Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 14 144
  • 248
# 120
Погребенията са сред най-ранните ми детски спомени (гледана от баба и дядо на село, там погребенията са ежедневие почти). Всъщност, не са ме травмирали никак, по-скоро са ме накарали да приемам смъртта като нещо нормално, част от живота.
И аз така. Баба ми ме водила поне на едно погребение, когато съм била 6-8 годишна. Спомням си, че изобщо не ме притесни гледката на мъртвия - човека е умрял, какво толкова. Идеята за смъртта започна да ме тревожи на по-късна възраст, когато си отиде вуйчо ми. Бях на 15, и тогава за първи път осъзнах и преживях случилото се, въпреки че не присъствах на самото погребение.


Споделям мнението, че свикването с гледката (без натякване, а просто стечение на обстоятелствата, при липсваща емоционална връзка с починалия), спомага децата да приемат смъртта като период от съществуването ни. Често паркирам до една погребална агнеция, случвали сме моменти когато пренасят ковчега в катафалката например, децата ми дори веднъж казаха, че е "тържествено и красиво"(докато мен самата още ме побиват тръпки!). Което не значи че са претръпнали и няма да изпитват тъга, ако се случи, недай боже с близък човек,  но знаят че както всеки е бил новороден, така и всеки един ден ще е мъртъв.
Виж целия пост
# 121

Погребенията са сред най-ранните ми детски спомени (гледана от баба и дядо на село, там погребенията са ежедневие почти). Всъщност, не са ме травмирали никак, по-скоро са ме накарали да приемам смъртта като нещо нормално, част от живота.
  И аз съм израснала в среда,където погребенията бяха част от ежедневието(макар не и на село).Но за мен всяко едно си беше травма,особено погребенията на деца......
Виж целия пост
# 122
Да, погребения на деца са си травма винаги... В моя случай ставаше дума за погребения на старци, изживели си живота, тихо и кротко умрели, без голяма драма и без виещи и припадащи опечалени.
Виж целия пост
# 123
Сълзите от безсилие. Най- вече.
Виж целия пост
# 124
Бих искала да им спестя прекаленото обгрижване и страховете си за тях.
Виж целия пост
# 125
И аз да се включа в темата за погребенията.. като дете не осъзнавах в действитеност как няма да видиш никога този човек вече.. близък или не толкова, погребението си беше като ритуал, който не ме натъжаваше толкова, колкото будеше любопитство и интересът ми. понеже загубих много хора в животът си знам какво е да загубиш близък на 10, на 15, на 20 и на 25години.. ами опредлено забелязах една обратна пропорционалност.. колкото повече растеш толкова по тежки стават загубите..
Виж целия пост
# 126
Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad Ще опитам да ги комепенсирам,верно нещата от детството оформят личноста на възрастния индивид. А колко много от моето бих искала да не повтарям! Добре беше да погледна от тази страна,браво за темата!
Виж целия пост
# 127
Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad
Това е хубаво... аз все още не мога да преценя какви грешки допускам (освен свръхпротекция, може би), а със сигурност допускам. Тези от моето детство - не, но вероятно правя куп други, които може би ще разбера от порасналото си вече дете.
Виж целия пост
# 128
От дни се каня да напиша, че нищо травмиращо не нося от детството си. Нищо такова, от което непременно да ги предпазя. Ако мога да избегна сравнението както между тях и другите, така и помежду им, ще бъде добре. Засега успявам. Това не значи, че те ще имат само добри спомени от моите възпитетелни методи Mr. Green Предполагам, че някога, след 20-30 години, Деница ще изока в някоя тема "Пък мама ме караше да уча език".
Това са бели кахъри. Аз ги възпитавам с любов, не с безгрешност.

Със смъртта се сблъскаха преди почти година, когато почина баща ми. Не го приеха леко, макар да имахме 3-4 дни да ги подготвим за края. Не пожелаха да го видят в ковчега /за мое облекчение/, искаха да го запомнят жив. 
Виж целия пост
# 129
Често се оказва, че имаме травми от детството или просто неща, за които не обичаме да си спомняме и бихме дали мило и драго да спестим на собствените си деца. Кои са тези неща за вас? Детската градина? Следобедният сън? Караниците за пари между мама и тати?

Хайде, да се опитаме да открием дори някои свои грешки, за които не бихме се досетили сами...

Болката - и физическа, и емоционална. Да, знам че няма как съвсем да липсва, но доколкото мога, ще я държа по-надалеч. Не вярвам в ранното порастване и ползите от него, искам да има дълго, пълноценно детство, докогато той сам реши да порасне и с каквито темпове иска.
Виж целия пост
# 130
Чета темата и си мисля,колко много грешки съм допуснала дотук с дъщеря ми. Sad ...

Всички я четем с притаен дъх и желанието да открием грешките си, и моментално да ги заличим... Ама, нейсе. Изглежда нашите грешки ще изкристализират по-натам...  Tired

По повод сравняването... аз не го сравнявам, но баща му... Какво мога да направя - той му е баща, а аз не мога да го превъзпитам! Продукт е на възпитанието от първи клас в пансион, престижно спортно училище, но по моите стандарти - казарма. Старанието ми детето сутрин да не бъде будено насила и да не ходи първо в ДГ за него са "липса на дисциплина"!  ooooh! Винаги е по-суров с нашето дете, при наличието на чуждо наоколо, и все от него се очаква да отстъпи...  Crossing Arms

Та, да ви питам - за вашите грешки разбрах, но как се справяте с грешките на другия законен родител, който също държи равни права за възпитанието?!  Thinking


ПП. По метода на убеждението не се справям с въпроса за "дисциплината", което е дълбоко вклещен модел от времето на ранната "казарма"... И, о, Боже, как мразя все моят Шош да е виновен за всяка лигавщина на гостуващо дете... ooooh!
Виж целия пост
# 131
Продукт е на възпитанието от първи клас в пансион, престижно спортно училище, но по моите стандарти - казарма. Старанието ми детето сутрин да не бъде будено насила и да не ходи първо в ДГ за него са "липса на дисциплина"! 
Аз мисля, че това не е толкова лош подход. Виждала съм деца, от които бащите изискваха ранно ставане, редовно спортуване и т.н. , да, малко тип казармена дисциплина. Но според мен това възпитава хубави качества на личността, особено за едно момче. Въпросните мои познати сега са готини, стегнати, ведри младежи по които мацките тичат Simple Smile. А  това, че все него го изкарват виновен и на мен не би ми допаднало.
Виж целия пост
# 132
Цял живот ще става рано, от 3 годишен ли да започне?!...  Crossing Arms  Simple Smile
Виж целия пост
# 133
е...за всеки рано е различно.За моето дете не е рано днес да ме вдигне в 6.Щом днес може, значи и утре може да стане си мисля.
Първо,и второ-познавам спестено на мъжко отроче ставане-еми-човека цял живот спи до никое време-не може да се разчита с това да помогне, да напазарува или друга работа домашна...защото му се спи.Няколко такива закономерности съм забелязала, разбира се-не  е меродавно моето мнение.
Ставала съм рано за градина-имам спомен как ме будят, но не съм повредена или травмирана, напротив.За разлика от съпруга ми.Всичко е в Начина.А не в самия акт на събуждане в определен час сутрин.
Виж целия пост
# 134
Сам се буди между 7 и 7,30. По-рано доброволно никой не би станал, мисля. Нито пък би будил с възпитателна цел децата си...  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия