Вътрешното ми чувство, интуиция и тн е изклюително силно. Отделно - вече не вярвам на никого (изцяло де). Няма как да му сложа в този случай етикета "Той е". Обичам го, уважавам го и му вярвам. Но засега. Дали е бил "Той" ще мога да съм сигурна след още поне 10-20 г..
Виж целия пост
Доверявате ли се на вътрешното си чувство?
- Публикувана: 6 окт. 2010, 22:29 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2010, 01:57 ч.
# 16
7 окт. 2010, 09:52 ч.
Да, изключително много.
Живея изцяло на инстинкти, когато правилно разчета знаците и усещанията, провокирани от даден инстинкт, никога не греша.
В един период от живота ми го бях потиснала, бях загубила вяра във вътрешния си глас, ей Богу, не знаех къде се намирам, нищо не ми се получаваше.
Относно приятелката-и аз смятам, че съпругът й се е прикривал умело или се е отдал на порочните си влечения, когато неините инстинкти са били претъпени вече и я е усещал в кърпа вързана.
Виж целия пост
Живея изцяло на инстинкти, когато правилно разчета знаците и усещанията, провокирани от даден инстинкт, никога не греша.
В един период от живота ми го бях потиснала, бях загубила вяра във вътрешния си глас, ей Богу, не знаех къде се намирам, нищо не ми се получаваше.
Относно приятелката-и аз смятам, че съпругът й се е прикривал умело или се е отдал на порочните си влечения, когато неините инстинкти са били претъпени вече и я е усещал в кърпа вързана.
# 17
8 окт. 2010, 10:30 ч.
Тя(интуицията ми),до сега не ме е лъгала.
Вече 15г ми говори:"Той е,той е!"
Не искам даже и да помислям,че в някой момент може и да млъкне
Колкото пъти се е случило да не и обърна внимание,толкова пъти съм сгрешила
Виж целия пост
Вече 15г ми говори:"Той е,той е!"
Не искам даже и да помислям,че в някой момент може и да млъкне
Колкото пъти се е случило да не и обърна внимание,толкова пъти съм сгрешила
# 18
8 окт. 2010, 10:43 ч.
От година и половина се доверявам на интуицията си. Колкото пъти съм имала разногласие между разума си и вътрешното усещане, и съм постъпила уж разумно - сгрешила съм.
Виж целия пост
# 20
8 окт. 2010, 12:25 ч.
Подвеждало ме е и то жестоко.Мислех, че той е човека, загърбих дългогодишна връзка, предложение за брак и още неща, за да бъда с него.Всичко беше хубаво до мига, в който разбрах, че тайно се е оженил за друга.
Виж целия пост
# 21
8 окт. 2010, 12:25 ч.
Да. Умея да преценям хората бързо. Като казвам преценя - дали бих се разбирала с човека и дали има смисъл въобще да се занимавам с него. По лицето на човек пише много за него.
Когато видях мъжа си, бях сигурна, че е Той.
Виж целия пост
Когато видях мъжа си, бях сигурна, че е Той.
# 24
8 окт. 2010, 18:30 ч.
Много сте интуитивни всички бе 
, бързо преценявате хората, не ви подвежда шестото чувство 
Аз пък никога не се осланям на интуиция, дори не я търся, не знам дали имам такава изобщо
. Вярвам на това което мога да видя и да пипна, на факти, на доказателства - те никога не са ме подвеждали 
. Всичките ми връзки с мъже са били много успешни и приятни, без да използвам интуиция. А мъжът, с който реших да свържа животът и бъдещето си, олицетворява идеалът ми за мъж - във всяко едно отношение. 
Виж целия пост
, бързо преценявате хората, не ви подвежда шестото чувство Аз пък никога не се осланям на интуиция, дори не я търся, не знам дали имам такава изобщо
. Вярвам на това което мога да видя и да пипна, на факти, на доказателства - те никога не са ме подвеждали . Всичките ми връзки с мъже са били много успешни и приятни, без да използвам интуиция. А мъжът, с който реших да свържа животът и бъдещето си, олицетворява идеалът ми за мъж - във всяко едно отношение.
# 25
8 окт. 2010, 18:36 ч.
Не мога да направя ясна разлика между интуиция и разум. При мен се сливат. Това, което повечето хора определят като интуиция, като неосъзнато, за мен всъщност са доводи на разума, които може би са оставени малко без внимание, уловени сигнали, за чийто произход не сме се замислили и т.н.
Но се доверявам на тази си интуиция, да. В края на краищата тя е резултат на житейския ми опит.
Виж целия пост
Но се доверявам на тази си интуиция, да. В края на краищата тя е резултат на житейския ми опит.
# 26
9 окт. 2010, 13:29 ч.
При мен не беше вътрешно чувство, даже и аз не знам какво беше .Историята е доста дълга и интересна, но ще кажа с няколко думи.Така се случи , че помогнах на един напълно непознат възрастен човек и когато си тръгвах той ми пожела мъжът до мен да е не само външно красив , но и вътрешно , да има сърце при което не знам защо в съзнанието ми изникна образът на човек, който тогава не познавах лично , но много харесвах .Аз тогава бях в период в който не търсех нищо живеех си живота и ми беше много добре така. Пътувах постоянно и имах много развлечения , живота ми беше доста интересен и без връзка , а и аз не исках такава. В последствие така се случи, че забравих за случката, за човека и нещата се случиха без да правя нищо.Сега мога да кажа , че освен добър и красив е и с доста добри финансови възможности.С две думи човекът ми пожела мъжът мечта и желанието се сбъдна.А по принцип не вярвам в такива неща?
Виж целия пост
Здравейте, интересно ми е доверявате ли се на вътрешните си усещания по отношение на това дали половинките ви са/ били подходящи за вас.
# 27
9 окт. 2010, 14:32 ч.
Маями, според мен това щеше да ти се сбъдне и без човекът да ти го е пожелал . Просто има хора на които им върви, привличат позитивни събития и хора. Надявам се да си такъв тип човек 
. Защото съгласи се, ако си някакъв Марко Тотев, намусен и негативен, каквото ще да ти пожелае някой - едва ли ще се сбъдне. Мисля че до голяма степен събитията в живота си ги предизвикваме ние самите, със самото си отношение към живота по принцип 
Виж целия пост
. Просто има хора на които им върви, привличат позитивни събития и хора. Надявам се да си такъв тип човек . Защото съгласи се, ако си някакъв Марко Тотев, намусен и негативен, каквото ще да ти пожелае някой - едва ли ще се сбъдне. Мисля че до голяма степен събитията в живота си ги предизвикваме ние самите, със самото си отношение към живота по принцип
# 28
9 окт. 2010, 14:39 ч.
Шанталче, силно вярвам в теорията за позитивното мислене и определено съм съгласна с теб.
Виж целия пост
# 29
9 окт. 2010, 16:10 ч.
Разбира се, че и аз съм като ССФ, ни-ко-га не ме подвежда вътрешното чувство
(Ако беше така, всички щяха да се разхождат с перфектната половинка, настинки и катастрофи нямаше да има, разводи нямаше да има, 6 от 49 щеше да се печели ежеседмично и нямаше да се сдобряваме с вчерашните си врагове)
Конкретно по темата - изрових си един дневник от преди 2г. в който старателно съм си записвала всички съмнения относно една връзка, конкретни, ясни, поднесена ми е била историята "направих верен избор, много сме щастливи, един за друг сме" - аз съм се опитала да я приема, но без успех. Докато четях сега се подсмихвах, защото всяко едно съмнение към днешна дата се е оказало абсолютно точно. Нещата са се разпаднали точно както очаквах, разпукали са се точно, точно по шевовете, които смятах за слаби, резултатът е 1:1 прогнозираното.
При което в момента правя обратното. Отново ми се поднася подменена история, но тоя път знам - ще си слушам вътрешните възражения, а времето ако ще - да ме доказва.
Само ми е чудно (понеже тези фалшиви истории ми ги поднасят мъже), те нямат ли усет за това какво ще се случи... или може би за тях е планирано да се учат по трудния начин
Виж целия пост
(Ако беше така, всички щяха да се разхождат с перфектната половинка, настинки и катастрофи нямаше да има, разводи нямаше да има, 6 от 49 щеше да се печели ежеседмично и нямаше да се сдобряваме с вчерашните си врагове)
Конкретно по темата - изрових си един дневник от преди 2г. в който старателно съм си записвала всички съмнения относно една връзка, конкретни, ясни, поднесена ми е била историята "направих верен избор, много сме щастливи, един за друг сме" - аз съм се опитала да я приема, но без успех. Докато четях сега се подсмихвах, защото всяко едно съмнение към днешна дата се е оказало абсолютно точно. Нещата са се разпаднали точно както очаквах, разпукали са се точно, точно по шевовете, които смятах за слаби, резултатът е 1:1 прогнозираното.
При което в момента правя обратното. Отново ми се поднася подменена история, но тоя път знам - ще си слушам вътрешните възражения, а времето ако ще - да ме доказва.
Само ми е чудно (понеже тези фалшиви истории ми ги поднасят мъже), те нямат ли усет за това какво ще се случи... или може би за тях е планирано да се учат по трудния начин
Препоръчани теми