ! "Няколко пъти спомена "горкия Минус".
  И накрая разговора на Минус с бащата, по-горе съм го цитирала дословно, втората сцена : "Държах в ръцете си Карин и реалността се разкъса..Разбираш ли какво имам предвид . " и бащата отговаря-"разбирам". И Минус каза : "Може да се случи всичко, абсолютно всичко !" ...
  И още една красноречива сцена преди това-когато Мартин отиде да я изведе от разрушения кораб, отгоре Минус го гледаше втренчено, уплашено, странно..Мартин също го погледна и нищо не каза, но лицето му изразяваше примирение и болка...
  Имаше кръвосмешение и това може би в началото малко ме смути в този филм. После обаче много мислих, гледах отново някои сцени и го възприех по друг начин. Все пак Карин е болна..., а Минус е в такава крехка и ранима възраст, с все още с лабилна психика....

  А съм забравила какво съм редактирала, Гея, сигурно нещо ми е хрумнало и съм го добавила.

  Хареса ли ви играта на Хариет Андершон ? От Бергмановите актриси аз нея я харесвам по-малко, в сравнение с Лив Улман, Биби Андершон и Ингрид Тюлин. Според коментарите, в този филм повечето хора много са я харесали. Тя също е имала връзка с Бергман, запознали са се, когато е била осемнадесет годишна. Филмът "Едно лято с Моника" е правен специално за нея, ролята е писана за нея.
    
 
 

Е, то ако се отплеснем в интрепретации, Карен беше "другата" в кораба. Минус не беше със сестра си. 
  Той си беше един бесен пубер, списанието, в самото начало на филма. Когато каза на сестра си, да спре да го целува, прегръща... предвид възрастта и нещата, които го вълнуват, не винаги ги приема като сестрински ласки.

Щях да ви питам и аз за тази странна интимност между Карен и Минус, ама и аз като Фреш реших, че ми е мръсно подсъзнанието.

  Като каза мръсно подсъзнание, много интересни коментари има за филма "Мълчанието". Като стигнем до него, ще ги намеря. Този филм ми е още по-тежък на мен. Доста по-тежък. Той е последен в така наречената трилогия. Един почитател на Бергман твърди, че тези филми  не са били замислени като трилогия. Просто критиците така са взели да ги определят и така е останало. Даже самият Бергман е казвал, че не е мислил да ги обединява в трилогия.  

  Ето тук четох :

http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br22/profili/bergman.htm

И аз четох, че не било мислено да е трилогия. Дочете ми се повече за Бергман. Не може да няма нещо кофти в живота му. Какви теми засяга само, болната психика, самотни хора, объркани отношения....
  Като се замисля, не само той, повечето филми от онова време, са така. Все едни ровения в подсъзнанието...

Оо! Намерих го! Ще се опитам довечера да го изгледам, за да се включа по-пълноценно в дискусията

минавайки през коментарите искам да отбележа нещо - докато ровех, попаднах на откъси в Ютуб - сцената, в която Карин говори за това как е видяла Бог, няколко отъкса с пристъпите и на лудост, както и финалната сцена...
Няма секс ли?
Бергман прелива от сексуалност, при това "греховна" такава - греховна поне по строгите и консервативни религиозни разбирания. Нарочно не казвам "пуритански", защото религиозните табута при Бергман винаги съм ги схващала като нещо, което той дълбоко в себе си все пак уважава и зачита, макар и да го потискат.

Снимките от филма или поне най-често срещаната н нета - хич и не предполагах, че това са брат и сестра...

Всъщност тъкмо ще хвърля едно око в книгата му довечера - интересно протестантска ли е изповядвана от баща му религия..

Не, че няма секс, Мамма миа..., не снима самият акт, не показва голота.
Този момент с 'видях Бог",си го гледах ей така, просто защото е част от филма. Не вникнах аз там, споменах по-горе, нямам такова отношение към Бог. За хора, религиозни, такива неща из филмите са им ясни, може би. Докосват ги. Аз гледам без вълнение. Не ги разбирам, когато ми копнеят по някакво пречистване, проглеждане, па макар и вече не като през огледало....

  Не, не сексуалност. Хубаво си се изразила, че я има много при него, и то във форми, които са скандални, да кажем. Но няма много разголени тела. Някак въпреки силния сексуален подтекст, успява да запази някаква дискретност . Ето само лека препратка- да кажем в "Персона". И там има интимна сцена между героините, но не я дадоха, само се досетихме за нея...

  MammaMiaLetmeGo, има ли я някъде в нета книгата му ? И на мен ми се чете повече за живота му.
  
 Аз и друго си мислех. Има пет брака. Още почти толкова, а може и би и повече други извънбрачни връзки. Пишеше някъде, че е имал връзки с почти всички от актрисите си...Значи не е бил човек, който се обвързва трайно, нещо все е търсел...от друга страна, това дълбоко познаване на женската психика, ами то не е случайно, имал е богат опит с жените.

Сигурно е бил като Минус, подтискал всякакви желания. То и времената са били други тогава, де. Но и с баща като неговия. Хахахаха, край, аз заклеймих бащата на Бергман. Колко нагло от моя страна. 
  Но, такива филми не се правят от лесно детство.

   Намерих една статия в един стар брой на L'Europeo.

 Като остане време, ще препиша нещо от нея. Авторът е Георги Тошев.

 Вижте как започва :

 Озаглавена е : "Викове и шепот"

  "Нещо като усещане за глад. Това е любовният дискурс на един от великите режисьори на двадесети век Ингмар Бергман. Истинското страдание е да познаеш любовта и да наблюдаваш как хората едн друг се мамят с нея."

 "Няма друг в киното, който с такава безпощадност да обича жените. Фанатично. Хората на голямото изкуство са бохеми, но Бергман е аскет в битието. Роден в семейство на пастор, Ингмар избира киното и театъра като "единствено спасение от дребното живуркане". Отначало хазартът на изневерите му изглежда шокиращ, но той изпитва все по-засилваща се страст към актрисите. Връзките му следват една след друга, често вървят паралелно. "Всеки филм е влюбване, силно еротично преживяване с хора, които виждаш за първи и последен път в живота си". Бергман създава филмите си далеч от холивудската разточителност, но посяга към всяка жена, която пожелае. "Това обсебване от жените ме довежда понякога да лудост. Искам да ги разбера, да ги почувствам докрай". Личният живот на Бергман е въртележка от срещи, изневери, болка и любов. И самота."

 От брой трети на L'Europeo за 2008 година.


 После ще пиша пак.

Много сте писали едвам ви изчетох:)

Да кажа, че мен филма не ме впечатли особено, отсега казвам, че прескачам другите два от така наречената трилогия  "Мълчанието на Бог"

Това ми е първия филм на Бергман и очаквах повече. След филма гледах кратък коментар на човека, който е писал автобиографията на Бергман и той каза,че този филм е правен когато Бергман е бил в апогея на славата си  и е можел да си позволи да прави всичко и в началото смутил доста от феновете му. Не разбрах кое ги е смутило. Единственото нещо , което мен ме смути е кръвосмешението, което аз смятам, че имаше,  но все пак  момента беше оставен отворен -  за лична интерпретация.

Той също така говори и за сцената след подаръците ,когато бащата влиза вътре и застава на прозореца и протяга двете си ръце - като разпънат на кръст. Един вид символизъм. АЗ нямаше да го забележа,ако не беше споменато в коментарите

Съгласна съм, че вероятно филмът е щял да се възприеме по различен начин, ако се е гледал, когато е правен .

От четерите характера единствено някакви чувства изпитах към Минус - съжаление- според мен. Карен ми дойде прекалено луда, явно трябва да прочета повече за шизофренията. Бащата го възприех нормално, даже не го и обвинявам. Жена му е починала от шизофрения, дъщеря му е болна и той не знае как да се справи със ситуацията, може би написването на книга за болестта на дъщеря му  е начин да си помогне, да се прави със ситуацията?

Съпругът на Карен изглеждаше най - нормален на фона на всички други все пак както той сам каза, че  за щастие е само обикновен човек.Това ще ми остане от филма накрая. За щастие и аз съм само обикновен човек и не искам да задълбавам в сложния свят на останалите трима герои

 Още от статията :

 "В началото на 40-те Берман се жени за Елси Фишер, приятелка от пътуващата театрална трупа. Танцьорката открадва ума на режисьора с освободеното си поведение. Двамата живеят в малко апартаментче и с дни се отдават на сексуални експерименти. Седмица преди сватбата обаче младоженецът избягва, за да се върне няколко дни по-късно. "Не исках да се обвързвам, но чувството ми за вина надделя". Преди Бъдни вечер през 1943 година се ражда дъщеря им Лена. Докато съпругата му Елсе и новороденото се борят с туберколозата, Ингмар се хвърля в любовна връзка с приятелката на жена си. Това е хореографката Елен Лундстрьом, току що омъжена за фотографа Кристер. Докато съпругът снима в Африка, красавицата не излиза от квартирата на Бергман. "Без да размишляваме, аз и Елен се хвърлихме в обятията си "-казва той. Резултатът не закъснява-Елен е бременна. Тогава Ингмар отива в санаториума при болната си жена и и казва цялата истина. Изкуството е свободолюбиво, безсрамно, безотговорно.
  "Бях обсебен от секса и това ме тласкаше към изневери и насилени постъпки, постоянно ме измъчваше желание, примесено със страх, тревога и угризения".  
  Елен ражда близнаци в Гьотеборг, където Бергман е вече режисьор в местния театър. Той е на 30 години, а животът му е пълен с любовници, деца, зарязани жени и поредица от болезнени изневери. "Чувствах се неуютно. Домът ми беше разтърсен от детски викове, пълен с пелени, проснати да съхнат, ревяща жена, която ми правеше сцени на необуздана ревност. Впрочем, напълно оправдана ревност, защото изход нямаше, изневерите станаха натрапчиво правило. "

Аз се заинтересувах от Бергман от книгата на Лив Улман Промяна. Много емоционална, много силна... Женкар е бил, определено .
Имам и още една на английкси Bergman on Bergman, но не съм я чела.

  Извинете, че така накъсано ви пиша статията.

 Вижте какъв коментар пак в това списание:
 
" Става все по-трудно да се установи контакт с изкуството на Бергман." Някои критици го определят като човек, страдащ от свръх оценка на артистичното его. Човек, напълно затънал в собственото си психично тресавище.

  

 И ето, пише как е открил Хариет Андершон, била е кабаретна актриса, преди да се снима в "Лято с Моника". Не ми казахте дали сте я харесали като актриса в този филм, дето коменираме ? Аз точно това исках да споделя, че тя беше единственото нещо, което не ми допадна тук, не знам защо. Не е лоша актриса, но не ми беше много симпатична.