Доверявате ли се на вътрешното си чувство?

Нямам интуиция.Разчитам на разум.

Намирането на стар дневник е много забавно.

Всеки има интуиция! Просто някои от вас не желаят да я слушат. Най-елементарният пример е: имате някаква сложна задача, която трябва да решите, дали в работа или в ежедневието - мислите, мислите и така и не успявате да намерите решение. Лягате и на сутринта се събуждате с решението Вътрешното ви "АЗ", докато сте спали е мислило над решението на проблема. Същото онова нещо, което ви шепти дали да направите нещо или не. Т.е. вътрешният глас, който продължава да мисли, анализира докато вие се занимавате с други неща Вътрешният глас вероятно е вложил повече време и усилия за да анализира това което ви е развълнувало на подсъзнателно ниво. Ако се колебаете или решите да пренебрегнете вътрешният глас, то е редно поне да вложите достатъчно време и усилие в съзнателно обмисляне на ситуацията/проблема и да се постараете да погледнете от различни ъгли за да ревизирате мнението си. Интуицията, вътрешното "АЗ" сте вие самите, а не някакво Свише, което ви е дало решението. Колкото сте по уверени в себе си толкова (очевидно) по-често се доверявате на вътрешният си глас  

Доверявате ли се на вътрешното си чувство? - Определено да! Във всяко едно отношение. И не греша! 

И моето вътрешно чувство не ме е подвеждало до сега! Жалко, че рядко се вслушвам в него и действам импулсивно!

Винаги се доверявам.

Интуицията или вътрешния глас са достъпни за хора, които са на по-високо духовно ниво.Материалното , обективното и приземено мислене изключва интуицията, което не означава че тя не съществува, а просто няма кой да я чуе или просто човек в определена ситуация подсъзнателно психиката му прави различни асоциаций които могат да бъдат погрешно засечени като вътрешен глас.Затова беше и мнението ми че интуицията е достъпна за хора с по-високо духовно ниво. Категорично смятам че интуицията НИКОГА  не греши.Мога да въведа много и интересни примери от собствен опит ,но поста би бил твърде дълъг.

Точно обратното е. Интуиция, инстинкт или както решиш да го наречеш, е най-силна при животните. Колкото повече еволюира един вид, толкова повече губи инстинктите си.

Дали не се бъркат инстинкти, подсъзнателно, шесто чувство, предчувствие?

Да видим какво казват речниците за "интуиция"



Според мен, по интуиция може да допускаш точно толкова грешки, колкото и след съзнателно обмисляне. Разликата е в това, че когато се сблъскаш, на прима виста, с даден проблем то ти имаш *предположение* или предчувствие на база опита и това което подсъзнанието вече е осъзнало и е готово да ти предложи и вероятно е по-доброто решение отколкото да стреляш на посоки, в тези ситуации когато не си подготвен и нямаш време за вземане на решение.

Когато обаче си мислил дълго време над проблема и решението е узрявало с дни, седмици или години, то разлика реално няма от това да си мислил всеки ден съзнателно по въпроса и това да си оставил подсъзнанието ти да свърши тази работа.
От друга страна, твърдя че интуицията ти или вътрешното ти чувство могат да те подведат много брутално, ако си човек без самочувствие и увереност. Ако например цял живот си *вярвал*, че няма да можеш да се справиш с нещо (което вероятно за повечето хора дори не биха се замислили, че няма да могат), то вътрешното ти чувство ще е за епичен провал, а няма да ти шепти за успех. В такъв случай говорим за "манталитет" и какви ли не други глупости, но истината е, че в подобни моменти да слушаш вътрешният си глас е опасно и вредно! Пример: депресиите.

Това с което без съмнение, ще се съглася с tea78 е факта, че когато се издигнеш на ниво, над типичните битовизми и спреш да се притесняваш за работа, храна, жилище, семейство, то ти имаш нужното самочувствие и самоуважение да се вслушваш в думите на един успял човек - себе си!

Това просто първосигнално ли го каза или винаги си вярвала в това че се чувстваш все повече еволюирала и затова си изгубила "инстинктите" си (което между другото няма нищо общо с интуицията)... ще ми е много интересно да срещна човек , който си е загубил инстинктите... 

Доверявам се и макар понякога да страдам от това,знам че НЕ греша.

Разбирам желанието ти да се обявиш за духовно израстнала, но явно си пропуснала часовете по логика в гимназията. И по биология.

Да, доверявам се на интуицията си, не само за любовта и досега не ме е подвела.

http://sebepoznanie.com/filosofiq/razum-intuiciq/

Не разбирам твърде защо противопоставяте разум и интуиция, някои от вас...

„Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. „

argun Много се изкушавам да ти отговоря подобаващо, но ме възпира усещането че опорочавам хубавата тема с безсмислен спор.