В тази тема ще се изхабя здраво......То всеки ден някой ще има рожден ден, не върви на всеки да се пише едно и също....Та моля, не се сърдете.....Ще се постарая творческата фантазия за поздрави все пак да работи оптимално.........Но....понякога дар словото ще е избягало....
Естел, защо така в дупка????? Кой те е ядосал? Сърдиш се на целия свят ли? Няма смисъл......Оплачи се тук и щети олекне....Кажи кой те предаде, че да идем да му видим сметката......Кой те нарани, кой те обиди.....Ако проблема е финансов....кофти.....Не всичко е пари, обаче....А и не се знае проблема може да се разреши най-неочаквано и за самата теб......
Много зависи от конкретната ситуация....Но когато ми е криво предпочитам или да си направя нещо сладко за ядене, или да си купя шоколад(задължително с лешник цял), или да се шлая из интернет........И си казвам,че задължително трябва да стана......
Искам да бъда магаре.......Едно магаре било старо. Искали да се оттърват от него, но стопанина все пак не искал да го убива, сърце не му давало.....И той решил да го закопае живо, че да не го гледа...Изкопал една дълбока яма и хвърлил магарето вътре и започнал да хвърля отгоре му пръст.........Хвърлял, хвърлял, хвърлял, докато най-накрая.....магарето излязло на повърхността. Какво правило то ли? Ами в началото и то не знаело къде се намира и какво става с него......Но....с времето се оттърсвало от всяка доза пръст и тя падала на земята, така след всяко оттърсване се образувал хълм от хвърлената пръст, магарето стъпило отгоре му и излязло.....
Та....знам,че проблемите често са страшни, задушават ни, пречат ни да мислим трезво и нормално, едва ли не са някакви гиганти, а ние пред тях сме като някакви мравки...Какъв е нашия избор - или да позволим бавно, но сигурно да ни закопаят, или като магарето - да се оттърсваме от тях и да излезем на повърхността отново. Избирам да съм като магарето......Трудно е, но не е невъзможно. Понякога борбата може да продължи само 1 ден, понякога само 1 седмица, понякога обаче месеци......Важен е крайния резултат - да излезем по-мъдри, по-качествени от цялата ситуация, да сме си взели необходимата поука и да продължим напред, без да се обръщаме назад. Няма никакъв напредък в чувството за вина, няма нищо креативно в това да се самообвиняваме......
Затова по-добре е да направим нещо, отколото да седим и да чакаме Михаля.......Работи, не оставям без работа, че така глупостите ще те завладеят........Подари на някого нещо, нахрани се от блясъка в очите му, обади се на стар приятел, който не си чувала от 100 години....
Изживей си отново и отново дупката, защо си в нея и вземи решение,че така не може да продължава.......Някъде там има щастие и за теб...То те чака...Има едно условие обаче за да го получиш - да поискаш да отидеш при него...А като си в дупката - така няма как да стане....Затова може и с малки, плахи крачки - с вдигната глава към щастието и хубавите дни......
Копнежче, какъв бе твоя Еверест днес?
Моя какъв беше....Цял ден съм емоционално и физически изцедена от рожденния ми ден.....То и многото положителни емоции не са нещо хубаво......Накрая бях скапана.....Имахме и гости вечерта, та всичките приготовления ми взеха и малкото физически сили, които ми бяха останали......На всичкото отгоре се опитвам да се разболея - боли ме гърлото и трудно преглъщам......Та днес съм парцал.....Но въпреки всичко си казах,че днес трябва да си оправя кухнята от вчера, да измия всичко и приведа в ред къщата от торнадото снощи, да разчистя също така и хладилника, и сега.....Бебето спи, първолака си пише домашното, миялната мие предпоследната доза посуда,хляба втасва и скоро ще го сложа да се пече, кухнята що годе е в приличен ред, а аз съм с вас.......Набелязана цел е изпълнена, остава да измисля какво ще е за вечеря.........
Може днес Еверест да не се изкачи, по-лесно е с малки цели да се върви нагоре.....Днес малко, утре малко...но душата трябва да знае и да е доволна,че е постигнала успех - кога по-малък, кога по-голям(въпреки,че аз не смятам,че има малък успех)....Най-важното е да има движение нагоре......