Гледам все се оплаквате...аз пък да взема да се похваля :)

Не много дълго се поколебах да пиша  или не.... Везните да не пиша накланяше суеверието, че ако взема та се похваля непременно нещо лошо ще се случи. Везните да пиша пък наклони, че когато видиш безкрайно добро, и постоянно четеш теми за гадости изпълващи 186 страници ти се приисква да напишеш за нещо страхотно, което си срещнал. Не вярвам в розовите цветове на живота, може би бледо сиво в ежедневието с нюанс към цвят през уикендите и в неделя след обяд към по наситено сиво предвусвайки дълга и тежка работна седмица.Отпуските имат синьо-зелен цвят, но свършват бързо. Бях в коловоза до скоро, бях в сивата гама. Майка съм на специално дете. Дъщеря ми е с епилепсия. Не чести ,но ужасни вярвайте ми ужасни пристъпи, повтарящи се през години. С баща й /разведени, но истински приятели/ сме минали всички пътеки на отчаяние и надежда.Момчето, което срещнах на този етап от живота си е първият човек, който ни крепи, не се отчайва. Постоянно измисля нови начини да въведе дъщеря ми в нормалния живот. Не е негово дете , но  е в постоянна връзка с нея имат собствени шеги , пада голям смях. Виждал я е в припадък. После псува дълго /никога не съм го виждала, така ядосан на съдбата/ Мисля, че наистина обича детето ми, което не е в бебешка възраст...утре е първият й студентски ден.Осигури й страхотно лято с пътувания обиколохме света и четеше постоянно в интернет за болестта й и за това как трябва да реагира, ако се случи да са сами. Твърди, че това е моят живот, който аз не съм избрала и позитивността му се отразява на всички около нас.Моето дете има още едни баба и дядо - родителите му ! Станахме голямо семейство.! Е похвалих се !Утре дъщеря ми ще е студентка за първи ден в НБУ, стискайте й палци.