Как да разкарам тази си особеност?

  • 6 291
  • 102
Здравейте,
преди да напиша тревогите си, искам да помоля да не ми местят темата поне за малко, защото в друг раздел няма никой да ми обърне внимание - тук съм си като у дома Praynig Praynig Praynig

И така: мъката ми е следната. Искам да премахна от съществото си една особеност, не мога да кажа качество или недостатък, която цял живот ме съсипва. А именно: вечните ми притеснения кой с какво впечатление е останал от мен. Заради страха си, да не би някой да се хили зад гърба ми, да не би да не съм останала единствена и неповторима в нечие съзнание, и все такива терзания, не мога да живея нормално. Искам да направя толкова неща, а все се стискам -приличам на човек с меч, който стои отстрани и си държи чисто новото оръжие, докато гледа другите как живеят и мечовете им са изпохабени от всевъзможни битки, а аз не смея да се впусна в нито една, да не би да претърпя поражение. Всъщност това е - не приемам никакви грешки и поражения и това ме прави нервна и....абе тъпа. Превъртам вече, искам да скъсам синджира, ама как се прави това, след като 36 години си живял в съгласие с безпощадния си вътрешен съдия....и имаш три деца.
Няма да се сърдя на никакви мнения - само ги дайте. Съвети също....
Виж целия пост
# 1
Долавям нещо от себе си в теб.
Аз - не мога да си позволя да не отговоря на очакванията,които всички хора имат от мен.И това ме съсипва.Защото понякога ми се иска да правя простотии,да направя нещо категорично нехарактерно за мен,да избягам от това,което очакват другите и да направя нещо в разрез с това каква съм била до сега.
Липсва ти здравословна доза егоизъм.И това е ужасно.
Седни и си направи равносметка какво губиш и какво печелиш от всичко това?
Ако загубиш - губиш нещо незначително и неистинско,ако спечелиш -печелиш нещо истинско и ценно.Битката си струва.Но е трудна,знам.
Живей без предразсъдъци.избий си от главата,че около теб има съдници,когато някой от тях проговори,просто си кажи ,че ТИ си важната,а не той.
Страхът от неодобрение не е добър съветник. За краткия ни живот ...
Виж целия пост
# 2
Парцуцке...познато  Wink   И аз така доста време исках разни неща да правя и не се решавах.. После ми светна - какво още чакам... В началото ще чуваш от околните - изненадан/а/ съм от теб, това ти ли си, неочаквано за теб и разни такива  Mr. Green Интересно, понякога трудно, но вътрешното удоволствие е незаменимо..
Виж целия пост
# 3
Ето един пример: някой ми харесва, но е по-намаан. Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста. Трябва да съм сигурна, че ще съм единствена по рода си. Тъпо-о-о-о......Лишила съм се от толкова готини преживявания.....Искам да съм дебил, да не ми пука от нищо, да стана малко консуматор.....
Виж целия пост
# 4
Ето един пример: някой ми харесва, но е по-намаан. Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста. Трябва да съм сигурна, че ще съм единствена по рода си. Тъпо-о-о-о......Лишила съм се от толкова готини преживявания.....Искам да съм дебил, да не ми пука от нищо, да стана малко консуматор.....

Ох,Боже....все едно аз съм го писала. Crazy Thinking Confused
Виж целия пост
# 5
Ще споделя един откъс от книгата "Балсам за душата"  на д-р Бърни С. Сийгъл



На ръба

"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
Той ги бутна ... и те полятяхя.

Гийом Аполинер


Чувал ли си тази стара леганда за това как един човек се страхувал да се доближи до ръба на скалата, защото можел да падне, но после го бутнали и той ПОЛЕТЯЛ ? Е , ти можеш да направиш същото, когато си в безисходица .... ПОЛЕТИ.
Ако се страхуваш от височини или да летиш, може никога да не отидеш никъде. Не е толкова трудно да се научиш да летиш.Дори да се разбиеш долу , поне ще си опитал късмета си и ще си усетил тръпката от летенето.(Колко оптимистично , нали!) Затова давай , пробвай!
Нямам предвид да рискуваш безмислено живота или състоянието си. Казвам, че не трябва да се живее в страх и че трябва да си позволиш да изследваш собствените си граници. Ако искаш да се криеш на дъното на гнездото си цял живот, няма проблем , но няма де си живял истински, докато не рискуваш , не дойдеш на ръба, не повярваш в себе си и не скочиш в живота.



Следващия път , когато почустваш, че си на ръба, спомни си , че страхът те държи окован ; всяко действие ще ти позволи да се освободиш и да полетиш  Grinning




Парцуцка Grinning
Виж целия пост
# 6
Ето един пример: някой ми харесва, но е по-намаан. Умирам за него, но ме е страх, че ще надвие психически, ще ме смачка, а после ще ме изплюе и баста. Трябва да съм сигурна, че ще съм единствена по рода си. Тъпо-о-о-о......Лишила съм се от толкова готини преживявания.....Искам да съм дебил, да не ми пука от нищо, да стана малко консуматор.....

Ох,Боже....все едно аз съм го писала. Crazy Thinking Confused

 Grinning

Чакай само Делюжън да се явне и жална ни майка Laughing
Виж целия пост
# 7
Хората съжеляват много повече за нещата,които не са направили вместо за тези,които са- дори те да са били огромни грешки.
Дерзай! И живей ! Защото ... какво ще стане когато накрая се обърнеш да направиш равносметката? - ще имаш само спомен за гласовете в теб,които никога не са ти позволили да живееш пълноценно.

То било много яко да даваш съвети,бе  Mr. Green Crazy Laughing
де да можех и аз така както те съветвам.теорията ми е бетонна ама практиката плачевна.
Виж целия пост
# 8

"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
Той ги бутна ... и те полятяхя.

Гийом Аполинер




Ще си напиша това на лист и ще си го сложа над леглото.

Norel,  Hug, ама пък сме сладки бъзли, нали. Party
Виж целия пост
# 9
Ааааа Цуцке,немой така. Требе да почнеш немедлено сухи тренировки.  Подходящ за начало е форума например, ама не този, а  клюкарника.
Пускай периодично тъпи теми, и следи включванията. Чети и препрочитай, нищо, че може да се чувстваш зле.  Не след дълго ще претръпнеш, тогава можеш да минаш и в упражнения наживо.
Това е голяма слабост, трябва да я преодолееш.  
Пп. сериозно ми е предложението, не се бъзикам. Винаги съм смятала за слабаци хората, които не смеят да пускат теми в клюкарника, но иначе редовно пишат в чуждите.
Виж целия пост
# 10
Добре дошла в клуба!  Mr. Green
Сега серизоно-това е качество на деликатните и интелигентни хора, на които прекалено много ни пука с какво впечатление оставяме абсолютно безинтересния и повърхностен муню, имал неимоверното щастие да се докосне до прекрасната ни особа.
Още нещо-нарича се голямо его, съчетано с на моменти болезнена неувереност, споко, не се умира от това.  Wink
А сега безценното лекарство-пусни егото си в тоалетната и пусни сифона. После си кажи-животът е прекалено кратък, за да го прекараме в болезнени его-игри с предизвестен край и предварително известен пораженец.
Виж целия пост
# 11
Така ни поема живота, че докато се усетим и всички мечтани битки са минали без нашето участие...Аз обаче не се предавам. Малко по-малко започвам да завоювам своята си "кочинка". При мен проблема е малко по-друг. Винаги съм много отворена и компетентна - ми такава съм, що да го крия  Mr. Green, това обаче плаши повечето хора, създава им някакви резерви и се отдръпват. А сам битки не се водят.Решила съм, че на 60 ще си купя каравана, или ще си намеря гадже с мотор и ще обикалям, непрекъснато ще съм сред нови хора и няма да ми пука какво ще мислят за мен, след завоя ще ме чакат следващите...Ама в тоя живот не се получава...мамка му!
Виж целия пост
# 12
Това все едно аз съм го писала ама преди ,да кажем 25 г.Тогава се чувствах така .И си мисля ,че нещата се оправиха когато срещнах половинката си ,защото той вярва в мен много повече ,отколкото аз самата в себе си и някакси това ми дава криле да летя,да се боря със страховете си и да рискувам ,е премерено ,разбира се.Така че ще те попитам:Половинката ти как те възприема?Може би и на теб ти трябва човек ,който мааалко да те побутне . Hug

А това много ми хареса,ще си го запиша:

После си кажи-животът е прекалено кратък, за да го прекараме в болезнени его-игри с предизвестен край и предварително известен пораженец.

 Hug
Виж целия пост
# 13
Ами .... ако 36 г. не си намерила на4ин или стимул да се промени6 просто живей в мир със себе си. Това си Ти, това е твоя характер, това е твоята съ6ност. Аз харесвам такива хора самата аз съм такава. Не ми допадат първосигналните, емоционални и неуравновесени ли4ности, бих казала дори 4е ме пла6ат, хората сме разли4ни. Единственото с което трябва да се примири6, според мен е 4е не може6 да се хареса6 на целия свят. Но ..... какво от това. Бъди себе си колкото и изтъркано да зву4и.
Виж целия пост
# 14
Няма да се харесаш на никого, ако се опитваш да се харесаш на всички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия