Постарай се да е колкото може по-бързо, даже да не е най-подходящия.Хората са казали "Клин, клин избива".Така по-бързо ще преодолееш раздялата.
Виж целия пост
Колко време ви отнема...
- Публикувана: 12 окт. 2010, 20:05 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2010, 21:26 ч.
# 45
16 окт. 2010, 18:27 ч.
# 46
16 окт. 2010, 20:09 ч.
Рзлично е. Не мисли за това и ще се случи съвсем естествено!
Виж целия пост
# 47
16 окт. 2010, 23:01 ч.
Това е много глупаво.
Смятам, че е добре човек да остане за известно време сама, да се вгледа в себе си, да се поопознае, да си изясни какво иска и тогава да тръгне напред точно с мисълта, че нея не я устройва всеки.
Виж целия пост
Постарай се да е колкото може по-бързо, даже да не е най-подходящия.Хората са казали "Клин, клин избива".Така по-бързо ще преодолееш раздялата.
Това е много глупаво.
Смятам, че е добре човек да остане за известно време сама, да се вгледа в себе си, да се поопознае, да си изясни какво иска и тогава да тръгне напред точно с мисълта, че нея не я устройва всеки.
# 48
16 окт. 2010, 23:12 ч.
Е при мен все на този принцип е било - прекъсвала съм стара връзка, заради нова 
...Така че не ми е оставало време да страдам за старата.
Мисля, че е важно да не се втренчваш в това - кога, къде и дали ще срещнеш новия, изживей си свободата пълноценно, сега имаш време за толкова много неща /донякъде ти завиждам/ и той сам ще си дойде.
Виж целия пост
Постарай се да е колкото може по-бързо, даже да не е най-подходящия.Хората са казали "Клин, клин избива".Така по-бързо ще преодолееш раздялата.
...Така че не ми е оставало време да страдам за старата. Мисля, че е важно да не се втренчваш в това - кога, къде и дали ще срещнеш новия, изживей си свободата пълноценно, сега имаш време за толкова много неща /донякъде ти завиждам/ и той сам ще си дойде.
# 49
16 окт. 2010, 23:58 ч.
Е при мен все на този принцип е било - прекъсвала съм стара връзка, заради нова ...Така че не ми е оставало време да страдам за старата.
Мисля, че е важно да не се втренчваш в това - кога, къде и дали ще срещнеш новия, изживей си свободата пълноценно, сега имаш време за толкова много неща /донякъде ти завиждам/ и той сам ще си дойде.
Опитвала съм с клин, клин избива...при мен не действа. Сатан ми още по-гадно. Блазе им на тези, дето успяват за седмица-две, до месец да се отърсят. Ще опитам да не се вглъбявам толкова. Мисля, че вече даже свиквам 
Виж целия пост
Постарай се да е колкото може по-бързо, даже да не е най-подходящия.Хората са казали "Клин, клин избива".Така по-бързо ще преодолееш раздялата.
...Така че не ми е оставало време да страдам за старата. Мисля, че е важно да не се втренчваш в това - кога, къде и дали ще срещнеш новия, изживей си свободата пълноценно, сега имаш време за толкова много неща /донякъде ти завиждам/ и той сам ще си дойде.
# 50
18 окт. 2010, 11:09 ч.
за 4 години връзка - около месец въпроси - ама защо, ама как, ама аз ли бях виновна .. после само на пияно се сещах 
сега- 2 месеца по-късно, чувствам само че съм жадна за живот .. При мен се получи така, че просто коренно си промених възгледите по някои въпроси, някак си станах по-мъдра . Не съжалявам за нито един момент от връзката си, нито от живота си , ако е писано, ще сме заедно, ако не - не мога да пропилявам най-хубавите си години в мъка по него .
Виж целия пост
сега- 2 месеца по-късно, чувствам само че съм жадна за живот .. При мен се получи така, че просто коренно си промених възгледите по някои въпроси, някак си станах по-мъдра . Не съжалявам за нито един момент от връзката си, нито от живота си , ако е писано, ще сме заедно, ако не - не мога да пропилявам най-хубавите си години в мъка по него . 
# 51
18 окт. 2010, 13:40 ч.
Относително е. Всичко се случва когато най-малко го очакваш ; )))
Виж целия пост
# 52
18 окт. 2010, 14:00 ч.
Прегледай подфорум Самотни родители. Там ситуациите са още по-сложни и трудни. Въпреки това повечето мнения звучат оптимистично.
Виж целия пост
# 53
18 окт. 2010, 22:55 ч.
Толкова добре се чувствах след раздялата, че не мога да кажа че ми е отнело време.....защото той ми отне време,.....а всяка минута след раздялата беше равносилна на месеци духовно пробуждане и емоционална свобода. При мен раздялата беше осъзната, осмислена, неизбежна, желана дори повече от година. След това не мислех за връзка.....бях ангажирана 12 часа на ден с работа, а когато се обърнах назад само след 4 месеца бях една щастлива млада жена....влюбена....разлюбена....обичаща и така до днес, две години по- късно.
Опитай се да преразгледаш приоритетите си и да начертаеш сама животът си, сама да избереш човекът с когото искаш да бъдеш.....и докато го правиш....той ще се появи.
Виж целия пост
Опитай се да преразгледаш приоритетите си и да начертаеш сама животът си, сама да избереш човекът с когото искаш да бъдеш.....и докато го правиш....той ще се появи.
# 54
20 окт. 2010, 23:03 ч.
А мислите ли, че трябва да се прекратят всички контакти? Сякаш все още не можем да се откъснем един от друг. Чуваме се от време на време, пишем си, даже се и виждахме няколко пъти. То е ясно, че за да се забравим не трябва да се виждаме, но...не знам. Постъпваме тъпо така. Или-или. Трябва да спра ако искам всичко да спре.
Виж целия пост
# 55
21 окт. 2010, 17:37 ч.
Всичко зависи от това кой е изоставения. Ако си ти, както личи, и както личи че много мислиш и се вглъбяваш за "да преосмислиш живота си" и куп други психо щуротии, ще има да си чукаш главата, а навън чакат още над 3 милиарда мъже. Не бой се, все един ще става!!! 
Виж целия пост
# 56
21 окт. 2010, 20:10 ч.
Не ме е изоставил Аз си изнесох багажа, той просто не се противопостави, нито опита да ме спре. Че го обичам е истина, или може би ме е страх от самотата и съм свикнала. И аз не знам вече 
Права си за мъжете, все пак каквото дойде.
Виж целия пост
Всичко зависи от това кой е изоставения. Ако си ти, както личи, и както личи че много мислиш и се вглъбяваш за "да преосмислиш живота си" и куп други психо щуротии, ще има да си чукаш главата, а навън чакат още над 3 милиарда мъже. Не бой се, все един ще става!!!
Аз си изнесох багажа, той просто не се противопостави, нито опита да ме спре. Че го обичам е истина, или може би ме е страх от самотата и съм свикнала. И аз не знам вече Права си за мъжете, все пак каквото дойде.
# 57
21 окт. 2010, 22:22 ч.
Не съм права, но съм прав! 
Запомни - със всичко се свиква, въпрос на време и психика.
Виж целия пост
Запомни - със всичко се свиква, въпрос на време и психика.
# 58
22 окт. 2010, 21:10 ч.
А защо просто двамата не опитате нещо ново? Виж темата за разнообрадяването на сексуалния живот, помисли за пътуване, за смяна на жилището, за промяна на стила на живота ви?
Е, ти си знаеш де...
Виж целия пост
Е, ти си знаеш де...
# 59
23 окт. 2010, 11:44 ч.
Никой не може да ти каже колко време отнема... Божа работа е всичко. Може дни, може месеци, може и повече. Както се случи.
Преди да се запозная с мъжа ми, имах сериозна връзка. Зарязаната бях аз и ми беше мноооого зле. Адски тежко го преживях, не бях на себе си. И ние така след раздялата се чувахме, виждахме и т.н. Което пък според мен никак не помага за преодоляването на едно разочарование, но тогава, естествено, не мислех така. Бях се зарекла, че повече няма да погледна мъж (хаха), че всичките са един дол дренки и неща от сорта.
Девет месеца след раздялата се запознах със съпруга си. Всъщност познавах го по физиономия, защото живеем блок до блок, но абсолютно никога не ми е правил впечатление, каквото и да било. Случи се така, че започнах работа, където работеше и той и така... Лека-полека, и аз не знам как, но се влюбих (въпреки намеренията ми никога повече да не се занимавам с мъже). След година се оженихме... След години видях онзи, бившия, случайно. И не спирам да се чудя защо толкова съм се тръшкала тогава. Та така... Дори съм му благодарна, че ме заряза тогава. Като знам как изневерява на жена си и какви чудесии прави, като нищо можеше да съм на нейно място.
Ще срещнеш човека, когато най-малко очакваш и ти пожелавам този път да срещнеш истинския
Виж целия пост
Преди да се запозная с мъжа ми, имах сериозна връзка. Зарязаната бях аз и ми беше мноооого зле. Адски тежко го преживях, не бях на себе си. И ние така след раздялата се чувахме, виждахме и т.н. Което пък според мен никак не помага за преодоляването на едно разочарование, но тогава, естествено, не мислех така. Бях се зарекла, че повече няма да погледна мъж (хаха), че всичките са един дол дренки и неща от сорта.
Девет месеца след раздялата се запознах със съпруга си. Всъщност познавах го по физиономия, защото живеем блок до блок, но абсолютно никога не ми е правил впечатление, каквото и да било. Случи се така, че започнах работа, където работеше и той и така... Лека-полека, и аз не знам как, но се влюбих (въпреки намеренията ми никога повече да не се занимавам с мъже
). След година се оженихме... След години видях онзи, бившия, случайно. И не спирам да се чудя защо толкова съм се тръшкала тогава. Та така... Дори съм му благодарна, че ме заряза тогава. Като знам как изневерява на жена си и какви чудесии прави, като нищо можеше да съм на нейно място.Ще срещнеш човека, когато най-малко очакваш и ти пожелавам този път да срещнеш истинския
Препоръчани теми