Спокойни родители - спокойни деца?

  • 5 230
  • 80
Вярно ли е? Така ли е при вас?

Личният ми опит показва, че колкото повече се напрягаме в деайли, колкото по-несигурни и неуверени сме, толкова по-нервни са децата ни.

Аз лично:

- не се притеснявам,че детето да се изцапа
- не се притеснявам кога ще ходи на гърне, защото знам, че е въпрос на време
- приемам тръшканията
- не приемам наказанията
- уважавам мнението на децата си
- не се притеснявам, ако не изяждат всичко
- не обичам да обикалям с други майки и да обсъждам "бебешки" работи
- не обсебвам децата си
Виж целия пост
# 1
Писах в темата на жената с двете породени деца, която се оплакваше от лошотията на голямото и ревливостта на малкото, че нервни родители отглеждат нервни деца. Може да се обърне и в посока- спокойни родители отглеждат спокойни, щастливи деца.
В изреденото от теб откривам и доста от себе си, но и също:

- не сравнявам детето си с другите
- не се сравнявам с останалите родители
Виж целия пост
# 2
И да и не. Аз съм доста нервен човек, съпругът ми е точно обратното. Невъзмутим.
Синът ми прилича на него. Спокойно дете е.

Но иначе определено не се тръшкам за ядене, спане и цапане. Има перални, има достатъчно ядене, което обича и яде.
Виж целия пост
# 3
Тази тема като антипод на "пефектната" майка ли е?  Simple Smile

Децата ми са спокойни, донякъде, защото аз съм спокойна. А аз съм спокойна, защото обкръжаваща ме среда, ме кара да се чувствам така.
Виж целия пост
# 4
Донякъде е вярно, но не е задължително по презумпция. Познавам спокойни и тихи родители. Едното дете е спокойно и кротко, другото истински, неуправляем бяс. И аз, и съпругът ми не сме от спокойните, нерваци сме, особено аз, лесно се нервирам, крещя, цупя се. Синът ми още с раждането си е невероятно спокойно и разумно дете. Както каза една приятелка - така се е родил просто.
Причините, които си изброила за себе си, според мен не са спокойствие, а разбиране за нещата.
Спокойствието е състояние на духа. То не зависи от нищо външно около нас. Искам да го постигна, но духовното ми ниво не е на нужната висота. Поне засега  Blush
Виж целия пост
# 5
Съгласна съм с Блонди!
Не винаги спокойни родители отглеждат спокойни деца.
Виж целия пост
# 6
Донякъде е вярно, но не е задължително по презумпция. Познавам спокойни и тихи родители. Едното дете е спокойно и кротко, другото истински, неуправляем бяс. И аз, и съпругът ми не сме от спокойните, нерваци сме, особено аз, лесно се нервирам, крещя, цупя се. Синът ми още с раждането си е невероятно спокойно и разумно дете. Както каза една приятелка - така се е родил просто.
Причините, които си изброила за себе си, според мен не са спокойствие, а разбиране за нещата.
Спокойствието е състояние на духа. То не зависи от нищо външно около нас. Искам да го постигна, но духовното ми ниво не е на нужната висота. Поне засега 
Blush

Абсолютно съм съгласна  Peace

Също и аз познавам семейства , с две коренно различни деца , отглеждани в еднакви условия .

Блонди , благородно ти завиждам , така исках и моето дете да е спокойно , ама не  Crazy
Виж целия пост
# 7
теорията е такава, да.
Но практика мааааааалко оборва тази теория. Защото това си е до конкретния индивид и няма пряка връзка с родителите и техния темперамент.
Виж целия пост
# 8

Спокойствието е състояние на духа. То не зависи от нищо външно около нас. Искам да го постигна, но духовното ми ниво не е на нужната висота. Поне засега  Blush
И аз така.
С детето се разбираме. Няма истерии, викове, наказания.
Той в никакъв случай не е неуравновесен и холерик, но е  експанзивен, чувствителен, силен като харакатер. Без това да означава някакъв много силен, постоянен шум, истерии, неудовлетвореност, непостоянство и т.н
Ние и тримата сме един и същи тип като характери.
Виж целия пост
# 9
И двамата сме нерваци. Децата и те  Laughing Да подкрепя пък аз теорията.
Виж целия пост
# 10
Абе теориите и аз ги знам , но от скромната си практика се убедих , че децата се раждат с характер  Wink
Виж целия пост
# 11
Абе теориите и аз ги знам , но от скромната си практика се убедих , че децата се раждат с характер  Wink

 newsm10 Подкрепям напълно!
Виж целия пост
# 12
И аз се убедих, че се раждат с характер. АЗ съм толкова експанзивна, обичам да рискувам, мятам се през глава в нещата, а детето ми е олицетворение на предпазливостта, без никой никога да я е учил на това. Толкова е предпазлива, стъпва внимателно, подрежда си всичко по конец, а аз съм разхвърляна до безбожие. И няма от къде тя се е научила на ред, просто защото у нас е хаос- няма от къде да го е видяла този ред Blush. Но тя си подрежда нещата едно до друго, като види да кажеме че пастата за зъби е паднала, я изправя, кремовете ми един до друг подрежда...а е едва на 3 годинки Thinking
Виж целия пост
# 13
може в ранна възраст при спокойни родители  и детето да расте такова.

Но после в детската градина и у-ще средата от различни видове приятели да му повлияе и то да се промени.Не може някой да крещи срещу него или да го провокира и то да не реагира, да не изкрещи, да се разплаче,а да остане спокойно.Такова дете трябва да притежава голямо самообладание и железни нерви.И все пак не е добре да задържа всичко в себе си.


Може би освен спокойствието трябва да видим какъв е и темперамента на детето, за да си направим някакви изводи.

Виж целия пост
# 14

темперамента на детето


 newsm10
И за мен това са ключовите думи: характер и темперамент
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия