
Вчера пак се видяхме и пак говорихме..
Сигурно толкова не сме говорили за незнам колко години...
Казах си абсолютно всичко за което се сетих.. не че няма и още! Той е в шок, защото въобще не си е и помислял че ние имаме някакъв проблем/ каза ми че не съм го показвала... за което аз съм си виновна/.
Цялата промяна в него дойде от проблеми с неговото семейство... наистина сериозни проблеми и здравословни, финансови и за каквито се сетите още и въпреки че беше кошмарно той оцеля и се пребори с тях... но явно това се отрази сериозно....
Самия той се затвори по някакъв начин и към мен , и към приятели и към близки.... затова настъпи може би отчуждение....
А в нито един миг не съм спирала да го подкрепям, все пак той ми е най- близкия човек, но си направих мечешка услуга с това да мине другия проблем, аз да задържам в себе си всичко което ми тежи....
До тоя извод стигнахме вчера, а той наистина ме обича и ме е приел за неговата жена, за майката на децата му... до скоро и аз се приемах така. всички отстрани ни завиждаха за отношенията за връзката,, човек който не ни познаваше ни беше питал 'Вие май се познавате от скоро?", а ние бяхме на 8-та година....
Защо се получи така, защо се отчуждих, защо ми се промениха чувствата, не че ги няма.. но не са такива каквито искам... искам да пробвам, да оправим нещата.... А дали ще успея







освен ако не насочиш авторката .. или опонентката сама да 'стигне' до това което искаш да и кажеш