Как да разкарам тази си особеност?

Публикувана: 1 септ. 2010, 22:02 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2010, 22:45 ч.

6 293
102

Деси@Димитрова - Редовен потребител

T

# 15 1 септ. 2010, 22:48 ч.

Относно харесването ,това е загубена кауза .Просто спри да се бориш с това,излишно е.Няма как да стане.Бъди себе си винаги!И да не те харесат ,какво от това ,важното е хората на които държиш да те обичат. Heart Eyes

Heart Eyes

За мен това са мъжът ми и децата,останалите да си мислят каквото си искат. Whistling

Whistling

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 16 1 септ. 2010, 22:58 ч.

Почни ти да се харесваш Wink

Wink

Виж целия пост

Деси@Димитрова

Редовен потребител

# 17 1 септ. 2010, 23:00 ч.

Цитат на: The_Third в ср, 01 сеп 2010, 22:46

Мен пък, кат малък една ме бутна от едно дърво, ама летях само 3 метра. Sad

Sad

hahaha

Цитат на: Desss в ср, 01 сеп 2010, 22:58

Почни ти да се харесваш Wink

Wink

Това е. А аз само се наблюдавам, преценявам, критикувам.....

Цитат на: I.Hr в ср, 01 сеп 2010, 22:45

Ами .... ако 36 г. не си намерила на4ин или стимул да се промени6 просто живей в мир със себе си. Това си Ти, това е твоя характер, това е твоята съ6ност. Аз харесвам такива хора самата аз съм такава. Не ми допадат първосигналните, емоционални и неуравновесени ли4ности, бих казала дори 4е ме пла6ат, хората сме разли4ни. Единственото с което трябва да се примири6, според мен е 4е не може6 да се хареса6 на целия свят. Но ..... какво от това. Бъди себе си колкото и изтъркано да зву4и.

Това също е много вярно.....

Виж целия пост

ВечеПетя

# 18 1 септ. 2010, 23:04 ч.

Когато сам харесваш себе си, те харесват и хората, които ти харесваш Peace

Peace

На другите, много им здраве Mr. Green

Mr. Green

Малко объркано прозвуча май, но го казвам от личен опит, който съм трупала през годините.
Все едно чета за себе си, но преди много години. Осъзнах този си проблем отдавна и работих упорито върху разрешаването му. Е, успях. Както беше писал някой по-рано - доза егоизъм му е майката, или казано по-грубо - обичай първо себе си и после останалите Peace

Peace

Виж целия пост

L

# 19 1 септ. 2010, 23:06 ч.

Минзи ти е дала много точен съвет. Тренирай във форума, докато претръпнеш.
Страх те е от критика, страх те е да не те харесат.. Просто трябва да се научиш да размахваш среден пръст и да си казваш *Не ми е нужно вашето одобрение!*

Ако трябва да покажа картинка, за да е по-ясно, klick Grinning

Grinning

Виж целия пост

# 20 1 септ. 2010, 23:10 ч.

Никога няма да я разкараш.
Т'ва си е до психика, изграждана далече назад.
Сори, но се така.
Свиквай - няма лошо, има много като теб.
И внимавай с кой се заобикаляш - лесно ранима си, и е добре да избягваш хора, които биха се възползвали Peace

Peace

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 21 1 септ. 2010, 23:15 ч.

Цитат на: Парцуцка в ср, 01 сеп 2010, 22:02

А именно: вечните ми притеснения кой с какво впечатление е останал от мен. Заради страха си, да не би някой да се хили зад гърба ми, да не би да не съм останала единствена и неповторима в нечие съзнание, и все такива терзания, не мога да живея нормално.

Много се разпознавам в това и аз, но в минало време.
Винаги съм виждала в хората някакво огледало, все търсих ( и все още търся на моменти) одобрението им, потупването по рамото. Заради това съм правила много неща, които ( сега разбирам) не съм искала, не съм била 'аз'. Освен това, аз имам и нещо като фамилна обремененост.
Принадлежа към семейство, което има много високи летви. "успех", "реализация" са ни набивани повече от 'лично щастие', 'себепознание'.
Когато се ожених за 'простото момче', тогава разбрах, че има и един друг свят - семпъл, спокоен, слънчев, в който да си себе си, да обичаш и да си обичан е достатъчно и където другите хора нямат толкова голямо значение, имаш значение ти, твоите настроения, чувства, това как си прекараваш живота си заобиколен от тесен кръг хора. И драмите лека полека изчезнаха. Все по-малко се интересуваш кой какво мисли, казва - разбираш, че те не са твоето огледало, твоето огледало си ти самия, близкия ти човек. Отговорът на в-са " Щастлив ли си".
Така че не знам, на мен мъжът ми ме промени. Щастлива съм, не искам да се променят нещата заради когото и да е.
Теб не знам кое би те променило.

Виж целия пост

Бронте

Потребител

# 22 1 септ. 2010, 23:40 ч.

Парцуцка, мнението на хората за нас не може да не ни интересува, понеже не живеем в пустиня, а в човешко общество. Но според мен то би трябвало да определя начина ни на живот дотолкова, доколкото да не пречим на никого около себе си.
Лично аз се ръководя често от принципа " По- добре да съжалявам за нещо, което съм направила, отколкото за нещо, което не съм направила". И много- много не се тревожа какво ще говорят зад гърба ми. То така или иначе все ще се намери някой да ме одумва, затова се успокоявам с мисълта, че щом ме забелязват , значи не се сливам със сивотата наоколо. hahaha

hahaha

Как да разкараш тази си особеност ли- просто приеми, че каквото и да направиш или не направиш, винаги ще се намери някой, който да не те харесва. Ти на всички около себе си не можеш да угодиш, а и не е необходимо. Това, което ще прочетеш в следващите редове, бях написала преди много години, след раздялата ми с един човек, с който уж много се обичахме, но който твърде много претегляше на везни всяко нещо в отношенията ни. И де факто от пресмятания, не му оставаше време да живее диво, ей- така, просто да се порадва на младостта си.Споделям го с теб, защото то съдържа всичко, което искам да кажа по темата ти.

Ти знаеш ли
орлите как умират
далеч от своите гнезда?
Как полетът им безметежен
спира,
как се сливат
с вечността?

Във стремежа си суров
нагоре-
към жадувания къс небе-
те загиват от умора
и копнеж...
Помни добре-

скъпо плащат своя
порив-
цял живот за късче синева,
ала по- щастливи са от хората,
дето все мечтаят
за това;

дето все отправят
жаден поглед
към простора- свобода,
но страхуват се до смърт от полет
и умират
във гнезда.

Толкова за поривите.
Разказ кратък-
като птичи вик преди смъртта...
Ако го разбра,
нали остатъкът
можеш да измислиш сам?

Виж целия пост

D

Редовен потребител

# 23 1 септ. 2010, 23:51 ч.

"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

Виж целия пост

Деси@Димитрова

Редовен потребител

# 24 2 септ. 2010, 00:04 ч.

Просто искам да ви прегърна, включително и онова заядливо момченце one m Hug

Hug

Hug

Hug

bouquet

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 25 2 септ. 2010, 00:07 ч.

Чакай сега да ти споделя една тайна от кухнята, така да се каже Whistling

Whistling

Като те е страх да направиш нещо, за което е глупаво да те е страх (не говорим сега да си затвориш очите и да пробваш да пресечеш така някой оживен булевард например), просто го направи със страха си. Не се бори срещу него, защото няма да помогне, само се парализираш още повече. Не се върти безкрайно в кръг, опитвайки се да намериш логични аргументи да се освободиш от него. Приеми, че е там, има го, хвани го за ръчичка и направи въпросното нещо. Наблюдавай реакциите, наблюдавай страха, но не се отказвай. Wink

Wink

Помага, от личен опит. В един момент страхът просто се смалява.

Едно време бях малка и глупава. Срещнах един батко, дето тогава беше по-малък, отколкото съм аз сега hahaha

hahaha

, ама в моите очи си беше голям. Беше ме много страх да предприема някакви реални и достатъчно ясни действия (то и сега съм същият заплес в това отношение, но не бих се страхувала толкова). Останах си с някакви половинчати опити за флирт и евентуално продължаване на контакта. Към момента баткото е щастливо женен за една готина кака (поне така ми изглежда, не я познавам, а и с него не съм близка), има и един страхотен сладур като резултат Grinning

Grinning

. А за мен си остава един от мъжете, които най-много са си заслужавали досега (което беше допълнителна причина да не ми стиска, разбира се ooooh!

ooooh!

)... Та тази, която е застанала до него, сигурно не е била толкова страхлива като мен и отнесе джакпота Laughing

Laughing

Виж целия пост

B

# 26 2 септ. 2010, 00:15 ч.

Смазващи са тези страхове! С тях трудно ще се пребориш, това е факт!
Замисли се, обаче дали някога мислите и мнението на другите са повлияли на живота ти Wink

Wink

Грешно е да смятаме, че другите мислят и обсъждат само нас-хората мислят предимно за СЕБЕ СИ и кой какво е направил или ненаправил, слабо ги вълнува, освен ако не ги касае лично

Ние сами се хвърляме в капана на собствените си страхове, тревожност и натрапчиви мисли.
Ако направиш грешка или нещо се изложиш някъде, теб те яде дни наред, а хората са го забравили след 5 мин.
Мислите на хората не могат да ти причинят нищо, ама нищо, но твоите могат да те смачкат тотално

П.С. Жена, която има три деца не е много страхлива според мен Wink

Wink

Аз дори и на второ не се реших- от страх!

Виж целия пост

Z

Потребител

# 27 2 септ. 2010, 00:25 ч.

Много хубави съвети са ти дали.
Мога само да допълня, че когато съм била дива, необуздана, първосигнална, емоционална съм живяла най-истински.

Виж целия пост

Л

Лурдес

# 28 2 септ. 2010, 00:41 ч.

Странно за жена с три деца. Сигурно ти е доста потиснато. Rolling Eyes

Rolling Eyes

И аз съм имала същите терзания, преди време, но вече нямам, или поне не в такива размери.
Не забравяй, че всички, ама всички всички правят ето това: smile3550

smile3550

.

Laughing

Laughing

Laughing

Виж целия пост

J

# 29 2 септ. 2010, 00:43 ч.

Цитат на: Парцуцка в ср, 01 сеп 2010, 22:02

А именно: вечните ми притеснения кой с какво впечатление е останал от мен. Заради страха си, да не би някой да се хили зад гърба ми, да не би да не съм останала единствена и неповторима в нечие съзнание, и все такива терзания, не мога да живея нормално. Искам да направя толкова неща, а все се стискам -приличам на човек с меч, който стои отстрани и си държи чисто новото оръжие, докато гледа другите как живеят и мечовете им са изпохабени от всевъзможни битки, а аз не смея да се впусна в нито една, да не би да претърпя поражение.

Ъъъ, ти нали си онази Пар-цуци, дето ще учим да плува? (ох, ма като си засменявате заглавията...)

Първо свикни с мисълта, че винаги ще има някой, който ще се хили зад гърба на някого и не всички ще са останали с прекрасно впечатление от всяка персона. В това число твоят гръб и твоята персона. Вероятно си още млада, тези терзания са присъщи на късната младост, така да се каже, иначе не си ги обяснявам. Thinking

Thinking

Освен това, за да вкараш в действие меча си, да го поизхабиш и очукаш, е добре да върви комплект с доспехи и шлем. Първите ще ти пазят сърцето от наранявания, но не си въобразявай, че някой ще ти даде вълшебна ризница, която да облечеш. Ти сама трябва да се научиш да пазиш душата и сърцето, защото много бързо се хабят, и свършват, ако не съумееш да ги защитиш. Шлема ще ти пази главата уж, но по-удобно е да е дървена, не в смисъл на куха хралупа, а на твърда орехова черупка, за да понасяш ударите на съдбата или да не получиш гъдел, ако същата реши да те погали с перо.
Това с впечатленията на околните и хилежа им, битките житейски и мечтите ни, са нещата от живота. Ако стоиш отстрани и само ги гледаш, след години ще се чувстваш като че си била на кино и си седяла в тъмния салон сама, гледала си с любопитство, но някак си ти е празно, защото не си имала шанса да участваш! Друго си е да имаш роля. Приготви се за кастинг и представи най-доброто от себе си, но не подхождай със страх към ролята си, защото животът обича смелите! А и няма време. Hug

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Мъжът ми е полудял от любов по друга жена

650
26

Лични и семейни отношения

Брак и свобода

12 694
608

Лични и семейни отношения

Уважавате ли родителите си?

5 708
142

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.