Забременяване след мъртво раждане

Съжалявам за загубата ти Радка. Дай си време да преживееш загубата. Няма смисъл от обвиняване на лекарите, дори и да са виновни те има пред кого да отговарят за действията си. За съжаление наистина в България умират много хора от лекарски грешки, които в нормални държави биха оцелели. Явно ние българите сме големи грешници. Бъди силна и се довери на Господ.

Здравейте! И аз от известно време влизам и чета и няколко пъти тръгвах да пиша и все не намирах сили. Вече усещам, че съм изпаднала в дълбока дупка и се чудя как ще изляза. И аз родих мъртво бебче в 34-та седмица. Минаха 3 седмици и чакам резултати от аутопсията. Първо детенце щеше да ми бъде и мъката ми е неописуаема. Може би само тук знаете за какво става въпрос и за това и накрая реших и аз да споделя, защото съм се затворила и тотално изолирала от всички около мен Има моменти, в които си мисля, че няма да успея да се събера, макар че е много рано още. Как се справихте с болката? Още не съм се върнала на работа, може би тогава ще съм ангажирана и няма да седя цял ден затворена вкъщи.

Амии.. Болката тя не минава няма и да мине просто се учиш да живееш с нея, с времето почваш да мислиш за ново бебе, и се вкопчваш в тази мисъл като единствената възможна. А сега си и живей мъката момиче и знай че надежда има скоро и ние ще гушнем живи и здрави дечица. Целувам те и тепрегръщам

Благодаря ти! Желая ви много късмет и щастие! Дай Боже всекиму след това преживяване 🙏 Целувки

Здравей Plam4i,
Много съжалявам за ужаса, който преминаваш и през който всички тук преминават. Желая ти много сили и здрави нерви!
Скоро ще станат 3 месеца от загубата на моето момченце. И аз като теб стоях 3 месеца затворена вкъщи и не исках да виждам никого. Но наскоро се върнах на работа.
Болката си е същата, мисля, че никога няма да се успокоя и да приема, че детето ми го няма.
Всеки ден се моля и ние, преживелите загуби да гушкаме един ден здрави бебенца. Защото всяка изстрадала майка го заслужава!

Здравей! Изключително съжалявам за това, което ви се е случило
Справянето с болката отнема време. Аз първата година след раждането почти не си я спомням, помня само, че времето ми минаваше в планиране на посещения при всякакви лекари - живеех от преглед до преглед.
След една година започнахме да правим пак опити. Нова бременност НЕ замества старата и не препоръчвам да се впуска човек към такава, ако не се е справил донякъде с болката и не е приел случайността на живота и смъртта.
Времето наистина помага до известна степен. Стискам палци да се справиш. Прегръдки!

Благодаря ви! Най-вероятно и при мен ще е така. Чакам резултатите, макар че не възлагам големи надежди да се открие причината, но все пак. След това ще си запиша консултация и вече ще видим какви ще са следващите стъпки и откъде да почнем. Относно следваща бременност, първо трябва да преживея тази Когато му дойде времето... Ясно е, че новата няма да замести първата. Видях съвсем ясно детето си, това не се забравя и травмата ще е за цял живот. Сега искам да изживея мъката си и живот и здраве, някой ден ще опитаме пак. Желая много здраве и късмет на всички и живи и здрави дечица ❤🙏

Здравей,
Историята ти е много подобна на моята. И аз родих първородното си дете мъртво в края на 34 седмица. Чаках аутопсия месец. Всеки ден си задавах един и същ въпрос, как моце безпроблемната ми бременност да завърши така? Не разбирах. Не исках да приема това, което ми се случваше. Ужасно е! Мислех, че когато излезе аутопсията ще се успокоя поне маааалко, защото ще знам причината, но не беше така. Изобщо никакво облекчение нито успокоение не изпитах. На 30 август ще станат 4 месеца, а болката и липсата са ми същите, каквито бяха и първия ден. Не минава! Каква ирония,  30 август 2018 беше датата на последната ми менструация, а една година по-късно, на същата дата, стават 4 месеца от най-голямата и най-ужасна загуба в живота ми...
Вече имам "зелена светлина" за нова бременност. Психически обаче не съм готова и изчаквам. Изживей мъката си! Не оставяй нищо в себе си! Плачи, когато ти се плаче. Излей я тази мъка и без това друго нямаме освен нея! Работата едва ли ще ти помогне, но ако се чувстваш окей се върни. Аз напуснах моята. Работех в банка, с големи суми пари и всжни документи. Психиката ми е достатъчно натоварена и не се чувствах готова и за този товар, а освен това бях и сама в офиса... Работя временно в едно кафе като сервитьорка по няколко часа на ден, за да си отвличам вниманието и помагам на една приятелка, защото не им достига персонал.
Ако искаш пиши тук, когато излязат резултатите от аутопсията. Прегръщам те виртуално и се опитай да се събереш, колкото по-бързо успееш, толкова по-бързо ще можеш да забременееш отново и да гушнеш бебчо... Тази мисъл ме крепи мен, иначе нямаше да съм жива.

Мила Плами,
на 15/08 се навършиха10 месеца от нашата загуба. И ден не е минал, без да мисля за дъщеря ни. Всяка вечер картинката минава в съзнанието ми. Успявам да се усмихвам, да се радвам на чуждото щастие, а в мен зее пропаст. Времето минава и не лекува. Болката я има, но ... човек се научава да живее с нея. В началото, когато четях тези думи във форума, не вярвах на тях. Всеки ден беше мъчение. Само в съня си бях спокойна. Събудих ли се, пак започваше кошмарът. И все още е така. Вярата все още ме държи. Намери своето упование, своята надежда, която да те тегли напред. На мен работата ми помогна и още ми помага. Колегите ми са страхотни, никой не ме накара да се чувствам зле. Само в работата се чувствам спокойна, че няма кой да ме разстрои. И не я задържайтази болка. Плачи си на воля. Аз плачех вечер скришом или в църквата, там поне никой не ти търси обяснение. И най-голямата ми подкрепа бяха няколко момичета тук. Благодарение на тях се задържах на крака и в съзнание да не полудея... Мисли за здравето си. Иди при добри лекари за съвет, за преглед. Важното е да не се отказваш. Ако искаш да споделиш , пиши ми. Ще съм насреща.

Много ви благодаря! Ще споделя какво е излязло. Знам, че каквото и да е ще ме разстрои, но наистина и аз не разбирам как се стигна до това... Лекарят ми казваше всеки път на шега, че съм “скучна” на прегледите. Всичко беше наред и един ден просто не усетих детето и отидох на тонове. Оттам вече знаете как продължава... Аз също не спирам да се питам какво е станало, можех ли нещо повече да направя. Не знам дали работата ще помогне, но ще е някакво начало, защото сега не виждам дори приятелите си, само семейството. Тялом съм тук, но духом не.  Аз също ходя да паля свещички в църквата и си плача там.                          Благодаря ви още един път, не знаех кой друг би ме разбрал какво преживявам, защото няма думи, които да го опишат. Жалко, че се случва на толкова много жени, майки. Това е наистина кошмарно и дори в болницата ми обясняваха, че се случва често. Това никак не ме успокои, напротив!

Аз съм страшно благодарна, че го има този форум и тази тема. Само тук и само вие ме разбирате и знаете какво преживявам, защото сте преживели същото... Колкото и да ни съчувстват останалите и да ни влизат в положение, никой не може да си представи през какво преминаваме ние...
Плами, при раждането нямаше ли предположение какво може да е? На мен лекарите още тогава ми казаха, беше предположение, но беше "право в десетка".

Предполагаха единствено, че може да е пъпна връв, увита или някой възел. Като родих и казаха, че видимо не е имало абсолютно нищо. Пъпна връв, плацента всичко било добре. Остана да чакаме аутопсията. Казаха около месец, минаха три седмици и още няма резултат. Иначе казаха да си пусна изследвания за тромбофилия.  Това ще го направя, след като съм събрала всички документи и отида на консултация при някой добър лекар.

Ще излезе след 30 до 40 дни. И на мен ми се искаше да излезе по-бързо, но...
И при мен беше същата история. Мислеха, че е пъпна връв, но като родих тя беше наред. Предположиха, че може да е инфекция и се оказаха прави. Тромбофилия пуснах и се оказах с няколко мутации. При следваща бременност ще съм на инжекции. От къде си? Аз ходя вече два пъти на преглед при д-р Чучумишев, в клиника Малинов в София. Много съм доволна. В същата клиника е и проф. Русев, който се занимава с тромбофилия и при когото ходят повечето момичета с такъв проблем, дано ти го нямаш, все пак.

Здравейте отново! При мен от аутопсията излезе “отлепена плацента”. На мястото на отлепяне се е образувал хематом, за това и не съм имала кървене. Казаха, че отлепянето не се вижда, защото предния ден бях на преглед, защото усетих че нещо не е наред. Сега трябва да пусна изследвания за тромбофилия, но може и случайност да е било. Някой тегли късата клечка или поне така ми обясниха.                                                      Има ли някой по-запознат от мен?

Абсолютно същото излезе и при мен. Не знаят какво е причинило отлепянето, въпреки различните версии. Откриха и тромбофилия, но въпреки това не е сигурно, че тя е причинила проблема с отлепянето.