Паническо разстройство - част 6

Just Woman, можеш да получиш направление само за психиатър. Но той единствено поставя диагнози и предписва хапчета. Не е лошо след като се консултираш и имаш потвърждение на диагнозата обаче да си потърсиш психотерапевт.

Исках да споделя с вас нещо интересно, което прочетох:

"Ние не можем да изтрием състоянието на страх и да оставим на негово място нищо. Един процес в мозъка може да бъде заменен само с друг. Активирането на други мозъчни връзки, на друга мозъчна химия може да направи създадените вече връзки и химични процеси да отслабнат. Невролингвистичното програмиране предлага различни техники за това, но те се основават на една идея: колкото по-често се намираме в позитивни, ресурсни състояния, толкова по-малко психично пространство остава за състоянията, които ни пречат. Колкото по-добре се чувстваме, толкова по-малко ни е зле.

Звучи логично, нали. И не е толкова трудно за постигане, колкото на пръв поглед може би изглежда. Една от любимите ми хипнотични техники (с автор Richard Bandler) е: представи си, че си в джунглата, прикрит зад една скала на високото. Там, долу при извора, е човекът, от който те е било страх. Но сега ти си тигърът. Усети енергията от напрягането на гръбнака си: ти се готвиш за скок. Чуй гласа си – мой си; вече си мой; тихото ръмжене през зъби, което се усилва, става на рев, когато лапите ти се свиват и докато летиш,виждаш, отразен в зениците на очите ти, неприкрития ужас на човека, който вече е разбрал, че само след секунда това огромно, силно, жестоко, кръвожадно същество ще се стовари върху него и ще го унищожи и няма сила, способна да предотврати това…

Тигрите нападат. Тигрите не умират от страх."
(от http://changewire.info/?p=28)

Здравей,
моят съвет е първо да посетиш един добър невролог, който може да ти изпише нещо по-леко, с което да преодолееш кризата си и към което не се привиква, защото психиатрите се чувстват длъжни да изписват антидепресанти, а веднъж почнеш ли да ги пиеш после много трудно се спира.


Аз за първи път миналата година получих криза, придружена със световъртежи, изтръпване на крайниците и направо бях с чувството, че ще умирам. Много ми се беше насъбрало за кратък период от време, което беше довело до всичко това. Тогава отидох на невролог - много добра специалистка, тя ми изписа Деанксит и едни хапчета на билкова основа. Почти веднага щом почнах да ги пия и се оправих. Пих ги 1 месец и ги спрях, но след още месец пак ми се появи световъртеж от време на време. Изписаха ми едни антидепресанти, от които не се чувствах въобще добре и ги спрях и продължих с Деанксита около половин година, когато пак имах световъртежи и реших, че трява да го спра. Е да ама организма ми беше привикнал към него въпреки, че е на-безобидното хапче от антидепресантите. И моята лекарка беше готова да ме праща на психиатър за антидепресанти. Обаче аз се разчетох из нета и видях, че който е пил от тях, при спирането им състоянието му се влошавало. Затова си казах, че трябва да се стегна и сама да се справя. Започнах да пия само мента глог и валериан, когато ми е кофти и изнервено и витамин  Б6 за успокоение на нервите. Първата седмица ми беше много трудно все ми беше лошо и имах световъртежи, обаче вече от десетина дена се чувствам нормално и почти нищо не пия.
Затова моят е съвет е да се опиташ сама да преодолееш проблемите дори с помощта на нещо по-безобидно и билково, защото другите лекарства ще те облекчат и подтиснат симптомите ти за известно време докато ги пиеш, но като ги спреш кризата ще те връхлети по-тежко от преди това.
Успех от мен повече положителни емоции!

аз не съм съгласна с това, че когато пиеш хапчета и ги спреш после си по-зле. аз лично съм пила хапчета в продължение на 6 месеца. всичките ми тревоги и симптоми изчезнаха. започнах да ходя сама напред-назад, да не ме е страх. след като ги спрях вече бях свикнала да се справям "сама" и просто знаех, че мога да го направя. така че при мен имаха само положителен ефект. успокоиха ме и ми помогнаха после да преодолея страхаи да върша неща, от които се страхувах преди.
сега не ме е страх да излизам навън сама, но както съм ви казвала след като един лекар почти ме отписа от живота, вече се страхувам да не съм неизлечимо болна . ако не беше той с тази диагноза и стреса, вярвам, че нямаше да имам проблеми сега.

Всичко е много индивидуално, затова съвет е трудно да дадеш. Дали да се пият хапчета или да не се пият.
Всеки реагира по различен начин!
Ето например аз съм пила хапчета само месец или два...не помня вече, но не ми повлияха въобще добре:
Чувствах се замаяна със световъртежи, спеше ми се въобще притъпяваха ми всички сетива - затова реших и ги спрях!
Винаги в себе си имам Валидол и така съм сигурна, че във всяка атака мога да отреагирам.
Така че нека всеки за себе си намери алтернатива!

besty, от една страна съм съгласна с теб, че не е хубаво да се скача директно на антидепресанти. Но от друга, неврологът не поставя диагнози като "паническо разстройство". Идея нямаш аз така колко ценно време за лечение изгубих - ходене по невролози, които ми изписваха деанксити и хапчета срещу световъртеж, които не ми действаха, защото световъртежът не е провокиран от физически проблем, а идва от подсъзнанието... И в крайна сметка резултатът е все хапчета, все химия. Какъв е смисъла?

Обаче пък с такъв симптом, разбира се, ако още не си се консултирала с невролог, се налага първо такъв да посетиш. Т.е. нещата би трябвало да са в такава последователност, а не или-или.

Здравейте някой пробвал ли е цветолечението на Бах

Напълно съм съгласна с теб, но един кадърен невролог може да прецени, че пациента се нуждае от друг специалист, когато вижда, че лечението не действа. Моят невролог много добре се ориентира откъде ми идват проблемите и знаеше, че аз самата трябва да си променя мисленето, а не хапчетата. Аз смятам, че няма нищо лошо да отидеш на психиатър, но в България те сякаш не обръщат достатъчно внимание на пациентите и вместо да им помогнат сами да си преодолеят проблема, ги тъпчат само с хапчета.

По-нагоре прочетох, че хапчетата са помогнали да се преодолее проблем, но аз мисля, че Юка сама е преодоляла проблема си като е била подпомогната от хапчетата, но тя сама е преодоляла всичко. Но за съжаление много хора разчитат, че хапчетата ще им решат проблемите, а това не е така!

Момичета здравейте! Преди време съм писала по темата защото имах същите проблеми. Вече съм майка на тримесечно момиченце и тъкмо си мислих че кризите са отминали и ето че преди 2 вечери получих. Аз при криза вдигам кръвното. Кажете ми какво мога да пия при положение че кърмя? Ако има маминка попадала в ситуация като моята нека сподели 

gerinceto, можеш спокойно да пиеш чай от мента- успокоява, няма странични ефекти. опитай, може да ти помогне

аз точно това исках да кажа за хапчетата, че не бива напълно да се отричат. просто понякога наистина без тях не може. разбира се, човек и сам трябва да си помага, защото иначе не става. но като временна патерица са ок   

Аз. Четох, четох, съставих си сама комбинацията, поръчах си капките. Пих ги около месец и половина, ами доволна съм. Сега мисля да си направя нова комбинация, но нещо нямам нужда сякаш, за момента се чувствам добре.

Здравейте,

Благодаря, за съветите  - честно казано аз реших, че съм за психиатър, тъй като моята лекарка, съответно не ми каза за какъв точно лекар съм. Попитах я за психолог / тъй като тази година ми се насъбраха доста неща накуп за кратък период/, тя ми каза, че не се поемало от здравната каса . Ходих при нея по повод това, че чувствам болежки от време на време от лявата страна. Тя ми направи ПКК и от резултатите ми каза, че нищо ми нямало, както и електрокардиограма и толкова......

След като се порових из нета за повече инфо и разбрах, че страдам / имам симптоми/ на ПР не усещам атаки да чукна на дърво.

barfly браво радвам се за теб  аз от днес започвам капките и вярвам че нещата ще се оправят   

Здравейте Сигурна съм, че съм физически здрава, не съм хипохондрик , от фирмата ни правят изследвания всяка година... Не се страхувам, че ще се капична, ей тъй както си вървя. Но от няколко месеца насам не съм аз. Първо започна в метрото, само като ме притиснеха хората започвах да се задушавам.Аз работя далеч от къщи в Бизнес Парк София, софиянците ще се ориантират за разстоянието.Започнах да слизам на всяка спирка за да си поема дъх и чаках следващата мотриса.Видях, че не става с метрото и въпреки, че пътувам с 40 мин. повече, започнах с автобуса за да мога да сляза, когато ми прилошее.Отивах и се връщах за 2,30 часа от работа и то защото повечето спирки вървях пеша.Колеги се опитваха да ме карат с коли, и уж бях спокойна, докато се качим...в момента в който се затвореха вратите изпадах в ужас и молех да сляза. Не срам, не два съм преживяла, молейки да ме придружат, питайки какво ми е...мислех, че полудявам. Имах чувството, че всички ме гледат. Взех си отпуската, която ми беше останала...в къщи съм си аз, нямам грижи , не се задушавам, върша всичко и ми е приятно.Е наложи се да ида на прихиатър /да ме замъкнат/ , Агорафобия каза в най тежка фаза и се чудеше как съм прескочила предходните фази. Предписа ми Велаксин, Флуанксол+Ривотрил. Ривотрила го отсвихих още на първо четене в нета, не искам да се пристрастя към него. Другите ги пия по схема, но не излизам навън от 23.11 не съм си показвала носа.Добре ми е в къщи, една щастлива домакиня съм...мога да продължа и така, но това коренно ще промени живота ми. Сега съм болнични до януари, но си мисля, че едва ли ще мога да се върна на работа някога.... Все си мисля, че тази подла гадост ме издебна в момент, когато се отпуснах, дъщеря ми специално дете, е вече студентка, имаше страхотен бал, аз имам човек до себе си...Дали дълги години  съм се сдържала, защото съм знаела, че няма кой да ми помогне...не зная и изведнъж съм се сринала. Агорафобия, ега ти гадостта бях го чувала само, никога не съм предполагала, че ще се случи на мен! Аз толкова много обичам да излизам и да пътувам. Мъжът до мен ми е дал пълна свобода, най вероятно няма да мога да се върна на работата, която обичам и това много ще се отрази на бюджета ни. Тая гадост ме сковава и не ми позволява да живея нормално! Не исках да става толкова дълго...извинявам се !

Amira_BG   За жалост няма застраховани ,но трябва да сме силни ,разбирам те напълно това че не си излизала не е особенно, добро опитай да правиш" малки крачки" не се предавай и мен ме тресе някаква криза от известно време въпреки че отдавна не ми се беше случвало аз пък скоро започнах работа и може би докато се" климатизирам" ще е така идея нямам .......

nellito Надявам се да е от новата ти работа. Всеки е притеснен в началото и има известен дискомфорт. Ще успееш ! Споко! А и честита работа, дано да те радва и осмисля живота ти! При мен е друго, нямам желание за нищо и явно от тези лекарства ли какво ли, постоянно спя. Денонощтно. Добре че детенце ми е голямо, че иначе не зная как щях да се справя. А и всеки ден си обещавам да излляза. Поне на пейката пред блока да постоя, ама то и времето е гадно та си намирам всякъкви оправдания да си остана в къщи!