Пъдпъдъчата мас не помага...
Благодаря!
Така наречената Дебела Мара принадлежи към семейство Тлъстигови. То е представено от множество растения, широко разпространени из сухите, каменисти, сипейни места в цялата ни страна. Много от тях, отглеждани в саксии, допринасят за уюта в нашия дом и са достъпен лечебен дар на природата. Листата на Дебела Мара притежават болкоуспокояващи, противовъзпалителни, антибактериални свойства и способстват за бързото заздравяване на рани.
Налагат се счукани с обелена ципа. Прикрепват се върху болното място и престояват така няколко часа. При гнойни рани и мазоли е необходимо многократно подновяване на превръзката. За лечение на мазоли е добре вечерта преди лягане да се направи баня на краката с топла вода, към която е прибавена 1 чаена лъжичка сода за хляб. След подсушаване върху възпалената и загрубяла кожа се поставят обелени свежи листа на растението. Някои лечители препоръчват върху тях да се капнат 3-4 капки винен или ябълков оцет. Отгоре се покриват с лейкопласт и престояват цялата нощ. Процедурата се повтаря и през следващите няколко вечери.
Сокът от току-що откъснатите листа от едра тлъстига е подходящо обезболяващо средство при възпаления на външното и средното ухо. За целта е достатъчно да се сложат няколко капки от него в ушния канал. Не трябва да се забравя обаче, че те са абсолютно противопоказни след лекарска манипулация или когато спонтанно от ухото изтича гной.
Eто какво намерих в един форум за приложението на Дебела Мара:
“Вкъщи го отглеждаме само с лечебна цел. Мъж ми се е родил със стафилококова инфекция и от време на време му излизат някакви неща като циреи зад ушите. Единствено с дебелата мара се оправя. Като се обели ципата й, се поставя на мястото. Издърпва перфектно.”