Намразих съпруга си

Ами то много неща не се променят с пускане теми тук, но поне жените си споделят и им олеква, най-малкото. Чуват различни мнения и гледни точки, нали за това е форумът.

Колко пъти му казвах, че не е възможно баща му да е безработен, питала съм го, а нашия плаща и стои бездействен, вместо да си беше дал малко зор и да попровери това , онова.

Злоба и гняв, едва се контролирам вече, сутрин като стана скърцам със зъби, дори сама се чувам.

Съпруга ми им се обади да върнат парите, но те казаха, че не могат, сега помагат на брат му и не знаят, кога той ще се оправя сам. Аз също се обаждах, на мен казаха, че това е заплатата на сина им и не е моя работа, аз да не се меся в техните отношения.
След което аз избухнах и им ги наредих едни цветни-пъстроцветни...

Съпругът ми го намразих, защото не  е настоятелен, каза, че каквото и да правел нищо нямало да постигне.
Няколко дена по-късно каза, е какво да направя, да ги убия ли, няма повече да помагам и така.
Иде ми да го изгоня, заради детето се стърпявам.
Аз повече с тези хора на една маса не мога да седна, камо ли да говоря с тях.

Най ме е яд, че отказах детето от екскурзиите с класа си, не можехме по никакъв начин да си го позволим,
после то гледаше снимки, представям си какво му е било на детето. Мечтата му беше да влезе в английска гимназия и това му провалиме, ние сме виновни родителите.
Но още другата седмица си взимам отпуска и тръгвам да разпитвам за приравнителни изпити и какво може да се направи, за да поправим тази ужасна грешка.
А колко пъти сме му отказвали това и онова и то ни е разбирало и не настояваше. Ей така дожалява ми и ми потичат сълзите, а в следващия моментме обзема гняв и ми идва да гръмна мъжа ми в десятката.
Колко пъти му казвах, че не е възможно баща му да е безработен, питала съм го, а нашия плаща и стои бездействен, вместо да си беше дал малко зор и да попровери това , онова.

Чувствам се така, че съпругът ни е пренебрегнал детето ни заради родителите си, а аз също си пренебрегнах детето заради съпруга си и това пусто доверие.
Разбира се, че си обичам детето повече от всичко, без съпруг мога да живея, но да гледам как детето ми расте нещастно никога!

Ужас  
Тая злоба и тая омраза не може да са от тая случка само, абсурд.
Много противен абзац, пфу.

Ми как да съм начална? Тук всяка втора тема е за оплакване от мъжете - тоя изневерил, другият я набил, третият се скрил, абе ...
Реших, че тоя в тази тема е свестен, то пък излиза, че може да е знаел и да е криел нарочно от жена си ... Какво да мисли човек?!
П.П. Добре де, част от мъжете. То като се хванете за думата ...

А така .. виновен е .. не го е срам да мисли за родителите си ... нЕма кво да го мразиш - напраО се развеждай и следващия да е без баща без майка без братя и сестри ... Сичко за тебе .... амахаааааа  ти за без пари ли си се дала .... 


п.п. Не знам защо подобни теми са като сборни пунктове  кириз ли е .. кво ееее 

Ама чакайте малко - темата е за свекърите-измамници, защо някои хора отново веднага нападнаха мъжа на авторката като виновен?  
Няма логика. 

Защото заглавието е за него може би? Защо и то е такова? 

И защо мъжа й цял месец търпи отношението й към него?

И? И? И? ... Защо?

Темата ми е много, много хлъзгава ...

Ето на това му викам да те вкарат във филм и после да те тресне мокрия парцал.  

Минзухар искаше да каже, че Люляче е отнесла мокрия парцал, доколкото схванах.