КИНО клуб

  • 24 159
  • 733
# 210
Между другото не знам дали ви направи впечатление разликата в двете църкви? Тази на Томас беше много бедна, а другата доста по-богата. Това според вас дали има някакво отношение към идеите на филма?
Виж целия пост
# 211
   Шехина, много хубаво си го написала. Hug
  Докато  те четях се сетих за онзи момент, в който Марта си свали очилата, защото не можеше да спре сълзите си, а Томас и каза : "Гледай ме колкото искаш ! Ще издържа на погледа ти!", а тя отвърна : "Едва те  виждам без очила. Лицето ти е като  бяла топка. Това не си ти ".
  Марта беше толкова мила в тази сцена, а той така безсърдечен.

  Гея, за църквите, да, забелязах го. И даваха отблизо иконите с разпнатия Исус , лицето му изглеждаше страшно в мъките си.
Виж целия пост
# 212
А как мислиш - дали това също не е търсен контраст - в едната - бедна, порутена, но пълна с енориаши, които вярват и другата - богата, осветена, красива почти, но празна?
Виж целия пост
# 213
А как мислиш - дали това също не е търсен контраст - в едната - бедна, порутена, но пълна с енориаши, които вярват и другата - богата, осветена, красива почти, но празна?

  Да, така е. Контраст е.
  Сега от твоята мисъл ми дойде и следното. Обикновената баба, дето шепнеше молитвите, и пастора в неговите празнични одежди. Хубав контраст, винаги съм била против цялото това църковно суетене- свещи, икони, полилеи... А за едната вяра не е нужно нищо друго, на онази баба нищо не и трябваше, за да вярва.
Виж целия пост
# 214
В началната сцена, когато даваха разпятието, пастора не каза ли нещо от сорта на Каква грозотия. Не беше това думата, нямам диска с филма в момента, но каза нещо, или бъркам?
Виж целия пост
# 215
  Ей ся ще видя...аз го имам.  Laughing

  Да, точно преди да дойде Марта в църквата, Томас погледна към иконата и каза : "Какво грозно изображение ! ".
    
Виж целия пост
# 216
Не погледна ли към разпятието, не към иконата? На английски май го преведоха "в това нещо няма никакъв смисъл".
Виж целия пост
# 217
Не погледна ли към разпятието, не към иконата? На английски май го преведоха "в това нещо няма никакъв смисъл".

 Беше изображение на Исус, много страшно лице...

 Снощи нали коментирахме снимката от "Персона"  , ето я, само тази част с момченцето :

Виж целия пост
# 218
Разчетох се сега из форума на ИМДБ за двете интерпретации на края на филма -
1) Монологът на Алгот затвърждава у Томас, че и Исус е бил изоставен от Бог и самия той накрая не е вярвал. Той само механично провежда службата пред празната църква, сякаш господ изобщо не съществува. За него няма друг избор освен да приеме мълчанието на господ и да продължи да живее с проблемите си, както и Марта също е решила, че макар и отблъсната ще продължи да го следва.

2) от друга страна монологът на Алгот може би изпълва Томас с надежда, че не е единствения, който е имал съмнения. Това че Исус е бил в същото положение и е бил спасен после му дава сила да продължи, и да започне службата с думите "целият свят е изпълнен с божията светлина" макар, да няма други в църквата освен Марта, която продължава да вярва в Томас и е решила да го следва.

Не мога да определя, към коя точно се придържам ...
Виж целия пост
# 219
Аз клоня по-скоро към първия вариант Thinking
Виж целия пост
# 220
   Алгот накрая попита : "Е, ще има ли служба ? " и после сам си отговори, защото Томас мълчеше : " Да, разбира се, че ще има".

  Това донякъде прозвуча като : "Show must go on!!, въпреки всичко ! .
  
 Аз точно така го възприех. Да се събуди вярата у човек като Томас ми се струва невъзможно, твърде себичен е. Просто ще продължи с ролята си , въпреки че не я харесва.  

  Аз ще прочета с интерес коментарите ви за "Мълчанието". На мен нещо не ми идват думи за този филм. Не ми се говори, много тежък, таква патология на отношенията между най-близките хора трудно се коментира.
Виж целия пост
# 221
Аз още не съм го гледала, започнах го, но не мога да довърша и го оставих за сега Embarassed
Виж целия пост
# 222
Запис Laughing

Страхотна тема, ТинаХрис Hug
Виж целия пост
# 223
Разчетох се сега из форума на ИМДБ за двете интерпретации на края на филма -
1) Монологът на Алгот затвърждава у Томас, че и Исус е бил изоставен от Бог и самия той накрая не е вярвал. Той само механично провежда службата пред празната църква, сякаш господ изобщо не съществува. За него няма друг избор освен да приеме мълчанието на господ и да продължи да живее с проблемите си, както и Марта също е решила, че макар и отблъсната ще продължи да го следва.

2) от друга страна монологът на Алгот може би изпълва Томас с надежда, че не е единствения, който е имал съмнения. Това че Исус е бил в същото положение и е бил спасен после му дава сила да продължи, и да започне службата с думите "целият свят е изпълнен с божията светлина" макар, да няма други в църквата освен Марта, която продължава да вярва в Томас и е решила да го следва.

Не мога да определя, към коя точно се придържам ...

Аз пък го възприех като знак, че Томас безвръзвратно е загубил както вярата си, така и вътрешния стремеж да я намери отново. Може би защото именно един обикновен църковен служител изрече думите, които би трябвало да каже самият Томас. Сега се сетих за един стар грузински филм - "Покаяние", в който вярата се интерпретира като необходимост за духовно оцеляване, морален коректив, поне аз така схващам нещата.

Ето сцената:
http://www.youtube.com/watch?v=XbNlzU2atDc

Четйки коментарите се сетих за куп неща, които ми направиха впечатление, гледайки филма, за които в последствие забравих да пиша.

Разпятието - не че съм виждала много разпятия, но това беше много реалистично, предполагам - в противоречие с църковните канони.

За мъглата и голите клони май писах вече.

Разликата в двете църкви, думите на Марта, че без очила почти не го вижда, факта, че църквата на Томас всъщност също беше празна - дошли бяха Марта (която е там не заради службата, а заради Томас), Персон (доведен от жена си), бабата (която май беше също някакъв вид помощничка в църквата)... тъжно...

И още нещо - усещането за студ. Не само заради мъглата и клоните - всички през по голямата част от времето бяха навлечени с дебели дрехи - и в църквата, и в училището...
Виж целия пост
# 224

Аз пък го възприех като знак, че Томас безвръзвратно е загубил както вярата си, така и вътрешния стремеж да я намери отново. Може би защото именно един обикновен църковен служител изрече думите, които би трябвало да каже самият Томас. Сега се сетих за един стар грузински филм - "Покаяние", в който вярата се интерпретира като необходимост за духовно оцеляване, морален коректив, поне аз така схващам нещата.

Това според мен означава първата интерпретация и аз сякаш съм склонна да мисля, че тази е имал предвид Бегман. Не може един толкова мрачен филм изведнъж да завърши с надежда Simple Smile

Благодаря за линка маммамиа, аз лично много се дразня, когато филмите натрапват идеята, че само пътят към религията е морално правилния път и че животът със религия е по-морален от този без. Сякаш ако я няма патриархалната църква да ни каже, кое е правилно и кое не, ние не можем само да го разберем. Да, определено първата интерпретация в Причастие ми е по-близка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия