Още е много прясно при теб, напират в главата ти онези черни моменти, черни вести, че няма сърдечна дейност вече..., черно, черно черно...След това ще се прокрадне идеята за забременяване, но придружена с огромна доза страх! И това ще отмине, докато трайно се загнезди идеята, че ТИ просто трябва да имаш още едно дете, за да може поне за малко да заличи всичката тази чернилка в душата ти. И съм сигурна, че такъв момент ще дойде, отново ще замирише на бебе вкъщи, отново ще купуваш бебешки дрешки с огромно нетърпение и желание, отново радостта ще закипи на пълни обороти и ще си най- щастливата МАМА на света! Душата ти ще грейне, на половинката ти също! Но трябва само търпение и желание за това! Изживей си мъката както ти я разбираш, плачи, споделяй, викай, разхождай се навън сред хора, не се срамувай, не се обвинявай, че си виновна ти. Всичко това се е случило и на мен, само че в 39 седмица, с третото ми дете, момче и без оплетена пъпна връв, просто без видима причина. Забременях след година и половина пак. Така че имам 4 родени деца, но 3 живи. Голяма им е разликата, но къщата пълна, душата още повече!

Препоръчани теми