Как се приключва 10-годишна връзка?........

  • 24 079
  • 138
# 75
Знам, знам Вилко... но какво да направя че се чувствам така.... подяволите не зависи от мене!
Виж целия пост
# 76
Знам, знам Вилко... но какво да направя че се чувствам така.... подяволите не зависи от мене!
И на мен ми се е случвало, когато съм разочарована, ядосана или зесеганата - тогава всеки мил жест от човека, причинил ми отрицателна емоция някаква - ми се струва тъп. Но с времето нещата се изясняват. Така че малко търпение, разбиране и самота... Peace
Виж целия пост
# 77

, но тръпката и химията ми към него изчезна... секса е по задължение, вижданията са по задължение...
Мислиш ли, че има смисъл от "даване на шансове" при това положение?Дали не е даване на напразни надежди ?
Виж целия пост
# 78

, но тръпката и химията ми към него изчезна... секса е по задължение, вижданията са по задължение...
Мислиш ли, че има смисъл от "даване на шансове" при това положение?Дали не е даване на напразни надежди ?

Ако знаех на 100% , нямаше да се съмнявам и блъскам и да полудявам, а да си реша проблема Hug
Виж целия пост
# 79
Според мен си направила грешка със "даване на шанс". Още докато четях темата знаех, че ще постъпиш така.Не след дълго време ще изпаднеш в същото положение, ще изчезне и  тръпката и  химията и всички чувства към него.Не прави компромиси със себе си.Или обичаш или не обичаш.Секс по задължение, и виждане по задължение не ми прилича на любов.
Искам да те помоля след един два месеца да пишеш пак в темата.
Дано греша и ти желая късмет.
Виж целия пост
# 80
Напротив!
Когато човек не е сигурен в себе си и чувствата си - най-добрия вариант е даване на шанс - и на двете страни.
Вземане на крайно решение, без яснота на емоциите и усещанията - е чиста лудост.
Виж целия пост
# 81
vlubena v jivota аз бях в твоето положение преди около 3 години.   Hug
Само да уточня, че проблема при нас не беше в това, че не се обичаме, а в това, че живеехме в различни градове и 5 години го чаках да си уреди проблемите, за да се съберем да живеем заедно. И той все казваше, да почакаме още няколко месеца, да мине зимата, да дойде еди какво си, да стане еди що си. На мен в един момент ми писна и му казах или се събираме или се разделяме. Писна ми да се мъкна 5 години все по пътищата.  Crossing Arms
Разделихме се за около месец, толкова успях да го държа далеч от мен. През това време той се обаждаше, пишеше смс-и, говорихме в нета. Беше решил, че той ще ме "чака", ако трябва цял живот, каквото и да значеше това. Реших да му дам втори шанс. Започна с подаръците, с държането за ръка, с смс-ите за лека нощ. Дори и домашния ми любимец го подари той в онзи период.  Mr. Green
Определено мога да кажа, че от тогава насам той промени нещата. Аз също се промених и реших вече да си ги казвам нещата, които ме нараняват на момента, защото натрупването им вътре в теб само подкопават връзката ви.  Tired
Вероятно тази наша раздяла му показа, че не трябва да ме приема за даденост, че не съм длъжна да стоя, да търпя и да чакаме нещата евентуално да се случат някой ден, а трябва ние сами да направим така, че да се случват.  Flutter
Връзката ни продължава, ама сега и двамата полагаме повече усилия за да крепим жива любовта ни и мога да кажа че се чувствам добре в тази връзка.  Heart Eyes
Пожелавам и на теб такова продължение.  Hug
Виж целия пост
# 82
Точно когато човек не е сигурен в себе си, и чувствата си не е уверен  и в това как да постъпи, и прави компромиси за да не нарани човека отсреща.
Виж целия пост
# 83
Аз също мисля, че е грешка, защото така дава надежда на приятеля си.Мисля, че тя го обича, но между обич и любов разликата е много голяма.Първо-тя заслужава да има шанса да изпита чувството да бъде с мъж, който да й разтреперва краката само като я погледне!Второ-той има право на шанс да срещне жена, която да го обича наистина силно!В това, което тя пише за връзката им, не виждам причини да се колебае, освен собствените си чувства.И то конкретно към този мъж.Не е примерно страх от обвързване, или страх, че той може да не е подходящ за съпруг....
Обича го, и не й се иска да го загуби...може би го има и лекия страх от бъдещето, защото все пак той й дава сигурност....Но, според мен е по-добре една непълноценна връзка да приключи по-навреме, за да имат по-голям шанс да срещнат други хора, с които да бъдат щастливи!
Виж целия пост
# 84
10 години са заедно. Наистина ли очакваш, че след това време - все още трябва да й треперят краката - като го види  Joy
Тя не дава надежда на приятеля си, а на двамата - защото самата не е сигурна. Как я съветвате да сложи край - при положение, че самата тя не е убедена, че иска??? Е, след темата - вече може да поиска егати  ooooh!
Виж целия пост
# 85
10 години са заедно. Наистина ли очакваш, че след това време - все още трябва да й треперят краката - като го види  Joy
Тя не дава надежда на приятеля си, а на двамата - защото самата не е сигурна. Как я съветвате да сложи край - при положение, че самата тя не е убедена, че иска??? Е, след темата - вече може да поиска егати  ooooh!
Ами че моя мъж след доста повече от 10 години ми действа като в началото newsm78.
На мен лично ми стана много мъчно след някои публикации, в които жените са се примирили вече с неправилното си решение да останат с някой без чувства и тръпка....
Виж целия пост
# 86
Чакай сега, това да ти треперят краката при вида му - не е единствената гаранция за чувства и любов  Stop
Любовта е много повече!
Виж целия пост
# 87
Чакай сега, това да ти треперят краката при вида му - не е единствената гаранция за чувства и любов  Stop
Любовта е много повече!

Естествено, но любовта задължително включва и желание за близост-точно с този човек, и тръпка, и нежелание да бъдеш с друг.Ако те липсват, това е обич, привързаност и навик.Не казвам, че не може да живееш и само с това, но защо, след като може и повече?На нея още отсега й липсва нещо.Представяш ли си как ще е след още 5 години?
Виж целия пост
# 88
аз пак съм тук:)

По повод треперенето на краката... бях срещнала един такъв човек преди около 5 години.. още неориентирана, завъртя ми главата, всичко с сегашната ми връзка щеше да приключи тогава... но тоя човек ми разби всичко.
Както всичко беше цветя и рози за има няма и 1 месец се превърна в пълен кошмар... пристискане, обвинения дори обиди ooooh!.
И тази случка ме сближи с сегашния ми приятел и продължихме още колко години до сегашния момент..

Не мога да отрека че имам някакви чувства, въпреки всичко... точно заради това не мога да сложа точка с лека ръка.

След вчерашния разговор говорих сигурно за всичките тея 10 години и осъзнахме много от грешките ни и на двамата...

Просто в момента съм много объркана и несигурна за всичко... рутината, ежедневието липсата на внимание  и ласки ме доведоха до тук- защото основните неща ги има- стабилност, осигуреност, уважение, добро отношение/ никога не ми е крещял за 10 години! а сме минали през толкова трудни неща че не мога и да ги разкажа ooooh!/

Просто ми липсват емоции, преживявания  нещо да се случва, защото сме млади още  и не трябва да е така...


Заради всичко това съм склонна може би да дам шанс, да видя дали ще ги почувствам пак нещата както искам , а ако не стане ..... тогава ще бъде по лесно защото ще съм спокойна за себе си че съм дала шанс, а не после да се чудя цял живот дали постъпих правилно, преди да разбия и неговия живот... защото след вчерашния разговор го осъзнах, че за него аз съм жената на живота му!
Виж целия пост
# 89
Просто в момента съм много объркана и несигурна за всичко... рутината, ежедневието липсата на внимание  и ласки ме доведоха до тук- защото основните неща ги има- стабилност, осигуреност, уважение, добро отношение/ никога не ми е крещял за 10 години! а сме минали през толкова трудни неща че не мога и да ги разкажа ooooh!/

Просто ми липсват емоции, преживявания  нещо да се случва, защото сме млади още  и не трябва да е така...


без да съм пророк мога да ти кажа че и със сегашната ти връзка има вероятност да стане така ...... не че е голяма но .... все пак  Whistling
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия