Здравейте,
Реших да споделя моята история - загубата на бебе. Когато преминавах през най-черния период от живота ми до сега, много търсих утеха в тази тема тук. Бях изчела всичко до онзи момент, плакала съм на всяка споделена история, преживявах с болка колко жени са минали през това. Намирах и лъч надежда, че един ден ще ми се случи най-хубавото - да бъда майка. Точно това искам да направя сега - да вдъхна кураж на всички, които преминават през този ад, че винаги има надежда!
Две години и половина с мъжа ми опитвахме да забременея, ходихме по лекари, правихме изследвания и т.н., уж всичко ни беше наред, но не се получаваше. Тогава си бях казала, че ще си дам почивка от лекари, ще се отпусна и ще чакам. И така един ден видях двете чертички и не можех да повярвам, че бях бременна.
Бременността ми вървеше добре, докато на последната фетална морфология ми казаха, че трябва да се следи кръвотока на бебето. Два дни след това спрях да усещам движения на бебето. Отидохме с мъжа ми в дежурния кабинет в болницата, в която се следях. Пуснаха ми тонове, бяха слаби, но явно все още ги е имало. Дежурният лекар не се отнесе с вниманието, което очаквах и ми каза " изпий едно кафе, изяж един шоколад и ще се размърда"... На следващия ден продължавах да не усещам бебето. Моята лекарка тогава не беше в България, писах й по вайбър. Тя каза да отивам пак в болницата да ме прегледат отново.
Дежурният лекар тогава беше друг. Щом започна прегледът, погледът му се промени веднага и започна да ми задава няколко пъти един въпрос "кога спря да усещаш бебето?". След това чух думите "няма сърдечна дейност". Светът ми се срина за секунда. Сякаш бях в друга реалност.
Приеха ме в болницата, предизвикаха ми раждането.
И така в края на 7ми месец родих мъртвото си момиченце.
Казаха ми, че това се е случило вследствие от някаква инфекция... дали?! Това е друга тема.
След това трябваше да се науча да живея отново. С огромна помощ от мъжа ми, родителите ми, най-близките ми приятели и психолог, при който ходих, успях някак си да приема какво ми се е случило и да продължа напред. През това време от други лекари търсих отговорите на многото въпроси, които имах.
След 8 месеца от загубата, разбрах, че отново съм бременна. За огромна жалост в самото начало бебето беше спряло да се развива и трябваше да направя медикаментозен аборт в 9 г.с.
И така 3 месеца по-късно отново забременях. Този път с правилните лекари и подход успях да стигна до финала! Сега си имаме едно прекрасно момченце на 4 месеца. Бременността ми мина с много страхове, притеснения и надежда всичко да бъде наред.
През лошия период си повтарях една фраза: "Знай, че и това ще мине!"
Пожелавам на всички момичета тук щастието да им се случи! Нали казват, че след бурята изгрява слънце...❤️
Виж целия пост
Реших да споделя моята история - загубата на бебе. Когато преминавах през най-черния период от живота ми до сега, много търсих утеха в тази тема тук. Бях изчела всичко до онзи момент, плакала съм на всяка споделена история, преживявах с болка колко жени са минали през това. Намирах и лъч надежда, че един ден ще ми се случи най-хубавото - да бъда майка. Точно това искам да направя сега - да вдъхна кураж на всички, които преминават през този ад, че винаги има надежда!
Две години и половина с мъжа ми опитвахме да забременея, ходихме по лекари, правихме изследвания и т.н., уж всичко ни беше наред, но не се получаваше. Тогава си бях казала, че ще си дам почивка от лекари, ще се отпусна и ще чакам. И така един ден видях двете чертички и не можех да повярвам, че бях бременна.
Бременността ми вървеше добре, докато на последната фетална морфология ми казаха, че трябва да се следи кръвотока на бебето. Два дни след това спрях да усещам движения на бебето. Отидохме с мъжа ми в дежурния кабинет в болницата, в която се следях. Пуснаха ми тонове, бяха слаби, но явно все още ги е имало. Дежурният лекар не се отнесе с вниманието, което очаквах и ми каза " изпий едно кафе, изяж един шоколад и ще се размърда"... На следващия ден продължавах да не усещам бебето. Моята лекарка тогава не беше в България, писах й по вайбър. Тя каза да отивам пак в болницата да ме прегледат отново.
Дежурният лекар тогава беше друг. Щом започна прегледът, погледът му се промени веднага и започна да ми задава няколко пъти един въпрос "кога спря да усещаш бебето?". След това чух думите "няма сърдечна дейност". Светът ми се срина за секунда. Сякаш бях в друга реалност.
Приеха ме в болницата, предизвикаха ми раждането.
И така в края на 7ми месец родих мъртвото си момиченце.
Казаха ми, че това се е случило вследствие от някаква инфекция... дали?! Това е друга тема.
След това трябваше да се науча да живея отново. С огромна помощ от мъжа ми, родителите ми, най-близките ми приятели и психолог, при който ходих, успях някак си да приема какво ми се е случило и да продължа напред. През това време от други лекари търсих отговорите на многото въпроси, които имах.
След 8 месеца от загубата, разбрах, че отново съм бременна. За огромна жалост в самото начало бебето беше спряло да се развива и трябваше да направя медикаментозен аборт в 9 г.с.
И така 3 месеца по-късно отново забременях. Този път с правилните лекари и подход успях да стигна до финала! Сега си имаме едно прекрасно момченце на 4 месеца. Бременността ми мина с много страхове, притеснения и надежда всичко да бъде наред.
През лошия период си повтарях една фраза: "Знай, че и това ще мине!"
Пожелавам на всички момичета тук щастието да им се случи! Нали казват, че след бурята изгрява слънце...❤️