Намразих съпруга си

Защото нямат такава в града си (по думите на авторката) и детето е трябвало да пътува или да му се осигури квартира в съседния по-голям град, където е съответната гимназия.

А,това сьм го пропуснала...

Защото английската гимназия е в друг град, и детето трябва да пътува.

Люляче, недей така да мразиш съпруга си, ако всички семейства се разваляха, защото снахата не се разбира със свекърите, разводите сигурно щяха да са поне 70%.
Пробвай да си спасиш семейството и да изпратиш детето на езикови курсове. Свекърите ги зачеркни от живота си и гледай напред. Чувството на вина и гняв най-силно ти вреди на теб самата.

Вина има колкото мъжът, толкова и авторката. Защо е била съгласна да дават пари на свекърите ? На себе си трябва да е бясна също толкова, колкото и на мъжът си. Големи хора, пък вместо да мислят за детето си, те на самаряни ще се правят

Изпреварили са ме, но и аз да кажа- Не прехвърляй и своята вина върху мъжа ти! Като си усещала, че има нещо гнило, а той е отказал да провери, можеше и ти да поразпиташ, щом от това зависи бъдещето на детето. Пък можеше да преговаряш поне за намаляване на отчисленията за свеки. Парите са давани и решенията са взимани с твое знание и съгласие и сигурно затова те боли толкова, но трябва да го признаеш пред себеси. Изправете се и продължете напред, всичко е поправимо, животът е пред детето и тепърва ще има още много възможности!

Мила, погледни от балкона. Бъдещето на детето ти не зависи от гимназията - повярвай ми. Човек учи навсякъде. Остави мъжа си да направи каквото трябва оттук насетне и според неговите действия се гневи. Стават много грешки в живота, но всичко зависи от това как човек се опитва да ги поправи - дай му шанс, защото бъдещето е по-важно. Ако той обаче се провали - тогава имаш причина и прави каквото искаш. В бъдеще тези хора може да помогнат и на вас както са помогнали на другото си дете. Макар че, знам ли, тях не ги оправдавам, ако са знаели какво причиняват на вашето дете...

И таз добра - да намразиш съпруга си само за това?! Не е така. За тези ти чувства сигурно и друго има, но както и да е.
Да си му бясна - да, да му го кажеш - да, да те тресе известно време и той да ти е черен - да. Но да го мразиш? Да го наричаш тъп и глупав? Няма нужда. Вземи сметни как ще изучиш детето си без него и се поуспокой малко. Седнете, кажи му всичко наведнъж, кажи, че ти трябва време да ти мине и спри да прехвърляш озлоблението си върху него. Не може насила да си вземе парите обратно от собствените си родители, нали? Пробвал е, не става. Прекъсва контакти с тях и намира утеха в собственито си семейство, какво му остава? Ти си озлобена към свекърите си, а питаш ли го него какво му е - измамен от собствените си родители, мразен от жена си. Ми не всички са тарикати, някои биват мамени и без непременно да са "тъпи и глупави".
Гадна ситуация, но не си унищожавай и семейството, че е тежко.

Мъжа ти не е виновен.Виновни сте и двамата.Я вземете си поговорете с него.

Не разбирам защо драматизираш толкова. Ами да, неприятно е.Излъгали са ви, лишавали сте се...Но нищо трагично не е станало.Някои семейства преминават през къде-къде по-големи изпитания, и пак се държат заедно, а ти....Опитай се да затвориш тази страница-каквото било-било.Не случайно има една поговорка-"Всяко зло-за добро".За да учи детето в езиковата, трябваше да пътува всеки ден, или да е на квартира там, нали?Ами, аз бих казала, че в тази възраст си е по-добре да е близо до вас.Може би така е трябвало да стане...Как може заради такова нещо да намразиш съпруга си???

Случвало ми се е и на мен, но не в толкова тежък вариант, при нас беше еднократна сума от 2 000 лева.
Свекърва ми и свекър ми ни излъгаха, че сестрата на бабата на съпругът ми е болна и трябва незабавно лечение и няма кой да помогне.
Съпругът ми е нямал много контакт с тази баба, защото дълги години родителите му не са говорили с нея и са нямали конакт.
Аз тогава бях в чужбина, а съпругът ми при мен на гости, пратихме веднага малко повече от 1000 евро с мъниграм мисля че се казваше, парите се получават на същия ден няколко часа след изпращането в Райфайзенбанк, ако не се лъжа, т.е. един вид експресен пощенски запис, който струваше около 90 евро, но не съм сигурна.
Ние щяхме да се прибираме и без това след около месец заедно за България, но само на почивка.
След около седмица техните казаха, че бабата е много добре.
Прибрахме се ни в България и съпругът(гадже ми беше още)  ми искаше да отидем с кола за да види тази баба, от години не я беше виждал, според него повече от 10/15.
Отидохме и на гости, тя ни посрещна, ние я попитахме как е, по-добре ли е, как се чувства. Горката жена беше толкова изумена, чудеше се какво да каже. След като и разказахме, гледаше като гръмната.
След разяснения, стана ясно, че парите са отишли за спална гарнитура на зълвата, а са се надявали съпругът ми да не разбере, защото може и да не помни бабката. От тогава парен каша духа, никакви пари!
Ако сега свекърите ми искат пари за лечение, ще поискам първо да ми представят епикриза и след това ще реша!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Аз съм ядосана не толкова за парите, колкото заради лишенията на детето ми.
А свекърите знаеха много добре за всичко, за езиковата гимназия, за пропуснатите екскурзии, за пропуснатия минал рожден ден с дечица, защото
имахме висока сметка на тока и не можехме да си позволиме детско парти. Въпреки това детето ми преглъщаше всичко и проявяваше разбиране. Детето само е разказвало на свъкърва ми колко му се иска да отиде на екскурзия, може би с надежда
баба му и дядо му да измизлят вариант и да отиде. И за рождения ден знаят и за гимназията и въпреки това ни лъжеха в очите.
Кажете как да продължа контакт с тези хора, та аз ще им издера очите.
Да изучат малкия си син, обирайки внучето си, ето това са те, безкрупулни крадци и долнопробни отрепки.
При предното ни посещение при свекърите говорихме с брат му по тази тема, а той твърдеше, че не може да помогне на родителите си, защото пишели с жена му тя магистратура, той втора магистратура. И се оплакваше как нямат пари, ако имал щял да помогне.
Всички са знаели, но всеки си кротка и си касира парички на наш гръб. Чувствам се измамена, обрана и прочие.
Ако срещна брат му ще му дам да се разбере. Повече да не са ми стъпили в къщата, че може и да гръмна някой от тях.

Знам, че мъжа ми е невинен, или поне се надявам да е, защото и на него му нямам доверие вече.

Люляче , разбирам те много добре ... Но ти се навиваш и то много . Мъжът ти е жертва , точно както и ти ... Те просто са го манипулирали . С право си бясна . И аз щях да бъда , още повече , че имам пред очите си пример на толериран малък син за сметка на баткото 
Забрави , зарежи нещата и се разберете с мъжа си как да продължите напред ... Той също страда най - вероятно .
Какви са ви отношенията иначе , между вас двамата ?

Аз пък идеално я разбирам авторката, може би, защото и аз щях да се чувствам и изразявам по същия начин в същата или подобна ситуация. Ако се размине без физическа саморазправа, пишете ни щастливци. Това е толкова подло, че нямам думи. И не разбирам защо според част от писалите авторката драматизира - екскурзиите не били важни, рождените дни също, пък езиковата гимназия било същото като курс по езика - не е и никога няма да бъде, а екскурзиите може да не са важни, но лишенията са и се помнят дълго - казвам това от собствен опит. Лев по лев съм събирала, за да отида на екскурзия, на вечеря или на парти. Забравила съм всички партита и места, на които не успях да отида, но лишаването не можах да забравя, както и начинът, по който се чувствах във времената, когато си броях левчетата.
Памела, във вашия случай и при епикриза не бих дала пари. За спална гаринтура, моля ви се!!

Драматизира спрямо отношението към мъжа си. Иначе, че е подло - подло е, но да мрази мъжа си вместо свекърите ...