Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците?

  • 22 532
  • 535
# 90
Но в кръга на сериозното - защо според вас не е приемливо бабите да отглеждат децата на децата си?
В случая за мен неприемливо е,защото едната баба,на която основно и изцяло разчитаме,просто няма  винаги физическата възможност да гледа малкият(говоря за свекърва ми),а другата е на 200км от нас Confused
Иначе,като цяло ми е по-добре да е при баба си,но ще е издевателство от моя страна да оставя дете на година и половина по цял ден на нейните грижи.Сега бяхме една седмица в чужбина с мъжът ми без детето и го бяхме оставили на нея.През деня го водят на ясла,вечер при тях.Бях спокойна за детето,защото знам,че ще се грижат много за него,но се тревожех до ,колко те ще издържат на темпото му,защото са възрастни хора.Слава Бого всичко мина благополучно.
Виж целия пост
# 91
Зависи. Според мен има различни баби. Различни отношения. Моята свекърва гледаше 2 крави. Не е гледала моите деца. Когато се наложи за период от  един месец да идва да ги гледа /и то  децаотгледани, на 7 и на 4 години/ още първия ден ми каза, че я заболяла главата. А с кравите като била нищо и нямало. Rolling Eyes И аз не съм искала да ги давам, нямах и доверие.
Виж целия пост
# 92


Но в кръга на сериозното - защо според вас не е приемливо бабите да отглеждат децата на децата си?

За мен е неприемливо, защото:
1.това са нашите деца и ние като родители имаме отговорността да го отгледаме и направим ЧОВЕЦИ.
2. защото се губи връзката помежду ни, а аз държа на нея.
3. родила съм ги да ги гледам, а не да ги дам някъде на отглеждане.
4.разликите между поколенията са по-големи.

Но иначе има баби които чудесно биха се справили с такава задача.
Виж целия пост
# 93
Когато през нощта синът ми се разкашля,в 5  сутринта звъня на  моята баба(негова прабаба) и в 7 тя е в къщи да го поеме за да отида на работа.Трудно и е ,но се старае.Да храни го малко повече отколкото трябва,но това са бели кахъри.Аз не мога да си взимам болничен през седмица.Баба ми гледаше и двете деца до градина,спокойно,без конфликти.Децата научиха буквите ,да броят,сумати песнички и приказки,преди връстниците им ба проговорят добре.И всичко благодарение на баба.Да ми е жива и здрава,чудесно се справя с отглеждането.
Виж целия пост
# 94
......Да ми е жива и здрава,чудесно се справя с отглеждането.

Да ти е жива и здрава !
Това което детето научава у дома , в семейна обстановка , спокойно , от мама и тати , баба и дядо , няма къде другаде да научи . Няма толкова добра детска градина , която да замени семейната обстановка .
Виж целия пост
# 95
Аз лично си мисля, че няма да оставям бабите да гледат децата ми. Надявам се да имам възможност да не го правя. Съображенията ми са продуктувани от това, което виждам наоколо (само отделни случаи, прочетох тук за доста баби които са желани) и за отношенията ми със свекърва ми, които в момента не са добри. А майка ми е далече.
Виж целия пост
# 96
За нарушаването на връзката родител-дете се говореше по-назад в темата.
Crazy chick каза, че личните и наблюдения показват, че до един познатите и отгледани от баби се чувстват ощетени от факта. Сестра ми също се чувства така.
Странно, че моят мъж и двете му сестри пък твърдят, че ни най-малко не са усещали липсата на родителите си като малки. Важното било, че са при човек, който ги обича.
Свекърва ми твърди, че на децата им било добре, е, можело малко да поплакват, обаче не е имало случай баба им да не може да ги успокои. Сякаш успокоението означава, че децата не продължават да преживяват в себе си и щом не се късат от рев, значи е ОК. И сякаш в главите им между 0-6 години тече един филм, а после като си ги приберат родителите този филм свършва и започва чисто нова лента, необременена от връзка с предишната Confused
Мъжът ми също казва, че няма никакви спомени от детството си чак до почти 5ти клас. Не помни нито детска градина, нито учителката си в първи клас, нищо. Понякога съм си мислела, че толкова се е травмирал от перманентното отсъствие на техните, че му се е отразило на паметта Simple Smile Естествено сигурно търся под вола теле и вероятно причината е някъде другаде.
Също така името на бабата се произнася от тримата (мъжа ми и сестрите му) с ритуално благоговение (обожават я, тя наистина е много добър човек) и казват, че винаги като са имали нужда от подкрепа, утеха, съвет, спокойствие, бягство са ходели именно при нея. Но на мен това винаги ми е говорело, че с нея са успяли да изградят по-силна връзка, отколкото с майка си. Макар, че никой не го признава.

Съжалявам, че толкова ви занимавам с личните си истории, но от една страна точно чуждото очакване да си дам детето на майката на баща му (макар да беше на дневен ред преди цяла година) ме провокира да пусна темата и от друга защото чрез личните си истории мога да давам реални примери и да не гравитирам в орбитата на теоретичното/голословното...

В случая за мен неприемливо е,защото едната баба,на която основно и изцяло разчитаме,просто няма  винаги физическата възможност да гледа малкият(говоря за свекърва ми),а другата е на 200км от нас Confused
Иначе,като цяло ми е по-добре да е при баба си,но ще е издевателство от моя страна да оставя дете на година и половина по цял ден на нейните грижи.Сега бяхме една седмица в чужбина с мъжът ми без детето и го бяхме оставили на нея.През деня го водят на ясла,вечер при тях.Бях спокойна за детето,защото знам,че ще се грижат много за него,но се тревожех до ,колко те ще издържат на темпото му,защото са възрастни хора.Слава Бого всичко мина благополучно.

Madam Stasita, нищо лично, но в постинга ти виждам предимно съчувствие към бабата по повод физическата ѝ невъзможност да се справи с дете целодневно. За детето хич ли няма значение какво мисли/чувства?
Виж целия пост
# 97
Stelfy , може дете да се чувства добре при бабата и да не му липсва внимание и да не се чувства ощетено. Мен ме е отгледала преди всичко баба ми. Да не съм била на километри от майка ми , дори в един дом сме живели. Въпросът е в друго , че спокойствието , което е имала - че ме гледат, хранят, успокояват, възпитават, по нататък - домашните - наред, уроците - научени, прибрала съм се навреме.... да ,спокойна е била, но тъй и не ме е познавала. Нито пък аз нея. Това е майка ми - и толкоз, виж баба ми е друго. Познай с кой съм изградила връзка. Иначе моята баба е перфектен възпитател - тя това е и работила де - възпитател и преподавател в дом за изоставени дечица. Та затова по-горе писах, че бабата може и добре да гледа, но майката иска ли да бъде прекъсната връзката с детето и осъзнава ли , че има голяма възможност това да се случи.
Виж целия пост
# 98
Гледана съм от майка си до тригодишна възраст.
От там на сетне чак до 21-та ми година, когато баба ми почина, съм била изцяло обект на грижите на баба ми.
Майка ми не е лош човек, ни най-малко, но просто други са били приоритетите й поне през първите 10 години след моето раждане.
За себе си тя твърди, че е перфектната майка, която не се е отделяло от детето си през първите му три години....и после...после кариера, развод, втори брак, лични драми, а детето...то нали е материално осигурено, значи е щастливо.
Та в този ред на мисли, съм благодарна на съдбата, че съм имала баба, която да поеме онези функции, които майка ми осъзна, че е нужно да осъществява едва, когато бях вече пълнолетна от години и почти омъжена...
По презумпция се приема, че родителите са добри, защото гледат децата си....Именно в това гледане е врътката. Как ги гледат? Само физически и материално? А дали духовно ги отглеждат?
Виж целия пост
# 99

По презумпция се приема, че родителите са добри, защото гледат децата си....Именно в това гледане е врътката. Как ги гледат? Само физически и материално? А дали духовно ги отглеждат?


Благодаря! Успя да изкажеш и мои мисли с тези изречения.  bouquet
Виж целия пост
# 100
Цитат
Madam Stasita, нищо лично, но в постинга ти виждам предимно съчувствие към бабата по повод физическата ѝ невъзможност да се справи с дете целодневно. За детето хич ли няма значение какво мисли/чувства?
За мисли,малко трудно да не казвам невъзможно да ги разбера Mr. Green
За чувства,гледам го ,че е много въодушевен в момента в който види баба си и дядо си.Обича ги ,което е видимо и това ми е достатъчно.
Но може и аз да не съм била точна.Чак за отглеждане и дума не може да става,но за помагане в  гледането да.Детето го водя сутрин в 8,30ч на ясла,в 16,00ч се прибира от баба му,а в 18.00 от мен.
 Сега ни се наложи за първи път да отсъстваме толкова дълго за седмица и беше изцяло на техните грижи.Но за отглеждане мисля,че е силна дума.
А и май трябва да се прави разлика между отглеждане,което според мои разбирания е изцяло поемане на грижите към детето,и помощ,каквато имам аз в лицето на свекърва ми.
Виж целия пост
# 101
Много е странен въпросът в заглавието на темата. Защо да е неприемливо бабите да гледат внуците си. Живота може да бъде живян по много начини. Няма как да вземем в предвид всяка житейска ситуация, че да дадем обобщаващ отговор.
Познавам баба (около 60 годишна), която гледа внучето си  (втори клас) изцяло. В смисъл, че детето дори не иска да ходи при майка си и баща си, които са разведени и всеки е в различен град от този, в който живеят детето и бабата. Причините за това са си техни вътрешни причини. Бабата е вдовица. Има си частен бизнес, който развива активно. Бавачки и занимални не ползва и въпреки това се справя прекрасно.

Майка ми гледаше много сина ми, като беше малък. От петък вечер до неделя вечер и през всички ваканции беше при нея. През ум не ми минаваше, че би могло да бъде другояче. Не се сещам това по някакъв начин да е пречело на възпитанието му или нещо да е бил разглезен.

За съжаление майка ми не можеше да ми помага с дъщеря ми поради сериозни здравословни проблеми. Така ми липсва тази помощ. Мило и драго давам да се събудя една сутрин и никой да не иска нищо от мен. Или просто да отида на почивка без дете. Където и да отидем, то е с нас. Ако ще да е рок-концерт на много дива банда. Вечер излизаме без нея само, ако синът ми се съгласи да е бавачка.
Свекърва ми не става за гледачка. То ясно, че добри свекърви почти няма  Mr. Green, но не тази е причината. Просто не става жената за нищо. Ако има едно лесно нея някой да я гледа ще е най-добре, но пусто всичките й мъже бягат. Мъжа ми е бил напълно отгледан от баба си, както и сестра му. Тежи му тази работа. До ден днешен мърмори: "Майка ми това, майка ми онова". То и аз май бях почти отгледана от баби и дядовци, но това не ми е нанесло никакви душевни травми. Напротив - имам спомени от много щастливо детство. Мъжете са по-кекави като че ли на тези теми или поне се правят на такива.
Виж целия пост
# 102
здрави и прави родители могат да си гледат децата и без баби. Затова ги раждат все пак, да си ги гледат.
Виж целия пост
# 103
здрави и прави родители могат да си гледат децата и без баби. Затова ги раждат все пак, да си ги гледат.

И ако ползват помощ от баби, какво? Са лоши родители?  Laughing
Виж целия пост
# 104
здрави и прави родители могат да си гледат децата и без баби. Затова ги раждат все пак, да си ги гледат.

Много патетично.
Защо някой ражда деца е сложен въпрос и определено не само да си ги гледкат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия