За хапането в яслата

Права си, но аз имах нещо съвсем различно предвид. Казах го по повод на съветите, защото в случая не е проблема в твоето дете и неговите реакции, а в съвсем други неща- учителите, родителите, другото дете. Защо, заради чужди проблеми да караш детето да се чувства освен нахапано и неспособно да прецени как да реагира. Това беше идеята. Иначе, малки деца не бива да бъдат оставяни да се оправят сами, но това е задача на хората, които са с тях в момента на развитие на ситуацията. Много малките деца- на година- две- три трябва да бъдат отстранявани физически от подобни ситуации и физически да не им се дава възможност да нараняват. С обяснения и теории преди и след няма да стане. Дори родителите на другото дете да вземат мерки, което е видно, че няма да стане, е твърде вероятно проблемите в яслата да продължат.
Дзвер Говори ли с някой вчера? Директорката, учителките? Колкото повече време минава, толкова повече ще се фиксира хапещото дете, а и останалите.

До сега съм говорила само с учителките - каза ми, че ще решат проблема. За съжаление май няма да разбера тази седмица, дали са го решили, че ситната хвана "градински сополи" и най-вероятно от понеделник ще си остане в къщи 

Според дъщеря ми в петък детето не е ухапало никой - била се опитала да охапе, но я били сложили на диванчето, после била стояла предимно на диванчето. Не знам, до колко мога да й вярвам, обаче. Със сигурност щерка ми не е хапана.

Е, поне по преразказ изглежда сякаш са се ориентирали в една по- успешна посока. Не знам как са представили седенето на диванчето, но това е много повече решение, отколкото тичането след въпросното дете. Успех със сополите и дано като приключат проблемът с другото дете вече да е решен.

Благодаря много, 

Разбира се, че трябва да се намесваме, но само когато нещата загрубеят. Иначе ако ти винаги се намесваш и вземаш решения вместо детето, то как ще се научи. Как ще разбере кога е постъпило правилно или грешно. Не смятам, че едно 2 годишно дете не разбира какво се случва и не се учи от грешките си. Според мен именно това е възрастта, в която се учат на елементарни човешки взаимоотношения.

В случая явно трябва да се намесиш, по скоро защото учителките не взимат мерки при така създалата се ситуация, а родителите са тези, които трябва да обяснят  на децата си. А като капак нашите деца виждат, че може да се хапе безнаказано и те почват.

Преди 2 седмици Марти беше ухапал някакво дете в яслата, защото се скарали за влакче. Беше наказан да си почине на столчето. Учителките ми казаха, а аз дълго и широко обяснявах. Вкъщи никога не хапал някога, това дойде с ходенето на ясла Иначе и той се е прибирал с "градинки" и то от едно и също дете. За мен е нормално, стига да не е всеки ден и жестоко.

2 годишно дете не може да бъде оставяно да реши да хапе, да удря и да причинява болка по какъвто и да е било начин. И ако родителят или учителят не се намесват всеки към щом детето понечи да прави подобно нещо допускат грешка. Лично аз не бих оставила и малко дете да бъде жертва на друго, което причинява болка, за да се научи. За много други неща е добре децата да бъдат поощрявани да са самостоятелни, да решават и тн, но що се отнася до насилието още от ранна възраст нещата там трябва да са ясни. Това е моята позиция, разбира се, не се стремя да я наложа на света.

Аз да се похваля - втори ден на детска без ухапване - учителките казаха, че дебнат детето и като се опита да ухапе - тайм аут на диванчето. Определено не казват, че наказват детето, понеже според дъщеря ми в детската не наказват. Дано помогне  . Благодаря на всички за мненията, дано повече не ми се налага да пиша отрицателни мнения по темата  .

ПП Забравих - най-хубавото е, че дъщеря ми спря да гони брат си да го хапе... дано така се задържи 

Ето още нещо по темата (професионално мнение):
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=537747.0

Видях го мнението, не знам дали обаче може да се приложи в детската градина от учителките 

Според мен не би следвало да се прилага от никого, ако Проданова има предвид детето да се щипе от друг или да се щипе само /както бе предложила на друга майка/. Хем "няма все още изградени социални умения, да си отреагира силните емоции-в случая гняв и раздразнение, породени от фрустрацията на незадоволените потребности", хем да накажем детето по този повод. Защо да го правим? да му покажем, че за всеки бъдещ проблем трябва да се самонакаже?
 Достатъчно емоционално неутрално, но твърдо поведение от родителите или учителите и нещата влизат в релси. Децата правят само неща, от които ще спечелят  и е важно да се знае какво целят, а от там идва и решението. Дзвер видя, че щом учителките спряха да тичат след агресивното дете, а то започна да седи повече на безопасно разстояние на диванчето нещата се нормализираха при вас. Без да се прилагат разни варварски практики.

Пиша ти като минала вече два пъти през периоди в градината, в която определени деца се държат по този начин. Първо, както сигурно си установила, това далеч не е безобидно, напротив, може да е опасно. Знам какво съм виждала, това не са едни такива "никакви" неща. Второ- своевременната намеса е от съществено значение.
Аз процедирах така- инструктирах детето веднага да съобщава на учител, при подобна агресия да го прави веднага, явно, да изрази болката си. Тогава учителят реагира. Веднъж раната беше изключително дълбока и болезнена, моите деца не хапят и не удрят, което знам не само от тях, а и от останалите деца и учителките им. Редовните агресори са няколко и са винаги едни и същи. Говоря с учителките винаги, веднага, щом установя и аз. Изразявам абсолютно несъгласие с положението и обикновено учителките вземат мерки.
Имаше един изключително упорит хапльо, с когото говорих лично. Не съм се карала, не съм го била, разбира се, но му заявих изрично, че ако още веднъж ухапе или удари сина ми ще получи същото от него и ще се разправя лично с мен. Хич и не съжалявам за казаното, пак бих постъпила така, след като друго не проработи повече не е посягал, поне не на моето дете. Родителят, макар и информиран, не направи нищо, а детето групата го търпя няколко години.
Гледам, че реакцията на "вашите" родители е направо умопомрачително неадекватна, ако е опряла само до изложеното от теб.
Добре са се намесили вашите учителки, това поведение следва да се изкорени в зародиш. И да се действа винаги, при такава проява. На детето с агресивни прояви трябва да е ясно, че винаги при недопустимо поведение ще последва неприятно за него усещане- в случая ще постои само на дивана. 

"В случая явно трябва да се намесиш, по скоро защото учителките не взимат мерки при така създалата се ситуация, а родителите са тези, които трябва да обяснят  на децата си. А като капак нашите деца виждат, че може да се хапе безнаказано и те почват."- това е болезнено вярно, за жалост липсата на ответна реакция затвърждава становището на децата, че е нормално грубото поведение, т.к. то не се наказва, но пък създава страх у околните и така манипулацията става лека и успешна.

Да допълня- не знам какво се разбира под "децата да се оправят сами", но за мен е изключително вредна саморазправата, особено при малките деца. Те нямат спирачки, нямат съпричастност към чуждата болка, особено най- малките, в яслата. Не желая да възпитавам и наивници, които да лъжа откровено, че ако са мили и добри с хапещото ги другарче /що ли и да са/, то ще да се спре. Няма да се спре. Напротив, установих обратното. При децата до училище /пък и в него/ е задължително наличието на възрастен човек, който да присъства активно и да се намесва винаги, да показва кое се прави и кое- не, да въдворява ред и дисциплина /незнайно защо тези понятия някак не се харесват във форума, но наличието им е задължителна предпоставка за съжителство в общност, независимо как ще ги наречем, аз предпочитам легалното им значение/. Той затова е предвиден да бъде и там този, възрастният човек. Това му е предназначение № 1. След това е обучението и т.н.
Големият ми син е в V клас и определено не ходи от години за всяко нещо да се жали при учителката или на нас, но държа да съобщава навреме за сериозни проблеми, а такива ще има тепърва занапред. Знам какви неща сме избегнали със своевременна намеса. Детето следва навреме да усвои полезният навик да информира онзи, който е компетентен и задължен да упражнява контрол в дадена среда за проблеми в последната. Вчера за пореден път говорих с майка на големи вече деца, отчитаща пълното игнориране на подобни проблеми като основна предпоставка за настоящите съществени такива при едно от децата си.
Ако нищо не се прави проблемът никога не се решава от самосебе си, и това също заявявам със съжаление, но си е истина.

Здравейте!
Дзвер, направо съм потресена от това дете в яслата ви, което няма даже 2 години. Дано се разреши проблемът и детето се усмири, нямам думи!
При нас също има подобен проблем. Синът ми е на 2г. и 5 м и от месец и половина посещава ясла. Има 2 деца, доколокото разбирам от него, а и от едната учителка по-късно /другата не си признава/, които удрят и хапят децата. Няколко пъти детето ми се е прибирало нахапано, одрано, нервно в истерия, че го бият. Говорих с учителките, казаха, че не могат да удържат въпросните деца, все намирали начин да удрят и хапят другите.
Аз от своя страна му казвах да стои далеч от "децата, които бият", а да си играе само с добрите деца. Ефект няма, връща се нервен, че са го били и дори не иска да ходи на ясла. Накрая му казах да ги бута и той, но само, ако го бият. Е, да, ама той започнал да бута и други деца. Тогава го наказали с ръцете отзад и прав, той и друг път ми е казвал, че наказват там, и явно доста е плакал, тъй като дори му бяха сменяли тениската и после беше буквално сринат. Разболя се и още не може да се оправи 2 седмици, а преди това ходи 1 месец без проблем.
Лелята, която дори не казва, че има проблем с други деца, ми го представи като побойник едва ли не, а на въпроса ми, че има дете, което тормози всички, тя отговаря: "Е, той, Жижи, си ги побийва по принцип редовно!" 
От вчера тръгна пак на ясла и пак си е много добро дете, вкъщи се успокои, дано няма конфронтации и му е по-спокойно.
Пожелавам го и на вас и всички дечица! 

Джуди, честно да ти кажа по едно време и аз бях толкова изперкала, че ако го бях видяла детето от близо щях да му кажа, че ако още веднъж ухапе дъщеря ми, аз ще я ухапя... луда работа, но щях да го направя. Добре че не получих достъп до детето, че още щеше да ми тежи на съвестта.

Денизара, на твое място отивам при директорката. Аз до директорката не стигнах, понеже учителките видимо взеха някакви мерки. За съжаление дъщеря ми от вторник си е в къщи със сополи, така че като се върне в яслата, тогава ще видя, дали мерките са били подходящи.

За наказанието на дете на 2 г. и половина прав с ръцете отзад - ако накажат моето дете така (независимо дали малкото или голямото), честно казано ще хвърчи перушина - ще убия някой. Говори с тях и им кажи, че това наказание е неприемливо за теб и не разрешаваш да се прилага на детето. Тук съществува опасността да продължат да наказват по този начин детето и да го манипулират да не ти казва, но ти го познаваш и ще разбереш, ако го правят  .

Дзвер, благодаря за отговора!
Ще изчакам да видя сега как ще се развият нещата, дано има подобрение, но ако не, ще се разправяме. Вярно е, че сигурно си е бил виновен, щом се е бил, но да се справят първо с детето, което бие всички и тогава с другите, които гледат, че може да се бие.
Бързо оздравяване ви желая, че тези "градински сополи" са нещо страшно, моят син не е имал такава упорита хрема досега.
По-малко болести и бой!

Дзвер, аз не бях под напор на емоция, предварително обмислих какво да направя и го направих умишлено по този начин. След това ми се е налагало да процедурима така с други деца по други поводи. Споделяла съм по теми разни- децата, по- малките, обикновено поначувват, когато чужд възрастен човек с категоричен тон им отправи заплаха. Аз не казах "ще те ухапя, набия" , а нещо по- общо- "ще се разправяш с мен", което в детския ум може да звучи по- лошо точно защото е неопределено. При нас се е получавало на няколко пъти нужда и ефект от този начин на действие. Аз нямаше да ухапя детето, разбира се, но щях да сигнализирам със сигурност директор, инспекторат и т.н. Не мисля, че е решение моето дете, което не е създало проблем, да напусне градината. Мисля, обаче, че механизми за преустановяване такова недопустимо поведение следва да има и да заработват веднага.