За хората и страховете

  • 8 876
  • 81
# 30
С много от страховете си се преборих с годините - как изглеждам в очите на другите, какво говоря, остаряването и тем подобни. С част от страховете си се научих да живея - страх от смъртта, от това да си сам... Някои страхове преодолявам на определни моменти - рискови ситуации, животни и продължавам напред.
Но от около 10тина години имам други страхове, които понякога ме карят да се потя като отворя или затворя очи. Понякога не ми дават мира и покой... Свързани са с децата - дали ще успея да ги възпитам добре, дали ще успея да ги подготвя за света, дали ще се образоват, дали няма да кривнат по лоши пътища, да не повтарям тревиални грешки на родителите с децата... Като си помисля само и веднага ме избива студена пот... Ей с това не мога да се преборя. Но пък това ме стимулира да полагам усилия ежеминутно  Tired
Виж целия пост
# 31
"То" е невероятна терапия за страхуващи се / и не само/, ако знае човек как да го чете.
Страхувах се от змии и подобно пълзящи твари. Отидох в един терариум /не съм много сигурна, че се казва така, моля поправете ме, ако трябва/.  Гледах ужасено още от входа. Отидох с една приятелка, която пък ги обожава. Тя беше толкова прехласната да ми показва тази колко била красива, онази колоко била изящна и т.н., че малка по малко свикнах поне да ги гледам спокойно.
Преживях го, но открих, че всъщност не съм се страхувала от тях, а цялото ми същество не е способно да възприеме начинът им на придвижване, тези извивки и танци на телата на змиите. Сякаш нещо вътре в мен се гърчи. Е, все пак препочитам погнусата пред страха де.  
Виж целия пост
# 32
Аз  пък  цял  живот  се  боря  със  страховете  на  останалите , лично  за  мене  няма  страхове,  всичко  опасно  го  слагам  на  плещите  си  и  се  боря  докато  не  ме  свали  на  земята.  
Човек  постоянно  трябва  да  си  повтаря  че  страха  не  съществува,  съществуват  проблемите , съществуват  трудностите , съществуват  предизвикателствата  за  справяне  с  всичко  което  ни  се  стовари  отгоре.
Дори  в  най  тежките  моменти  за  мен , постоянно  си  повтарях  че  ще  се  справя  и  се  справях  успешно , без  страх , без  дори  да  се  замисля.
Блъскането  на  крушата , предизвикателството  да  изляза  на  ринга  с  по  силен  противник  от  мен , макар  и  да  знам  че  съм  обречен  на  пребиване,  ми  носи  само  утеха  и  удовлетворение  че  съм  стигнал  до  там , пробвайте  дава  добри  резултати Mr. Green.
Борете  се  със  страховете  си  и  знайте  че  такова  животно  няма , няма  и  страх  който  да  не  може  да  се  преодолее Wink.

 Единствено  ме  е  страх  да  не  спечеля  от  тотото , че  изпуших  те  тогава  Laughing.
Виж целия пост
# 33
Аз като се замисля повечето страхове са свързани с детето ми,особено когато се разболее започвам винаги да преувеличавам и да си мисля най-лошото. Confused
Страх ме е да карам ски  Laughing,колкото и пъти да се кача на пистата се виждам долу пребита , поне с един счупен крак   Laughing,затова и реших да се откажа на време .
Интересното е като се говори за скорости , не е точно страх , но не обичам да ме возят хора , които се изживяват като пилоти от формула 1, но пък когато аз карам ,нямам  никакъв проблем със скоростите , даже съм малко безразсъден шофьор!От животни , височини и дълбочини нямам страх, но съм забелязала , че тези страхове могат да се преодолеят
Виж целия пост
# 34
"Страх-лозе пази!"

Аз съм много страхлива-
от неправилно изпреварващи
от скорост над 180  Blush
от счупения ни асансьор
от змии-панически
от земетресения-до степен да сънувам кошмари
от високо

Най-много обаче се страхувам да не ми звънне телефона и да чуя "Ела си бързо!"..
Виж целия пост
# 35
страховете ми се променяха с годините, като бях по - млада все се страхувах, че:
няма взема някой изпит, като бях студентка (сакън), егати тъпия страх Crazy
няма да си намеря свястна работа, сетне се изпопритесних, че няма да си намеря мъж и да се оженя, а все ще си вея опашката(е, излъга се съпругът ми, сигурно и той се е кахърил, че ще вземе да артиса, та ме взе   Mr. Green)
Сега, когато съм родител тези ми кахъри в по - младите ми години ми изглеждат смешни, страхувам се когато изпадна в конкретна ситуация.
Когато синът ми падна от една голяма височина и си удари главата, ето, тогава не се притесних, като автомат действах, изключително хладнокръвно, после изведнъж като мина всичко си дадох сметка за възможните последствия и умрях от страх.Просто в ситуацията не си позволих да се страхувам и да изпадна в паника.
Нормално е да изпитваме страх, безстрашни хора няма.
Виж целия пост
# 36
Стрх ме е от вода, защото не мога да плувам. От високо също ме е страх. Това са страховете ми, нямам други. Peace
Виж целия пост
# 37
Мен пък ме е страх от болести.
Виж целия пост
# 38
Страх ме е от смъртта,но не толкова заради мен,ами заради близките ми,заради детето ми.
И изобщо мисълта да загубя хората,които обичам много ме натоварва. Confused
Страх ме е от високо, от тъмно, от тясно(става ми лошо).
Страх ме е от гръмотевици и бури.
Виж целия пост
# 39
Страх ме е от физическа болка.Не мога да се татуирам,няма да си пробия още дупки на ушите,на зъболекар ходя с мъка.
Виж целия пост
# 40
Имам старах от височина....но летя с делтапланер,скачам с бънджи,катеря скали.Всичко,което ме кара да го преодолея....Страхувайки се знам ,че съм жива.
Страхът ме кара да се мобилизирам,да се стегна и да скоча напред...Все пак той е моя страх,а аз съм Главнокомандващия Mr. Green
Виж целия пост
# 41

Страхът ме кара да се мобилизирам,да се стегна и да скоча напред...Все пак той е моя страх,а аз съм Главнокомандващия Mr. Green
Много  точно , ние  сме  главнокомандващи  и  пуснеме  ли  страха  в  покоите  си , значи  отбраната  някъде  е  пробила newsm78.
Виж целия пост
# 42

Страхът ме кара да се мобилизирам,да се стегна и да скоча напред...Все пак той е моя страх,а аз съм Главнокомандващия Mr. Green
Много  точно , ние  сме  главнокомандващи  и  пуснеме  ли  страха  в  покоите  си , значи  отбраната  някъде  е  пробила newsm78.
Да, понякога обаче, колкото и да ни се иска да не се страхуваме просто не става, в страха има нещо първично и то взима връх. Не можем абсолютно винаги да контролираме чувствата си, понякога причината да се страхуваме е толкова силна, че първичността взима връх в първия момент, после разумът налага контрол. Случва се.
Виж целия пост
# 43
страх ме е за близките ми
страх ме е /на моменти/ да не загубя почва под краката си
страх ме е от идиотите на пътя
страх ме е от земетресения...
стига толкоз, другото е обикновен бъззз  Mr. Green
Виж целия пост
# 44
Най-големият ми страх,е животът да не се окаже нестправедлив към детето ми,да не го срещне с много болка,защото той прилича на мен,а аз трудно се справям с физическата и най-вече емоционалната болка.

"Кой ли ти разказва приказка плачлива,
та се втурваш в къщи и до мен се свиваш,
залъче не кусваш,глътчица не сръбваш,само жално питаш,имам ли си скърби?

Русокоса моя,ненагледна моя,
всичко,дето имам,скоро ще е твое,І
новите ми рокли,книгите ми стари
и орляка верни,весели другари,
улиците шумни и града с градини,
вятъра,морето,цялата родина и света край нея...

Но ще си призная,
че скръбта не давам.Вярвай ми,лъжа е,
че скръбта е нужда,за да ни калява,
че от много скърби всеки помъдрява....

И без скръб ще можеш,моя златокъдра,
да израснеш силна,ласкава и мъдра."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия