Паническо разстройство - част 6

Feis И за минутка не съм помисляла, че съм само аз затова го написах тук защото знам че ще ме разберете. А в това променливо време доста хора не се чустват особенно добре ,но ние винаги го свързваме с ПР Като се сетя преди години една приятелка ме сподели че страда от ПР и свързаните с него страхове и мисли и тогава ми се стори смешно ,дори си спомням думите които и казах "Абе я не мисли за глупости" И какво се случи........ след няколко години и аз попаднах в отбора.  .Дано някой ден стане чудо и никоя от нас, а и който да било друг да няма нужда от този форум, да напишем по една хвалба че ПР и МИНАЛО ................. 

ПР е минало и в момента в който осъзнаете проблема си, вече сте изминали половината път към неговото разрешаване  от ВАС зависи 
Всички имаме своите трудни моменти, те идват когато най-малко ги очакваме, но трябва да се научим да ги посрещаме, приемаме и да се справяме с тях, защото живота е динамичен и изпълнен с промени
Когато живота ти поднесе лимон , направи си лимонада 

Здравейте.
Преди 2 години се разболях от грип и 3 дена бях на легло с температура.На третия ден бяха поотминали симптомите/лекувах се с АБ/,но бях много отпаднал,не се харнех и ми прилоша.Съпругът ми ми измери кръвното и като ми каза изведнъж,че е ниско и аз се стреснах.Започнаха да ми пищят ушите,изтръпна ми цялата дясна страна,паднах на леглото.Господи,щях да се задуша,една буца в гърлото,сърцебиене.Толкова ме беше страх.Малкото ми детенце беше изкарано веднага в другата стая,а аз загубих гласа си.Не можех да обясня нищо.Повикаха Бърза помощ.Диагнозата бе хистерия.Езикът ми се обръщаше навътре,а аз се борех с мъжа ми да не ми бърка с лъжица в устата.Медицинското лице каза,че трябва да има причина за случващото се и ни наблюдаваше с недоумение.ПОставиха ми диазепам и още някакво вещество,което веднага подобри дишането ми.До сутринта не мигнах,диазепамът ме направи по-нервна.2 месеца след това буцата си стоеше в гърлото ми.Минах през куп лекари.И нищо.
Накрая посетих психиатър и ми изписаха ривотрил.Сипмтомите ми изчезнаха постепенно-изтръпването на ръцете и лицето и буцата в гърлото.През тези 2 месеца си бях вкъщи и не ходех на работа.На третия месец започнах да работя и постепенно се възстанових.След няколко месеца забременях с второ дете.
Ето след две години отново през ноември ме връхлетя криза.Както си лежах сама вкъщи усетих как мисе доспива,крайниците ми изстинаха.Ттрудно преглъщах.По-късно съпругът ми ме взе и с двете деца излязохме.Чувствах се некомфортно.Но не спирах да говоря.Да се разсейвам.ставихме каката на пеене и решихме да се разхожаме,докато ми мине.И се започна ужаса.Сърцебиене,страх,чуствах се странно,сякаш всичко бе размазо покраймен,а аз сякаш се разпадах.Не можех да дишам.И имах желание да ходя.Само дето сърцето щеше да ми изскочи и за миг седнах.тогава усетих пиковия момент.Страхът бе толкова голям,сякаш умираш,децата ти остават сами беззащитни....ужасно е.Не би могло да се опише с думи.
Схванаха ми се и двата крака.Веднага повикахме близките си и ме откараха в бърза помощ-диагноза:нервна криза и стрес.Биха ми някакво вещество с бром.Сърцето ми биеше лудо.Чувах гласовете им странно.Детето ми плачеше.А другото го бях зарязала в залата за репетиция.
Навън бе тъмно,а мрачните мисли и физическото неразположение ме побъркваха.
Не можех да се кача в колата.Исках давървя.Да не спирам.
Едвам се прибрах.
С двете си деца.Съпругът ми.
Веднага дойдоха мои приятели,роднини.И леко полеко кризата отмина.
Мислех,че това е краят.Но кризите започнаха през два дена,после през ден,после няколко пъти на ден.
Не мога да водя децата си на училище,на разхока.Спрях да готвя.Нищо не правя,само обикалям стаите като луда.
Искам всичко да се промени.Да бъда същата като преди.Минах през куп лекари.
Диагнозата ми е ПР.
Минах през мента-глог и валериан,седатив,диазепам,валидол,ксанакс.
Сега съм на ривотрил 1/2 2 пъти дневно ,а сутрин по схема пия серопрам.
Това е относно моите терзания.Надявам се тук да намеря сродни души,защото околните не възприемат насериозно болеста ми и не ме разбират.

десислава83, адашке, според мен всичко това ти се е случило, защото си се изтощила физически. Двете майчинства едно след друго. Организма ти си има предел на силите, като кола, на която е свършило горивото. Трябва да спреш и да презаредиш. Дали физически, емоционално или и двете. Най-важното е, че имаш диагноза и то е ПР, иначе си съвсем здрава, сигурна съм. Сега полека-лека всичко ще си дойде на мястото си. Е няма да си същата, но пак ще си си ти, само че вече ще гледаш на дребните проблеми малко по-мъдро, ще си наясно, че не те са най-важното. Това се е случвало на почти всички жени около мен, само дето симптомите им са различни. Е, случи се и на мен, след физическо изпитание за тялото ми, аз рухнах психически, заради физическите симптоми, който изпитвах - треперене, гадене, сърцебиене, екстрасистоли, обща слабост, агрофобия, но всичко това отмина и се справих без АД, само няколко месеца бях на успокоителни, но и от тях се отървах. Беше ми трудно, даже много, но заради децата се напрягах, излизах. А, да ходех и на психотерапия, опитаи и това, ако имаш възможност. Ще се оправиш...

десислава83 Със сигурност тук ще намериш сродни души всички сме минали през това а някои като мен още го вървим този път Вярвам че някъде я има светлината от тунела 

Благодаря ви момичета
Нямам възможност за психотерапия.От Козлодуй съм и тук няма такива лекари.
А имам нужа от такъв вид терапия.
Дечицата са ми с 5 години разлика.
Четох някъде,че не е добре да се търси причина за ПР,а просто да се приеме и да се научим да се владеем.
Не зная къде е истината.
Тепърва чета материали в интернет по темата.
И да се похваля.Днес ми е на гости братовчедчето от Канада.От сутринта не съм била в криза Дано нощта бъде лека.

десислава83 психолозите не са лекари не вярвам в Козлодуй да няма психотерапевти а според мен е добре да се търси причината защото ПР не пада от небето нещо го е предизвикало Но това е мое мнение а колкото до разбирането от др хора няма как човек отстрани да го разбере човек който не го е изпитал не разбира какво става дори изглежда смешно отстрани за съжаление

Няма психотерапевти.
Мога даползвам само невролози,един психиатър за града,има и един познат психолог,но той не се ангажира.Той работи към Център за работа с деца.
До тук с възможностите.
Наистина околните не разбират ПР и понякога се чувствам глупаво,опитвайки се да отговоря на въпросът-Какво ти е?

Деси, мила, не се отчайвай!
Искам да ти кажа, че напълно те разбирам. Аз също съм от Козлодуй и знам, че тук няма нито психотерапевт, нито пък психиатър, на който може да се разчита( предполагам, че знаеш какво имам предвид). Обиколила съм над 10 психиатри( с ПР съм от 1997 г.) В момента съм добре, но продължавам да си пия АД.
Ако имаш нужда от съвет или просто да споделиш, насреща съм.
С най-топли чувства 

Здравейте,в4ера бях на психотерапевт.Даде ми един диск с упражнения за отпускане и едни брошури да 4ета за ПА.Пита ме кога и какво ми става.Каза да прочета всичко и следвашия път ще говорим.При вас как протича срещата с психотерапевта?Аз искам да спра да мисля за това,каза че ще се упражняваме

Amira_BGне се е появявала3 дни,какво ли става с нея?

Ох момичета тази хипохондрия ще ме довърши,преди 3 месеца ми излезнаха едни синини,направих си кръвни изследвания плюс ДКК и всичко беше наред.Доктора ми каза,че са ми се появили от нерните кризи,които правех.Сега пак са ми се появили две синини на бедрото и пак яко се притесних.А и този страх от смъртта и той ще ме довърши.Имам две дъщери,съответно на 4 и на 2 години и ме е страх да не останат сирачета.И ми се появи една сухота в гърлото и сякаш ме дращи и все се закашлям и това ме притеснява.Явно за мен оправия няма.

Здравейте и от мен.От 2 седмици съм на Valdoxan , по 1 таблетка преди лягане и на десетия ден от приема на това лекарство започнах да усещам едно гадене и обонянието ми е леко променено.Вчера имах консулт с педиатъра който ми назначи това лечение и му казах за това си усещане , но той ми каза че до сега негови пациенти приемащи валдоксан не са имали подобни оплаквания , но допускал че може и да има изключиния.Въпросът ми е към тези от вас които имат опит с този медикамент , имали ли са подобни оплаквания

Не съм го чувала,дано някой се включи да ти каже.Но мисля,че е един от многото странични ефекти.

Valdoxan и аз не съм го чувала 

Аз да попитам кой от вас е опитвал психотерапия ?