КИНО клуб

Запис само, дано смогна да ви изчета. Дали ще мога да се включа за първия филм не знам.
Само да отбележа, че беше крайно време за тоя клуб.   Ужасно се радвам.  
Едни безкрайни и сърдечни благодарности на Гея и Тина, те си знаят!    

след два дни опити да изтегля трилогията, снощи най-сетне успях и изгледах "Причастието"...

разбрах веднага защо трилогията се определя като "spider-god trilogy" или трилогия за бога-паяк... Томас и Марта тотално са оплетени и изгубени всеки в своето безсилие... още в първите кадри на филма, когато показват израженията на шепата хора в църквата, си казах колко примирена изглежда Марта... тя е примирена, а Томас не може да се примири, но просто няма избор...

моите запомнящи се моменти са два:

разговорът на Томас и Марта в училището беше... хм... не знам, Томас е толкова безкомпромисно откровен... а след тази сцена се държаха сякаш всичко е както преди, имам чувството, че подобен разговор са водили вече сто пъти... такава безнадеждност...

"Родителите ми искаха да стана пастор" и влакът минава и обгръща колата с дим и грохот...

и аз някак съчувствам на Томас... ужасно е това, че единственият път, в който се оживи във филма, беше докато чака Йонас Персон... а го чака с нетърпение, защото вижда себе си и своето желание за смърт... малко съм раздвоена дали с това, което му наговори тогава, не го подтикна към смъртта...

агонията на Томас е още по-очевидна заради болестта му... това е гениално хрумване на Бергман, да разболее Томас, просто гениално...

какво друго ми се върти из главата на първо гледане... ами, да... всеки епизод от филма е заснет като фотографски кадър... филмът според мен би стоял много добре и на театрална сцена, ако не е и поставян...

боже, само с този шведски ми е малко трудно да свикна, когато за пръв път си пуснах "Седмият печат", помислих, че съм изтеглила някакъв леймърски рилийз, дублиран на китайски, честно...

Кюбит
Хм, Рей, май наистина е така - всеки е оплетен в някаква паяжина от безнадежност - Томас, в сивото си битие на свещенник, без любов, преследван от една влюбена жена; Марта - от любовта си към Томас - силна, безнадежна, болезнена, тъжна... Йонас - в страха си от атомната бомба и невъзможността да се оттърси от него...
Мисля, че Томас подтикна Йонас да направи това, което той не можеше - думите, отношението, разговора за себе си, вместо да помогне на енориаша, всичко това води в една посока. За мен той е причината за самоубийството му. И след това - студеното наблюдение, безучастието. Не знам, на мен ми беше много страшна сцената с черния найлон голите дървета, студа... Помислих си - Боже мои, колко е безвъзвратно всичко и как няма връщане обратно...

Не съм ви изчела още, но искам да споделя този торент: Ingmar Bergman: Movies Collection.

Кюбитче, ние по него коментираме

Между другото, забелязвам, че Макс Фон Сюдов му е любим актьор Явно харесва да работи с определени актьори и не ги сменя много

Winter Light

I think I have made just one picture that I really like, and that is Winter Light. Everything is exactly as I wanted to have it, in every second of this picture. I.Bergman


"Господи, Боже мой! Защо ме изостави?"...уникална роля на Gunnar Björnstrand.

аз не мога да си спомня сега откога друг филм не ми е засядал така в гърлото, както Winter Light. беше почивен ден, гледах го сама, след това цяла вечер стоях някак притихнала и вглъбена. по някое време се опитах на няколко пъти да говоря на мъжа ми за филма, някакви хаостични мисли, той не беше особено заинтригуван.

това е много личен филм, не можеш да го разкажеш, нито да опишеш брилянтната работа на Sven Nykvist. миналата година бях в Северните страни (Швеция, Дания, Финландия, Естония), силно се влюбих в Швеция и мечтая да се върна отново там, за по-дълго, през зимата. искам да потъна в този мрак, в този адски, сковаващ студ, който ме пронизваше през цялото време, докато гледах филма. искам да опозная хората.

за мен този филм е абсолютно съвършен, нямаше нищо, което да е претрупано или излишно. ужасно тежък, студен филм, почти без музика (освен органа в църквата), някак лишен от празни сцени и думи, поставящ въпроси за вярата ни в Бог и в живота.

намирам някакви опити за пресъздаване на атмосфера в неотдавнашния Doubt, но много слабо...всъщност откакто гледам Бергман ми прави впечатление, че доста съвременни режисьори са залитали и са се пробвали да го доближат, но за мен той е ненадминат.

  Aurora, прекрасен коментар.  

 Снимката, която си пуснала, е страхотна. Успеха на този филм  наполовина се дължи на операторството. Бергман разказва в интервю, че цял ден останали в църквата, за да видят как се променя светлината. Снимали "без сянка"....
  От Бергмановия екип най-много симпатизирам на актрисите и на Свен Нюквист.

 В този филм Свен Нюквист е и актьор- The Magic Flute / Вълшебната флейта (1975).

Кадърът, който си пуснала е съвършен наистина. Зад Марта е Смъртта, нали?
Голите клони през прозореца и тази студена светлина... И пред кого е коленичил Томас?
Аз все така не усещам отчаянието му. Разбирам го но не го чувствам.
Мислех си и друго - Марта казва, че се е молила Бог да и изпрати изпитание, и той го  е направил. Но изпитанието не е ли всъщност за Томас? Смъртта на съпругата му, която разклаща вярата ми? И вярвал ли е той изобщо някога?

Гледах снощи "Мълчание". Отнесе ме. Мисля, че ми трябва малко вроме преди да коментирам - просто за да го осмисля и да си систематизирам впечатленията н главата.

"Седмият печат" ще коментираме ли?

  
  И на мен не ми е близък в отчаянието си Томас. Ми той е изтъкан от лъжа и коравосърдечие. Всичко при него е едно самосъжаление, себичност...
  На горния кадър изглежда, че Томас е коленичил пред Марта, сякаш иска прошка...Нали в следващия момент тя дойде да го прегръща и целува...
   


   MammaMiaLetmeGo, пиши за "Седмия печат".
  
  

На снимката се вижда как прозират лъчи светлина и огряват Томас. Все едно има надежда за него - да открие Бог и светлината...

а мен ме боля за Томас, усещах болката му, за мен той е една безпътна, отчаяна, изгубена душа. Бергман е бил абсолютно безпощаден, създавайки толкова опустошен образ.
чувството за безизходица и безнадеждност ме стискаха много силно през цялото време. останаха и след като свърши филма.

не знам дали мога да го обясня, но за мен вярата е много силно, жизненонеобходимо чувство и усещане. говоря за вярата в любовта, живота и в собствените сили. някои го наричат Бог. ако загубя това все едно губя част от себе си, добрата и красивата част. ужасно тъжно ми е заради всичките герои на Бергман, които така са загубили вярата си (--> и самите себе си).
създавайки Томас, Бергман е дал най-доброто от себе си, един абсолютно реален образ, човек, който съществува, може би много близо до теб и ако някога си се чувствал сам, изоставен, забравен и изгубен ще го разбереш. сивотата, мокротата, студа, тъмнината - всичко допълваше това адско чувство.

и тази омраза, тази ярост, този гняв към Марта...аз го разбирам. не мога да го обясня, а и не искам. както казах и в предния ми коментар - има много лични моменти в този филм. всеки е имал загуби, всеки е имал своите тежки моменти, едни го усещат много близо, други са много далече, и по-добре, мисля аз.

и все пак Томас се нуждаеше от Марта, търсеше я. и накрая все пак служба в църквата имаше. макар да нямаше никой, той застана пред Марта и литургията започна. лъч надежда.

една от любимите ми сцени беше, когато пастора започна да чете писмото на Марта, а след това камерата се прехвърли върху нея и тя продължи да говори. адски силно внушение.
другата ми любима сцена е тази, добри хора са я публикували в нет пространството:

Algot Frövik, Sexton: The passion of Christ, his suffering... Wouldn't you say the focus on his suffering is all wrong?

Tomas Ericsson, Pastor: What do you mean?

Algot Frövik, Sexton: This emphasis on physical pain. It couldn't have been all that bad. It may sound presumptuous of me - but in my humble way, I've suffered as much physical pain as Jesus. And his torments were rather brief. Lasting some four hours, I gather? I feel that he was tormented far worse on an other level. Maybe I've got it all wrong. But just think of Gethsemane, Vicar. Christ's disciples fell asleep. They hadn't understood the meaning of the last supper, or anything. And when the servants of the law appeared, they ran away. And Peter denied him. Christ had known his disciples for three years. They'd lived together day in and day out - but they never grasped what he meant. They abandoned him, to the last man. And he was left alone. That must have been painful. Realizing that no one understands. To be abandoned when you need someone to rely on - that must be excruciatingly painful. But the worse was yet to come. When Jesus was nailed to the cross - and hung there in torment - he cried out - "God, my God!" "Why hast thou forsaken me?" He cried out as loud as he could. He thought that his heavenly father had abandoned him. He believed everything he'd ever preached was a lie. The moments before he died, Christ was seized by doubt. Surely that must have been his greatest hardship? God's silence.

Tomas Ericsson, Pastor: Yes...

Много хубави коментари Аврора.

И аз се записвам при вас, няма как да ви подмина, макар че не знам дали ще ми хареса Бергман, ще видим как ще се разбираме. Следващият филм "Седмият печат" ли ще е, че да си го изтегля и да го гледам? И кога е срокът за него?

Ние последно "Мълчание" ще коментираме ли или не?

ми аз съм готова ей сега да почна