Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците?

Защо мислиш, че за едно дете около годинка-две, другите деца са по-важни и интересни, отколкото бабата и дядото?
Наблюденията ми върху деца на тази възраст недвусмислено показват, че детето предпочита компанията на възрастния, особено ако му е роднина, отколкото на други деца. След 2г нещата коренно се променят, но преди и около годинка социалните контакти са предимно в главите на майките.

Моите родители са активни, работят и имат още доста да работят.Когато се пенсионират-децата ми ще са самостоятелни-сами ще се водят и прибират от училище, ще се занимават с гаджета, а не с баба си. В тази връзка, предполагам се досещате, че в първите години съм ползвала услугата на детегледачки и ясли.Почти едновременно, дали поради дребно неразположение, ако си е оставало детето у дома или си е на ясла-било е извън дома на практика, не с мен.
Родителите ми са печени-имам им доверие за абсолютно всичко, ако  не дай си боже ми се случат случки-не се съмнявам, че ще ни отгледат децата/да сме живи и здрави всички де!/Все пак съвсем адекватно смятам и мен са отгледали, а времето, по което са го правили не е преди 3 века и нещата не са коооой знае колко променени.Още повече, че майка ми не им дава боклуци, храни ги добре, облича ги добре/изключая, че често  мрънка да се облекат/шофира-може да ги води навсякъде-от басейн до лунапарк, от море до планина, по вили, по гостита, на театър и на кино-майка ми е както писах-доста активна, обича социалния живот и не се спира.Ако и връча децата-няма да скучаят и няма да са с бабичките пред входа, защото майка ми е много далеч от това.По-скоро ще са на театър, на разходка, на някое културно-масово мероприятие, на гости.Баща ми-същото.При него добавям лигавене с дребната до нейното ниво и тя го обожава.Майка ми пък може да помага за учене с голямата.
НО.НО.НО.Мястото на децата си е при нас.Дори да изнемогвам-по-добре са при нас.Разбира се-поддържаме контакти ежедневно/съседи сме също така/, но за нощуване деца съм оставяла за 7-8 години-брои се на пръстите на едната ми ръка.Единствено тази година/децата са вече съответно на 8 и 4 почти/ лятото, докато тече ремонта, защото просто не бяха дошли мебелите и нямаше къде да седнат, камо ли да легнат.Това е инцидентно.
Защо мястото им е при нас?Ами-така го чувстваме Всички най-малкото.Не, че не харесвам как ми гледат децата, не че нещо друго-просто така усещаме нещата....нямам обяснение даже с някакви си доводи.А това усещане може да е породено от моето детство, когато аз самата не, че не обичах бабите си, но....предпочитах просто да се прибирам при майка си и баща си.Когато се е налагало да нощуваме на друго място-не съм се чувствала Щастлива.Да, не е било драма, но....не мога да го обясня точно.Същото наблюдавам в децата си.Правят-струват-денем всеки си има "работата"-кой е по ясли и градини, кой е на училище или работа-но вечер сме семейството заедно-само ние.
Освен това, имам усещане, че това време изтича.Установих го, когато ми изкристализира в главата поредния период, в който навлиза голямата ми дъщеря-бавно, или не чак толкова бавно...наближава времето, в което децата ще поемат съвсем по своя път и някак сега ни е времето да сме заедно.
Така го чувствах-ако оставям детето на баба му/ако предположим, че тя можеше да ползва моето майчинство/-някак все едно тя е мой заместител.А аз не исках детето ми да търси заместител.Предпочетох чужд човек и ясла поради тази причина.Сега, от разстоянието на времето смятам това за удачен избор, предвид резултатите и взаимоотношенията ни.
И така, сякаш не мога да се обоснова достатъчно, защо за Нас децата е по-добре да са си с Нас, а не при баба си и дядо си.И там щеим е добре, но смятам, че им е по-добре с детегледачката и след това с мен, в яслата и след това с нас, в градината, в училище....и едва сега, на този етап Позволявам на родителите ми да се включват малко по малко, защото първо-те търсят допир с децата и второ-децата е добре да имат допир с тях-смятам ги за адекватни да поемат вече част от отговорността...да го наречем.Да речем, че чак сега намирам за редно да ги ангажирам и включвам.Като например-едно водене на чужд език, или тренировка, една разходка, един театър...Но децата сякаш вече и те по друг начи гледат на нещата-не, че те са нашите заместители, а че ни помагат все едно.
 

Та нали Аз съм майката?Затова бързам до градината-Аз да си прибера детето, защото то е Мое, аз го мисля, въпреки, че мога и дядо им да пратя-свободен е по това време.НО-това е моя работа-Аз да се видя с госпожата, Аз да и пожелая лека вечер и да и благодаря за грижите към детето ми.Аз да оставя голямата в училище-Аз да споделя домашните, Аз първа да узная на посрещане какво са правилио днес-ако не върша тези неща, ако не тръпна за тях сега, ако не бързам за децата си сега-какъв е смисъла?А кога? Знам, че ако се тръшна на улицата има на кой да се обадя да ми прибере децата.Знам, че ако се обадя на майка ми-веднага ще поеме.НО-не искам, не от някаква гордост-та ние сме в нормално взаимоотношения, не се цакаме с подобни глупости.Просто Усещам, че това си е моя работа и децата очакват да участвам в живота им понякакъв такъв начин.

Защото сякаш напук му разрешават всичко,което родителите не.Ти се опитваш да го възпиташ и научиш на нещо,а те погазват всичките ти напъни.Това като страничен наблюдател го казвам.

Моите наблюдения са такива - синът ми е на 2.5г. в момента и като ида да го взема на обед, той е толкова залисан в занимания, че не иска да си тръгва. С усилия и увещания успявам да го изведа да го облека и да си тръгнем. В яслата той е от 8 до към 13 часа и в това време много активно играе, „рисува“ и излиза на вън ако времето позволява. Децата в групата са 10, но често са по-малко и учителките доста се занимават с тях.
Аз лично ако не бях убедена, че на детето ми в яслата не му е добре нямаше да го пусна да ходи там и за 1 час.

А как би могло да не му е интересно с баба му, която за да го накара да седи в скута ѝ, а не да тича и да играе на воля, с подходящи за възрастта му игри му разрешава да играе с мобилният и телефон. Е, да ама аз това не мога да го приема за съдържателно занимание, което е от полза за развитието на детето ми, поне не на този етап.
Примерите от този характер  с нашата баба са много, така че в никакъв случай не бих оставил детето си да бъде отглеждано от нея.

За две и половина ми е ясно как е. Затова съм написала, че от две нагоре нещата се променят. Но преди/около годинка едва ли може да оцветява и да играе с други деца.

За мен е неприемливо родителите да нямат желание да отглеждат децата си. Хубаво е бабите да общуват с децата, но не да поемат или изземват функциите на родителите. Ако трябваше да избирам ясла или баба, бих избрала баба. По същия начин бих постъпила и при евентуална необходимост от избор баба -детегледачка. Но се радвам, че не ми се е налагало да го мисля.

Аз питам за възрастта до две години /при някои деца и до три/- за вас кое е по-нормално детето да бъде отглеждано от баба си или да посещава ясла?

Моля, да те ми отговарят дами, живущи в чужбина. Някак неетично от тяхна страна е. 

В БГ съм, но ще пиша.
За мен-ясла или детегледачка, от писанията ми нищо не се  е разбрало-точно това имах предвид.За мен по-доброто решение бе -първата година детегледачка, втората-ясла.Можех да помоля майка ми да поеме моето майчинство/защото и тя е работеща, недостигнала възраст до пенсия/, но не пожелах-това означаваше за мен-да търся заместител на мен  за детето.Предпочетох детето да знае, че е някъде през определено време, а вечер-всички сме вкъщи.Така както сестра и е на градина била-тя е някъде, така, както аз съм на работа била-и бебето е някъде.И вечер всички сме заедно.

Моите родители помагат след като тръгнах на работа за по час -два на ден, но досега детето никога не е спало при други хора, включително и при баба и дядо. Не сме го оставяли и за вечер. Мисля, че по същия начин може да се постъпи и в яслена възраст.

Аз преди си мислех, че е по-добре ясла/детегледачка, отколкото баби. Разбира се, много си зависи от бабите, едва ли има две еднакви, но това, което разбрах от краткия си родителски стаж е, че за децата е от по-голямо значение да са в компанията на човек, който ги обича, отколкото на такъв, който се грижи за тях срещу заплащане. Някак си детето усеща, дори и по тона, с който му се говори. Игрите, забавленията и компанията на други деца са на второ място във възрастта под 2г. И бабата е за предпочитане, дори да не предлага кой знае какви интелектуални стимули или издържани педагогически подходи.

Добре казано!

Не виждам нищо лошо бабите и дядовците да помагат в отглеждането на внуците. Ежедневно гледане, докато родителите са в чужбина примерно или работят в друг град, според мен е във вреда на детето.

Моите родители много ми помагат и се грижат чудесно за детето ми. На ясла не е ходил, след втората му годинка започнах работа и през деня го гледаха майка ми, която също работи или детегледачка, на която плащах. Детето малко се объркваше от това постоянно премятане насам-натам, но се чувстваше много по -добре, отколкото на ясла ( пробвахме и този вариант, беше ужасно). В момента ходи на детска градина и му харесва.  Аз предпочитам някой от моите родители да го взема към 16часа, защото те свършват по-рано работа и после да си го взимам от техния дом, отколкото да стои до 18ч.в детската градина ( тогава свършвам работа), да остава последен и да се разстройва, само и само да мога да се хваля, че сама си гледам детето.

и аз така предпочитам, още повече, че си познавам добре детето и знам, че макар принципно да харесва градината, вкъщи му  много по-добре. Събота и неделя си е при нас, всяка вечер след шест часа също сме заедно. Има дни, в които съм сутрешен дежурен и успявам да го взимам и аз към четири.
Преди да се върна на работа почти изцяло си бяхме заедно, просто не съм имала нужда да се делим. Сега вече се налага.

Мнението ми почти се припокрива с това на valerie , с малка разлика . За мен е неприемливо да прехвърля отглеждането на моето дете на бабите . Това не е тяхно задължение , дори и та имат желание и възможности да го правят . Майка ми е помагала за дъщеря ми след като се върнах на работа , но само във времето , когато ме няма в къщи . Като битовизмите ( пране , гладене , къпане и др. ) са си били мой ангажимент .
На цялостно отглеждане обаче ( отделно от мен ) не бих се съгласила .

Ами зависи от бабата. Аз с нашите нямам проблеми и не виждам нищо неприемливо в това да ги гледат понякога. Винаги са ме слушали и са се съобразявали с моите методи на възпитание.