Момичета, нямам думи...
Според статистика, която четох, всеки втори българин е бил жертва на домашен обир. И аз вече съм в тази статистика. Живеем в нова кооперация на предпоследния етаж улица до Цар Симеон, която не е много населена, но все пак на нашия етаж всички апартаменти се обитават. Още в началото бяхме чули, че районът е страшно привлекателен за обирджиите и затова веднага пръснахме сума ти пари за два нови патрона плюс стабилна вертикална греда, за която ни убеждаваха, че още не е бил регистриран случай на отваряне в България. Като цяло никога не държим пари вкъщи, не носим и скъпи бижута, а нещата, които като цяло си струват са евтин лаптоп, монитор и голям, но стар и не много скъп плазмен телевизор, който не е наш, а е (т.е беше) при нас временно.
Та какво се случва. Събирам багажа в петък, изчаквам приятеля ми да се върне от работа и към 6 вечерта чак потегляме до едно приказно местенце в Родопите за уикенда. Излишно е да казвам колко хубаво си прекарахме ...., докато не се върнахме. Тръгвам да отключвам долната ключалка, но ключът така и не влиза докрай. Приятелят ми на свой ред пробва и след като не става, се усеща да натисне дръжката и какво мислите... Отключено (не разбито!), а в долния патрон ключът, който само заключва и отключва от вътрешната страна (намерили са го в чекмеджето и са се заключили отвътре, докато са обирали, явно). След крактка отчаяна псувня в един глас влизаме и всички чекмеджета и шкафове отворени, секцията, на която стои тв-то - празна, а охладителят за лаптопа самотно дреме на масичката, където си бях оставила машинката. Иначе дигитален фотоапарат се подава от чекмеджето, айподът си стои отгоре, чисто нов Плейстейшън 2 не е пипнат, сума ти дребни кухненски уреди си стоят, чисто нова професионална маша и други подобни. В последствие се оказва, че е открадната супер тънката скъсана златна гривничка на приятеля ми, както и едно семпло твърдо сребърно колиенце с малка перлена висулка (пръстена и обиците - комплект от бала си стоят). В чантата, която самата аз съм хвърлила на пода, имаше къде къде по-масивен сребърен комплект, но не са го пипнали
И нещото, което най-много ме изуми (и за което дори съм благодарна в опита си да гледам по-позитивно на случилото се) - личеше си, че има обир само по оставените отворени чекмеджета и гардероби - нито едно счупено, разхвърляно или съборено нещо, само една опаковка на кутия е преместена на горния рафт - в гардероба не личеше видимо да е ровено, въпреки че със сигурност е било, в скрина с учебниците ми също, а в големите чекмеджета, където държим всякакви неща, предметите, за които си спомням, че са били примерно най-вляво, си бяха оставени най-вляво!!! Аз самата, като търся нещо тук, обръщам всичко с главата надолу, а те са го оставили, както са го намерили (бтв, в шкафовете ни за дреболии не е никак подредено, но мисълта ми е, че нямаше нищо нередно видимо, освен отворените врати.) Леглото и диванът ни са с механизми, но те очевидно не са отваряни!
Аз съм студентка, не работя, приятелят ми работи съвсем нормална и почтена работа,от която определено не печели купища пари, кара стара кола, обличаме се нормално - не знам за какво са рискували даже да влизат. Дори не ми е толкова за лаптопа (въпреки че родителите ми нямат нови 1200 лв за лаптоп), както и за плазмата, която един ден ще трябва да върнем - проблемът е, че вече не се чувствам никак сигурна в собственият си малък дом (тази вечер не съм спала много, а сега вратата към коридора е отворена и постоянно наблюдавам вратата - не смея дори да вляза в банята за душ). Поне да беше разбито със сила и с шум, а те са си отключили най-нормално без драскотина.... И то със сигурност са си влезли като нас - не през терасата, защото и полицаите, и мацките, които повикахме за включване към СОТ, бяха категорични, че през терасата при нас няма как да стане. В едно обаче сме сигурни - нито някога са липсвали ключовете ни, нито сме ги давали на някого и за минута, нито сме ги губили, нито в нас са влизали случайни хора без надзор... Патроните са сложени от една от най-големите такива фирми, а ключовете са със сертификат и са отворени пред нас... Полицаите бяха страшно изумени как са успели да отключат брава, която те самите за пръв път виждат. Естествено - никакви отпечатъци или други следи.
Извинявам се, ако съм отегчила някого с тази неприятна и дълга тема, но това е, което се случи ей така... Внимавайте и вие - не се успокоявайте с врати, патрони и греди, съседи и каквото и да е... Дори да ви е досадно, поне лаптопите и бижутата носете със себе си, като отсъствате дори за една нощ. Не знам дали СОТ-ът ще ме успокои - едва ли... Както и очевидно няма смисъл дори да сменяме брави - щом са успели да отключат тези, нима други също толкова скъпи ще ги спрат?! Мислим да направим и една застраховка, колкото да покриваме евентуални бъдещи щети и това е...
Ако някой все пак е преживял нещо подобно и е опитвал различни неща, ще се радвам да получа някакви съвети, защото така едва дишам от страх вече
Виж целия пост
Според статистика, която четох, всеки втори българин е бил жертва на домашен обир. И аз вече съм в тази статистика. Живеем в нова кооперация на предпоследния етаж улица до Цар Симеон, която не е много населена, но все пак на нашия етаж всички апартаменти се обитават. Още в началото бяхме чули, че районът е страшно привлекателен за обирджиите и затова веднага пръснахме сума ти пари за два нови патрона плюс стабилна вертикална греда, за която ни убеждаваха, че още не е бил регистриран случай на отваряне в България. Като цяло никога не държим пари вкъщи, не носим и скъпи бижута, а нещата, които като цяло си струват са евтин лаптоп, монитор и голям, но стар и не много скъп плазмен телевизор, който не е наш, а е (т.е беше) при нас временно.
Та какво се случва. Събирам багажа в петък, изчаквам приятеля ми да се върне от работа и към 6 вечерта чак потегляме до едно приказно местенце в Родопите за уикенда. Излишно е да казвам колко хубаво си прекарахме ...., докато не се върнахме. Тръгвам да отключвам долната ключалка, но ключът така и не влиза докрай. Приятелят ми на свой ред пробва и след като не става, се усеща да натисне дръжката и какво мислите... Отключено (не разбито!), а в долния патрон ключът, който само заключва и отключва от вътрешната страна (намерили са го в чекмеджето и са се заключили отвътре, докато са обирали, явно). След крактка отчаяна псувня в един глас влизаме и всички чекмеджета и шкафове отворени, секцията, на която стои тв-то - празна, а охладителят за лаптопа самотно дреме на масичката, където си бях оставила машинката. Иначе дигитален фотоапарат се подава от чекмеджето, айподът си стои отгоре, чисто нов Плейстейшън 2 не е пипнат, сума ти дребни кухненски уреди си стоят, чисто нова професионална маша и други подобни. В последствие се оказва, че е открадната супер тънката скъсана златна гривничка на приятеля ми, както и едно семпло твърдо сребърно колиенце с малка перлена висулка (пръстена и обиците - комплект от бала си стоят). В чантата, която самата аз съм хвърлила на пода, имаше къде къде по-масивен сребърен комплект, но не са го пипнали
И нещото, което най-много ме изуми (и за което дори съм благодарна в опита си да гледам по-позитивно на случилото се) - личеше си, че има обир само по оставените отворени чекмеджета и гардероби - нито едно счупено, разхвърляно или съборено нещо, само една опаковка на кутия е преместена на горния рафт - в гардероба не личеше видимо да е ровено, въпреки че със сигурност е било, в скрина с учебниците ми също, а в големите чекмеджета, където държим всякакви неща, предметите, за които си спомням, че са били примерно най-вляво, си бяха оставени най-вляво!!! Аз самата, като търся нещо тук, обръщам всичко с главата надолу, а те са го оставили, както са го намерили (бтв, в шкафовете ни за дреболии не е никак подредено, но мисълта ми е, че нямаше нищо нередно видимо, освен отворените врати.) Леглото и диванът ни са с механизми, но те очевидно не са отваряни!
Аз съм студентка, не работя, приятелят ми работи съвсем нормална и почтена работа,от която определено не печели купища пари, кара стара кола, обличаме се нормално - не знам за какво са рискували даже да влизат. Дори не ми е толкова за лаптопа (въпреки че родителите ми нямат нови 1200 лв за лаптоп), както и за плазмата, която един ден ще трябва да върнем - проблемът е, че вече не се чувствам никак сигурна в собственият си малък дом (тази вечер не съм спала много, а сега вратата към коридора е отворена и постоянно наблюдавам вратата - не смея дори да вляза в банята за душ). Поне да беше разбито със сила и с шум, а те са си отключили най-нормално без драскотина.... И то със сигурност са си влезли като нас - не през терасата, защото и полицаите, и мацките, които повикахме за включване към СОТ, бяха категорични, че през терасата при нас няма как да стане. В едно обаче сме сигурни - нито някога са липсвали ключовете ни, нито сме ги давали на някого и за минута, нито сме ги губили, нито в нас са влизали случайни хора без надзор... Патроните са сложени от една от най-големите такива фирми, а ключовете са със сертификат и са отворени пред нас... Полицаите бяха страшно изумени как са успели да отключат брава, която те самите за пръв път виждат. Естествено - никакви отпечатъци или други следи.
Извинявам се, ако съм отегчила някого с тази неприятна и дълга тема, но това е, което се случи ей така... Внимавайте и вие - не се успокоявайте с врати, патрони и греди, съседи и каквото и да е... Дори да ви е досадно, поне лаптопите и бижутата носете със себе си, като отсъствате дори за една нощ. Не знам дали СОТ-ът ще ме успокои - едва ли... Както и очевидно няма смисъл дори да сменяме брави - щом са успели да отключат тези, нима други също толкова скъпи ще ги спрат?! Мислим да направим и една застраховка, колкото да покриваме евентуални бъдещи щети и това е...
Ако някой все пак е преживял нещо подобно и е опитвал различни неща, ще се радвам да получа някакви съвети, защото така едва дишам от страх вече
). Пост фактум сложихме СОТ. Естествено не ги хванаха. Първите месеци след това пусках СОТа и когато бяхме вкъщи. Неприятното чувство да застана пред вратата, да натисна дръжката и да си вляза без да трябва да отключвам все още си седи у мен. Дано ти успееш да го преодолееш. Продължавам да не мога да си обясня как хем са наркомани или някви дребни измекяри (съдейки по смешните неща, които бяха взели) и как, в същото време, могат толкова професионално да отключват врати. Освен това, съм убедена, че са следили и проверили кога няма никой вкъщи.
