Орисия
Живота ми вече мина
повече от половина-
макар това да не се знае
и само един бог го знае!
Но независимо от това,
май не увря моята глава
и продължавам все така
нищо да не разбирам
от житейските неща,
повече да фантазирам
и в облаците да летя...
Май нищо не ми е ясно,
битието ми е някак тясно
и нищо не става така,
както го очаквам-
все минава влака,
когато не го чакам...
Реша ли,че има подобрение
и добия съответно настроение
и хоп- всичко се проваля-
живота пак на земята ме сваля!
Бре,няма измъкване от тая съдба!
Само леко да надигна глава
и все иска да ме валя в калта!
Борба,борба,ама си има предел-
борбата не може да е самоцел
на един живот и трябва
по друг начин да се справя...
Ще е нужно да импровизирам
и други начини да избирам
да опитам да надхитря съдбата,
че да ми е мирна главата!
Ще трябва да си сложа
някаква дебела кожа,
и дебели очи ще са нужни,
макар че тия работи са ми чужди!
Няма начин- явно се налага,
щото бедната ми глава страда
за щяло и нещяло
и не мога да почна отначало...
Това е- за да оцелявам,
трябва себе си да предавам
и друга някаква да стана-
отракана бойна мадама!!!
Това обаче е велика смешка
и невиждана голяма грешка!
Същността си ще защитавам,
идеалите си ще отстоявам-
аз съм си аз- няма оправия,
ще си търпя моята орисия...