Трудно проговарящи деца - тема 3

Веве - аз като теб навремето тъй си ги броях. Даже ги записвах чинно в един тефтер. И е истина, това, което пише в книгата на Чавдаров за проблемните деца, че когато речниковия запас стигне 300-400 думи се минава на следващия етап - изречения, като първоначално те са в телеграфен стил, и една или две думи, значат цяла мисъл. Най-лошо е да се вглеждаш упорито в детето си, вредиш му - то усеща твоята природа. Майката и детето са като скачени съдове. Моят на 3г.и8м, когато тръгнахме на логопед казваше съгласно моите записки 53 думи и изречения липсваха. Това което ти казвам, не цели разбира се да те подтикне да не търсиш отговори и решения

Мен наи ме дразни израза !!!Не се притесняваи тои ще се отъкне или отпъне да ГОВори .

bybolina не го казвам в никакъв случай да си приспи вниманието и да остави кервана да си върви - напротив. Изживяла съм го, не съм го надживяла все още, още се борим с проблема, и аз живея в страхове. Но виждам, действително, че детето е много по-адекватно при една спокойна майка, вътрешно спокойна, а не заблудена. И не си мисля, че някой ще се отприщи да ГОВори, ей тъй от нищо, без работа и настояване.

Не знам има ли някоя между нас, която не брои думите.

Веве, моят син (година по-голям от твоя) има 60-70 думи в речника от които активно използва около 20. Същото беше и преди 1 година, това ме притеснява, че няма капка напредък.
От седмица обаче се съгласява, ако го мотивирам правилно да прави прости изречения от най-използваните от него думи. Та може да е и до известно израстване.

Трябва да е спокоен и щастлив, за да иска да работи.

Аз му правя конструкцията и го моля да я повтори. Както си говорихме и по-рано, избягвайки думата "кажи" особено в заповедна форма. Ползвам "опитай", "можеш ли да повториш" и др. подобни.

Обикновено използвам желанието му да командва и да се налага.

Почнахме от май-любимото му какао. Което, за да му дам го моля да ми каже "мамо дай какао". Сигурно 1000 пъти го повторих но сега го иска с "Ма дай као" Хваля го че се е справил чудесно и почвам да питам (докато правя какаото):
- А мама пие ли какао?
отговаря ми:
- нееее
казвам:
- можеш ли да повториш: "мама не пие какао"
той го повтаря по неговия бебешки начин, но после го питам същото и за баща му и за сестра му и за баба му ...абе докато минава номера да го упражнява.

Но така се пънем за всяко нещо което пожелае и успявам да изтръгна прости изречения като : "Оооо пи" - Жоро спи, "Таи не пи"- тати не спи, "У-а де мам" - маймуната яде банан.

Много е зле с произношението, но това ми е последна грижа в този момент, гледам да увеличаваме речника (което е най-трудно) и считам за голям напредък тези наши първи изречения.

Той напоследък ясно осъзнава проблема си с говора и се мъчи горкия, но му се получава нещо коренно различно от желаното.

Оооооо, вие сте много напред, щом и до изречения сте стигнали. Ние още за думичките се борим.
И аз много се дразня като роднини и приятели започнат да ми обясняват, че ще си проговори детето, да го оставя на мира и да не го "тормозя" по специалисти, НАЙ-ВЕЧЕ защото някакво друго дете от незнам си къде така не било говорило до късно и проговорило /което после се оказва, че казва 2 думи на кръст, ама хайде/. Като не могат да помогнат, поне да не вредят. Най ми е обаче факта, че това ми го разправя и нашата педиатърка: "Тя ще проговори, ще видиш, изведнъж ще започне! Едно дете така...", "Тя е индигово дете", "Тя е много интелигентно дете и не иска да говори"  . И как го прецени това, като я вижда за 5 минути, в които основно говори с мен, а не й обръща внимание на нея. Добре, че е интернет, иначе ако трябваше да я слушам, доникъде нямаше да сме.

Браво на дечицата!
Ние освен АЙИ / хайде/ и НЯМ /няма/ друго не казваме.Пробвам да не казвам КАЖИ, ама все тази.
Вчера й казах: "Светни лампичките." Погледна ги и ги светна, ама после пак ги угаси.Тръгна към другите стаи да ги светва и угасва.
Вече не мога да проумея не разбира ли всички команди или просто не иска да изпълнява.

Dandi и мен вече изключително много ме дразни мнението, че имало деца, които изведнъж проговаряли или когато им дойдело времето, дрън дрън вече не си правя и труда да обяснявам, че може и да не стане така. При мен роднините много ме критикуват, че едва ли не си втълпявам и аз съм с проблем, имайки предвид че от 1.9 месеца го водя в центъра е вече минаха 7 месеца не е проговорил ама и те упорито ми говорят същото 
n_alex76  според мен командата да пусне лампата е изпълнена и разбрана, просто после го е обърнало на игра  да гаси и да святка

mama mariana написаното от мен не е към теб просто написах какво наи ми е гадно в смисъл те хората незнаят какво се случват и така си говорят вкючително и нашта пед.Данди вначалото мислеше като вашта добре че са маиките и си знаят и усещат наи-добре.                                                         ЧЕСТИТ ГЕРГИОВДЕН здраве и късмет на всички именици!

И аз да напиша, че моят пост не е заради написаното от mama mariana, да не се тълкува грешно. Дразня се от околните, незапознати с това каквое да имаш детенце с изоставане, които ми обясняват, че се втелявам. Ами ако бяха на мое място, биха ли си слушали собствените съвети?

ЧЕСТИТ ГЕРГЬВДЕН! Яжте по един локум за мой Жоро, та дано почне да разтяга локуми 

Ние също се борим още за думите, но ми правят впечатление няколко неща (поне при моето дете е така):
-Най-добре се справя, когато и той и аз сме много спокойни, обичаме се, целуваме се и така. Номера "докато не го кажеш, няма да ти го дам" го довежда до нервна криза и нулев резултат. "Ако го кажеш ще го получиш малко по-бързо" се стремя да го осъзнае и май има ефект.

-Май това повтаряне само на думи му е доскучало вече като изискване от мен. И сега като го карам да прави изречения комбинирайки само думите които му се разбират и хвалейки го за това явно се амбицира и почна да вади и нови (за сега 4-5, но все е нещо).

-И мен ме побърква бездействието, губенето на време и изчакването. Но си дадох сметка, че понякога някоя "специалистка" е много по-безполезна на детето ми от колкото аз самата. Вярно нямам диплома за психолог и логопед, но аз си го познавам най-добре. Знам какво може и какво не. Вече сме обходили 5-6 терапевти и виждам че някои си заслужават други не. Все едно пък казах нещо ново

-Струва ми се че хранителния режим и добавките хич не са маловажен фактор.

Здр  моми4ета  аз  рядко пиша  но ви следя  искам само да се похваля  ,4е моето мом4е  днес  ме изненада със думи4ката  'УРАА'   Боже  колко се зарадвах    Одавна  не е добавял  нова думи4ка   

Браво на детето! Още много поводи за радост да ви дава!

Orchid
То аз си имам мнение но специално отправих запитване в темата за деца от спектъра. Там потвърдиха моето мнение, ето тук можеш да прочетеш :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=562193.510
от моят пост надолу прочети коментарите на други които пишат в темата.



Тези неща ги прави и моят син , както и много други на децата в норма и независимо от всичко се води некласически аутист, малко ни разводниха диагнозата с ГРР обаче все от някъде пръква у него нещо аутистично. И това при условие че детето има сюжетни игри и има желание за социални контакти. Затова ви казах престанете да сравнявате и да си казвате- това може ли да го направи аутист. Ако се замислите над проблема коя двете злини ще предпочетет - да е интелектуален умен аутист или дете с забавяне в развитието ( съоптветнио по ниско IQ от връстниците ) но без проблеми в социалната комункикация. Това е като въпросите които задават някои глупави роднини- Кого обичаш повече - мама или татко. Аз лично предпочитам детето ми да е "нормално" Но тъй като явно не попада в тази категория почва да ми е все едно дали е некласически аутист или е с ГРР.


МАма МАриана страхотен пост . Аз лично сякаш  вече съм се примирила че докато децата правят една крачка моят син прави примерно половин или 2/3 крачка . Във връзка с това забелязвам че и терапевтката ни и логопед за някой неща движат в изпреварване  примерно- букви и цифри, множества сравнение. Казаха ми направо без да го спестяват че на него ще му трябва евентуално повече време и затова е хубаво да е подготвен предварително защото би му отнело повече време за разлика от другите деца първи клас.

За очния контакт - ние имахме много добър такъв преди около година. После за загуби, заради една ужасна логопедка. Понастоящем ме гледа право в устата. Отдавам го на нещо което четох за аутисти и деца със СИД. Настоявам доколото е редно без да го изнервям с жест с ръцете и думи. Поглежда ме епизодично, но карай- това да му е сериозния проблем


Тази педиатърка плаче за разстрел. И тези спекули с индиговите , кристалните и тем подобни деца са ми много неприятни . Дават извинението на много родители да си затварят очите за реалните проблеми на децата.


Честито на всички с нови думички, стъпка по стъпка все се стига до някъде.
На нас център "Радостз а нашите деца" при началната диагностика която трябва да направят  ни направиха страхотен комплимент ( по скоро комплимента е за специалиститец  които работим  и косвено за нас като родители ) : Личи си че много работа е свършена с това дете. Заради такива думи съм готова да изкопая земята ...

 _re_ge, "Радост" ли посещавате?

_re_de какво точно си чела за гледането в устата докато изговаряш думи, че звучи интересно. Извинявам се пак ако съм прозвучала рязко, не е било умишлено.
Като пишете за ГРР и атипичен аутизъм - аз лично се боря със желанието ми да знам истината за състоянието му и действително надценяването и свръхдиагностицирането при нашите деца. Напоследък се среща много често май.