Есента дойде, а усмихнатото ЮНЧЕ не спира да играе вкъщи и навън ТЕМА 110

Интересна тема сте подхванали, честно казано педагог съм и си нямам идея от възпитание на деца, не мога да твърдя кое е правилно и кое грешно, времето ще покаже...

Интересно ми е обаче като възпитаме децата си в пълна свобода сега, как след две години ще ги научим да спазват правила, защото животът е пълен с правила, започва се от детската градина. Когато е научено, че може да прави каквото си иска, няма ли стресът да е по-голям, когато разбере, че в живота не всичко е позволено.

Не споря, не се заяждам, просто ми е интересно къде е истината:)

Аз постоянно забранявам разни неща, но не че някой ми обръща внимание

Напълно съм съгласна с Дафодил. Спомням си как се заричах, когато се роди дъщеря ми, че никога няма да правя това и онова и колко се възмущавах на майките на по-големите дечица, но когато и моето навърши две, мнението ми направи рязък завой. Затова гледам като се заговори тук за възпитание, да не се обаждам много-много, защото само времето ще покаже кой ще си удържи на думите и кой не.Книги съм изчела страшно много, но една единствена ми беше по на сърце, макар че и с написаното там не можах да се съглася напълно. Вкъщи позволявам много неща, но и забраните у нас са доста.

Като заговорихте за рисуване, Павел обожава да драска с химикал или молив по лист хартия. Много му е забавно.

Днес приключих с всички бележки и изследвания за градината и от понеделник почваме ходенето наново. На моменти виждам, че не мога да се справя с възпитанието на собственото си дете. А и аз не съм от най-търпеливите майки, за съжаление. Надявам се, че там ще й е по-добре сред връзтничетата си, ще се научи на ред и дисциплина, на уважение и още много много неща. Хубавото е, че ще имат и танци от тази година.

Пак щекотливата тема ... Аз и преди бях писала - едно е на книга, съвсееем друго - твоето реално дете. Мен животът ме е научил да не се заричам и да не употребявам паразитните думички "никога" и "винаги" (заради което понякога са ме обявявали и в безпринципност, но все се е случвало нещо, което с времето да по/до/каже правотата ми - не че някой си го е признавал, но това е друг въпрос). Нито съм имала, нито пък сега имам теории или планове за отглеждане и възпитание на дете. Уча се сега, в този момент, съобразно темперамента на своето собствено дете. Това, което обаче правя постоянно, е да му казвам и показвам колко го обичам, искам да расте точно в такава обстановка, да знае, че мама и татко са до него и го обичат - такъв, какъвто е. Имам безкрайно горчив опит от детството, брат ми - още по-горчив и от моя и знам колко осакатява липсата на родителска обич,сигурност и топлина.

Искам да ви попитам - как на практика си осъществявате забраните? Да не пипа това, да не се качва там, да не щъка из кухнята ... Ясно, че не искате да се правят тези неща) и ги забранявате (в собственото си съзнание или реално), ама какво значи да са забранени, реално и чисто практически? Да цитирам Виви - "Не споря, не се заяждам, просто ми е интересно".

С каката е лесно. Гояла е вече и ме разбира. Говоря й, обяснявам й. Малкия като го видя, че прави нещо "забранено", му напомням със съвсем сериозен тон да спре. Той е много кротко дете и или веднага си дръпва ръчичката или е достатъчно да го преместя от "забраненото" място.

Искам, първо да ви благодаря на всички момичета писали по темата за възпитанието на последните две страници
Защо? Честно казано във постовете на всяка една намерих с какво да се съглася.
Аз по природа съм човек, който не обича крайностите/не, че не изпадам - рядко все пак/. Старя се да го възпитавам по интуиция и да прилагам само някои определени похвати от прочетеното и наученото за възпитанието. За мен най-важно, колкото и банално да звуча е да се намери златната среда във всичко. Никога не бих следвала някаква теория за отглеждане и възпитание на дете безприкословно. Прилагам това, което ми подсказва интуицията. Единственото, което се старя е да не съм крайна в забраните и позволеното.  

И аз съм на мнение, че е нормално човек да си промени възгледите, било като натрупа опит или просто,когато ситуацията се промени. Също така мисля, че не е задължително човек да се зарича за нещо, може да се живее и възпитава без да се поставя всичко в шаблони, цели, прдстави и очаквания...
За себе си мога да кажа, че се старая максимално да давам свобода на детето ни, но и свободата си има граници и всичко това е съобразено с поведението му към момента и възрастта му.
Започнах да използвам не, когато с проходилката отиваше да разучава контактите, т.е. от 8-9 месечна възраст. Като му забранявам нещо му обяснявам, но максимално кратко, за да ме разбере. Ефект има, вкъщи не скубе цветята, а само ги гали. Книги, вестници , списания не му давам да къса- резултата е, че си пази книжките. Не му давам да пипа контактите, да изважда дрехи от гардероба му обясних, че не трябва да се прави така и не го прави. Позволявам му да си играе с прахосмукачката, но играта е, че той се прави че чисти, има си парцал, с който ми "помага" и "мие" пода, научих го да връща празния леген от балкона до банята, сам ми носи обувките и пантофките да му ги обуя, т.е. разрешавам му да прави всичко, което аз правя. Забранявам му тези неща, които реално и аз не правя- да не бърка в контактите, да не хвърля неща, да не удря с  играчки стените. Уча го да рисува. Уча го да ми подава щипки докато простирам, така му ангажирах вниманието да не изважда прането от легена. Досега не сме му викали, не сме го удряли. Сам спря да хвърля храна по пода.
Общо взето това е възпитанието ни към момента. Ще видим по нататък, когато и неговите интереси се увеличат как ще е.
Не го лишавам от гушкане, носене на ръце, приспиваме го с гушкане и разказване на приказка, независимо, че понякога това отнема доста време.



Много хубав въпрос, ще започна с нещата, който съм забранила:
1. Да не пипа контактите- обяснила съм му, че там има ток, и ако пипне, ще има много ох и ще го боли. Той знае, когато нещо го поли и си казва ох, научи го от баба си.
2. Да не къса цветя, книги, вестници и тн. казвам му книжката я боли, като я дърпаш, не трябва да я дърпаш, защото има ох и ще плаче, книжките/цветята и тн може да ги галиш.
3. Да не изважда пране от легена-казах му не трябва, ако искаш да помагаш на мама, това са щипките подавай ми и ще простираме заедно.
4. Опитвам се да го оттуча да ме скубе и засега го прави рядко, отново съм му обяснила, че "мама я боли и че косата е за галене".

Надявам се и други да пишат, ще е интересно.

Изчетох на всички мненията , и аз мога да кажа че във всеки пост намерих малко от моята истина  Наскоро четох че при дечина на нашата възраст когато се казва НЕ трябва да се отстоява , иначе се объркват кое трябва и не трябва да правят , пример ако не му давате да пипа телевизора , всеки път като го направи трябва да му казвате че НЕ трябва , а не един път да казвате НЕ , а в друг момент да го оставите да го прави . Мисля че наистина има логика в този подход .

А при нас ситуацията е следната . Давам свобода на действие максимално , и вкъщи и навън , вкъщи сме с обезопасени контакти и почти вече няма интерес към тях , ако се запъти към тях му обяснвам че тамн е се пипа , след като милиони пъти отвори и затвори всички чекмеджета и шкафове и тази мода отмина , т.е. вече е опознал мебелите . Вкъщи вече почти не казвам НЕ , навън казвам да не се ходи в тревата , да не се катери по пързалката прав , да не лапа неща от земята , да не бърка  в кофите за боклук . Реакциите му когато казвам НЕ са различни , понякога се спира , но понякога се насърчава , затова мога да кажа че нямаме успех все още .  Оставям го да се занимава сам и така не търси нашето внимание , естествено когато аз или баща му се включим в играта му е най-хубаво . Когато е сред деца или сред хора е много контактен и много весел , гледам да му осигурявам такава среда след като виждам че се чувства добре , ако има  деца около него  въобще не ме търси , заиграва се добре , не посяга и не се сърди за играчки / засега /   . Друг е въпроса , че ние колкото и да се стараем , знаете че деца от деца се учат най-бързо , та дори и да не искаме , на площадките или в детските градини нашето дете може да се научи на доста неща от които сме го пазили дълго време . Този фактор също не е за подценяване при възпитанието . Ние имаме желание да го гушкаме много , но той рядко се застоява , предимно вечер ни отпуска бонус , та тогава се мачкаме и гушкаме най-много . Обожава животните / това явно го е наследил от мен  /  гледам да поддържам тази му любов и за напред . Щях да пиша още , но времето е кът . ... 


И сега да се оплача , от вчера забелязах пъпчици по крачетата му , имаше около 7-8 на двете крачета , червени големи пъпки , досега е нямал такива , днес вече са доста повече , има и на коремчето около мишничките , по ръчичките , само на лицето и на вратлено няма , не го сърбят . Незнам какво да мисля , скоро не съм вкарвала нови храни , като бяха само на крачетата мислех че може да е от дреха , но днес вече са и по цялото тяло . Не ми прилича на шарка . Педито днес я изтървахме , утре ще видя как е положението , и ще видим дали ще търсим лекар , но все пак ми се искаше да дадете и веи предположения 

Минди, а някоя трева?

Поли Поли, искам да разменим адашите за месец. Моят така и не се научи да внимава. Дърпа, съдира и яде всякаква хартия. Има 5 оборотни книжки, които са надъвкани. Страшно ме дразни, но засега не внимава. Ако може да го научиш

Значи, как на практика осъществявам забраните. 1) Казвам не; 2) ако не помогне, физически го отстранявам от забранения предмет.

Например, в стаята имаме голяма, напълно открита библиотека с много книги. Той иска да ги бута, а когато паднат да ги разглежда като същевременно понякога може да смачка или скъса нещо. Това още навремето като го видяхме, че го прави, казахме категорично, не. Той знае много добре, че не трябва да ги пипа и въпреки че по много време играе сам в стаята като аз например съм в съседната стая (на отворена врата), не закача книгите. Понякога обаче, когато и аз съм в стаята и правя нещо, вместо да му обръщам внимание, той решава да ми привлече вниманието и с възлгаси "не, не" се насочва към книгите и тръгва да ги бута, аз му казвам "не" и често той спира, особено ако успея да се заиграя с него. Понякога обаче решава, че е мн весело да ме дразни и започва да упорства. Съответно аз го премествам по-далеч от библиотеката, той пак тича към нея и много настървен опитва да бута книгите. Веднъж така прекали и аз му казах 2 пъти, че ако продължава, отива в креватчето си (то е като кошарка, но той само спи там, през деня никога не го оставям). Той продължи, взех го, сложих го в креватчето и го оставих там 1-2 минути, през които той рева сърцераздирателно и протягаше ръце към мен и викаше "мамо, мамо!"  . Още веднъж се случи така и оттогава стига само да кажа, когато прекалява, че ако продължи ще отиде в креватчето и той тутакси се отказва от белята. Трябва да призная, че доста ми беше жал, но се оказа мн ефикасно... Използвам тази "заплаха" много рядко.

Уточнявам, че Бобата има 4-5 свои книжки с картинки, които разглеждаме всеки ден и които го оставям да разглежда и сам, в мое присъствие, разбира се, че понякога се увлича в любовта си по героите и тръгва да ги мачка и къса 

daffodil така ми казваха и за намеренията ми да кърмя, да кърмя дълго, още повече да ползвам многократни пелени. но аз съм явно тъпа и упорита...

Алиента най ме дразни в цялата работа точно учебната ни система. Имам спомен мен как са ме пречупвали там. От друга страна майка ми е учителка и е ходела от време навреме да поспори с колежките, та и на мен ми е останало да не се страхувам да им заставам на пътя. няма да ми тормозят детето, защото война ще водя. (дафодил ей за това мога да си заложа главата, че няма да отстъпя)
Не мисля, че детето не трябва да бъде учено ня ред и да се социализира, просто начина по който това трябва да стане и докъде.

с anjeelina и Sv. сме на една вълна. това което са описали е това, което аз не дописах. с тази разлика, че книги му давам, защото ги обожава, но телефоните категорично не, защото смятам че не са особено полезни и малко дете няма работа с тях. дистанционните вече ги крия, откакто потроши едното. храненето със супа не е всеки ден, а и той задобря и вече не му е толкова интересно.

Прилагам методи като на Поли и Св., като искам да го науча на нещо.  

На мен пък ми е интересно да нищим възпитанието, дори и да спорим понякога, в спора се ражда истината. Много по интересно е от какво е яло днес детето ...  За обидените - странно ми е, не може всички да сме на едно мнение, все едно се сърдиш на света, че е различен... (между другото едно от следствията на прекалено строгото възпитание е неприемането на различнте хора и мнения   )

ГМаринова, ами давай го адаша Между другото на тази възраст в babycenter препоръчват децата да се оставят да играят в компанията на човек различен от член на семейството, като майката на детето и  е там, но външния човек гледа детето и общува, възпитава, забранява и т.н. На мен ми се стори интересно от гледна точка, на това че може да се види дали детето би възприело дадено нещо от непознат по-бързо и по-лесно, отколкото с родителите си и въобще реакциите и поведението спрямо външния човек. Води се някаква форма на социализация.

В мненията по-горе и аз открих много полезни неща и има неща и много от написаното на Sv. и. Krem прилагам и аз. Пропуснах да напиша, че когато не възприема "не" го отмествам или взимам на ръце и отвличам вниманието му с друго.


Напълно подкрепям и на мен ми е интерсно да нищим възпитанието и въобще всичко свързано с интелектуалното и емоционалното израстване на децата ни, темата ни би била по-полезна , разбира се стига да няма обидени

Крем, мен ако питаш дано не ни се налага да водим борби, ами до някаква степен, защото пълна е невъзможно спроед мен, да си промени системата и да им уврът главите, че децата са различни.

   Много харесвам една мисъл,която често се цитира във форума : "Преди имах поне три теории за гледане на деца,сега имам три деца и нито една теория"  
   От самото начало моето съкровище ми разби представите и много бързо се научих да не се заричам,защото утре мога да видя себе си в ситуация,която ме е възмутила днес
  Като се сетя как не исках люлеещо се легло,за да не я "уча" да я люшкам,а я разнасях като плакат една цяла година
   Само се надявам да отгледам здраво и щастливо дете.Как ще стане това??? Само времето,търпението,пробата и грешката и дано късметът е на моя страна  
  Много я глезундря Йоана,на моменти и давам доста свобода-новият ми телефон е непрекъснато в ръцете и доста често го засилва в земята ,изпотроши всички калкулатори,почти няма предмет в къщи,който да не е барнала,но като цяло не е като хала.Предпазлива е,но много любопитна  
   Аз съм от един набор,които се отглеждаше с много строги правила,като войници в редица и всяка стъпка в страни се санкционираше много строго.В детската градина и шамари са ми били Пазя доста тъжни спомени,но поне "станахме на хора"
Ще се опитам да открия златната среда ,но голямо търсене ме чака,така като гледам.....

Нетът ми се оправи и се включвам директно в спора за възпитанието. Родителите ми бяха в двете крайности-единият беше прекалено либерален(майка ми),а другият -прекалено строг, та учейки се от тях търся златната среда.Прекалената строгост, всички знаем колко вреди,но мога да кажа,че и прекалената свобода има същия ефект,но с други последствия.Това,което написах звучи като общи приказки,та ще конкретизирам като споделя как се справям помоему с дъщеря ми.Давам и "творческата свобода" да разглежда(и къса) списания,да рисува където и хареса(още не се е сетила за стените ),да разхвърля подредените от мен дрехи,да отваря и "разпердушиндва" кутии и чанти всякакви,да подскача на леглото, и пр. светоизселодавтелски дейности,НО когато кажа,че нещо не бива да го прави  не ме разколебава нито нейния плач,нито виковете и.Много майки покзват слабост,когато чуят детето им да крещи от инат, да стане на неговото и изпитват чувство за вина,че горкото дете се разстройва толкова много,но не знаят,че само след няколко секунди търпение зачервеното и изкревено от плач лице като с магия се успокоява,все едно нищо не е било.Трябва да сме мнооого хладнокръвни и спокойни,защото мъниците имат страхотна интуиция и усещат и най-малкия повей на колебание.
   Разбира се,сега Маринчето е още малка  и,живот и здраве предстоят двата пубертета и кой-знае още какво , та не се знае докога ще "удържам фронта"
   MAMA LEILA, и аз много харесвам този цитат.
   ninand,видаях нови снимки във ФБ и се връщам към поста,да те питам как е Маринчето? Добре ли е вече?

мама Лейла, те бебетата се раждат научени на люшкане, 9 месеца само това правят, затова после си го търсят 

Аз съм от същият набор май, и на мен ми удариха шамар в детската градина и то такъв, че ми насиниха устната. После нашите заведоха дело и така... Просто може би от това ми е останало, че трябва да борим несправедливостите в системата.
(ако на моето дете някои си позволи да удари шамар, просто не знам аз до къде бих стигнала в яда си... със сигурност няма да се размине мирно)

Иначе, както каза Св. това, че ще си променим мнението с годините и ще се нагаждаме, не значи, че не трябва да имаме сега някаква обща насока и идея как искаме да гледаме децата. Както с захранването - кроим велики планове, а накрая детето е злоядо. Но това не ни кара да спрем да го храним изобщо. Но просто, като цяло забелязвам, че много родители имат повече планове как да се грижат физически за детето и не се замислят много много за душевното му здраве.
(да няма обидени моля, не визирам никои тук, самият факт, че ви вълнува дискусията показва, че не сте от тази група)


ок, стига съм ви тормозила  тия дни като публикуват нови неща покрай форума родителство на Горичка, обещавам пак да ви провокирам с някой линк.

хайде за дрешките. на Никола купувам и 12-18 месеца и 18-24. Вече научих кои марки са по-умалени и съоъветно уголемени и според зависи. като цяло панталоните са ми по-големият размер (крачолите се навиват, а и зимата да му е по-конфортно с по-широки крачоли).Блузки взех и големи, но май са твърде големи и ще изкара зимата с по-малкия размер (нещо по-бавно ги израства на ширина).
Я споделете колко по-голям номер ботушки ще купувате? Колко очаквате да порасте крачето (моля най-вече майките с второ детенце да се включат). Аз се чудя, дори да не изкара зимата с един номер, поне да не е за 2 месеца само.