Родителската амбиция

  • 7 916
  • 134
Здравейте!
Искам да ви попитам докъде според вас се простира здравословната родителска амбиция? За себе си бих могла да кажа, че не си вписвам в клишето "амбициозна майка", но пък случих на дете - самостоятелно и добричко. Сам си се записва на разни спортове. Като изкара по ниска оценка по математика сам отива на някой друг урок докато си оправи успеха.  Мен също никога не са ме насилвали за нещо, което не желая и затова така правя и с детето си. Е според моята майка съм безотговорен родител. Срещала съм майки, които проектират върху децата си своите несбъднати мечти. Запълват всяка минута от времето им за нещо полезно според тях.
Къде е според Вас истината? Може би някъде по средата...
Виж целия пост
# 1
И аз не съм от така наречените "амбициозни майки", за сметка на моята навремето.
С не премерената й амбиция успя да ме откаже от уроците по акордеон, на които сама се бях записала и то с мерак. Глупавият й коментар така ме огорчи, че от инат и напук престанах да посещавам школата.
Насила ме записваше на кръжоци по математика, а тя никак, ама никак не ми вървеше. Че дори разпитваше моите съученици посещавам ли кръжока. Горката, дори не подозираше как всички накуп верижно я лъжехме, само защото със силните математици имахме договорка аз да им разработвам и пиша темите по литература и домашните по руски език. А те ме компенсираха с подсказани задачи на класните, както и уверяваха майка ми, че съм редовна в математическия кръжок Joy.
Сега не насилваме децата си за нищо, което не означава, че не им се осъществява контрол над учебния материал през годината. Иначе всеки сам си избра заниманията - големият набляга на курсовете по английски и математика, малкият - плуване и шах.
Виж целия пост
# 2
Истината е навсякъде, не може да се генерализира за всички деца.
Виж целия пост
# 3
Tzarina така се радвам, че има и други като мен. Чета форума и си мисля, че аз нещо не съм в ред.
Виж целия пост
# 4
Аз за моите деца отдавна сьм решил - малкия ще е футболист, голямата - манекенка. Той в Лондон, тя в Париж. Това не се казва болна амбиция, а долче вита.
Виж целия пост
# 5
Аз за моите деца отдавна сьм решил - малкия ще е футболист, голямата - манекенка. Той в Лондон, тя в Париж. Това не се казва болна амбиция, а долче вита.

Не е ли по романтично и футболист и манекенка в Милано?  Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Аз за моите деца отдавна сьм решил - малкия ще е футболист, голямата - манекенка. Той в Лондон, тя в Париж. Това не се казва болна амбиция, а долче вита.

Ама то и аз съм решила, че малкия трябва да стане стоматолог и да живее в Париж, ама хороскописта потвърди само второто Thinking
Виж целия пост
# 7
Аз  щях  да  направя  огромна  грешка  с  голямата  щерка , като  държах  да  учи  там  дето  аз  исках , но  когато  я  записвах  и  видях  как  тъжно  ме  гледа , просто  махнах  с  ръка  и  отидохме  там  дето  тя  иска , сега  е  студентка  със  същата  специалност.
Малката  сега  ще  е  9 клас  и  по  същия  начин  я  оставихме  с  жена  ми  тя  да  избере , засега  е  доволна , дано  и  занапред  да  правят  своя  избор,  макар  и  грешен , но  да  си  е  техния  избор Wink.
Виж целия пост
# 8
Аз за моите деца отдавна сьм решил - малкия ще е футболист, голямата - манекенка. Той в Лондон, тя в Париж. Това не се казва болна амбиция, а долче вита.
Joy Joy JoyМарадона ти си неповторим. Това е лафа на седмицата, месеца, а ако не и на годината. Ще си позволя да го използвам при нужда, макар че имам само едно дете, но винаги може да сбъдне тази долче вита като стане манекен- футболист и снове между Лондон и Париж. Mr. Green
Виж целия пост
# 9
Аз за моите деца отдавна сьм решил - малкия ще е футболист, голямата - манекенка. Той в Лондон, тя в Париж. Това не се казва болна амбиция, а долче вита.
И аз така. Без манекенката, щот е мъжко и второто, то ще е автомобилен конструктор. Написала съм им на лист минималното месечно възнаграждение /доход от самостоятелна дейност/, дати и часове за почивка, начин на релакс.
Иначе съм им дала пълна свобода, т.к. не съм амбициозна майка. Ей- на големият сам избра часовете си за тренировка по футбол. Малкият има право да избере към кой производител да се насочи, преди да основе своя марка автомобили. А, може да изберат Токио дори.
Така се радвам, че не съм сама!

Ако откриете в темата точното мерило и "средата" /независимо дали в сантиметри, проценти, килограми или друга мерна единица/- свиркайте на лични!
Виж целия пост
# 10
Синът ми има две мечти -да е багерист или пират. Обучението ще е евтино, няма нужда от разни допълнителни курсове, чуденки как да съвместим водене на английски, японски,  пиано и пр.
Никога не съм си представяла бъдещата професия на сина ми, какъв ще стане и т.н Но иначе много си харесвам детето Grinning, може и да не съм обективна, но ме кефи много.
Виж целия пост
# 11
Аз съм от амбициозните. Искам да стане свестен човек. А пък той онзи месец ми заразправял:
- Не искам вече да ставам полицай. Сега вече искам да стана батко.
Виж целия пост
# 12
Аз съм дете, отгледано без родителски амбиции. Сама си избрах гимназия, ходих на уроци, сама избрах университет, работа, мъж. Винаги съм получавала подкрепа от семейството си, но не и опит за вмешателство в изборът ми. Много се надявам да бъда като родителите ми. Щастието на синът ми е най-важното, без значение адвокат или футболист.

П.С.Лафът на Марадона не е нов. Той си от как свят светува
Виж целия пост
# 13
Аз пък си спомням как майка и татко ме бяха записали на уроци по математика, а учех в математическа гимназия. Явно са смятали, че не се справям достатъчно добре. С парите за уроците, си купувах дрехи. Те разбраха, но като поговорихме, като обясних , че не е нужно, се посмяха и ме попитаха какви точно по-размъкнати пуловери от тези, дето имам, искам Grinning
Виж целия пост
# 14
Аз не съм. Но "дебна" внимателно нейните желания и пориви и инвестирам неуморно време и средства в занимания, които я вдъхновяват и амбицират. Искам да "отгледам" нейните собствени амбиции - открити, развити и поощрени, но проверени, избрани и (доколкото е възможно) осъзнати от самата нея.
Иначе, още докато бях бременна, го бяхме решили: ако е момче - футболист, ако е момиче - манекенка, че не щат ни акъл, ни образование Wink Няма да ни се трепе детенцето, я!
Като я премериха при раждането, обаче - шок голям! И аз изстенах: "Боже, Боже, ниска и дебела... А ние мислехме манекенка да я правим...", от което екипът изпопада де от смях, де от възмущение Simple Smile Добре, че не коментирах колко грозна ми се стори, че можеше и бой да си изкарам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия