Според статистика, която четох, всеки втори българин е бил жертва на домашен обир. И аз вече съм в тази статистика. Живеем в нова кооперация на предпоследния етаж улица до Цар Симеон, която не е много населена, но все пак на нашия етаж всички апартаменти се обитават. Още в началото бяхме чули, че районът е страшно привлекателен за обирджиите и затова веднага пръснахме сума ти пари за два нови патрона плюс стабилна вертикална греда, за която ни убеждаваха, че още не е бил регистриран случай на отваряне в България. Като цяло никога не държим пари вкъщи, не носим и скъпи бижута, а нещата, които като цяло си струват са евтин лаптоп, монитор и голям, но стар и не много скъп плазмен телевизор, който не е наш, а е (т.е беше) при нас временно.
Та какво се случва. Събирам багажа в петък, изчаквам приятеля ми да се върне от работа и към 6 вечерта чак потегляме до едно приказно местенце в Родопите за уикенда. Излишно е да казвам колко хубаво си прекарахме ...., докато не се върнахме. Тръгвам да отключвам долната ключалка, но ключът така и не влиза докрай. Приятелят ми на свой ред пробва и след като не става, се усеща да натисне дръжката и какво мислите... Отключено (не разбито!), а в долния патрон ключът, който само заключва и отключва от вътрешната страна (намерили са го в чекмеджето и са се заключили отвътре, докато са обирали, явно). След крактка отчаяна псувня в един глас влизаме и всички чекмеджета и шкафове отворени, секцията, на която стои тв-то - празна, а охладителят за лаптопа самотно дреме на масичката, където си бях оставила машинката. Иначе дигитален фотоапарат се подава от чекмеджето, айподът си стои отгоре, чисто нов Плейстейшън 2 не е пипнат, сума ти дребни кухненски уреди си стоят, чисто нова професионална маша и други подобни. В последствие се оказва, че е открадната супер тънката скъсана златна гривничка на приятеля ми, както и едно семпло твърдо сребърно колиенце с малка перлена висулка (пръстена и обиците - комплект от бала си стоят). В чантата, която самата аз съм хвърлила на пода, имаше къде къде по-масивен сребърен комплект, но не са го пипнали
И нещото, което най-много ме изуми (и за което дори съм благодарна в опита си да гледам по-позитивно на случилото се) - личеше си, че има обир само по оставените отворени чекмеджета и гардероби - нито едно счупено, разхвърляно или съборено нещо, само една опаковка на кутия е преместена на горния рафт - в гардероба не личеше видимо да е ровено, въпреки че със сигурност е било, в скрина с учебниците ми също, а в големите чекмеджета, където държим всякакви неща, предметите, за които си спомням, че са били примерно най-вляво, си бяха оставени най-вляво!!! Аз самата, като търся нещо тук, обръщам всичко с главата надолу, а те са го оставили, както са го намерили (бтв, в шкафовете ни за дреболии не е никак подредено, но мисълта ми е, че нямаше нищо нередно видимо, освен отворените врати.) Леглото и диванът ни са с механизми, но те очевидно не са отваряни!
Аз съм студентка, не работя, приятелят ми работи съвсем нормална и почтена работа,от която определено не печели купища пари, кара стара кола, обличаме се нормално - не знам за какво са рискували даже да влизат. Дори не ми е толкова за лаптопа (въпреки че родителите ми нямат нови 1200 лв за лаптоп), както и за плазмата, която един ден ще трябва да върнем - проблемът е, че вече не се чувствам никак сигурна в собственият си малък дом (тази вечер не съм спала много, а сега вратата към коридора е отворена и постоянно наблюдавам вратата - не смея дори да вляза в банята за душ). Поне да беше разбито със сила и с шум, а те са си отключили най-нормално без драскотина.... И то със сигурност са си влезли като нас - не през терасата, защото и полицаите, и мацките, които повикахме за включване към СОТ, бяха категорични, че през терасата при нас няма как да стане. В едно обаче сме сигурни - нито някога са липсвали ключовете ни, нито сме ги давали на някого и за минута, нито сме ги губили, нито в нас са влизали случайни хора без надзор... Патроните са сложени от една от най-големите такива фирми, а ключовете са със сертификат и са отворени пред нас... Полицаите бяха страшно изумени как са успели да отключат брава, която те самите за пръв път виждат. Естествено - никакви отпечатъци или други следи.
Извинявам се, ако съм отегчила някого с тази неприятна и дълга тема, но това е, което се случи ей така... Внимавайте и вие - не се успокоявайте с врати, патрони и греди, съседи и каквото и да е... Дори да ви е досадно, поне лаптопите и бижутата носете със себе си, като отсъствате дори за една нощ. Не знам дали СОТ-ът ще ме успокои - едва ли... Както и очевидно няма смисъл дори да сменяме брави - щом са успели да отключат тези, нима други също толкова скъпи ще ги спрат?! Мислим да направим и една застраховка, колкото да покриваме евентуални бъдещи щети и това е...
Ако някой все пак е преживял нещо подобно и е опитвал различни неща, ще се радвам да получа някакви съвети, защото така едва дишам от страх вече