Разглезено дете

  • 5 944
  • 29
# 15
tsvetljak, за мене проблемите ще са с голямото дете.
Твоето - все още е малко, на 5 год. е нормално да се лигави. Може би така си иска мама само за себе си. Все пак половината му живот е бил център на внимание на баба, прабаба, мама, дядо.
А сега изведнъж се явяват нови хора - батко, по-близък с бащата и бебе, на което всички обръщат внимание. А единствената мама е заета с бебето и баткото. Отделно след слушането в градината все някъде трябва да си покаже магариите.
Според мене намери начин да се слушате с големия, да те възприеме като майка. Защото ако не го направиш след 2-3 год. ще имаш 2 бесни пубери и .....
Ако може бебето да бъде при вас засега, а момчетата да са сами в стая.
Все пак растат зъби, може би пречи на сина ти да спи.
Аз на твое място не бих бързала да се върна на работа, щях да  си изкарам цялото майчинство и всички възможни отпуски за да бъда с децата. Все пак това са по-различни семейни отношения и ти трябва да направиш така, че момчетата да се чувстват братя. А с 2-3 часа след раб. време не виждам как ще стане.
За биологичния баща - времето ще покаже кога детето е готово да чуе историята.
И друго - не бих се вторачвала в неоправени легла. Нали стаята е на момчетата, нека е така, както те искат. Като дойдат гости просто затваряш вратата и безпорядъка несе вижда.
Не се ядосвайте за маловажни неща, имате да решавате големия проблем - моето и твоето....
Виж целия пост
# 16
Разбирам добре това. Просто от финансова гледна точка не мога да си позволя да стоя вкъщи и втората година. Това е единствената причина да тръгвам на работа. Все някак трябва да се справим. Най-важното е да отгледаме здрави и добре възпитани деца. За оправянето настаята съм непреклонна - това си е мой принцип и не отстъпвам от него.  Simple Smile Благодаря на всички отново  Hug Много ми помагате  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 17
И аз бях непреклонна за оправянето на стаята, но ме превъзпитаха.
Дъщерята заяви, че в работата оправя и в къщи не иска. А скъпия/2ри баща/ я подкрепи със статия от вестник - неоправените легла били по-здравословни, акарите измирали на въздуха.  Laughing
Знам, че е трудно с парите, но ако може да си по-дълго време с тримата ще спечелите бъдеще без проблеми. С трудна задача си се наела, дано всичко постепенно се подреди.
Желая успех и разбирателство.
Виж целия пост
# 18
tsvetljak разбирам, че ви е трудно. И на теб, и на бащата, но......много трудно им е на децата. Само бебчо си е добре, заобиколен от много обич. Нещата няма да се канализират за месец два, но знаейки какво желаете да постигнете, мислейки как да го постигнете, анализирайки ситуациите, отчитайки грешките си , ако направите такива, ще постигнете това, което желаете:
Най-важното е да отгледаме здрави и добре възпитани деца.
Сложно е , но не е невъзможно щом двамата имате едни и същи цели.  Hug
Виж целия пост
# 19
Айде и аз тук.
Изключително ми е полезна темата.
Ние сме в същата каша.
Аз имам 2 деца и мъжът ми едно. И трите момчета.
Нашият батко, обаче е на 11, влиза в пубертета и все още не говори български.
Няма никакви отговорности. Нито стаята си оправя, нито домашни пише, както се върне от училище, така го намирам като се прибера от работа - с униформата, обувките и лаптопа.
Говоря, говоря... нищо.
Разбирам, че детето е в стрес от чуждата държава, българското училище и новите братчета, ама това не го освобождава от задължения.
Баща му работи до 7, докато се прибере става 8. Така че на практика през седмицата аз си отглеждам 3 деца.
С малките проблеми нямам, големият ми син понякога пробва до къде може да стигне, но това си е в реда на нещата.
Малчо е страшно щастлив, че има още 2-ма човека, които да му обръщат внимание.
Баткото обаче си е пубер. Решили сме да направим консултация с детски психолог по въпроса, докато е време.
Виж целия пост
# 20
Определено те разбирам с тази разлика, че при мен нещата се опитват да се понареждат от към дициплина, тъй като е по-малък. Пубертета наистина е страшен. Дано се справиш! Ще ми бъде интересно да споделиш какво е казал детския психолог, а и по-подробно да ни кажеш от колко време сте заедно и т.н.
Виж целия пост
# 21
Ето ме и мен в темата-и при мен нещата бяха по същия начин, и искам да ви кажа че след като от страна на таткото нямаше никаква активност в продължение на години, това беше и един от основните ми мотиви за раздялата ни.
Направо съчуствам на авторката и се моля при нея нещата да се развият по различен начин-трябва да има много много любов и много компромиси и разговори в едно такова семейство.
И при мен имаше една голяма доведена дъщеря-вече тинейджърка в момента-която беше и с физ.увреждане ,останала без майка на 2 годинки, но и УЖАСНО разглезена, много трудно поддаваща се на каквото и да е възпитание-просто на нея и беше много по удобно така-и нямах никаква подкрепа от баща и-а с три деца в къщи ако няма някакъв ред и дисциплина живота е порсто абсурден.Аз страшно се ядосвах затова че не иска да учи, да се развива, няма интереси освен телевизията-а виждах потенциал в нея.
 Средната девойка-моята голяма дъщеря по същия начин се лигавеше и не слушаше,а в градината я хвалеха.Колкото и бившия ми съпруг да твърдеше, че я обича като свое дете-не можеше да и се скара и да бъде строг като истински баща.
Малката наистина до момента не може да разбере и да направи разлика,обичана е от всички Heart Eyes
Много много съм се тормозела и съм мислила как да се справим и да бъдем едно истинско семейство, но както каза една моя позната тогава-истинското семейство сте само когато сте вие двамата и вашата обща дъщеря Sad.оказа се тъжна истина....въпреки това вярвам, че е възможно да има такива отношения, но трябва да се даде много и от двамата родители.

Успех и много търпение желая на авторката  bouquet
Виж целия пост
# 22
Това не звучи като разглезено дете,а като такова,което постоянно ограничават с нещо "не прави така,не пипай това,не говори така,не пипай брат си"....
Не ми се струва редно. Но ти си знаеш.
Виж целия пост
# 23
Абсолютно подкрепям мнението на Биляна. Това е ревност.
Той има нужда от твоето внимание.
Иска да знае че никой не го е изместил в твоето сърце.
Опитвай се да отделяш поне малко от ценното си време САМО за него. Да си правите нещо само двамата.
Виж целия пост
# 24
Най-важното е да отгледаме здрави и добре възпитани деца.

Аз бих добавила и думичката ЩАСТЛИВИ
Здрави, добре възпитани и щастливи
трябва да са децата!!!
И не позволявай на таткото да изкарва детето ти такова и онакова, само защото не е като неговото на същата възраст. Децата са различни, но най-важносто, което се очаква от нас е да им дадем много любов, внимание и търпение!!!
Виж целия пост
# 25
Смятах,че синът ми е разглезен,
 тази година тръгна на предучилищна,
установих,че просто е с по-труден характер.....
там видях наистина разглезени деца....,
това че в къщи е по-капризен,не го прави автоматично глезльо,
в училище е перфектен......

какво прозрение получих.....и то след толкова години Embarassed
всеки ден човек научава нещо ново за децата си ,....а и за себе си....
Виж целия пост
# 26
И аз бих те посъветвала да запишете децата да спортуват нещо заедно. Тогава те ще имат нещо общо извън дома. Ще имат за какво до си говорят, ще си имат нещо само тяхно. Защо не пробвате вечер да играете на някакви семейни игри всички заедно? Мисля, че ви трябва нещо , което да ви обединява в свободното време, да се почевствате като едно цяло.
Трябва да имаш много сили и търпение! Успех!
Виж целия пост
# 27
Абсолютно детето не е разглезено. Peace И аз подкрепям мнението да ги запишете нещо да спортуват заедно. Бях дълго време в същата ситуация + моя по - малък брат и с тази разлика, че големия син на мъжа ми бе доста по - голям, самостоятелен, расло само и обгрижвано дете т.е. никакви отговорности и интереси / пример - ще си извади една филия хляб и ще си я сложи на масата пред него или само за него и т.н.т./ -14г. Първо, проведох един разговор с него, директен, като равни... След това си направихме символична "семейна вечер" в петък - всеки сяда и се изказва какво иска, какво му тежи и пречи и т.н.т. естествено на сина ми на 3г. му слушахме новите впечатления от спайдърмен или бакуган, но всеки беше равнопоставен в това време. За около 2 месеца се изградиха прилични отношения и връзки в семейството без скандали и разправии и всеки пое някаква отговорност към къщата - единият мие пода, другия изхвърля боклука, подреждаме заедно масата и естествено заедно я отсервираме.
Това е моят опит  Peace
Виж целия пост
# 28
Много трудна ситуация, но и много добри съвети са дали момичетата. Аз бих добавила само, че най-краткия и лесен път да достигнеш до едно дете е играта. Може да звучи като клише, но за мен беше истинско прозрение. Няма нужда да водим война с децата, да ги дисциплинираме и т. н., и съответно да се държим като противници от два враждуващи лагера. Ужасно е уморително, а ефектът е съмнителен. Колко по-добре е просто да се отпуснем и да поиграем с тях. Не казвам, че не бива да изискваме от тях, или да не се стараем да възпитаме някакви качества в тях, но след като поиграем всичко става по-лесно,след като сме си прекарали толкова добре, нито те имат желание да се инатят, нито пък ние сме толкова строги. За мой срам, ми отне известно време докато стигна до тази простичка истина. А те просто си умират мама и тати да си поиграят с тях!
Виж целия пост
# 29
Мисля, че не е зле да заведеш детето на детски психолог. Може би изживява нещата много дълбоко - нови братчета и нов татко. Може да му остане травма за цял живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия