Есента дойде, а усмихнатото ЮНЧЕ не спира да играе вкъщи и навън ТЕМА 110

И Маги от доста време е ревнива, като се гушне кака й в мен, започва да крещи вика мами- мами, тича и я удря или жестоко я оскубва, за да се махне. 
Казва осъзнато "не", когато не иска нещо, "да" казва само в смисъл дай това, не повтаря думички и не говори, ако аз я карам, но иначе си казва тихичко доста думички - дайче/зайче, цвете, лампа, буба, па-па, миау-миау, айде тете/хайде при кака/...но определено кака й знаеше на тази възраст доста повече думички...

"Ли Ма" го разбираме, защото знаем, че казва на лигавника "ли" и като се разкрещи "ли ма" и го съпроводи със съответните действия (ожесточено дърпане на лигавника) и като знаем още в какви случаи казва "ма" и ни става ясно. Ако не дърпа лигавника в тоя момент може и ние да не се сетим. Същата работа и за шапката. За "благодаря" май бях писала, че казва "Буъйа". Понякога забравя, разбира се, но ако го пипиташ какво трябва да каже се сеща и допълва . И той понякога се обърква като Юли и подавайки ми нещо казва "Буъйа".

Най-сетне приключих с дейността, с която съм се захванала от три седмици. Изпрах всички дрешки на децата, изгладих ги и ги сортирах по пликове според възрастта, сезоните и пола на децата. Събрах и всички бебешки играчки и утре пътуваме към детския дом в Златица. Днес, докато говорих с директорката, чух бебчетата - плачеха милите. Сърцето ми се сви за тези бедни душички 

polito_87   поздравления за идеята и хуманния жест.

Не ни отнемайте председатеството, моля! И Петър е така, крещи и ръкомаха, надува бузи и задържа въздух, ръмжи. Туй то, говорене, като на първобитен човек 

А, моля, и Боян озвучава филма "Планетата на маймуните", ама аз туй за говорене не го броя  .

Направо съм съсипана... Занесохме дрешките - около 70-80кг. Лелките останаха ей така  Записаха ни някакви данни, след което ни връчиха по едни калцуни и ни поведоха из стаите. Най-големите дечица не ги видяхме, защото бяха заспали. Първо ни заведоха при едни дечица, които бяха на възрастта на нашите. Не мога да ви опиша колко усмихнати бяха и как само се закачаха. Като излизахме, едно момченце се разплака и протегна ръчички към нас...Във втората стая бяха 8-10 месечни. И те се смееха милите. В третата стая бяха най-малките - до 5 месечни бебенца. Най-малката беше само на два месеца. Не мога да ви опиша колко чисти и спретнати бяха всички дечица и какви пламъчета блестяха в очите им. Та те дори не знаят какво ги чака... Не осъзнават, че си нямат мама и татко, които да ги гушкат и целуват, да им пеят песнички и да им разказват приказки, да им показват всекидневно колко мнмого ги обичат 

Иначе като цяло базата им беше много хубава - дворче с играчки, дограма на прозорците, топли стаи, беше много чисто навсякъде. Попитах и за продцедурата по осиновяването - дали наистина всичко протича толкова бавно. Жената каза, че ще бъде откровена с нас. Обясни ни, че има начин едно дете да бъде осиновено в рамките само на един месец, както и нещата да се протакат цели две години. Трябва просто да се даде нужното на правилните хора.

Свило ми се е сърцето, пред очите ми непрекъснато са тези усмихнати дечица. Ще се моля за тези бедни създания...

Здравейте!
Днес майка ми и сестра ми бяха на гости. Въпреки, че Марина много рядко вижда баба си/майка ми/, за съжаление, тъй като те живеят в Карлово, днес Марина много плака за нея. Може да я вижда от време на време, но сигурно си я обича от сега   Все пак носи и името й   Като влезнаха в къщи и Марина веднага отиде да я гушкат, обаче след малко майка ми влезе в тоалетната и Марина като ревна ба-бо, ба-бо, и реве, та реве. Като си тръгваха пак.
Аз се възползвах от това, че има кой да я гледа и ходих на зъболекар, а след това баща й я гледа, а ние ходихме по женски в Джъмбо. Накупиха й подаръчета, а  баща й звъня да пита дали ще се прибираме скоро, че го побъркала.   И като се прибрахме му викам, видя ли, че не е лесно, а той се оправдава, а тя слушаше, ама те търсеше.  
Още имаме сополи, бяха й минали и сега пак. Направо не знам с какво да ги лекувам вече. Приемам идеи. Кашля, но малко. Водих я пак да я слушат, казват, че са чисти гърдите.  
Това е от нас. Лека вечер.

polito_87, сега прочетох и аз много се натъжих. "Не осъзнават, че си нямат мама и татко, които да ги гушкат и целуват, да им пеят песнички и да им разказват приказки, да им показват всекидневно колко мнмого ги обичат" Много точно си го написала. Наиситна е ужасно тъжно всичко това. Но все пак има и частица нещо добро и красиво в разказа ти-това, че децата са чисти и спретнати, че имат хубава база, въпреки, че това не може да им даде майчината обич и внимание, но все пак аз лично се радвам на това, защото съм останала с други впечетления за домовете от гледаното по ТВ. Дано всяко дете намери семейство. А за твоя жест и доброта   

polito_87,много се радвам ,че пак си пратила дрехи на дечицата!Преди няколко години една моя приятелка си сменяше гардероба и искаше да дари дрехите в такива домове в Пловдив,но не и ги приеха.В църквите също не и ги взеха,тъй като от домовете за деца,лишени от родителска грижа,където ги препращат вече не приемали дрехи.
   Ех,растат нашите деца и стават все по-интересни. Преди два дни щях да ви се оплаквам от Маринчето,а днес вече искам да я похваля.Колкото и да са щури и диви(поне Мари е такава ) като се усмихнат или като кажат някоя смешна думичка всичко се забравя.Щях да се оплача,че наш'та фурия вече взе да прескача и кошарката си.Преди я оставях там докато се изкъпя,ама свърши се вече и това спокойствие .Освен това е мноооого енергична и не спира дори за миг.Дори на нейната лекарка и направи впечатление.Попита ме дали винаги така не спира на едно място,а като и отвърнах:"Е,ами като всички деца..." тя каза, :"Не,не Марина, преди не беше такава.Изглеждаше много спокойно бебе.". .Сестрата много се смя като гледаше как Марина се опитва да се покатери на повивалника,казвайки "Качиии" ,после същия опит да се "качи" направи и с кушетката.
   Вече си имаме първите изречения. В същност тя отдавна ги казва,ама аз не ги разбирах. Сега вече е много по-ясна.Сочи нещо и пита "Ко туа?"(Какво е това?),после нещо друго,казвайки "Туа?".Когато не иска нещо казва "Ни ще",което е странно, защото аз използвам друго словосъчетание-Не искам(нИ искам,по точно   )
    Има слабост,явно към колежките на сетра ми  и ги нарича по име и те си умират да я карат да им казва имената.Разтапят се като чуят "Кати" и "Ани".Едната кака и е голяма слабост и винаги се катери къп копютъра или просто ми го сочи с думите "Катиии", а като види снимките им подскача от радост на стола и не спира да повтаря  любимите си имена.Във ФБ качих клипче от преди време,когато и показах ,мисля за първи път техни снимки.
   Ох,днес как ме разтопи милото на мама... като взех да и давам сиропчето за кашлица ,тя взе да се дърпа и плаче какато обикновенно си прави.А,бе голяма трагедия...Хи-хи.Обаче днес и казах "Зарадвай мама!Знаеш ли мама колко ще се зарадва като го изпиеш и ...о,чудо тя млъкна и си отвори устата и лапна лъжичката.Окуражих я с моного похвали и видима радост и ето,че и вечерта се получи същия ефект.На мама душичката.Колко малко нещо,а ме направи толкова щастлива.polito_87 ,ninand,писали сте докато мъдрех моя ферман.Ох,много тъжно ми е за децата от тези домове.Отавна замислям като се върна на работа да помоля да ме прехвърлят в Отдела за закрила на детето,защото от години ме занимава този въпрос,но това е друга тема.Поли,гледали са те изненадано,защото повечето хора се сещат за децата само по празници.Нинка,вече оттук нататък ще е така.Всеки път ще плаче при раздяла с близки.Вече се "усещат" милите.
  

polito_87 и на мен ми стана много мъчно. имам приятелка, която работи с ДБМ от няколко години и знам какво е по домовете - някои са така, хубави, чисти, грижат се, а други са кошмар. много е трудно и мъчно.
сега активно работят и по други проекти - първият е най-важният, но и трудно осъщесвим - да се насърчават родителите да не си изостават децата по тези домове, да им се помага. Другият е Защитеното жилище - помагат на 18 годишни деца излезли от домовете да влязат в живота - да си намерят работа, да учат висше и т.н. Също и новите домове от семеен тип..
Много им се радвам, че го правят и в един бъдещ период и аз искам да се включа. Много съ ми на сърце тези деца...

Здравейте от нас

Полито , прекрасен жест , знам че не го правиш за одобрение от хората , но все пак да ти кажа че ти се възхищавам  Насълзиха ми се очите от разказа ти , дано за всяко детенце да се намери дом със много обич и ласки .  Хехе , Юли също викаше от начало НА или НЕМИ / вземи / . С Мерсито е много настоятелен , точно както описваш ти , вика ти Мерси и ти подава докато не го вземеш 
За нослето една приятелка последно остана много доволна от Коларгонови капки , правят се в аптеката , но много цапат 

Ние днес бяхме на село , Юли толкова му хареса , така се радваше на зайчетата , кучето , котката , кокошките ... преоткри пръстта , и така хубаво се овъргаля , въобще много добре му се отрази .

Хелоу и от мен )))
И на мен ми е много, много приятно тук в този форум  

Понеже не съм писала скоро, ще се опитам да се включа по доста теми, ще се постарая да съм кратка  

Преси отдавна беше 12.500 кг и 85 см, скоро не съм го мерила.
Памперси - много отдавна ползваме само на Пуфис, най си ми харесват. От Памперс се обрива, Но ми прави впечатление, че от Кауфланд памперсите, сякаш са с по-лошо качествмо, отколкото в търговиите, от където пазаруваме. Не знам откъде зареждат...
Виви, и аз се притесняват от женските неща като теб - отдавна не излизаме с количката, въобще не иска да сяда в нея, но за сметка на това ходим с количката за кукли на кака Още откакто проходи си я ползва за уокър и много я обича, бият се за нея. Тук вътре само ми разглежда кремчетата, маските, мазилата и току виж се намазал с нещо, отделно разнася диадемките и фибичките на кака си и си умира от гордост като му ги сложа и се възхитя колко е прекрасен   И на брат ми като малък така правехме с приятеулката ми и сега още го заяждаме как сме го обличали с нашите роклиички като момиче  
Ревност - да, ревнува. Щом гушнем кака му и веднага се натиска и той и пищи ако не го вземем и него. Особено се ревнуват когато баща им ги гушка, затова редовно ходи, носейки ги и двамата наведнъж.  
Ядене обичаме всякакво, и хляб, и плодове, и филийки, и баници. Сега много заобичаха чай, ей го на, току що изпи цяла чаша чай от мащерска с мед и Есберитокс, че само така успявам да му го дам и със сламка всичко се изпива до последната капка. Дано малко да го укроти мащерката  
Думички - казва малко, може би 10-20 думи - мама, тати, баба, кака, да-вода, няй - дай, бан-банан, ай-чай, ап - чорап, ън-навън и т.н.
Полито - браво за жеста   И аз когато има събиране на дрешки за домове винаги дарявам. Ходила съм в дома в Роман няколко пъти като ученичка, носехме доста неща на децата, но и домът там беше просто ужас, не можах да понеса повече да ходя   Имам познати, изоставили деца и ми е много мъчно  
Аз след години бих взела дете да осиновя, но това много ме дразни, че не можеш да избираш детенцето. Тук в село има няколко осиновени и децата са все ромчета. Признавам си, малко предрасъдъци имам и ако осиновя не искам цигане, колкото и грубо да звучи.....  
Аморе, браво за Английския на Алекс   Аз моите на руски май ги уча - Андреа се е влюбила в едно руско филмче за Вълкът и седемте козлета и по 5 пъти на ден го гледа, а и руски песнички много харесвам....
Иначе, много културно възпитавам децата      - всеки ден ги водя в бибилиотеката на центъра, защото там работи вуйна ми. Аз да си побъбря с нея, а те разглеждат книжки, рисуват, играят...
Хайде, да не досаждам вече.
Аааа, забравих само да кажа - в събота ще съм в Пловдив, на консултация с УНГ за операцията заради синузита. Ще имам 5 часа свободни и се надявам да успеем да се видим с някои от момичетата, много, много искам. И времето дават, че ще е хубаво  
Чао вече наистина  
А щях да забравя: Преси на 5 м. : и на 1.5 г. 

Поли, много ме разтърсиха твоите думи за дома за изоставени бебета....сега вече, след кото си видяла ще ме разбереш защо не исках да ги видя, когато ходих през юли. Аз съм крайно чуствителна, а за изоставено дете просто думи нямам. Малко е да се каже, че ми се реве, направо ми се убива такава дето го е направила. Изпитвам голям гняв и ме боли за тези малки душички


Ние, днес ще слушаме безплатно Скорпионс - визирам Христина/1 ред/ и Грета/една идея по-далечко/

Искам и аз на Скорпиоооонс!
Мони е с "тротоарна екзема" Заби си чипия нос в асфалта, ама така е като е като майка си, която трудно взима решения и не можа да реши да клекне ли, да се наведе ли...  Смешно беше, ама в този момент не ми беше до смях, мъжа ми се превиваше до мен...
Като стана въпрос за решения вече съм с пералня със сушилня. Много съм доволна. Хавлиите излизат като от рекламите бели, пухкави