Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 38 305
  • 749
Става въпрос за това помагат ли ви родителите в отглеждането на децата. Взимат ли ги понякога за събота и неделя, извеждат ли ги просто на разходка за няколко часа в парка? И най-важния ми въпрос сами ли изявяват желание да помогнат или вие ги молите?
Всички тези въпроси са моя болна тема и ми интересно дали аз очаквам прекалено много или наистина важи правилото който има деца да си ги гледа
Около мен повечето майките с малки деца получават много помощ от майки /свекърви. Кой с каквото може разбира се. В нашето семейство обаче нещата не стоят така. Бабите са ни млади ( работещи през делниците), но нито едната , нито другата има желание да гледа детето дори и за 2 часа, колкото ние с мъжа ми да излезнем да пием по едно кафе или да идем на кино. Взимат я от време на време за събота срещу неделя, но винаги с молби и уговорки от моя страна. Сега например не са я взимали от 2 месеца ( нито за час). Аз съм безкрайно изнервена, уморена и започвам да си го изкарвам на мъжа ми, който горкия какво ми е виновен ?
Виж целия пост
# 1
Здравей!Аз нямам свекърва(почина),а на свекър ми нямам и капчица доверие поне на този етап.Майка ми живее на 100 км,но когато идва на гости сме и я оставяли за мъничко да мръднем.Но от 3 месеца не е идвала.Нямаме на кого да разчитаме явно.Лошо е така,но какво да направим.
Виж целия пост
# 2
*Jolly*, нали си чувала, че "насила хубост не става"... Мобилизирайте се и намерете начин да си почивате и с детето или друг да го пази. Родителите ви не са длъжни. Нашите родители искат да помагат, но са далече и на могат..., за това винаги и навсякъде сме с детето. Вярно, че това ни ограничава, но не сме се затворили само в къщи... Истината е, че когато дойде лятната ваканция и детето иде на гости при баба и дядо, за не знам какво да правя с времето си, до толкова съм свикнала то да бъде съобразено и с него.

Може би за нас е маааааааааалко по-лесно, защото повечето ни приятели са в нашето положение и няма на кого да завиждам  Simple Smile Както виждаш моят син е почти на 5 год., но се спрявяме сами от втория месец след раждането му (първият ни помагаха бабите, признавам).
Виж целия пост
# 3
Съгласна съм с теб " насила хубост не става ". Точно по тази причина спрях да си правя устата да я гледат. Мълча си и чакам да видя колко време могат без да виждат внучката си , за сега нямат някакви терзания Laughing
Виж целия пост
# 4
 Родителите ни с мъжа ми починаха преди да се появят близнаците с изключение на баща му, който единствен успя да ги види, но само толкова  Sad.
 Гледаме си ги съвсем сами още от самото им раждане. Не сме излизали само двамата от преди да се родят. Изнервени и изморени сме доста често, има и тежки моменти, но се правяме и мисля, че това ни сплотява.
 Както виждаш има и доста по-зле от тебе. Радвай се и на малкото помощ, която получаваш и не гледай другите.
 У нас явно е общоприето правило родителите да изгледат не само свойте деца, но и внуците, за да могат младите да ''си поживеят''. Е това не го разбирам. Познавам хора, които дори за миг не са изпитали отговорността, а дори и радостта от родителството по тази причина.
Виж целия пост
# 5

Ами да, помагат ми... ама по- скоро когато имам нужда от времето за някаква работа, не за да ходя по кафета...
Виж целия пост
# 6
Много ни помагат. Предимно моите родители, но и свекърите ми също не отказват помощ. Разликата е, че първите сами изявяват желание, доста често и редовно, докато вторите аз трябва да ги помоля. Което всъщност се случва много рядко.
Виж целия пост
# 7
miramar не се и съмнявам, че има по-зле от мен.
 Парадоксалното е, че имаме здрави и прави родители, ако бяха болни или възрастни не бих искала да падам на плещите им, но при тези обстоятелства можеха поне малко от малко да ни отменят.
 Конкретно в нашия случай не искам да ги гледат за да си живеем. Искам да я пазят за 2-3 часа или да я изведът на разходка. Аз ли много искам ?
katiABV кафетата съм ги дала само като пример. Иначе и за работа не идват да помагат. Дипломната си работа писах с детето ревящо до компютъра, а докато течеше държавния изпит кумата ми пазеше бебето в двора на университате
Виж целия пост
# 8
Е,това е много лошо.Аз също не си оставям детето за са ходя по кафета,но когато ми се наложи винаги има кой да ме отмени.
Моя мъж работи до много късно,включително и събота,така,че ако не са бабите просто не се виждам.
Виж целия пост
# 9
Едната ни баба е далече и помага, но само когато ми се наложи да замина командировка. Мъжът ми работи до късно, не може да я взима от детска градина и съответно не може да я гледа сам. В такива случаи я караме за по 5-6 дни при свекърите. Майка ми е наблизо, работи през седмицата, но никога не е изявявала желание да я вземе за 2-3 часа за разходка, камо ли пък за по-дълго. Понякога помага с взимане от детската, или гледане за 1-2 часа, но само когато ми се наложи да работя. Иначе за излизане по кафета, кина и т.н. изобщо не я и моля. Виждам, че не гори от желание да гледа детето затова си гърмя патроните само когато е важно. Откакто се е родила е нощувала при нея само 2 нощи, пак защото имахме работа.
Виж целия пост
# 10
Помага само майка ми (татко почина преди няколко години). Но в огромната си част го гледах почти абсолютно сама до 3 години и 2 месеца. Вече тръгна на ДГ.
Майка ми работи. Съпругът ми също, често до среднощ.
Свекърите не ми помагат, никога не са го гледали, извеждали и пр.
Виж целия пост
# 11
И на мен никой не ми помага!
Не че искам да увисна децата си на някой, но понякога имам нужда от зрънце помощ..
Нямам свекъри, но имам майка и баща, разделени са и контактите ни се изчерпват с гостуване от тяхна страна, поединично и на софра, та вместо помощ даже и ме натоварват с приготвяне на трапези и посрещане.
Майка ми не ми е помагала с нито едното дете, а от 6мес. дори не е виждала очите на внуците си.
Учудващо е, че пък гледа, отглежда детето на сестра ми, която е безработна и няма абсолютно никакви задължения!
Последния път, когато и казах, че и моите деца са и внуци тя настръхна и се наежи, и оттогава не сме я виждали!
Баща ми същата работа, но преди години ми е помагал със сина ми рядко, но ми е помагал.
Понякога ми става мъчно като виждам как познати с деца получават помощ от родителите си, а пък аз сама не съм оставала никога, и как трябва да измислям безкрайни комбинации, за да мога например да отида на лекар, зъболекар...
Хубавото при мен от една страна, че момчето ми е голямо и отговорно и ми помага, гледа сестра си в екстремни моменти, дори от училище си е идвал да гледа сестра си когато бях много болна и нямаше кой да я гледа за да отида на лекар!
Виж целия пост
# 12
...и как трябва да измислям безкрайни комбинации, за да мога например да отида на лекар, зъболекар...

Водила съм го винаги с мен на зъболекар. На фризьор също.
Просто когато няма на кого да го оставиш и за половин час, грабваш го и отиваш.
Трудно е, но друг начин не съм имала Confused.


Магистърската си теза пишех с една ръка, защото с другата го държах, хранех, забавлявах.
Виж целия пост
# 13
Помагат колкото могат и винаги са го правили с голямо желание. На мен не ми е достатъчна помощта, но не смятам, че са длъжни да ми отглеждат детето. Благодарна съм винаги за помощта им. Дъщеря ми вече е на 8г. и смятам за голямо предимство, че мога да я оставя лятото за известно време при майка ми. Като цяло смятам, че задължение на родителите е да отглеждат децата си, така че възприемам помощта като бонус, ако я има и за нещо нормално, ако я няма.
Виж целия пост
# 14
Мол Фландърс именно за това зрънце помощ говоря. Обичам си детето и не ми тежи да го гледам, но когато се напрягам с умствена работа и същевременно трябва да се грижа за нея - просто изпушвам. Изнервям се, доревава ми се и обикновено се изпокарвам с мъжа ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия