Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 38 306
  • 749
# 15
Обичам си детето и не ми тежи да го гледам, но когато се напрягам с умствена работа и същевременно трябва да се грижа за нея - просто изпушвам. Изнервям се, доревава ми се и обикновено се изпокарвам с мъжа ми.
Същата работа съм и аз Laughing Peace
Виж целия пост
# 16
 Гледай философски на нещата. Всеки знае да се готви за изпит на тишина и спокойствие, но не всеки би успял с ревящо бебе на ръце. Трудните победи са най-сладки!
 И какво очакваш от форума - да оплюе дружно родителите ви, защото не се натискат да помагат, а видиш ли при другите е по-различно. Както виждаш не е така Не ги познавам и вероятно имат своите причини. Радвай се че ги има и вярвам, че в случай на истинска нужда не биха ви оставили, както спомена някой по-нагоре ако недай си Боже се разболееш или нещо такова.
 
 
Виж целия пост
# 17
Мол Фландърс именно за това зрънце помощ говоря. Обичам си детето и не ми тежи да го гледам, но когато се напрягам с умствена работа и същевременно трябва да се грижа за нея - просто изпушвам. Изнервям се, доревава ми се и обикновено се изпокарвам с мъжа ми.

Същата история съм и аз и както винаги си го отнасят най-любимите..
Много е тежко така- млади здрави родители да не подадат ръка поне в трудните моменти!
Не искам нито пари, нито нещо друго материално, нито да им отнемам от скъпоценното време и да ги лишавам от почивката им, но понякога ми се иска например да се изкъпя сама или пък да затворя вратата на тоалетната! Laughing
За кафета и излизания въобще не става дума, изключено е!
Онзи ден мъжът ми ходиха с момчето за риба и набрали гъби, връщат се вечерта-хайде моля те, направи ги, хайде..И аз ги сготвих, седнахме на масата, ядат мойте хора, вкусно им е.А аз лудата не вкусвам, питат ме защо.Аз- ми как да ям, ако нещо стане и има някоя отровна и се отровя кой ще ми гледа децата-100% ще идат в дом...
Мъжът ми чак му се прирева..
Виж целия пост
# 18
Съчувствам ти Jolly. Най-добре се зареди с търпение. Много е тъжно, когато де юре има кой да ти помага, но де факто си правят оглушки. Детенцето ти скоро ще порасне и все по-лесно ще си организираш времето с него.
Не се ядосвай, просто приеми, че твоите роднини са такива.
Кофти е само, че когато децата станат на 13-14 г. и нямат желание да ходят при бабите, бабите изведнъж много почват да настояват да ги виждат, а детето вече си има свой живот...
Виж целия пост
# 19
И на нас никой не  ни помага. Свекърва ми е починала отдавна, при свекър ми на село не бих си оставила детето.
Мобилизирали сме се и това е. Като беше бебе- не знаех кога е нощ, ден. Тъкмо го накърмя, докато заспи и хайде...пак станало време за кърмене.
Кръчми, театри...дума да не става!
Е, имаме роднини тука, може за 1,2 часа да го оставим, но все пак не са ти мама и тати.
Да, трудно ни е, след работа бързаш да го вземеш...трябва да се готви, шеташ, то иска- я да играе навън,а  с тебе... На маникюр идва с мен, фризьор и т.н.
Тук е мястото да похваля мъжа ми- винаги сме си помагали, той го извежда, когато аз готвя и т.н.
Свикнали сме си навсякъде да сме с детето, заведения...и т.н.
Но пък се радвам, че никой не се е месил и думичка не смее да ни каже.
Виж целия пост
# 20
Майка ми живее далече в друг град и няма възможност да помага,а е и пенсионерка по болест и състоянието и особено не позволява. Въпреки това когато сме там я гледа, за да изляза и се видя с приятели. Живеем заедно със свекървата, но тя особено не помага,нито в гледането на детето нито в домакинската работа.Гледа малката само когато вечер излизаме. Честно казано незнам какво е да съм без нея ,защото никога не ми се е случвало. Дали чистя, готвя,проверявам контролни(учителка съм) или пия кафе с приятелка, детето е винаги с мен. Понякога ми дотежава ситуацията, но какво да се прави.
Виж целия пост
# 21
Аз имах нещастието да остана без майка,когато синът ми беше на две седмици.   SobА свекърва ми.........................
как да кажа,не знам!  33uuЗа нея съществува само и единствено детето на зълвата,което е на 10години.Нито идва да
вижда синът ни,нито пък се обажда поне да се поинтересува за него,не.
Де факто,от както съм родила(1,4г),не сме се разделяли с детето.От никъде нямаме помощ,но се справяме.
Виж целия пост
# 22
 Наште баби се сърдеха, че не даваме да ни гледат детето (докато беше малко, аз не работех и не сме изпитвали нужда от помощ). Рядко сме опирали до тях, но винаги са били на разположение.
 Дъщеря ни вече е голяма и няма нужда от помощ в гледането, но обича да прекарва част от ваканциите при майка ми и баща ми.
Виж целия пост
# 23
Няма да си кривя душата - помагат ми и родителите ми и свекър ми и свекърва ми (да са живи и здрави)!
Помощта се изразява - баща ми прибира каката от градина, свекърва ми я води на Алианс. Бебето гледам предимно сама, но ако се наложи да изляза за нещо - например да си купя бельо или обувки или подарък за някого - не е имало проблем да оставя и двете в която и да е от двете къщи, особено ако съм предупредила по-рано.
Не си оставям никъде децата за повече от няколко часа, каката съм я оставяла с преспиване само и единствено, ако е изразила желание да гостува на свекър ми и свекърва ми.
Благодарна съм им изключително много за това, но ако нямаха желания да се занимават с внуци бих ги разбрала.

Поздрави Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Помагат и то доста.
И свекърва ми и майка ми и свекър ми се грижат много, често и напълно адекватно за децата.
Понякога предвид интензивността на работата ни със съпруга ми и нежеланието ни да ползваме услугите на детегледачки, бихме били изгубени без помощта на родителите ни.
Децата харесват общуването с бабите си и дядо си и ги търсят сами. За мен и отношенията баба/дядо-внуче са обогатяващи съществуването и на двете страни.
Разбира се важен фактор е и що за човек е бабата/дядото. Моите деца са случили на интелигентни такива.  Laughing

smehorana, съжалявам, че майката не е успяла да се порадва на малкия. Поне ти остава утехата, че го е видяла роден.  Hug
Виж целия пост
# 25
Майка ми е на 71 години, баща ми на 73... майка ми едва ходи, вие й се свят, боли я все нещо, но всеки петък вечер идват в къщи и забавляват децата по 2-3 часа, за да поемем ние малко дъх (у тях няма удобства за деца, въпреки че с удоволствие биха ги забавлявали и у тях, но аз не смея да ги оставя децата без мен - майка ми припада от време на време). Сега ми предложиха като боледува малката да я гледат двамата - ами не мога да им вменя такова задължение - 10 часа дневно си е - не са много възрастни, но не са добре физически. Въпреки това им благодаря за желанието. За свекърва си няма да говоря... там просто не става. Да, и на мен по някога ми се иска да излезна с мъж ми да се видим само двамата - добре че децата поотраснаха и има заведения с детски кът  Peace
Виж целия пост
# 26
Моите родители ни помагат  много,свекърва ми живее на 250 километра и не ни помага( а като цяло няма и желания да го прави) Grinning
Виж целия пост
# 27
...................
 Парадоксалното е, че имаме здрави и прави родители, ако бяха болни или възрастни не бих искала да падам на плещите им, но при тези обстоятелства можеха поне малко от малко да ни отменят.
 Конкретно в нашия случай не искам да ги гледат за да си живеем. Искам да я пазят за 2-3 часа или да я изведът на разходка. Аз ли много искам ?

*Jolly*, от твоята гледна точка, която е и моя  Simple Smile, не искаш много. Но поначало смятам, че не са длъжни да ни правят подобни услуги и че отглеждането на децата си е изцяло отговорност на родителите. Както вече са писали преди мен, насила хубост не става, ако сами пожелаят - добре, ако не - здраве да е. В този смисъл смятам, че нагласата ти е погрешна, защото по презумпция приемаш, че родителите ти са длъжни отвреме навреме да те отменят в грижите за детето - аз не споделям това схващане. Но такъв е манталитета на болшинството българи.  Simple Smile

Иначе те разбирам чудесно и споделям огорчението ти от поведението на родителите ти.
Аз имах следната подобна ситуация с майка ми миналата зима: имах нужда тя да идва почасово у дома да гледа дъщеря ми, защото ми предложиха нова работа, която исках, а беше спешно и едновременно с това търсех детегледачка и правех интервюта с кандидатките. Това беше за 1-2 седмици само, но майка ми се тръшна, че се изморява и не може да идва у нас всеки ден. Предложи ми да заведа детето у тях за цялата седмица и да си го взема в петък.  Mr. Green Ние с мъжа ми категорично отказахме, разбира се, и се възмутихме сериозно, аз много се обидих от цялото поведение на майка ми в тази ситуация, изпокарахме се. Намерих детегледачки, оправих се. Но дълго време бях сърдита на майка ми (и още съм) и не й говорех. Пък на всичкото отгоре майка ми е "само" на 58 г. и не работи, стои си вкъщи.  Mr. Green
Но това е моята гледна точка, нейната е различна - че се изморява лесно и физически не е в състояние да се грижи за малко дете по цял ден, че не й се пътува до нас и прочие оправдания, които, обаче, за нея са съвсем резонни, от нейната гледна точка.
Родителите на мъжа ми са починали, така че не разчитаме на никакви баби и дядовци. На мен не ми пречи това, свикнала съм да организирам живота ни съобразно обстоятелствата и заедно с мъжа ми се справяме.
И твоето детенце скоро ще порасне, има детски клубчета, центрове, детегледачки, ще намериш начин да си починете една от друга за няколко часа.  Hug

Дълго стана, извинявайте, дано разбрахте какво искам да кажа. Peace
Виж целия пост
# 28
При нас е точно обратното-все се сърдят,че не им оставяме детето за постоянно,и двамата(свекър и свекърва на 49 и 53 год) не работят от години,и все искат да я извеждат,гледат и прочие което много ме дразни. Това ,че те са си оставили детето на 3 месеца на баби и сега искат да изживеят отглеждането на дете не ми се нрави . Сега сме сами с малката ,баща й работи в чужбина,и всяка неделя се редят пред нас за разходки,а всеки ден като излизаме от вратата (живеят етаж под нас) се появяват на вратата за да ни видели, а ако сме в градината, до 10 мин са долу да гледат как си играе. Така,че внимавай какво си пожелаваш да имаш!
ИНАЧЕ ако имам нужда няма проблеми и за кино, и за срещи с приятели,но аз не искам през другото време да е постоянно присъствието им,и ходя на лекар,фризжиѝор,пазаруване,уча за изпити в чужбина,разходки в парка и т.н. с нея и не искам помощ за нищо,но когато мъжа ми си е тука,излизаме поне веднъж седмично без нея вечерта когато спи.
Виж целия пост
# 29
Много ми е болна темата в момента.
Работя от вкъщи и гледам детето едновременно с това. Бабите ни са в други градове. На градина тръгва едва сега, на 3г. На мъжа си не мога да разчитам кой знае колко, защото той е много зает в работата си. Почти не се е прибирал преди 21:00, а средно в 22:00 се прибира. Малката често е заспала вече по това време. Съботите също често работи. И в неделя, като единствен почивен ден, иска да си почине, по възможност ние да излезем някъде сами и да го оставим на спокойствие.
Отпуски също не се скъсват да му дават, така че това лято два пъти ходихме сами с детето на почивка.
Винаги само аз отговарям за нея. За нощните събуждания, за сутрешните ставания, за дневните занимания, за къпането, готвенето, храненето, приспиването. В момента съм пред краен срок и ми идва адски нанагорно. След 12 или 14 часа с дете, което не спи на обед, ме чака тепърва "работния ден", т.е. нощ.
Бабите изобщо не се натискат за помощ. Просто не са готови да направят кой знае каква жертва с личните си занимания, ангажименти и комфорт. Даже имам чувството, че самите те не изпитват кой знае каква потребност да виждат детето повече от 3-4 пъти в годината (колкото се виждат). На думи много я обичат, много й се радват, много играят с нея, но от тяхна страна няма инициатива да се видят по-често от на три месеца веднъж. Свекървата беше тук за последно през юни. При това тя идва най-често. Моите родители не бяха виждали внучката си в продължение на 9 месеца. Без да се сърдят, без да сме в лоши отношения - напротив. Всичко е перфектно, просто явно не изпитват потребност. Ако се примоля, че ми трябва помощ за нещо, три-четири пъти отказват и евентуано на петия приемат.
Свекърва ми е много отзивчива и когато я помоля, ще дойде да ми помогне, стига да има възможност. Но за три години нито веднъж не се е случило да каже "Много ни е домъчняло за детето, искаме да я видим".
Въобще, много ме е яд. За второ дете ще трябва да почакам малко, докато първото порасне, та да има поне някой да ми помага  Laughing Иначе просто няма да се справя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия