Промени в поведението на 3-годишните

Първата, основна грешка-Не говорите за бременността ти.
Говорете за нероденото бебе, защото каквито и проблеми да имате сега, след появата на малкото, те /проблемите/ ще се утроят.

Какво значи "да не се дразни"?. Като се появи бебето, как ще ги изолирате, за да няма дразнене?

Вие може и да не говорите, че "мама е бременна" или има "бебче в корема", но детето нито е сляпо, нито ...да не се усеща, че става нещо и има някаква промяна. Именно бебешките му постъпки ме карат да съм убедена почти на 100%, че точно бременността ти е причината за тях.
Така че, говорете в тази насока, обяснявайте колко е хубаво да си имаш братче/сестриче, как батковците са големи, не правят бебешки неща, грижат се за бебетата, а бебетата обачт най-много тях.....

С всички хора в дома ви различно ли се държи детето? Децата много бързо разбират пред кого номерата им минават и то в много по-ранна възраст. Ако отговорният за него възрастен (ти или таткото, докато ти не си в дома, или бавачка, ако и двамата ви няма) определя докъде ще минават номерата на детето и каква ще бъде реакцията му спрямо капризите или просто различното поведение. Ако всеки път реагираш различно на едно и също нещо (например наакването в гащите или това, че "не може" сам да се изпишка - помагаш му или игнорираш или увещаваш...), детето ще разбере, че всеки път като направи този номер, може да очаква различна реакция и по този начин да те разиграва. Ако 3-4 поредни пъти реагираш по един и същ начин, на петия път детето ще очаква същата реакция и спрямо това доколко реакцията му харесва, ще направи пак номера или няма да го повтори изобщо. Например ако детето ти се тръшне вкъщи за нещо и ти го накажеш или го напляскаш, и това се случи 3-4 поредни пъти, пети път вероятно няма да има дълго време. Обаче в компанията на много хора децата веднага търсят човека, който им се връзва най-много на капризите и искат да са с него, както и питат него дали може едно или друго нещо. Ако позволяваш на детето да се лигави, то ще търси теб, защото знае, че ще му позволиш въпросното поведение. Ако си по-строга, детето няма да те пита дали може да се качи върху шкафа примерно, а ще попита друг роднина, който от умиление, че получава внимание от малкия, ще му позволи.
На първо място те съветвам заедно с таткото (и всички възрастни, които отговарят за детето - детегледачка или друг, който редовно го гледа вместо вас) да уеднаквите възпитателните си стилове. Ако ти забраняваш нещо, а таткото го позволява, няма смисъл от забраната ти, а да не забраниш определено поведение ще доведе до повтарянето му все по-често. Същото е когато детето ти иска бонбони, а ти си решила, че преди обяд не може. Ако таткото ги купи, какво ще научи детето за вас, а и за границите? Детето има нужда от ясни правила какво поведение е позволено и какво не. Това е по повод написаното "каквото и да му кажеш, си знае неговото" - не бива така. Родителят казва дали нещо може или не, детето "си знае", ако родителят му позволи и това "си знае" на фона на "мама каквото и да приказва, все едно" е вредно, защото не след дълго същото това дете ще "си знае" относно алкохол, наркотици, секс, вандализъм (например) и тогава ще ти е необходимо да си изградила от най-ранна възраст идеята, че когато мама каже нещо, то има смисъл и трябва да се изпълни.

Моята дъщеря пък, въпреки че е по-голяма и говорим за бебето, пак се "вбебосва".
Иска да я храня, да я обличам, да и бърша дупето...
Същата работа, общо взето.

Малките деца поемат емоциите на хората, с които живеят дори и те да не ги изразяват. Достатъчно е родителите да са изморени, за да се отвори вратичка за лигавщини и капризи- децата чакат да има пробойна и започват с провокациите. Извън това, малките деца изучават света, границите му и през определен период от време експериментират, за да проверят докъде могат да стигнат. Има други фактори като количеството прекарано навън или пред телевизора, лични детски настроения и тревоги и прочее.

Колкото до не дразненето на детето и въпроса с бебето- "Няма да говорим за това" е израз белег за дисфункционалност в семейството. За всичко, което се случва трябва да се говори. И това не опира до подходи и течения в отношението към децата. Игнорирането на проблемни въпроси поощрява механизми на патологично изтласкване на тези въпроси при порасналото дете. създава и ред други проблеми, които са много по- неприятни от простото раздразнение и то от нещо, което детето ще трябва да приеме.

Малко извън темата, но не съвсем. Забелязвам, че при отглеждането на деца често биват забелязвани само онези прояви на проблеми при детето, които ни пречат, а идеята на обсъждането им е детето да пречи по- малко. Според мен е по- добре да се мисли в посока на превръщането на детето в отделен индивид със сравнително здрави схеми и модели на мислене. Елиминирането само на проявите на проблеми, които пречат на нас често води до образуването на проблеми, които след време ще пречат на всички.

по повод на бременността,исках да кажа ,че ние в къщи не фокусираме ежедневието си върху тази тема.
И  Ради знае че имам бебе в корема,знае че ще има сестриче и ще става батко,и се радва доколкото обаче за неговата възраст осъзнава какво значи това(защото според мен едва ли той може да знае какво точно е да си батко,въпреки нашите обяснения),знае че бебето рита и спи в коремчето ми,знае че трябва да ме пази  да не ме удари,вика ми :-"ти като родиш ще станеш слаба и тогава ще се боричкаме",знае че ходим на доктор да видим бебчо,и той дори пита-пораснал ли е?
но един път беше казал нещо,което ме навя на мисълта ,че темата за бебето може и да го тревожи-"тати ще обича бебето ,а мен не",а татко му не му е казвал такива неща.никой няма да му каже такова нещо,откъде му е хрумнало

Преди в една друга тема майка беше споделила,че нейното момиченце много се подтиснало като  все са му говорели за бебето,така че аз търся средното положение,но в първия си пост не се изразих напълно ясно по въпроса.
По въпросите за лигавенето,всички-аз,мъжа ми,майка ми,баща ми ,дядо ми общо взето се държим по един и същ начин,само баба ми доскоро го полигавяше ,въпреки моите постоянни упреци към нея,също и леля му ,която си идва в къщи събота и неделя му удисва малко повече на прищевките.
Аз може би съм най-строга от всички,но въпреки това винаги като има зор търси мен,не е заради това че го лигавя
Вчера разбрахме че е приет на детска градина,и ще видим тя как ще му повлияе,аз лично много се притеснявам ,защото е много чувствителен.

Ако опитате да го направите съучастен ще улесните много и себе си и него 
Аз докато бях бременна предизвиках интереса дъщеря ми към бъдещото /тогава/ човече.
Сутрин като се събудеше имаше целувка и за мен, и за бебчо - галеше ми коремчето, целуваше го и казваше добро утро на бебчо, пееше му песни. Подготвих я за това колко ще е малко, че няма да може да яде нашата храна, а само от млякото на мама, защото няма зъбки, за това че ще имаме нужда от нейната помощ, за да се грижим за бебето. Е, сега толкова се опитва да ми помага, че на моменти ми иде да крещя ...
Ще излъжа, ако кажа че няма никаква ревност - докато кърмя всячески се опитва да ми привлече вниманието,  но много обича сестричката си и не се чувства по-малко обичана, поне не го е показвала.Със сигурност се радва много на бебето и дори се надяваше в корема ми да има още едно - тъй като след раждането корема ми остана като в шестия месец и ме питаше кога ще излезе и "другото"  бебе от корема.
Доста е разочарована единствено от това, че бебето не расте със скоростта с която явно е очаквала - преди четири дена отиде при баба си и като се чуем по телефон пита дали Кити вече е достатъчно пораснала, за да я учи да ходи  Така, че можете вие да поговорите и за това предварително 

Още преди да съм изчела поста ти щях да попитам дали не чакате бебе. Трудно ми е да ти го обясня теоретично, но да кажем, че наакването е подсъзнателна реакция. Когато детето е по-малко полуава цялото внимание на родителите си. Затова, когато се зададе бебе, детето може да се прави несъзнателно на по-малко, за да търси внимание. Не трябва да избягваш темата за бебето, а трябва внимателно да подготвиш  сина си за това. Ще има ревност, определено щом бебето се роди.

Смятам за голяма грешка това, че не говорите за бебето. В момента, в който разбрах, че съм бременна, казахме и на дъщеря ми. Беше на 2 годинки, но разбра всичко. Не сме превръщали темата в обект на постоянни и ежедневни разговори. Но детето беше подготвено за появата на братчето си. Знаеше, че ще съм малко по-заета от обикновено с бебето, знаеше, че ще отсъствам няколко дена от вкъщи, за да извади чичо доктор бебето от корема и нещата протекоха доста гладко (поне в началото, защото сега има голяма доза ревност).

Колкото до това, че става по-непослушен, когато има повече хора у вас - ами напълно нормално е. Обръща му се повече внимание, вдига се повечко шум и детето се превъзбужда.

Здравейте, искам да ви кажа да не се притеснявате и че всичко ще отмине. Имам деца на възрастта на вашите и с разлика, каквато и вашите ще имат. Не мисля, че, както казват другите майки, не говорите за бебето. Може би по-скоро гледате да не говорите много и да не го натрапвате. Но не се притеснявайте, колкото и да говорите или да не говорите за бебчето, у баткото криза така или иначе ще има, за това по-добре го подгответе. Аз си измислях приказки от рода на имало едно време една майка с много голямо сърце и в него имало местенце за не едно а две дечица ...и така нататък. Като закусвахме примерно казвах хайде сега да нахраним и мама и бебето. Когато купувахме нещо за бебето, винаги преди това се купуваше нещо за баткото. Но моят опит показа, че въпреки това нашият батко си пострада мълчаливо за около месец и наистина от начало дали ставаше въпрос за бебето или за някое кученце нямаше никаво значение. Това, че са братя нямаше никакъв смисъл за него. Първите дни все имаше нещо като надежда това дето реве, да си иде отдето е дошло. Тогава за един месец спрях да го давам на бабите му събота и неделя и останахме всички вкъщи. Как съм се оправяла аз си знам де, но така свикнаха и с рева на бебето и с режима му и нещата се понаредиха. С акането въпроса също ще се разреши, а и детската градина много ще помогне и ще разнообрази ежедневието на детенце. Успех майче и кураж, и много здраве на дечицата.

Не чакам дете, но моето момче също си има такива периоди. И на регрес и на противопоставяне. Една учителка в градината казваше, че се чувстват длъжни да се пробват. Аз мога да добавя за своето, че се чувства длъжно да се пробва поне 10-тина пъти, преди да се откаже от нещо сам. Имаше и желанието да ака в гащите, и кривичките мрънканици, че не може да се облече или обуе сам, или да се храни сам, и още един куп подобни.
Постоянство е думичката при мен, защото е невероятно  и скоростно изобретателен.

Моята е на същата възраст и все едно си описала нея. Единствено за наакването не е така - всъщност вчера го е направила в ДГ, надявам се да е инцидентно.

запис

За акането пропуснах да кажа, може би защото нещата някак се пречупиха през това, че чакате бебе. Та и нашият батко се понаака това лято 3 -4 пъти, но той ми обясни, че много се заигравал и толкова му сава интересно, че някак се надява акото да му се размине, но в един момент няма накъде и белята става. Никога не съм му се карала за това, няколко пъти говорихме и последния път ( след като съм абсолютно сигурна, че не се дължи на стресови фактори)просто го накарах да се измие сам. От тогава сме чисти откъм такива инциденти.

Може би, твоето малко момченце усеща, че предстои промяна в неговото семейство. Давай му повече внимание и му кажи,че ще бъде най-добрия батко. И като батко,не трябва да се нааква,цункай го...определено това е следствие на някакъв стрес,след като казваш,че сте махнали памперса. Но не се тревожи,не пред детето,окуражавай го(казвам ти го от опит-с 2 деца съм).
Много е важно ти да си спокойна и за теб и за бременността ти и за баткото . И градинката ще му помогне.
  УСПЕХ!!!